РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Д-р Ралица Събева: В района на българската база на остров Ливингстън има ценни метали

Публикация / Хоризонти Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 05.12.2023 , 09:00 ч. , JSCI Идентификатор 42998
Редактор: Христо Янакиев
Абстракт:: В района на българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън бяха установени редица метали като олово, цинк, мед и един от най-важните, който интересува човечеството от самото му създаване - златото.Това каза в интервю главен асистент доктор Ралица Събева от Катедрата "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми" към Геолого-географския факултет (ГГФ) на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", която участва в 32-рата българска антарктическа експедиция на Ледения континент.
       
Приложения към публикацията: N/A
Д-р Ралица Събева: В района на българската база на остров Ливингстън има ценни метали
Д-р Ралица Събева: В района на българската база на остров Ливингстън има ценни метали
Снимка © Геолого-географския факултет (ГГФ) на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски"
Пълен текст (JSCI 42998) Прочетена 713

В района на българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън бяха установени редица метали като олово, цинк, мед и един от най-важните, който интересува човечеството от самото му създаване - златото. Това каза в интервю главен асистент доктор Ралица Събева от Катедрата "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми" към Геолого-географския факултет (ГГФ) на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", която участва в 32-рата българска антарктическа експедиция на Ледения континент.

На българската база на остров Ливингстън главен асистент д-р Ралица Събева работи по проект за изследване на природни ресурси в рудни жили.

Колко години продължава този проект, какви природни изкопаеми бяха открити вече и златото ли е най-ценното сред тях?

Това е научен проект, който е двегодишен и това е втората година по изпълнение на теренните задачи по него. Миналата година беше поставено началото, бяха взети образци и сега трябва да допълним тези изследвания, обясни главен асистент д-р Събева. Тя уточни, че са установени редица метали в района на българската база като олово, цинк, мед, както и един от най-важните, който интересува човечеството от самото му създаване - това е златото. 

"Заедно със златото, обикновено върви и сребро, и нека не забравяме така наречените редки елементи, които са в момента много актуални и са изключително важни за развитието на технологиите. Такива се установяват също, като те обикновено се наблюдават като примеси в рудни минерали. Например, това са телур, селен, манган, кадмий, молибден, които са много важни за развитието на технологиите, както и за легиране на стомани - едни от най-важните елементи", каза Ралица Събева. 

Този проект е логично продължение на предхождащ го, по който работихме заедно с един мой колега, също от Геолого-географския факултет - главен асистент Стефан Велев. Първите изпробвания, които направихме с него, установихме и наличие на злато, или първите данни за златото. Затова продължаваме тези изследвания, за да видим какво е неговото разпространение, какво е неговото качество и въобще да получим повече информация, обясни Събева. 

"И нека не забравяме, че геологията или геолозите са тези, които са изградили базата и са направили мечтата Антарктика да е възможна - това България да е в Антарктика да е възможно. Това са пионерите в геоложките изследвания и разбира се, начело с проф. Христо Пимпирев, който имах честта и привилегията да бъде мой преподавател, ментор и сега работим заедно", заяви главен асистент д-р Ралица Събева.  

Какво е количеството и качеството на златото, открито на българската полярна база на Антарктида?

"Първо за качеството - златото е установено под микроскоп, съответно след това са направени химични анализи, за да бъде установено неговото качество. Установяват се два типа злато, едното е така нареченото самородно злато, или чисто злато, което няма примеси, и другото е електрум. Това е злато, което е с високо съдържание на сребро в него", обясни главен асистент д-р Събева.

Тя каза, че въпросът за количеството на откритото злато е свързан с мораториума, който важи в Антарктика до 2048 г. "Той гласи, че търсенето, проучването и добивът на полезни изкопаеми са забранени дотогава, след това не се знае какво ще се случи, разбира се. За да установим количеството на даден метал, означава, че трябва да имаме системни изследвания върху определена площ и определен мащаб. Едни от най-добрите изследвания и проучвания се правят с метода на сондирането, който на този етап е забранен. Така че за количества, все още е много смело да говорим", поясни Ралица Събева.

Една от основните цели на 32-рата българска антарктическа експедиция е свързана с изграждането и завършването на новата научноизследователска лаборатория на остров Ливингстън. С какво тя ще помогне за дейността на геолозите?

Създаването на тази лаборатория е много ценно за всички учени, които ще работят там, разбира се - най-вече за първообработката на самите проби, с които всеки се занимава, каза главен асистент д-р Събева. 

"При геолозите е излишно да губим време, да правим там микроскопски препарати, или да стоим на микроскопи. Там основната цел е да бъдем на терен и да събираме теренни данни, проби и образци. Едно от важните неща, които може да се осъществи в тази лаборатория, е да имаме режеща машина, с която да съкращаваме обема на пробите, тъй като от предната експедиция се върнах с два-три бидона, пълни с камъни. Геолозите ги наричаме камъни - това са образци, скали, руда, или ще съкратя обема на тези проби. На място мога да видя кое е интересното и кое е важно, за да мога да го взема със себе си в България. След това тук предстоят подготвяне на микроскопски препарати, за които не си струва там да губим време - да стоим на микроскоп или да правим микроскопски препарати", разказа геологът.

