РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Антарктика в нови измерения

Публикация / Аспекти Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 12.05.2024 , 12:22 ч. , JSCI Идентификатор 53373
Редактор: Ралица Илкова
Абстракт:: На 11 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, в гр. Хисаря се проведе отчетен семинар за резултатите от експедицията.По думите на заместник-директора на Националния център за полярни изследвания - Драгомир Матеев, тя е преминала изключително успешно.
       
Приложения към публикацията: N/A
Антарктика в нови измерения
Антарктика в нови измерения
Снимка © Емил Граничаров / Пресфото
Пълен текст (JSCI 53373) Прочетена 3327

32-рата Национална антарктическа експедиция официално приключи след завръщането на първия български военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) на 3 април 2024 г. на пристанището във Варна. 

На 11 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, в гр. Хисаря се проведе отчетен семинар за резултатите от експедицията. По думите на заместник-директора на Националния център за полярни изследвания - Драгомир Матеев, тя е преминала изключително успешно. По време на отчета той я определи като многослойна, разнообразна и динамична; наситена с научни проекти, с много логистична работа и строителство. 

Шестнадесет проекта, в които участие взеха учени, логистици, строители, фотографи, музиканти и журналисти, бяха реализирани успешно. Повечето от резултатите вече са налице, голяма част от анализите са направени. Мисълта на всички замесени вече е насочена към провеждане на 33-та Национална антарктическа експедиция.

``Картички от пощенски клон 1090`` - Любов Костова

Първоначалният замисъл на проекта е да се направят по три видеа с различни учени, участници в експедицията, които да представляват податели на видеа -“картички‘‘. Посланието им да бъдат техните проекти, а получател – бъдещето - надеждата за това какво ще се промени с дейността, която ще реализират на Антарктида. Идеята се доразвила, тъй като според авторката науката се прави от голяма инфраструктура от екипи и сътрудници. Инсталацията се реализира за първи път в България.

“В крайна сметка това, което се опитвам точно с този проект, е да помогна за кариерното ориентиране на млади хора между 12 и 17 години, защото според всички международни изследвания, това е възрастта, в която младите хора взимат “големите решения‘‘ в своя живот‘‘, сподели Любов Костова на представянето в гр. Хисаря.

 ``Антарктика в нови измерения``– Марина Великова 

Проектът на Марина Великова се състои от три части. Първата представлява фотографска изложба, която беше подредена на Моста на влюбените – НДК, в София, само допреди дни. Втората част се състои от акварели - идеята, за които била да се вземе отпечатък от дадено място на Ледения контенент с помощта на водата, с акварела, с туша. По думите това представляват рисунки, които отразяват мястото, характера, духа, водата, вятъра. Тя сподели, че това бил най-трудно направеният от нея проект, който все още не е завършен. Третата част са “Звуците на Антарктика‘‘, които посетителите на изложбата   имаха възможност да изслушат чрез сканиране на QR код.

 “Всичките ми проекти са артистични – разликата между артистичните и научните проекти е тази, че науката прави изключително много, но за широката аудитория тя остава малко скрита, докато не започнат да излизат резултатите, които са резултат на дългогодишен труд, а артистичните проекти имат моментална проява”, отбеляза Марина Великова.

Потенциални ихтиопатогени в условията на променящ се климат - проф. Елиза Узунова и доц. Петя Орозова

Това е втората година от работата по този проект, като все още не са реализирани всички дейности по него, но е извършена теренната работа. На 32-рата Антарктическа експедиция двете работят в две основни направления: събиране на проби за микробиологичен анализ и тестване на методи за събиране на различни субстрати, от които на по-късен етап да бъдат изследвани микропластмаси. В рамките на проекта са реализирани три риболовни експедиции. Събрани са 12 вида риби. Цел е да се набавят достатъчно образци от един и същи вид, които да дадат достоверна представителност за резултатите след това. Уловен е екземпляр на една от рибите, които достигат най-голям размер в Южния океан. Уловени са и някои съвсем крайбрежни видове риби. Екипът среща и една от най-масовите риби в Световния океан – дребна петсантиметрова рибка, представител на семейството и на разреда на рибите “Фенери‘‘- основна част от храната на повечето хищни риби в океана.  От водата също са извлечени различни бактериални патогени.

“Успях тази година да иззема от 30 риби, изцяло, проби от всички вътрешни органи, имахме образци от о-в Ливинстън, Дисепшън, а от о-в Кинг Джордж – от вода, което също беше важно, защото водата е средата, която обитават нашите обекти на изследвания‘‘, разказа проф. Узунова.

Видов състав и биологични особености на рибите, обитаващи крайбрежните морски води в района на Българската полярна база - доц. д- р Тихомир Стефанов

Първият работен пакет от неговия проект обхваща работа в плитката шелфова зона на о-в Ливингстън`, в района на Южния залив, около Полярната база. В този пакет се включват изследвания на хранителния спектър на риби; на влиянието на факторите на средата; влиянието на активното топене на ледниците в региона. Голяма част от изследването се провежда в затворения залив Джонсънс Док. Анализът на уловените в този регион риби са сравнени с данните от анализа на риби, уловени в открито море. Уловени са около 234 екземпляра риби от осем вида, като всички са измерени линейно и тегловно. Резултатите тепърва ще се публикуват. Обект на изследванията по този проект са само най-плитките части – до 25 метра, на крайбрежната морска зона.

“Удивително е как в наши дни, за да публикува нещо биологично, човек трябва да има математически анализ на цялата си работа‘‘, коментира Тихомир Стефанов.

Интегрирано изследване на компонентите “Седимент, биота, води‘‘ на океанската екосистема в литорала на о-в Ливингстън: биоложки и геоложки резултати - доц. Любомир Кендеров и доц. д-р Райна Христова

Това е втората година от съвместния проект на доц. Любомир Кендеров. Идеята му е да се определят качествените и количествените параметри на водните безгръбначни, за да се оградят те като биоиндикатори за промени във водната околна среда. Във водата той и екипът му откриват различни организми, като например хибрид между октопод и кактус. Основната част от работата е извършена в последните дни от престоя им. По думите на доц. Кендеров техният проект е единственият, който използва кораба като истински научноизследователски такъв.

“На 8 януари 2024 г. взехме първата проба пред нашата база, а в периода до 27 януари взехме и останалите седем. В този промеждутък имахме големия късмет да посетим различни акватории далеч от нашата база‘‘, разказа доц. Кендеров.

