РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин

Разкриване мистерията на мъглявината Драконово яйце

Публикация / EXPLORER Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 12.04.2024 , 15:10 ч. , JSCI Идентификатор 51327
Редактор: Ралица Илкова
Абстракт:: Астрономи разгадаха тайната на мъглявината Драконово яйце, предаде Ройтерс.Две големи звезди, намиращи се в облак от газ и прах, наречен мъглявината Драконово яйце, са загадка за учените.
       
Приложения към публикацията: N/A
Разкриване мистерията на мъглявината Драконово яйце
Разкриване мистерията на мъглявината Драконово яйце
Снимка © DFA
Пълен текст (JSCI 51327) Прочетена 5506

Астрономи разгадаха тайната на мъглявината Драконово яйце, предаде Ройтерс.

Две големи звезди, намиращи се в облак от газ и прах, наречен мъглявината Драконово яйце, са загадка за учените. Едната от тях има магнитно полe както Слънцето. Спътницата й обаче няма. Такива масивни звезди обикновено не се свързват с мъглявини.

Изглежда, че изследователите са разрешили тази загадка, като същевременно обясняват как относително малкото масивни звезди, които са и магнетари, са станали такива. Виновно за това е братоубийството между звездите, казват те. 

В този случай по-голямата звезда очевидно е погълнала по-малка своя сестра, като при това враждебно поглъщане се е формирало магнитно поле.

"Това сливане вероятно е било много жестоко. Когато две звезди се сливат, може да бъде изхвърлен материал и така вероятно се е формирала мъглявината, която виждаме днес", казва астрономът Абигейл Фрост от намиращата се в Чили  Европейската южна обсерватория. Тя е водещ автор на изследването, публикувано в списание "Сайънс".

Компютърните симулации преди това предсказваха, че смесването на звезден материал по време на подобно сливане може да създаде магнитно поле в комбинираната звезда, родена в резултат на този процес.

"Нашето проучване е безспорно доказателство, което потвърждава това", казва астрономът Хю Сана от Католическия университет в Льовен, Белгия, който е част от научния екип.

Тези две звезди - гравитационно свързани една с друга в т.нар. бинарна система - се намират в нашата галактика Млечен път на около 3700 светлинни години от Земята в съзвездието Норма. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона км, отбелязва Ройтерс.

Изследователите са използвали деветгодишни наблюдения, направени от базирания в Чили Много голям телескоп (VLT).

Магнетарът е около 30 пъти по-масивен от Слънцето. Другият му спътник е около 26,5 пъти по-голям от Слънцето. Те обикалят на разстояние един от друг, от 7 до 60 пъти разстоянието между Земята и Слънцето.

Драконовото яйце е наречено така, защото се намира сравнително близо до по-голям комплекс от мъглявини, известен като Бойните дракони от Ара. 

Звездите в Драконовото яйце изглежда са започнали да се формират преди 4-6 милиона години като тройна система - три звезди, родени по едно и също време и гравитационно свързани.

Две от най-вътрешни са включвали по-голяма звезда - вероятно с 25 до 30 пъти по-голяма от масата на Слънцето, както и по-малка звезда - може би пет до десет пъти по-голяма от масата на Слънцето.

По-масивната еволюира по-бързо от другата, като външният й слой е погълнал по-малката звезда и е предизвикал сливане, което е изхвърлило в пространството газ и прах, съставляващи мъглявината, твърдят изследователите.

Това се е случило много скоро в космически мащаб - преди около 7500 години. Мъглявината се състои предимно от водород и хелий, но също така и от необичайно голямо количество азот, благодарение на сливането.

Много звезди с размерите на Слънцето генерират магнитни полета.

Известно е, че около 7% от масивните звезди имат магнитно поле. Втората звезда в тази двойна система, която не е участвала в принудителното сливане, няма такова.

Изображението на мъглявината, публикувано заедно с изследването, е поразително. "Богатството на физиката и химията в играта създава красива структура", казва Сана.

