РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Първият румънски космонавт Думитру Прунариу : Полетът на Георги Иванов беше героичен

Публикация / Научна точка Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 22.04.2024 , 18:00 ч. , JSCI Идентификатор 52001
Редактор: Ралица Илкова
Абстракт:: Полетът на Георги Иванов в Космоса беше героичен.Това заяви Думитру Прунариу - единственият гражданин на Румъния и друга балканска държава, освен предшествалата я България, извършил полет в космическото пространство.
       
Приложения към публикацията: N/A
Първият румънски космонавт Думитру Прунариу : Полетът на Георги Иванов беше героичен
Първият румънски космонавт Думитру Прунариу : Полетът на Георги Иванов беше героичен
Снимка © DFA
Пълен текст (JSCI 52001) Прочетена 3436

Полетът на Георги Иванов в Космоса беше героичен. Това заяви Думитру Прунариу - единственият гражданин на Румъния и друга балканска държава, освен предшествалата я България, извършил полет в космическото пространство. 

“Георги Иванов - първият, който полетя от нашата група, имаше по-малко време за подготовка, но го използва много интензивно. За него подготовката беше много трудна, защото за много кратко време трябваше да усвои много неща. Големият проблем беше, че космическия кораб малко му изневери. Имаше неизправност и всички стояхме с буца на гърлото, очаквайки да видим как ще приключи. Но историята направи така, че Георги Иванов да остане първият български космонавт, въпреки че не успя да се скачи с орбиталната станция „Салют-6”, спомня си Прунариу.

Две години след Георги Иванов, на 14 май 1981 г., той става първият и единствен румънец, полетял в космоса. 

Думитру Прунариу даде специално интервю непосредствено преди официалното представяне на новия брой на „Българската следа в Космоса“., което се проведе днес (22 април) в София и в 36-те пресклуба на Агенцията в страната и чужбина. 

Господин Прунариу, вие сте първият румънец, полетял в Космоса. Прекарвате там 7 дни, 20 часа и 42 минути. Опишете ни какво беше да изследвате Вселената сред звездите и по-близо до Бог?

- Много внушително звучи “сред звездите и по-близо до Бог”. Истина е, че когато изчезне земната гравитация, за девет минути се завърташ около Земята с 208 000 км/ч. Сензационно е, наистина. Емоциите са големи. Не толкова защото може да се случи нещо лошо, а защото разбираш, че това, което реализираш, е премиера - и за теб, и за твоята страна. 

Готвили сте се три години за първия си космически полет. Черпихте ли вдъхновение от опита на българския си колега и приятел Георги Иванов? Кога и как се запознахте? 

- Запознахме се в “звездното градче” през март 1978 г., когато всички от втора група на програмата “Интеркосмос” се срещнахме там, на територията на руските космонавти. Получихме апартаменти, живяхме със семействата си там, опознахме се много добре. Съпругите си сътрудничеха помежду си. Всяка се учеше да готви ястие от друга държава на нашите колеги. Нашите кухни са много близки. И някак си се разбирахме. Истината е, че Георги Иванов, първият, който полетя от нашата група, имаше по-малко време за подготовка, но го използва много интензивно. За него подготовката беше много трудна, защото за много кратко време трябваше да усвои много неща. Големият проблем беше, че космическия кораб малко му изневери, ако мога така да се изразя. Имаше неизправност и всички стояхме с буца на гърлото, очаквайки да видим как ще приключи този космически полет. Беше героичен космически полет. Eфективен. И двамата космонавти - Георги Иванов и Николай Рукавишников, минаха през някои много трудни моменти, изключително напрегнати, в които не знаеха дали ще се върнат цели на Земята. Но историята направи така, че Георги Иванов да остане първият български космонавт, въпреки че не успя да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“. Ние продължихме да се радваме на неговия изключителен опит, когато продължихме с нашата подготовка. 

Представете си, че Георги Иванов е до вас в момента. Какво ще му кажете? 

- На първо място го поздравявам за годишнината от полета му в Космоса.  Познаваме се с него, със съпругата му, с децата. Ще започнем да си говорим за семействата. Какво се е случило в живота ни. Той е по-възрастен от мен и през последните години по-рядко участваше в международните дейности, свързани с космонавтите. Ние имаме асоциация за изследване на космическото пространство, в рамките на която се срещаме всяка година. Около 80-90-100 астронавти-космонавти със семействата. Георги не участва в последните конгреси, но бих му разказал какво правят нашите общи  приятели. И тези отвъд Океана, и тези от Европа, и от Изток. Във всеки случай връзката ми с него е много директна, приятелска. Сякаш винаги сме се познавали.

Могат ли България и Румъния да си сътрудничат в сферата на космонавтиката?