В Хисаря доц. д-р Райна Христова представи извършените геоложки изследвания в областта на морската геология. Основната изследователска задача и обет на изследване в нейната част от проекта са морските дънни седименти и неидентифицираните млади утайки. След направени изследвания е установено, че в геохимията на утайките се откроява ясна систематика, свързана с тяхното географско положение – съдържанията на елементите намаляват с отдалечаването от подхранващата суша. Тя и екипът успяват да вземат около 33 проби, но са направили геоложки изследвания само върху единадесет селектирани проби.

“По време на настоящата експедиция направихме успешно, и за първи път, вземане на дълбоководни проби от други акватории, освен  в Южния залив - на о-в Кинг Джордж, о-в Дисепшън , o-в Медиа луна, коментира доц. Райна Христова.

Комплексни стратиграфски и палеоклиматични изследвания на част от групата Байърс, п-в Байърс, о-в Ливингстън - доц. д-р Дочо Дочев, доц. д-р Любомир Методиев

Проектът им е свързан с геоложки изследвания, които са съсредоточени основно на п-в Байърс. Целта им е да изследват най-западната част на о. Ливингстън – п-в Байърс. Работят с помощта на много добре изработена литостратиграфска геоложка карта, която показва какви са скалите, които са разпространени на полуострова. Работят в скали, образувани в морски условия, както и в такива, образувани в континентални условия. Намират фосилни папрати, които са доказателство, че Антарктида не винаги е била една ледена пустиня. Основно работят за намиране на различни по вид вкаменелости. За няколко дни успяват да направят и допълнителни геоложки изследвания на различни локалитети на п-в Хърд. Тепърва очакват много и интересни резултати по своя проект.

 “Нашият проект е международен, като участват колеги учени от университета във Виена. От пробите, които сме взели, ще се изследват основно изотопите на кислорода, въглерода и стронция, за да може да се установи какви са били условията на палеосредата, когато са били образувани съответните скални последователности. Други проби ще бъдат изследвани за микрофосили”, каза доц. Дочо Дочев на представянето на резултатите от проектите.

Структурни и магнитоструктурни (AMS) изследвания на седиментни и магмени скали, разкриващи се на о. Ливингстън - доц. д-р Калин Найденов

Целта на проекта е да бъдат извършени теренни структурни изследвания и да се съберат образци за магнитно-структурен анализ в няколко таргет зони – п-в Хърд, Бърнард Пойнт и  о. Медиa луна. Посещават и северния бряг на Южния залив. Извършени са наблюдения в много на брой точки. Взети са проби за петрографски и геохроноложки изследвания. Структурните изследвания в района на п-в Хърд са насочени към установяване на следи от деформационните събития, които са предизвикали нагъването на земните пластове в района. Една от целите е да се установи формирането на плоскостни структури, свързани с нагъването.

“Няколко нови проби са взети от места, които преди това не е било възможно да бъдат посетени, и е направен един малък профил на може би най-интересните скали за мен – те се намират непосредствено пред ледника Чарити``, каза доц. Найденов.

Скритите минерални ресурси в района на п-в Хърд, о-в Ливингстън - гл. ас. д-р Ралица Събева

Проектът се занимава с руди със съдържание на метали. Извършено е изследване на върха на айсберг. Това е втора година работа по проекта. Тази година доц. Ралица Събева успява да осъществи изследвания на скали и камъни от залива Джонсънс Док и Сали Рокс. Успява да направи теренни и микроскопски изследвания на пирит, халкопирит, галенит, сфалерит, бронит, ковелин, малахит и азурит, железни оксиди и хидроксиди. Достига до Калета Архентина с лодка. До `Сали Рокс достига с шейни, където изземва проби от кварц, галенит и халкопирит. Най-важната задача е да се достигне до голям отлив.

 “Основното свършено е, че имаме проби, голям брой проби, които тепърва ще се работят. Тепърва предстоят химични анализи. Имаме много добра лаборатория в БАН, която е именно за изследване на тези елементи”, отбеляза изследователката.

Методология и изследване на температурното разпределение в пукнатинно-дренажните системи на антарктическия ледник Перуника - Инж. Цветан Паров

“Идеята на това изследване беше да се проучи влиянието на повърхностната метеорология, влиянието на този приземен въздух, който е над ледника, върху метеорологичните параметри  от дренажните системи на ледниците, дали тези дренажни системи улавят топлина, каква е температурата им, температурният градиент в дълбочина``, каза инж. Цветан Паров.

Цялото изследване се провежда в края на Южния залив - ледника Перуника. В началото на проучването всичко е покрито със сняг и лед. Намират четири пукнатини, а идеята им е те да се подберат така, че да има периферни, и пукнатини, които са в центъра на ледника. Желанието им е да видят какво се случва вътре в тях. Разполагат 15 броя сензори на еднаква дълбочина през три метра вътре в ледника и два броя, които играели роля на метеорологични станции, разположени в периферията на ледника. Използват пещерна техника за проникване. Част от проучването е свързано с това да разберат кога слънчевата светлина влиза в тези пукнатини – дали те могат да улавят и задържат топлина и по този начин да се саморазрушават. След това картират пещерите, също се опитват да хванат и “дишането‘‘ на ледника. Статията с резултатите по проекта вече е готова и пусната за публикуване в журнала на Българското географско дружество. Инж. Цветан Паров сподели, че до момента най-дългото подобно температурно проучване на ледници в света е с продължителност от шест дни, а нашите учени-антарктици в момента имат данни  за цял месец.

Оптимизиране на измервателни системи със соларно захранване за приложение в полярни условия + Изследване на движението на ледници чрез автоматична фотосистема и метода Particle Image Velocimetry - д-р инж. Петър Сапунджиев 

“Проблемите на Антарктида основно са два – механичният и енергийният. Механичните проблеми са свързани с това апаратурата да оцелее в тамошните условия, т.е. да не се счупи. Проблемът със захранването, за това как апаратурата да продължи да работи, докато нас ни няма през зимата, той е в моята област‘‘, каза д-р Петър Сапунджиев.