В края на май тази година в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми в Ректората на СУ беше открита експозицията "Скалното и минерално разнообразие на Антарктика", в която участва Ралица Събева  

Сега се намираме в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, който е към Геолого-географския факултет и по повод 60-годишнината на ГГФ направихме една антарктическа изложба, с моя колега главен асистент Стефан Велев, разказа главен асистент д-р Ралица Събева. 

"Отделихме едни от най-интересните скални разновидности и минерали, и създадохме една антарктическа изложба, която да бъде постоянна и хората да могат да се запознаят с това антарктическо скално разнообразие. Има руди, различни типове рудни минерали, които съдържат тези метали, за които преди малко споменах. Това са халкопирит, пирит, галенит, свалерит. Тук е показана и проба, в която се установява златото - може да се види микроскопски препарат - така наречените аншлифи, в които се гледат рудни минерали и е установено злато. И въобще разнообразие от скали и минерали, и всеки е добре дошъл да се запознае със скалното разнообразие на Антарктика", обясни геологът.                          

Ралица Събева е участвала в две антарктически екпедиции, включва се и в 32-рата ни експедиция на остров Ливингстън

Това ще бъде третата ми експедиция, преди това съм участвала в 28-ата антарктическа експедиция, както и миналата година - в 31-вата експедиция, в която беше и първото плаване на българския кораб до Антарктика, каза главен асистент д-р Ралица Събева.

Тя разказа и как минава един неин ден на Антарктида и уточни, че той най-вече преминава в работа. "Обикновено още от предната вечер се планира следващият ден - къде ще ходим на терен, кой какви научни и теренни задачи ще има. Всичко това е тясно свързано с метеорологичните условия. Аз работя в няколко района на острова, има и съседни заливи, в които работя и до там се стига с лодка. Много важно е какво е морето, може ли да влезем с лодката в него и има ли ледоход, и дали може да се осъществи това изследване в дадения ден", обясни Събева.

По думите й фокусът на българските учени на Антарктида е основно насочен в работата. "Но има и чисто битови неща, които са много важни, защото живеем там и трябва да закусваме, вечеряме, трябва да се изперем. Има чисто битови неща, които съвместяваме всички заедно и си помагаме", отбеляза геологът.

Какво трябва да знаят българите за Антарктида, това, което е най-важно?

Нещо, което е станало вече, като клише, но Антарктида е най-девственият, запазен, чист, прекрасен континент - природната лаборатория на света, в която наистина могат да се осъществяват много важни изследвания за това какво предстои в нашето бъдеще, за това какво оставяме на нашите поколения. И определено човек там обръща внимание както навътре в себе си, така и към това какво се случва в света. Това е континентът, който ни дава тези разсъждения - да гледаме по друг начин на света и на живота, подчерта главен асистент д-р Ралица Събева.

Главен асистент доктор Ралица Николаева Събева е от Катедрата "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми" към Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", в направлението "Полезни изкопаеми". От 2016 г. е главен асистент, от 2015 г. е доктор по "Геология и проучване на полезни изкопаеми", от 2010 г. е магистър по "Геохимия", а от 2008 г. е бакалавър по "Геология" в СУ "Св. Климент Охридски", в Геолого-географския факултет, в Катедрата "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми".

Научните интереси на Ралица Събева са свързани с икономическата геология (търсене и проучване на полезни изкопаеми), минералогия, рудна минералогия, сулфиди, епитермални находища, генезис на рудни находища, металогения, самородни метали и полярни изследвания. Тя е участник в 28-ма, 31-ва и в 32-ра българска антарктическа експедиция. Участвала е в две антарктически изложби, в две музейни сбирки, организатор и лектор е на десетки събития, като антарктически конференции, Софийски фестивал на науката, Европейска нощ на учените, на посещения в училища.

Научната и публикационна дейност на Ралица Събева е свързана с девет научни проекта (два антарктически) - ръководител е на два от тях, с десет научни публикации в реферирани научни издания, с около 20 участия в научни конференции.

Има лекционни курсове и теренни практики в направленията: "Търсене и проучване на полезни изкопаеми", "Находища на метални и неметални полезни изкопаеми", "Минералогия".

Главен асистент д-р Ралица Събева има членство в редица организации: председател на АПЕКС България - Асоциация на младите полярни изследователи; основател и заместник-председател на Университетския подводен клуб „Южен залив“; в Българския антарктически институт; в Комисията по рудна минералогия към Международната минераложка асоциация; в Българското геологическо дружество и в Българското минераложко дружество.