- Биха могли, разбира се. Да не забравяме, че в периода, в който ние летяхме в Космоса, когато съществуваше програма “Интеркосмос”, Българската академия на науките и няколко румънски инстиути за изследвания си сътрудничеха помежду си. Сътрудничества в различни области, свързани с  космическото пространство - като започнем от изследвания, свързани с човешкото поведение, медицина, космически операции и се стигне до космически технологии, употребата на определени апарати. Такива неща съществуваха. Сега по-голямо сътрудинчество има в рамките на Европейската космическа агенция. И разбира се за определени специфични проекти бихме могли да станем партньори. 

Знам много добре как еволюира космическата дейност на България, още от полета на Георги Иванов, след това полета на Александър Александров. Често съм посещавал България. Срещал съм се със специалисти от БАН, някои от тях за съжаление вече не са между живите. Срещал съм се дори с президента на България в рамките на един конгрес преди много години и му казах, тогава България още не се беше ориентирала към Европейската космическа агенция, тепърва се възстановяваха някои неща, свързани с научни изследвания, и му препоръчах България да стане член на Европейската космическа агенция и да развиваме заедно, на европейско ниво, програми. И сега на заседанията се срещаме с нашите български колеги, много по-млади от мен, но пък аз допринасям с опит. Те са част от определени структури, които промотират на международно ниво интересите на България, включително в сферата на изследванията и космическата индустрия. 

Споделихте, че сте били в България. Какво ви хареса най-много?

О, много е трудно да кажа. На първо място хората, ако трябва да съм искрен, защото са много трудолюбиви, много приличат на нас. Имаме обща история, общи традиции, общи ястия. И шопската салата я предпочитам в България, а не в Румъния (смее се). Отвъд това, моите синове например ходеха често на ски в България. Не ходеха в Пояна Брашов или в други части на Румъния, ходеха в България. Неведнъж съм ходил на Черно море в България на почивка. На Албена. Много пъти минавам границата, само за да хапна в някой добър ресторант в България, на крайбрежието на морето. 

(Втора част на интервюто с първия румънски космонавт Думитру Прунариу очаквайте на 23 април).

Публикация / Новини (JSCI 52001)
Дата на публикуване :: 22.04.2024, 18:00 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Американски спътник, който ще прогнозира по-добре слънчевите бури, беше изстрелян от Флорида
Към публикацията
Яденето на повече плодове и зеленчуци може да подпомогне съня
Към публикацията
Семейството и приятелите могат да бъдат по-добър ролеви модел от известните личности
Към публикацията
Нова Зеландия ограничи проекта си за нова база на Антарктида
Към публикацията
Романтичните раздели могат да причинят тежка травма на младите хора, сочи научно изследване
Към публикацията
Сонда на Европейската космическа агенция откри скреж по върховете на гигантските вулкани на Марс
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Научно изследване е установило възможно наличие на бактерии в мастилата за татуировки
Към публикацията
Председателят на Българската академия на науките се срещна с посланика на Китайската народна република в София
Към публикацията
Базираният във Франция реактор за ядрен синтез ИТЕР ще бъде пуснат по-късно от планираното
Към публикацията
Експерти обясняват как някои женски видове се размножават без партньор
Към публикацията
Температурата на лицето може да помогне за диагностицирането на диабет и други заболявания
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 55725)
Дата :: 07.06.2024 , 16:48
Изложба представя мъглявини, звезди и галактики, заснети с новия телескоп на Рожен
Изложба с изображения на звезди, мъглявини, галактики и звездни купове, заснети с новия 1,5-метров телескоп на Национална астрономическа обсерватория - Рожен, б ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 56742)
Дата :: 20.06.2024 , 12:48
Ходенето може да помогне за предотвратяване на чести болки в гърба
Пациенти, които имат чести болки в гърба, могат да ги предотвратят с ежедневни разходки, сочи проучване, цитирано от ДПА.  Експерти установяват, че хората ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 54432)
Дата :: 23.05.2024 , 10:22
Учени са засекли три силни слънчеви изригвания
Учени са регистрирали три силни слънчеви изригвания на 22 май, съобщи руският Институт за приложна геофизика, цитиран от ТАСС. "На 22 май в 17:05 часа московск ...
Към публикацията
Температурата на лицето може да помогне за диагностицирането на диабет и други заболявания
Повишаването на температурата на различните части на лицето е свързана с хронични заболявания, сочи проучване, цитирано от „Хелтде ...
Публикация / N (JSCI 57959)
Изследване показва начина на живота на енигматичен изчезнал човешки вид
Хиляди костни фрагменти, открити в пещера на Тибетското плато в Китай, дават представа за живота на Денисовия човек - мистериознит ...
Публикация / N (JSCI 57912)
Япония изстреля успешно спътник за наблюдение на Земята с новата си ракета H3
Япония разполага с усъвършенстван спътник за наблюдение на Земята, предназначен за реакция при бедствия и сигурност, след като беш ...
Публикация / N (JSCI 57706)
Публикация / Новини (JSCI 57390)
Дата :: 27.06.2024 , 11:23
Паркът за мечки край Белица отваря врати за посетители в началото на юли
Паркът за мечки край Белица отваря врати за посетители в началото на юли
Паркът за мечки край Белица отваря врати за посетители за сезон 2024 година, съобщиха от мечия парк. Посетители ще могат ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 57279)
Дата :: 26.06.2024 , 11:17
Започнаха подводните археологически проучвания при нос Чироза
Започнаха подводните археологически проучвания при нос Чироза
Започнаха подводните археологически проучвания при нос Чироза в залива Ченгене скеле, съобщиха от Регионалния историческ ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 57266)
Дата :: 26.06.2024 , 09:13
Американски спътник, който ще прогнозира по-добре слънчевите бури, беше изстрелян от Флорида
Американски спътник, който ще прогнозира по-добре слънчевите бури, беше изстрелян от Флорида
Американски спътник, който ще подобри значително прогнозирането на слънчеви бури, беше изстрелян от Кейп Канаверал, щата ...
Към публикацията
Още публикации