Той и екипът му успяват да инсталират нова система, която самият той изработва през изминалата година. Инсталират я на специално подбрано място, с добър визуален достъп до ледника Хънтрес - един от най-активните ледници в района. Монтират всичко надеждно, инсталират камерата и след няколко седмици извличат данни от тях, за да потвърдят, че всичко работи. Работата по проекта за инсталиране на система, която е специално предназначена да следи количеството слънчева енергия, попадаща върху единица площ, също започва с избора на подходящо място в близост до Българската полярна база, на подходящо възвишение. Петър Сапунджиев и екипът му изработват конструкция, на която да бъдат монтирани измервателните логери; да бъдат монтирани сензори под предварително избрани ъгли. Изработват метална конструкция, окомплектоват и инсталират системата, и установяват, че тя работи. Оставят я да събира данни за период от една година. Другата година, когато отидат, ще вземат натрупаните данни, ще ги свалят от системата, и ще ги използват за бъдещи анализи на соларните захранвания на полярната апаратура. Докато работят по първоначално поставените задачи, се появяват много нови идеи, по които също започват да експериментират и да мислят, най-вече в областта на предаването на данни в реално време от теренна апаратура, което е много интересен и деликатен проблем, защото Антарктида е мяст, на което няма мобилна мрежа.

Project Snowshine - Вахан Петев, “Дронамикс” 

“Дронамикс” е първият в света лицензиран разработчик и оператор на товарен дрон. Техният проект на експедицията е свързан с проверка и проучване на това дали има място, на което да бъде направена база и писта за снабдяване със стоки и провизии, както и да изградят радиотелескоп с прилежащ център за космически науки на о. Ливингстън, на Българската антарктическа база. По тази причина те е трябвало да направят геолого – геодезически проучвания на терена, за да изберат най-добрата и подходяща локация. За радиотелескопа също им се налага да направят геолого – геодезически проучвания. От направения почвен анализ установяват съдържание на силиций, чакъл и много фини частици. Пробите за самолетна писта са правени на сняг, почва и на утъпкана почва. Установяват, че радиотелескопът ще може да бъде построен върху сняг, защото снегът се утъпква, но не и почвата, която е там.

 “Установихме, че най-добре е пистата за самолет да бъде на ледника над базата, или както за антарктиците е известно – над Крумов камък”, отбеляза Вахан Петев в Хисаря.

Лабораторни изследвания в Антарктика –д-р Кирил Кандиларов

Проектът на д-р Кандиларов е съвместен, провежда се ежегодно от 2019 г. насам. За осъществяването му участниците в 32-рата антарктическа експедиция се изследват за хематологични и биохимични показатели; хормони; туморни маркери за мъже; витамини в организма; коагулация. През експеримента, общо за петте години, преминават 114 пациенти. При част от участниците има малки разлики в показатели като холестерол, кортизол и глюкоза, преди и след отпътуването. При малък дял от изследваните пациенти се наблюдава намаляване количеството витамин Д в организма. За тази година той и екипът му подготвят нов апарат, корейски, който ще позволи на място да бъдат изследвани важни показатели. Апаратът е напълно идентичен с апаратурата в лабораториите в България, която е твърде некомпактна за пренос на дълги разстояния. Очаква се на другата експедиция да бъдат изследвани показатели и на членовете от екипажа на кораба. Той сподели, че се надява да продължат изследванията, които извършват в момента.

Промени във функционалния капацитет, хематологичния и антиоксидантния статус на участници в българската антарктическа експедиция - проф. Любомир Петров 

Целта на този проект е да се изследва функционалното състояние и здравния статус на участниците в експедицията, заедно с други изследвания. Задачата е да се направи оценка на функционалния капацитет, хематологичния и антиоксидантния статус на участниците. Изследвани са 35 човека – седем жени и 28 мъже на различна възраст. Установени са шест човека с хипертония. Наблюдава се покачване на теглото при повече от половината от участниците. Направени са и различни хематологични изследвания. Половината от участниците имат високи стойности на LDL холестерола по време на мисията. При седем участници кортизолът на гладно се увеличава над 537 mmol/L. Направен е анализ за наличие на микроелементи. Предстои оценка на показателите, оформяне на изводи и препоръки за оптимизиране на хранителния режим и приема на макронутриенти; на функционалното състояние и физическата работоспособност на участниците в експедицията.

 “Ние изследваме самите участници. Вие изследвате Антарктида, ние изследваме Вас”, каза проф. Любомир Петров на събралите се в гр. Хисаря, антарктици.

Доклад за изпълнение на поставените задачи от НИК 421 по време на 32-та антарктическа експедиция - Капитан II ранг Николай Данаилов

Научноизследователският кораб “Св. св. Кирил и Методий‘‘ проплава 20054 морски мили по време на 32-рата антарктическа експедиция, с продължителност от почти 150 дни. Корабът се снема от Морска гара ``Варна`` на 8 ноември 2023 г., след забавяне с продължителност от една седмица. Това става бонус за екипажа, който получава възможност за дооборудване на кораба. Сред главните изпълнени задачи, по време на плаването са: логистична поддръжка на 32-рата Антарктическа експедиция чрез транспортиране и стоварване на строителни материали и хранителни припаси; осигуряване на научноизследователската дейност от борда на кораба чрез реализиране на научни проекти; транспортиране на материали и хранителни припаси в интерес  на испанската полярна програма; транспортиране и ротация на личен състав, научни изследователи и учени в района на Южните Шетландски острови и Южна Америка; указване на помощ и съдействие на бедстващ плавателен съд в подходите на пролива Дрейк на 1 януари 2024 г.; предаване на останките на катастрофирал самолет в района на Бърнард Пойнт‘ на Аржентинските военноморски сили и др.

Сред посещенията на кораба са: военноморска база “Картахена‘‘, Испания; военноморска база "Таранто", Италия; военноморска база “Мар дел Плата``, Аржентина; пристанище “Комодоро Ривадавия”, Аржентина; пристанище “Ушуая”; Аржентинските научни антарктически бази “Дисепшън‘‘; Испанска военна антарктическа база “Габриел де Кастиля‘‘ и др.

“Все още има проби на кораба, които трябва да бъдат получени от учените, тази организация оставяме на Българския антарктически институт. Фризерът работи, а вътре има проби, които чакат да бъдат изнесени при първа възможност и пратени до звената, където ще се изследват”, отбеляза капитан Николай Данаилов.

Логистично обезпечаване на 32-рата Българска полярна експедиция - Инж. Камен Недков 

Инж. Камен Недков и екипът му виждат изключително много и големи айсберги по пътя си към Антарктида. Налага им се да се занимават с изкопни дейности, за да прекарат някои от машините да стигнат по-нависоко, така че да могат да работят. Разтоварването на оборудването преминава трудно. Стоварват близо 80 тона за 14 дена. Успяват да качат и монтират санитарен възел между “Старото куче‘‘ и “Иглуто“, а по-късно прекарват вода и мръсен канал, така че възелът да функционира правилно. Не срещат проблеми с шейните. Извършват планувани ремонти по окачването. Успяват да подлепят “Голямата черна лодка‘‘, както и слагат хидравлика за управлението . Успяват да сменят всички течащи цилиндри по хидравликата, за да няма разливи на масла около базата. Успяват да сменят и вратата на основната къща. Лифтът е пребоядисан. Монтират нов ретранслатор. Вече могат по-лесно да комуникират с радиостанции. Имат и ново водоснабдяване, свързват и санитарният контейнер. Имат  много гостуващи кораби и екипажи. Успяват да изнесат всичкия метален отпадък, който не успяват да изнесат през 31-вата експедиция. Преминават през много места чрез почти всички методи за придвижване.