Публикация / Новини (JSCI 51327)
Дата на публикуване :: 12.04.2024, 15:10 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
Манастир, датиран около края на XI в., е разкрит при разкопките при бъдещата автогара в Созопол
Към публикацията
Първият чернокож кандидат за астронавт Ед Дуайт излетя в космоса след 60 години
Към публикацията
Продължава проуването на късноантичната и средновековна крепост край Храстово
Към публикацията
Сондата "Джуно" засне загадъчната пета луна на Юпитер пред Голямото червено петно
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Женските кучета могат да разпознават своите кутрета според тяхното индивидуално скимтене
Към публикацията
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Към публикацията
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Към публикацията
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 52587)
Дата :: 30.04.2024 , 11:56
Американският космически кораб „Дракон“ се приводни край бреговете на Флорида
Американският товарен космически кораб „Дракон“ се приводни успешно край бреговете на Флорида тази сутрин, съобщи компанията-собственик на апарата „Спейс Екс“ в ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 52879)
Дата :: 05.05.2024 , 10:00
Поведенческите прилики между родителите и техните деца и внуци не са големи, показва ново научно изследване
Поведенческите прилики между родителите и техните деца и внуци не са толкова големи, показва ново научно изследване, съобщи „Медикъл експрес“. Невъз ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 47700)
Дата :: 21.02.2024 , 20:24
Растителните диети снижават риска от сънна апнея, доказва научно изследване
Растителните диети снижават риска от сънна апнея, съобщи ДПА, позовавайки се на научно изследване.  Зеленчуците, плодовете, зърнените култури и ядките нам ...
Към публикацията
Женските кучета могат да разпознават своите кутрета според тяхното индивидуално скимтене
Женските кучета могат индивидуално да разпознават и да реагират на плача на своите малки, сочи проучване, цитирано от ДПА. Изслед ...
Публикация / N (JSCI 54205)
Манастир, датиран около края на XI в., е разкрит при разкопките при бъдещата автогара в Созопол
Манастир, датиран около края на XI в., е разкрит по време на първия етап от разкопките на мястото, където предстои да бъде построе ...
Публикация / N (JSCI 54129)
Продължава проуването на късноантичната и средновековна крепост край Храстово
Кърсноантичната и средновековна крепост край крумовградското село Храстово ще бъде проучвана и през настоящата година със средства ...
Публикация / N (JSCI 54057)
Публикация / Новини (JSCI 54040)
Дата :: 19.05.2024 , 19:50
"Блу ориджин" успешно изстреля екипаж от шестима души до ръба на космоса
Компанията "Блу ориджин" на Джеф Безос успешно изстреля екипаж от шестима души до ръба на космоса днес, възобновявайки б ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 53918)
Дата :: 17.05.2024 , 17:37
Сребърен медал с древна театрална маска е създаден за откриването на античен град Хераклея Синтика край Петрич
Сребърен медал с древна театрална маска е създаден за откриването на античен град Хераклея Синтика край Петрич
Сребърен медал с древна театрална маска е създаден за откриването на античен град Хераклея Синтика край Петрич. Медалът ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 53881)
Дата :: 17.05.2024 , 13:25
Китайска компания ще стартира полети за космически туризъм до 2028 г.
Китайска компания ще стартира полети за космически туризъм до 2028 г.
Китайската космическа технологична компания CAS Space обяви, че нейното „превозно средство за космически туризъм“ ще изл ...
Към публикацията
Още публикации

Разкриване мистерията на мъглявината Драконово яйце

La Science / Науката
Издание : EXPLORER
Дата на публикуване :: 12.04.2024, 15:10 ч.
JSCI Идентификатор :: 51327
Редактор:: Ралица Илкова
Абстракт:: Астрономи разгадаха тайната на мъглявината Драконово яйце, предаде Ройтерс.Две големи звезди, намиращи се в облак от газ и прах, наречен мъглявината Драконово яйце, са загадка за учените.
Публично
споделяне

     
Приложения към публикацията: N/A
Разкриване мистерията на мъглявината Драконово яйце
Разкриване мистерията на мъглявината Драконово яйце
Снимка © DFA
Пълен текст (JSCI 51327) Прочетена: 5506

Астрономи разгадаха тайната на мъглявината Драконово яйце, предаде Ройтерс.

Две големи звезди, намиращи се в облак от газ и прах, наречен мъглявината Драконово яйце, са загадка за учените. Едната от тях има магнитно полe както Слънцето. Спътницата й обаче няма. Такива масивни звезди обикновено не се свързват с мъглявини.

Изглежда, че изследователите са разрешили тази загадка, като същевременно обясняват как относително малкото масивни звезди, които са и магнетари, са станали такива. Виновно за това е братоубийството между звездите, казват те. 