Първият румънски космонавт Думитру Прунариу : Полетът на Георги Иванов беше героичен

La Science / Науката
Издание : Научна точка
Дата на публикуване :: 22.04.2024, 18:00 ч.
JSCI Идентификатор :: 52001
Редактор:: Ралица Илкова
Абстракт:: Полетът на Георги Иванов в Космоса беше героичен.Това заяви Думитру Прунариу - единственият гражданин на Румъния и друга балканска държава, освен предшествалата я България, извършил полет в космическото пространство.
Публично
споделяне

     
Приложения към публикацията: N/A
Първият румънски космонавт Думитру Прунариу : Полетът на Георги Иванов беше героичен
Първият румънски космонавт Думитру Прунариу : Полетът на Георги Иванов беше героичен
Снимка © DFA
Пълен текст (JSCI 52001) Прочетена: 3436

Полетът на Георги Иванов в Космоса беше героичен. Това заяви Думитру Прунариу - единственият гражданин на Румъния и друга балканска държава, освен предшествалата я България, извършил полет в космическото пространство. 

“Георги Иванов - първият, който полетя от нашата група, имаше по-малко време за подготовка, но го използва много интензивно. За него подготовката беше много трудна, защото за много кратко време трябваше да усвои много неща. Големият проблем беше, че космическия кораб малко му изневери. Имаше неизправност и всички стояхме с буца на гърлото, очаквайки да видим как ще приключи. Но историята направи така, че Георги Иванов да остане първият български космонавт, въпреки че не успя да се скачи с орбиталната станция „Салют-6”, спомня си Прунариу.

Две години след Георги Иванов, на 14 май 1981 г., той става първият и единствен румънец, полетял в космоса. 

Думитру Прунариу даде специално интервю непосредствено преди официалното представяне на новия брой на „Българската следа в Космоса“., което се проведе днес (22 април) в София и в 36-те пресклуба на Агенцията в страната и чужбина. 

Господин Прунариу, вие сте първият румънец, полетял в Космоса. Прекарвате там 7 дни, 20 часа и 42 минути. Опишете ни какво беше да изследвате Вселената сред звездите и по-близо до Бог?

- Много внушително звучи “сред звездите и по-близо до Бог”. Истина е, че когато изчезне земната гравитация, за девет минути се завърташ около Земята с 208 000 км/ч. Сензационно е, наистина. Емоциите са големи. Не толкова защото може да се случи нещо лошо, а защото разбираш, че това, което реализираш, е премиера - и за теб, и за твоята страна. 

Готвили сте се три години за първия си космически полет. Черпихте ли вдъхновение от опита на българския си колега и приятел Георги Иванов? Кога и как се запознахте? 

- Запознахме се в “звездното градче” през март 1978 г., когато всички от втора група на програмата “Интеркосмос” се срещнахме там, на територията на руските космонавти. Получихме апартаменти, живяхме със семействата си там, опознахме се много добре. Съпругите си сътрудничеха помежду си. Всяка се учеше да готви ястие от друга държава на нашите колеги. Нашите кухни са много близки. И някак си се разбирахме. Истината е, че Георги Иванов, първият, който полетя от нашата група, имаше по-малко време за подготовка, но го използва много интензивно. За него подготовката беше много трудна, защото за много кратко време трябваше да усвои много неща. Големият проблем беше, че космическия кораб малко му изневери, ако мога така да се изразя. Имаше неизправност и всички стояхме с буца на гърлото, очаквайки да видим как ще приключи този космически полет. Беше героичен космически полет. Eфективен. И двамата космонавти - Георги Иванов и Николай Рукавишников, минаха през някои много трудни моменти, изключително напрегнати, в които не знаеха дали ще се върнат цели на Земята. Но историята направи така, че Георги Иванов да остане първият български космонавт, въпреки че не успя да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“. Ние продължихме да се радваме на неговия изключителен опит, когато продължихме с нашата подготовка. 