“Положихме кабел под земята и електрифицират помещението, където се наира инсинераторът. Електроинженерите успяха да направят замервания на земното съпротивление, така че да работим в тази насока  и този проблем да може да бъде решен поне отчасти, и в следващите години да продължи измерването и намирането на решение, както за новата сграда, така и за наличните”, обясни той.

Реконструкция на инженерната ВИК инфраструктура - доц. д-р инж. Борис Цанков

``Голямото предизвикателство беше да се преустанови замръзването на флуида в тръбата и по-точно как да се реши това в рамките на ограничените ресурси, с които разполагаме, откъм електро- и топлоснабдяване", каза инженерът.

Задачата на доц. Борис Цанков и екипът му е подмяна на външното водоснабдяване на базата. Следствие на детайлните топлотехнически изчисления, които се провеждат във фирмата, която предоставя тръбите, се взима решение да бъдат положени предварително изолирани такива. Идеята им е, когато водата влезе с някаква температура, следствие на изолацията, която притежават тръбите, в първия етап на водопровода, тя да не замръзва. Затварят първия етап от водовземането до основната къща, при което рязко се подобрява водоснабдяването, а замръзването на вода се преустановява. Получават информация, че водата, която тече по тръбите  вече е с високо налягане. Концепцията на водоснабдителната система е водата да бъде в непрекъснато движение. Испанските учени използват същата концепция за водоснабдителна система. Екипът на инж. Цанков успява да обезпечи целия сграден фонд с питейна вода. Изгражда решетъчна конструкция, която да предпазва водопровода от подвижен товар, а самият той е изпробван на водоплътност. Налага се да прокопават някои участъци и на ръка.

 “Основна трудност при нас беше фактът, че разполагахме на базата с тръби, които бяха с по-голям диаметър, отколкото е диаметърът на основния канал“, коментира инж. Цанков.

Изграждане на нов Лабораторен блок на Българската антарктическа база на о-в Ливинстън и Концепция за реконструкция -  инж. Невян Симеонов

Площта на т.нар. Лабораторен блок е 400 квадратни метра. В него ще има три лаборатории - геоложка; биологична и обща, мултифункционална зала с работни места, склад, техническо помещение и стаи за почивка. Строежът на изключително сложната конструкция е предизвикателство, основно заради тежките климатични условия по тези ширини. Постройката е изградена на специална платформа на достигащи до девет метра колони. Тя е изчислена така, че да служи вярно на учените и през XXII век, когато ще работят бъдещите антарктици. Реконструкцията на базата се налага поради много причини, сред които: дейността на климата върху материалната част; метеорологичните условия; износване от експлоатация; остарели съоръжения и инсталации; разрастване на антарктическата програма; осъвременяване на битовата и работна среда и новите нужди на проектите.

“Идейна концепция, която се превърна и в нещо като идеен проект за реконструкция и обновяване на Българската антарктическа база. Тази идея възникна в процеса на подготовка за изпълнение на Лабораторията”, каза инж. Невян Симеонов относно концепцията за реконструиране на базата.

Представянето на извършеното и постигнатото закри зам.-директорът на Националния център за полярни изследвания - Драгомир Матеев.

Публикация / Новини (JSCI 53373)
Дата на публикуване :: 12.05.2024, 12:22 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Американски спътник, който ще прогнозира по-добре слънчевите бури, беше изстрелян от Флорида
Към публикацията
Яденето на повече плодове и зеленчуци може да подпомогне съня
Към публикацията
Семейството и приятелите могат да бъдат по-добър ролеви модел от известните личности
Към публикацията
Нова Зеландия ограничи проекта си за нова база на Антарктида
Към публикацията
Романтичните раздели могат да причинят тежка травма на младите хора, сочи научно изследване
Към публикацията
Сонда на Европейската космическа агенция откри скреж по върховете на гигантските вулкани на Марс
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Научно изследване е установило възможно наличие на бактерии в мастилата за татуировки
Към публикацията
Председателят на Българската академия на науките се срещна с посланика на Китайската народна република в София
Към публикацията
Базираният във Франция реактор за ядрен синтез ИТЕР ще бъде пуснат по-късно от планираното
Към публикацията
Експерти обясняват как някои женски видове се размножават без партньор
Към публикацията
Температурата на лицето може да помогне за диагностицирането на диабет и други заболявания
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 54665)
Дата :: 26.05.2024 , 10:12
Финансовите трудности на родителите могат да доведат децата до психологически проблеми
Финансовите трудности на родителите могат да доведат децата до психологически проблеми, показа ново изследване, свързано с обстоятелствата по време на пандемият ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 56216)
Дата :: 13.06.2024 , 17:34
В САЩ 24 компании работят за създаването на ваксина срещу птичия грип, заразил крави
Двадесет и четири компании работят по разработването на ваксина срещу птичи грип за едър рогат добитък, тъй като вирусът се разпространява сред млечните стада в ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 57745)
Дата :: 01.07.2024 , 19:14
Учени се опасяват, че птичият грип се разгръща на забавен ход
Специалисти, които следят разпространението на птичия грип, са все по-загрижени, че пропуските в наблюдението могат да ги държат няколко стъпки назад от нова па ...
Към публикацията
Изследване свързва многобройни смъртни случаи със замърсяването на въздуха в Индия
Замърсяването на въздуха с фини прахови частици е причина за около 7 процента от смъртните случаи в десет големи индийски града, п ...
Публикация / N (JSCI 57949)
Нова Зеландия ограничи проекта си за нова база на Антарктида
Антарктическият институт на Нова Зеландия предложи нов, ограничен план за базата на страната на Антарктида, след като досегашният ...
Публикация / N (JSCI 57929)
Американски план предвижда да бъдат ликвидирани стотици хиляди сови, за да се спасят други застрашени птици от вида
Горските власти в САЩ планират да ликвидират стотици хиляди северноамерикански улулици от семейство Совови, за да спасят от изчезв ...
Публикация / N (JSCI 57911)
Публикация / Новини (JSCI 57878)
Дата :: 03.07.2024 , 16:56
Бял носорог от застрашен вид се роди в зоопарк в Чили
Бял носорог от застрашен вид се роди в зоопарк в Чили
Бял носорог от почти застрашен вид се е родил в зоопарк в Чили, което е много рядко явление, предаде Асошиейтед прес. М ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 57879)
Дата :: 03.07.2024 , 16:51
Хипопотам, алпийски козирог и черна антилопа очакват посетителите на Регионалния природонаучен музей в Пловдив
Хипопотам, алпийски козирог и черна антилопа очакват посетителите на Регионалния природонаучен музей в Пловдив
Нови експонати в зала "Бозайници" очакват посетителите на Регионалния природонаучен музей в Пловдив. Попълненията на екс ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 57826)
Дата :: 02.07.2024 , 19:54
Мравки ампутират крайници на ранени другари, за да спасят живота им
Мравки ампутират крайници на ранени другари, за да спасят живота им
Ампутации на крайници се извършват от хирурзите, когато травматично нараняване като рана от война или автомобилна катаст ...
Към публикацията
Още публикации