В този случай по-голямата звезда очевидно е погълнала по-малка своя сестра, като при това враждебно поглъщане се е формирало магнитно поле.

"Това сливане вероятно е било много жестоко. Когато две звезди се сливат, може да бъде изхвърлен материал и така вероятно се е формирала мъглявината, която виждаме днес", казва астрономът Абигейл Фрост от намиращата се в Чили  Европейската южна обсерватория. Тя е водещ автор на изследването, публикувано в списание "Сайънс".

Компютърните симулации преди това предсказваха, че смесването на звезден материал по време на подобно сливане може да създаде магнитно поле в комбинираната звезда, родена в резултат на този процес.

"Нашето проучване е безспорно доказателство, което потвърждава това", казва астрономът Хю Сана от Католическия университет в Льовен, Белгия, който е част от научния екип.

Тези две звезди - гравитационно свързани една с друга в т.нар. бинарна система - се намират в нашата галактика Млечен път на около 3700 светлинни години от Земята в съзвездието Норма. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона км, отбелязва Ройтерс.

Изследователите са използвали деветгодишни наблюдения, направени от базирания в Чили Много голям телескоп (VLT).

Магнетарът е около 30 пъти по-масивен от Слънцето. Другият му спътник е около 26,5 пъти по-голям от Слънцето. Те обикалят на разстояние един от друг, от 7 до 60 пъти разстоянието между Земята и Слънцето.

Драконовото яйце е наречено така, защото се намира сравнително близо до по-голям комплекс от мъглявини, известен като Бойните дракони от Ара. 

Звездите в Драконовото яйце изглежда са започнали да се формират преди 4-6 милиона години като тройна система - три звезди, родени по едно и също време и гравитационно свързани.

Две от най-вътрешни са включвали по-голяма звезда - вероятно с 25 до 30 пъти по-голяма от масата на Слънцето, както и по-малка звезда - може би пет до десет пъти по-голяма от масата на Слънцето.

По-масивната еволюира по-бързо от другата, като външният й слой е погълнал по-малката звезда и е предизвикал сливане, което е изхвърлило в пространството газ и прах, съставляващи мъглявината, твърдят изследователите.

Това се е случило много скоро в космически мащаб - преди около 7500 години. Мъглявината се състои предимно от водород и хелий, но също така и от необичайно голямо количество азот, благодарение на сливането.

Много звезди с размерите на Слънцето генерират магнитни полета.

Известно е, че около 7% от масивните звезди имат магнитно поле. Втората звезда в тази двойна система, която не е участвала в принудителното сливане, няма такова.

Изображението на мъглявината, публикувано заедно с изследването, е поразително. "Богатството на физиката и химията в играта създава красива структура", казва Сана.

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Женските кучета могат да разпознават своите кутрета според тяхното индивидуално скимтене
Публикация / Новини (JSCI 54205)
Женските кучета могат да разпознават своите кутрета според тяхното индивидуално скимтене
Манастир, датиран около края на XI в., е разкрит при разкопките при бъдещата автогара в Созопол
Публикация / Новини (JSCI 54129)
Манастир, датиран около края на XI в., е разкрит при разкопките при бъдещата автогара в Созопол
Продължава проуването на късноантичната и средновековна крепост край Храстово
Публикация / Новини (JSCI 54057)
Продължава проуването на късноантичната и средновековна крепост край Храстово
Публикация / Новини (JSCI 54040)
"Блу ориджин" успешно изстреля екипаж от шестима души до ръба на космоса
Сребърен медал с древна театрална маска е създаден за откриването на античен град Хераклея Синтика край Петрич
Публикация / Новини (JSCI 53918)
Сребърен медал с древна театрална маска е създаден за откриването на античен град Хераклея Синтика край Петрич
Още от рубриката
Последни новини
Женските кучета могат да разпознават своите кутрета според тяхното индивидуално скимтене
Към публикацията
Компанията "Нюралинк" е получила разрешение за имплантиране на мозъчен имплант на втори пациент
Към публикацията
Проф. Николай Овчаров търси следи от изчезнала цивилизация в Алжир
Към публикацията
Рекордното топене на морския лед в Антарктика най-вероятно се дължи на глобалното затопляне, сочи ново проучване
Към публикацията
Приключи проучването на ямно светилище от времето на желязната епоха и траките
Към публикацията
Още новини
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени.
Не е избран
Изберете: La Science | Newark | ТOSM