Представете си, че Георги Иванов е до вас в момента. Какво ще му кажете? 

- На първо място го поздравявам за годишнината от полета му в Космоса.  Познаваме се с него, със съпругата му, с децата. Ще започнем да си говорим за семействата. Какво се е случило в живота ни. Той е по-възрастен от мен и през последните години по-рядко участваше в международните дейности, свързани с космонавтите. Ние имаме асоциация за изследване на космическото пространство, в рамките на която се срещаме всяка година. Около 80-90-100 астронавти-космонавти със семействата. Георги не участва в последните конгреси, но бих му разказал какво правят нашите общи  приятели. И тези отвъд Океана, и тези от Европа, и от Изток. Във всеки случай връзката ми с него е много директна, приятелска. Сякаш винаги сме се познавали.

Могат ли България и Румъния да си сътрудничат в сферата на космонавтиката?

- Биха могли, разбира се. Да не забравяме, че в периода, в който ние летяхме в Космоса, когато съществуваше програма “Интеркосмос”, Българската академия на науките и няколко румънски инстиути за изследвания си сътрудничеха помежду си. Сътрудничества в различни области, свързани с  космическото пространство - като започнем от изследвания, свързани с човешкото поведение, медицина, космически операции и се стигне до космически технологии, употребата на определени апарати. Такива неща съществуваха. Сега по-голямо сътрудинчество има в рамките на Европейската космическа агенция. И разбира се за определени специфични проекти бихме могли да станем партньори. 

Знам много добре как еволюира космическата дейност на България, още от полета на Георги Иванов, след това полета на Александър Александров. Често съм посещавал България. Срещал съм се със специалисти от БАН, някои от тях за съжаление вече не са между живите. Срещал съм се дори с президента на България в рамките на един конгрес преди много години и му казах, тогава България още не се беше ориентирала към Европейската космическа агенция, тепърва се възстановяваха някои неща, свързани с научни изследвания, и му препоръчах България да стане член на Европейската космическа агенция и да развиваме заедно, на европейско ниво, програми. И сега на заседанията се срещаме с нашите български колеги, много по-млади от мен, но пък аз допринасям с опит. Те са част от определени структури, които промотират на международно ниво интересите на България, включително в сферата на изследванията и космическата индустрия. 

Споделихте, че сте били в България. Какво ви хареса най-много?

О, много е трудно да кажа. На първо място хората, ако трябва да съм искрен, защото са много трудолюбиви, много приличат на нас. Имаме обща история, общи традиции, общи ястия. И шопската салата я предпочитам в България, а не в Румъния (смее се). Отвъд това, моите синове например ходеха често на ски в България. Не ходеха в Пояна Брашов или в други части на Румъния, ходеха в България. Неведнъж съм ходил на Черно море в България на почивка. На Албена. Много пъти минавам границата, само за да хапна в някой добър ресторант в България, на крайбрежието на морето. 

(Втора част на интервюто с първия румънски космонавт Думитру Прунариу очаквайте на 23 април).

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Температурата на лицето може да помогне за диагностицирането на диабет и други заболявания
Публикация / Новини (JSCI 57959)
Температурата на лицето може да помогне за диагностицирането на диабет и други заболявания
Изследване показва начина на живота на енигматичен изчезнал човешки вид
Публикация / Новини (JSCI 57912)
Изследване показва начина на живота на енигматичен изчезнал човешки вид
Япония изстреля успешно спътник за наблюдение на Земята с новата си ракета H3
Публикация / Новини (JSCI 57706)
Япония изстреля успешно спътник за наблюдение на Земята с новата си ракета H3
Паркът за мечки край Белица отваря врати за посетители в началото на юли
Публикация / Новини (JSCI 57390)
Паркът за мечки край Белица отваря врати за посетители в началото на юли
Започнаха подводните археологически проучвания при нос Чироза
Публикация / Новини (JSCI 57279)
Започнаха подводните археологически проучвания при нос Чироза
Още от рубриката
Последни новини
Научно изследване е установило възможно наличие на бактерии в мастилата за татуировки
Към публикацията
Председателят на Българската академия на науките се срещна с посланика на Китайската народна република в София
Към публикацията
Базираният във Франция реактор за ядрен синтез ИТЕР ще бъде пуснат по-късно от планираното
Към публикацията
Експерти обясняват как някои женски видове се размножават без партньор
Към публикацията
Температурата на лицето може да помогне за диагностицирането на диабет и други заболявания
Към публикацията
Още новини
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени.
Не е избран
Изберете: La Science | Newark | ТOSM