Антарктика в нови измерения

La Science / Науката
Издание : Аспекти
Дата на публикуване :: 12.05.2024, 12:22 ч.
JSCI Идентификатор :: 53373
Редактор:: Ралица Илкова
Абстракт:: На 11 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, в гр. Хисаря се проведе отчетен семинар за резултатите от експедицията.По думите на заместник-директора на Националния център за полярни изследвания - Драгомир Матеев, тя е преминала изключително успешно.
Публично
споделяне

     
Приложения към публикацията: N/A
Антарктика в нови измерения
Антарктика в нови измерения
Снимка © Емил Граничаров / Пресфото
Пълен текст (JSCI 53373) Прочетена: 3327

32-рата Национална антарктическа експедиция официално приключи след завръщането на първия български военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) на 3 април 2024 г. на пристанището във Варна. 

На 11 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, в гр. Хисаря се проведе отчетен семинар за резултатите от експедицията. По думите на заместник-директора на Националния център за полярни изследвания - Драгомир Матеев, тя е преминала изключително успешно. По време на отчета той я определи като многослойна, разнообразна и динамична; наситена с научни проекти, с много логистична работа и строителство. 

Шестнадесет проекта, в които участие взеха учени, логистици, строители, фотографи, музиканти и журналисти, бяха реализирани успешно. Повечето от резултатите вече са налице, голяма част от анализите са направени. Мисълта на всички замесени вече е насочена към провеждане на 33-та Национална антарктическа експедиция.

``Картички от пощенски клон 1090`` - Любов Костова

Първоначалният замисъл на проекта е да се направят по три видеа с различни учени, участници в експедицията, които да представляват податели на видеа -“картички‘‘. Посланието им да бъдат техните проекти, а получател – бъдещето - надеждата за това какво ще се промени с дейността, която ще реализират на Антарктида. Идеята се доразвила, тъй като според авторката науката се прави от голяма инфраструктура от екипи и сътрудници. Инсталацията се реализира за първи път в България.

“В крайна сметка това, което се опитвам точно с този проект, е да помогна за кариерното ориентиране на млади хора между 12 и 17 години, защото според всички международни изследвания, това е възрастта, в която младите хора взимат “големите решения‘‘ в своя живот‘‘, сподели Любов Костова на представянето в гр. Хисаря.

 ``Антарктика в нови измерения``– Марина Великова 

Проектът на Марина Великова се състои от три части. Първата представлява фотографска изложба, която беше подредена на Моста на влюбените – НДК, в София, само допреди дни. Втората част се състои от акварели - идеята, за които била да се вземе отпечатък от дадено място на Ледения контенент с помощта на водата, с акварела, с туша. По думите това представляват рисунки, които отразяват мястото, характера, духа, водата, вятъра. Тя сподели, че това бил най-трудно направеният от нея проект, който все още не е завършен. Третата част са “Звуците на Антарктика‘‘, които посетителите на изложбата   имаха възможност да изслушат чрез сканиране на QR код.

 “Всичките ми проекти са артистични – разликата между артистичните и научните проекти е тази, че науката прави изключително много, но за широката аудитория тя остава малко скрита, докато не започнат да излизат резултатите, които са резултат на дългогодишен труд, а артистичните проекти имат моментална проява”, отбеляза Марина Великова.

Потенциални ихтиопатогени в условията на променящ се климат - проф. Елиза Узунова и доц. Петя Орозова

Това е втората година от работата по този проект, като все още не са реализирани всички дейности по него, но е извършена теренната работа. На 32-рата Антарктическа експедиция двете работят в две основни направления: събиране на проби за микробиологичен анализ и тестване на методи за събиране на различни субстрати, от които на по-късен етап да бъдат изследвани микропластмаси. В рамките на проекта са реализирани три риболовни експедиции. Събрани са 12 вида риби. Цел е да се набавят достатъчно образци от един и същи вид, които да дадат достоверна представителност за резултатите след това. Уловен е екземпляр на една от рибите, които достигат най-голям размер в Южния океан. Уловени са и някои съвсем крайбрежни видове риби. Екипът среща и една от най-масовите риби в Световния океан – дребна петсантиметрова рибка, представител на семейството и на разреда на рибите “Фенери‘‘- основна част от храната на повечето хищни риби в океана.  От водата също са извлечени различни бактериални патогени.

“Успях тази година да иззема от 30 риби, изцяло, проби от всички вътрешни органи, имахме образци от о-в Ливинстън, Дисепшън, а от о-в Кинг Джордж – от вода, което също беше важно, защото водата е средата, която обитават нашите обекти на изследвания‘‘, разказа проф. Узунова.

Видов състав и биологични особености на рибите, обитаващи крайбрежните морски води в района на Българската полярна база - доц. д- р Тихомир Стефанов

Първият работен пакет от неговия проект обхваща работа в плитката шелфова зона на о-в Ливингстън`, в района на Южния залив, около Полярната база. В този пакет се включват изследвания на хранителния спектър на риби; на влиянието на факторите на средата; влиянието на активното топене на ледниците в региона. Голяма част от изследването се провежда в затворения залив Джонсънс Док. Анализът на уловените в този регион риби са сравнени с данните от анализа на риби, уловени в открито море. Уловени са около 234 екземпляра риби от осем вида, като всички са измерени линейно и тегловно. Резултатите тепърва ще се публикуват. Обект на изследванията по този проект са само най-плитките части – до 25 метра, на крайбрежната морска зона.

“Удивително е как в наши дни, за да публикува нещо биологично, човек трябва да има математически анализ на цялата си работа‘‘, коментира Тихомир Стефанов.

Интегрирано изследване на компонентите “Седимент, биота, води‘‘ на океанската екосистема в литорала на о-в Ливингстън: биоложки и геоложки резултати - доц. Любомир Кендеров и доц. д-р Райна Христова

Това е втората година от съвместния проект на доц. Любомир Кендеров. Идеята му е да се определят качествените и количествените параметри на водните безгръбначни, за да се оградят те като биоиндикатори за промени във водната околна среда. Във водата той и екипът му откриват различни организми, като например хибрид между октопод и кактус. Основната част от работата е извършена в последните дни от престоя им. По думите на доц. Кендеров техният проект е единственият, който използва кораба като истински научноизследователски такъв.

“На 8 януари 2024 г. взехме първата проба пред нашата база, а в периода до 27 януари взехме и останалите седем. В този промеждутък имахме големия късмет да посетим различни акватории далеч от нашата база‘‘, разказа доц. Кендеров.

В Хисаря доц. д-р Райна Христова представи извършените геоложки изследвания в областта на морската геология. Основната изследователска задача и обет на изследване в нейната част от проекта са морските дънни седименти и неидентифицираните млади утайки. След направени изследвания е установено, че в геохимията на утайките се откроява ясна систематика, свързана с тяхното географско положение – съдържанията на елементите намаляват с отдалечаването от подхранващата суша. Тя и екипът успяват да вземат около 33 проби, но са направили геоложки изследвания само върху единадесет селектирани проби.

“По време на настоящата експедиция направихме успешно, и за първи път, вземане на дълбоководни проби от други акватории, освен  в Южния залив - на о-в Кинг Джордж, о-в Дисепшън , o-в Медиа луна, коментира доц. Райна Христова.

Комплексни стратиграфски и палеоклиматични изследвания на част от групата Байърс, п-в Байърс, о-в Ливингстън - доц. д-р Дочо Дочев, доц. д-р Любомир Методиев

Проектът им е свързан с геоложки изследвания, които са съсредоточени основно на п-в Байърс. Целта им е да изследват най-западната част на о. Ливингстън – п-в Байърс. Работят с помощта на много добре изработена литостратиграфска геоложка карта, която показва какви са скалите, които са разпространени на полуострова. Работят в скали, образувани в морски условия, както и в такива, образувани в континентални условия. Намират фосилни папрати, които са доказателство, че Антарктида не винаги е била една ледена пустиня. Основно работят за намиране на различни по вид вкаменелости. За няколко дни успяват да направят и допълнителни геоложки изследвания на различни локалитети на п-в Хърд. Тепърва очакват много и интересни резултати по своя проект.

 “Нашият проект е международен, като участват колеги учени от университета във Виена. От пробите, които сме взели, ще се изследват основно изотопите на кислорода, въглерода и стронция, за да може да се установи какви са били условията на палеосредата, когато са били образувани съответните скални последователности. Други проби ще бъдат изследвани за микрофосили”, каза доц. Дочо Дочев на представянето на резултатите от проектите.

Структурни и магнитоструктурни (AMS) изследвания на седиментни и магмени скали, разкриващи се на о. Ливингстън - доц. д-р Калин Найденов

Целта на проекта е да бъдат извършени теренни структурни изследвания и да се съберат образци за магнитно-структурен анализ в няколко таргет зони – п-в Хърд, Бърнард Пойнт и  о. Медиa луна. Посещават и северния бряг на Южния залив. Извършени са наблюдения в много на брой точки. Взети са проби за петрографски и геохроноложки изследвания. Структурните изследвания в района на п-в Хърд са насочени към установяване на следи от деформационните събития, които са предизвикали нагъването на земните пластове в района. Една от целите е да се установи формирането на плоскостни структури, свързани с нагъването.

“Няколко нови проби са взети от места, които преди това не е било възможно да бъдат посетени, и е направен един малък профил на може би най-интересните скали за мен – те се намират непосредствено пред ледника Чарити``, каза доц. Найденов.

Скритите минерални ресурси в района на п-в Хърд, о-в Ливингстън - гл. ас. д-р Ралица Събева

Проектът се занимава с руди със съдържание на метали. Извършено е изследване на върха на айсберг. Това е втора година работа по проекта. Тази година доц. Ралица Събева успява да осъществи изследвания на скали и камъни от залива Джонсънс Док и Сали Рокс. Успява да направи теренни и микроскопски изследвания на пирит, халкопирит, галенит, сфалерит, бронит, ковелин, малахит и азурит, железни оксиди и хидроксиди. Достига до Калета Архентина с лодка. До `Сали Рокс достига с шейни, където изземва проби от кварц, галенит и халкопирит. Най-важната задача е да се достигне до голям отлив.

 “Основното свършено е, че имаме проби, голям брой проби, които тепърва ще се работят. Тепърва предстоят химични анализи. Имаме много добра лаборатория в БАН, която е именно за изследване на тези елементи”, отбеляза изследователката.

Методология и изследване на температурното разпределение в пукнатинно-дренажните системи на антарктическия ледник Перуника - Инж. Цветан Паров

“Идеята на това изследване беше да се проучи влиянието на повърхностната метеорология, влиянието на този приземен въздух, който е над ледника, върху метеорологичните параметри  от дренажните системи на ледниците, дали тези дренажни системи улавят топлина, каква е температурата им, температурният градиент в дълбочина``, каза инж. Цветан Паров.

Цялото изследване се провежда в края на Южния залив - ледника Перуника. В началото на проучването всичко е покрито със сняг и лед. Намират четири пукнатини, а идеята им е те да се подберат така, че да има периферни, и пукнатини, които са в центъра на ледника. Желанието им е да видят какво се случва вътре в тях. Разполагат 15 броя сензори на еднаква дълбочина през три метра вътре в ледника и два броя, които играели роля на метеорологични станции, разположени в периферията на ледника. Използват пещерна техника за проникване. Част от проучването е свързано с това да разберат кога слънчевата светлина влиза в тези пукнатини – дали те могат да улавят и задържат топлина и по този начин да се саморазрушават. След това картират пещерите, също се опитват да хванат и “дишането‘‘ на ледника. Статията с резултатите по проекта вече е готова и пусната за публикуване в журнала на Българското географско дружество. Инж. Цветан Паров сподели, че до момента най-дългото подобно температурно проучване на ледници в света е с продължителност от шест дни, а нашите учени-антарктици в момента имат данни  за цял месец.

Оптимизиране на измервателни системи със соларно захранване за приложение в полярни условия + Изследване на движението на ледници чрез автоматична фотосистема и метода Particle Image Velocimetry - д-р инж. Петър Сапунджиев 

“Проблемите на Антарктида основно са два – механичният и енергийният. Механичните проблеми са свързани с това апаратурата да оцелее в тамошните условия, т.е. да не се счупи. Проблемът със захранването, за това как апаратурата да продължи да работи, докато нас ни няма през зимата, той е в моята област‘‘, каза д-р Петър Сапунджиев.

Той и екипът му успяват да инсталират нова система, която самият той изработва през изминалата година. Инсталират я на специално подбрано място, с добър визуален достъп до ледника Хънтрес - един от най-активните ледници в района. Монтират всичко надеждно, инсталират камерата и след няколко седмици извличат данни от тях, за да потвърдят, че всичко работи. Работата по проекта за инсталиране на система, която е специално предназначена да следи количеството слънчева енергия, попадаща върху единица площ, също започва с избора на подходящо място в близост до Българската полярна база, на подходящо възвишение. Петър Сапунджиев и екипът му изработват конструкция, на която да бъдат монтирани измервателните логери; да бъдат монтирани сензори под предварително избрани ъгли. Изработват метална конструкция, окомплектоват и инсталират системата, и установяват, че тя работи. Оставят я да събира данни за период от една година. Другата година, когато отидат, ще вземат натрупаните данни, ще ги свалят от системата, и ще ги използват за бъдещи анализи на соларните захранвания на полярната апаратура. Докато работят по първоначално поставените задачи, се появяват много нови идеи, по които също започват да експериментират и да мислят, най-вече в областта на предаването на данни в реално време от теренна апаратура, което е много интересен и деликатен проблем, защото Антарктида е мяст, на което няма мобилна мрежа.

Project Snowshine - Вахан Петев, “Дронамикс” 

“Дронамикс” е първият в света лицензиран разработчик и оператор на товарен дрон. Техният проект на експедицията е свързан с проверка и проучване на това дали има място, на което да бъде направена база и писта за снабдяване със стоки и провизии, както и да изградят радиотелескоп с прилежащ център за космически науки на о. Ливингстън, на Българската антарктическа база. По тази причина те е трябвало да направят геолого – геодезически проучвания на терена, за да изберат най-добрата и подходяща локация. За радиотелескопа също им се налага да направят геолого – геодезически проучвания. От направения почвен анализ установяват съдържание на силиций, чакъл и много фини частици. Пробите за самолетна писта са правени на сняг, почва и на утъпкана почва. Установяват, че радиотелескопът ще може да бъде построен върху сняг, защото снегът се утъпква, но не и почвата, която е там.

 “Установихме, че най-добре е пистата за самолет да бъде на ледника над базата, или както за антарктиците е известно – над Крумов камък”, отбеляза Вахан Петев в Хисаря.

Лабораторни изследвания в Антарктика –д-р Кирил Кандиларов

Проектът на д-р Кандиларов е съвместен, провежда се ежегодно от 2019 г. насам. За осъществяването му участниците в 32-рата антарктическа експедиция се изследват за хематологични и биохимични показатели; хормони; туморни маркери за мъже; витамини в организма; коагулация. През експеримента, общо за петте години, преминават 114 пациенти. При част от участниците има малки разлики в показатели като холестерол, кортизол и глюкоза, преди и след отпътуването. При малък дял от изследваните пациенти се наблюдава намаляване количеството витамин Д в организма. За тази година той и екипът му подготвят нов апарат, корейски, който ще позволи на място да бъдат изследвани важни показатели. Апаратът е напълно идентичен с апаратурата в лабораториите в България, която е твърде некомпактна за пренос на дълги разстояния. Очаква се на другата експедиция да бъдат изследвани показатели и на членовете от екипажа на кораба. Той сподели, че се надява да продължат изследванията, които извършват в момента.

Промени във функционалния капацитет, хематологичния и антиоксидантния статус на участници в българската антарктическа експедиция - проф. Любомир Петров 

Целта на този проект е да се изследва функционалното състояние и здравния статус на участниците в експедицията, заедно с други изследвания. Задачата е да се направи оценка на функционалния капацитет, хематологичния и антиоксидантния статус на участниците. Изследвани са 35 човека – седем жени и 28 мъже на различна възраст. Установени са шест човека с хипертония. Наблюдава се покачване на теглото при повече от половината от участниците. Направени са и различни хематологични изследвания. Половината от участниците имат високи стойности на LDL холестерола по време на мисията. При седем участници кортизолът на гладно се увеличава над 537 mmol/L. Направен е анализ за наличие на микроелементи. Предстои оценка на показателите, оформяне на изводи и препоръки за оптимизиране на хранителния режим и приема на макронутриенти; на функционалното състояние и физическата работоспособност на участниците в експедицията.

 “Ние изследваме самите участници. Вие изследвате Антарктида, ние изследваме Вас”, каза проф. Любомир Петров на събралите се в гр. Хисаря, антарктици.

Доклад за изпълнение на поставените задачи от НИК 421 по време на 32-та антарктическа експедиция - Капитан II ранг Николай Данаилов

Научноизследователският кораб “Св. св. Кирил и Методий‘‘ проплава 20054 морски мили по време на 32-рата антарктическа експедиция, с продължителност от почти 150 дни. Корабът се снема от Морска гара ``Варна`` на 8 ноември 2023 г., след забавяне с продължителност от една седмица. Това става бонус за екипажа, който получава възможност за дооборудване на кораба. Сред главните изпълнени задачи, по време на плаването са: логистична поддръжка на 32-рата Антарктическа експедиция чрез транспортиране и стоварване на строителни материали и хранителни припаси; осигуряване на научноизследователската дейност от борда на кораба чрез реализиране на научни проекти; транспортиране на материали и хранителни припаси в интерес  на испанската полярна програма; транспортиране и ротация на личен състав, научни изследователи и учени в района на Южните Шетландски острови и Южна Америка; указване на помощ и съдействие на бедстващ плавателен съд в подходите на пролива Дрейк на 1 януари 2024 г.; предаване на останките на катастрофирал самолет в района на Бърнард Пойнт‘ на Аржентинските военноморски сили и др.

Сред посещенията на кораба са: военноморска база “Картахена‘‘, Испания; военноморска база "Таранто", Италия; военноморска база “Мар дел Плата``, Аржентина; пристанище “Комодоро Ривадавия”, Аржентина; пристанище “Ушуая”; Аржентинските научни антарктически бази “Дисепшън‘‘; Испанска военна антарктическа база “Габриел де Кастиля‘‘ и др.

“Все още има проби на кораба, които трябва да бъдат получени от учените, тази организация оставяме на Българския антарктически институт. Фризерът работи, а вътре има проби, които чакат да бъдат изнесени при първа възможност и пратени до звената, където ще се изследват”, отбеляза капитан Николай Данаилов.

Логистично обезпечаване на 32-рата Българска полярна експедиция - Инж. Камен Недков 

Инж. Камен Недков и екипът му виждат изключително много и големи айсберги по пътя си към Антарктида. Налага им се да се занимават с изкопни дейности, за да прекарат някои от машините да стигнат по-нависоко, така че да могат да работят. Разтоварването на оборудването преминава трудно. Стоварват близо 80 тона за 14 дена. Успяват да качат и монтират санитарен възел между “Старото куче‘‘ и “Иглуто“, а по-късно прекарват вода и мръсен канал, така че възелът да функционира правилно. Не срещат проблеми с шейните. Извършват планувани ремонти по окачването. Успяват да подлепят “Голямата черна лодка‘‘, както и слагат хидравлика за управлението . Успяват да сменят всички течащи цилиндри по хидравликата, за да няма разливи на масла около базата. Успяват да сменят и вратата на основната къща. Лифтът е пребоядисан. Монтират нов ретранслатор. Вече могат по-лесно да комуникират с радиостанции. Имат и ново водоснабдяване, свързват и санитарният контейнер. Имат  много гостуващи кораби и екипажи. Успяват да изнесат всичкия метален отпадък, който не успяват да изнесат през 31-вата експедиция. Преминават през много места чрез почти всички методи за придвижване.

“Положихме кабел под земята и електрифицират помещението, където се наира инсинераторът. Електроинженерите успяха да направят замервания на земното съпротивление, така че да работим в тази насока  и този проблем да може да бъде решен поне отчасти, и в следващите години да продължи измерването и намирането на решение, както за новата сграда, така и за наличните”, обясни той.

Реконструкция на инженерната ВИК инфраструктура - доц. д-р инж. Борис Цанков

``Голямото предизвикателство беше да се преустанови замръзването на флуида в тръбата и по-точно как да се реши това в рамките на ограничените ресурси, с които разполагаме, откъм електро- и топлоснабдяване", каза инженерът.

Задачата на доц. Борис Цанков и екипът му е подмяна на външното водоснабдяване на базата. Следствие на детайлните топлотехнически изчисления, които се провеждат във фирмата, която предоставя тръбите, се взима решение да бъдат положени предварително изолирани такива. Идеята им е, когато водата влезе с някаква температура, следствие на изолацията, която притежават тръбите, в първия етап на водопровода, тя да не замръзва. Затварят първия етап от водовземането до основната къща, при което рязко се подобрява водоснабдяването, а замръзването на вода се преустановява. Получават информация, че водата, която тече по тръбите  вече е с високо налягане. Концепцията на водоснабдителната система е водата да бъде в непрекъснато движение. Испанските учени използват същата концепция за водоснабдителна система. Екипът на инж. Цанков успява да обезпечи целия сграден фонд с питейна вода. Изгражда решетъчна конструкция, която да предпазва водопровода от подвижен товар, а самият той е изпробван на водоплътност. Налага се да прокопават някои участъци и на ръка.

 “Основна трудност при нас беше фактът, че разполагахме на базата с тръби, които бяха с по-голям диаметър, отколкото е диаметърът на основния канал“, коментира инж. Цанков.

Изграждане на нов Лабораторен блок на Българската антарктическа база на о-в Ливинстън и Концепция за реконструкция -  инж. Невян Симеонов

Площта на т.нар. Лабораторен блок е 400 квадратни метра. В него ще има три лаборатории - геоложка; биологична и обща, мултифункционална зала с работни места, склад, техническо помещение и стаи за почивка. Строежът на изключително сложната конструкция е предизвикателство, основно заради тежките климатични условия по тези ширини. Постройката е изградена на специална платформа на достигащи до девет метра колони. Тя е изчислена така, че да служи вярно на учените и през XXII век, когато ще работят бъдещите антарктици. Реконструкцията на базата се налага поради много причини, сред които: дейността на климата върху материалната част; метеорологичните условия; износване от експлоатация; остарели съоръжения и инсталации; разрастване на антарктическата програма; осъвременяване на битовата и работна среда и новите нужди на проектите.

“Идейна концепция, която се превърна и в нещо като идеен проект за реконструкция и обновяване на Българската антарктическа база. Тази идея възникна в процеса на подготовка за изпълнение на Лабораторията”, каза инж. Невян Симеонов относно концепцията за реконструиране на базата.

Представянето на извършеното и постигнатото закри зам.-директорът на Националния център за полярни изследвания - Драгомир Матеев.

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Изследване свързва многобройни смъртни случаи със замърсяването на въздуха в Индия
Публикация / Новини (JSCI 57949)
Изследване свързва многобройни смъртни случаи със замърсяването на въздуха в Индия
Нова Зеландия ограничи проекта си за нова база на Антарктида
Публикация / Новини (JSCI 57929)
Нова Зеландия ограничи проекта си за нова база на Антарктида
Американски план предвижда да бъдат ликвидирани стотици хиляди сови, за да се спасят други застрашени птици от вида
Публикация / Новини (JSCI 57911)
Американски план предвижда да бъдат ликвидирани стотици хиляди сови, за да се спасят други застрашени птици от вида
Бял носорог от застрашен вид се роди в зоопарк в Чили
Публикация / Новини (JSCI 57878)
Бял носорог от застрашен вид се роди в зоопарк в Чили
Хипопотам, алпийски козирог и черна антилопа очакват посетителите на Регионалния природонаучен музей в Пловдив
Публикация / Новини (JSCI 57879)
Хипопотам, алпийски козирог и черна антилопа очакват посетителите на Регионалния природонаучен музей в Пловдив
Още от рубриката
Последни новини
Научно изследване е установило възможно наличие на бактерии в мастилата за татуировки
Към публикацията
Председателят на Българската академия на науките се срещна с посланика на Китайската народна република в София
Към публикацията
Базираният във Франция реактор за ядрен синтез ИТЕР ще бъде пуснат по-късно от планираното
Към публикацията
Експерти обясняват как някои женски видове се размножават без партньор
Към публикацията
Температурата на лицето може да помогне за диагностицирането на диабет и други заболявания
Към публикацията
Още новини
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени.
Не е избран
Изберете: La Science | Newark | ТOSM