Публикация / Новини (JSCI 42998)
Дата на публикуване :: 05.12.2023, 09:00 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Южноафрикански носорози: Битката на Южна Африка да победи бракониерството!
Към публикацията
Български учени, част от 32-рата антарктическа експедиция, определят къде НИК 421 да пуска котва, за да се събират проби
Към публикацията
Краят на Тъмнината: Как SLIM ще преодолее изпитанията на Лунната повърхност
Към публикацията
Учени създадоха новаторски пречиствател за въздух
Към публикацията
Във връзка с цъфтежа на азалиите Ботаническата градина при БАН организира инициативата "В света на семейство Пиренови"
Към публикацията
48-часовата мистерия на големия черен бръмбар
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 43665)
Дата :: 13.12.2023 , 19:11
Марсоходът "Пърсивиърънс" отбелязва своите 1000 дни
Марсоходът "Пърсивиърънс" отбелязва своите 1000 дни научна работа, съобщи Би Би Си. Според изявление на НАСА роувърът е изпълнил главните задачи, заради които е ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 47669)
Дата :: 21.02.2024 , 15:14
Мозъчен пейсмейкър може да се използва за тежка депресия
Американски специалисти тестват метод за дълбока мозъчна стимулация като лечение на хора с тежка депресия, съобщи Асошиейтед прес. Лечението е одобрено за болес ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 44050)
Дата :: 21.12.2023 , 08:17
Аерогел може да се превърне в ключ към бъдещите терахерцови технологии, показва изследване
Високочестотните терахерцови вълни имат огромен потенциал за редица приложения, включително за медицински изображения и комуникации от следващо поколение. Ново ...
Към публикацията
Южноафрикански носорози: Битката на Южна Африка да победи бракониерството!
През 2023 г. в Южна Африка, въпреки усилията за защита на животните, жертва на бракониерство са станали 499 носорога - с 51 повече ...
Публикация / N (JSCI 48071)
Новозеландските месоядни сухоземни охлюви са изправени пред сериозна заплаха от изчезване. Каква е причината?
Изменението на климата е основен фактор за почти пълното изчезване на някои от най-впечатляващите сухоземни охлюви в света, обяви ...
Публикация / N (JSCI 47990)
Революционно откритие: Алтернативен метод за лечение на остеопороза
Учени от Китай са идентифицирали, синтезирали и изследвали съединение в женския женшен (Angelica sinensis), известен още като Донг ...
Публикация / N (JSCI 47904)
Публикация / Новини (JSCI 47898)
Дата :: 24.02.2024 , 13:41
Открити са нови малки луни в нашата Слънчева система
Открити са нови малки луни в нашата Слънчева система
Астрономи са открили три неизвестни досега луни в Слънчевата система - две от тях кръжат около Нептун и една - около Ура ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 47844)
Дата :: 23.02.2024 , 15:54
Учени откриват странен фосил на „китайски дракон“ на 240 милиона години
Учени откриват странен фосил на „китайски дракон“ на 240 милиона години
Нови изследвания разкриват цялостния външен вид на морско влечуго с дълга шия на възраст 240 милиона години, което прили ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 47838)
Дата :: 23.02.2024 , 13:08
Учени идентифицираха неутронна звезда, родена от свръхнова, наблюдавана през 1987 година
Учени идентифицираха неутронна звезда, родена от свръхнова, наблюдавана през 1987 година
Когато през 1987 г. в близка галактика избухва звезда с маса до 20 пъти по-голяма от тази на Слънцето, взривът е толкова ...
Към публикацията
Още публикации

Д-р Ралица Събева: В района на българската база на остров Ливингстън има ценни метали

La Science / Науката
Издание : Хоризонти
Дата на публикуване :: 05.12.2023, 09:00 ч.
JSCI Идентификатор :: 42998
Редактор:: Христо Янакиев
Абстракт:: В района на българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън бяха установени редица метали като олово, цинк, мед и един от най-важните, който интересува човечеството от самото му създаване - златото.Това каза в интервю главен асистент доктор Ралица Събева от Катедрата "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми" към Геолого-географския факултет (ГГФ) на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", която участва в 32-рата българска антарктическа експедиция на Ледения континент.
Публично
споделяне

     
Приложения към публикацията: N/A
Д-р Ралица Събева: В района на българската база на остров Ливингстън има ценни метали
Д-р Ралица Събева: В района на българската база на остров Ливингстън има ценни метали
Снимка © Геолого-географския факултет (ГГФ) на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски"
Пълен текст (JSCI 42998) Прочетена: 713

В района на българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън бяха установени редица метали като олово, цинк, мед и един от най-важните, който интересува човечеството от самото му създаване - златото. Това каза в интервю главен асистент доктор Ралица Събева от Катедрата "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми" към Геолого-географския факултет (ГГФ) на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", която участва в 32-рата българска антарктическа експедиция на Ледения континент.

На българската база на остров Ливингстън главен асистент д-р Ралица Събева работи по проект за изследване на природни ресурси в рудни жили.

Колко години продължава този проект, какви природни изкопаеми бяха открити вече и златото ли е най-ценното сред тях?

Това е научен проект, който е двегодишен и това е втората година по изпълнение на теренните задачи по него. Миналата година беше поставено началото, бяха взети образци и сега трябва да допълним тези изследвания, обясни главен асистент д-р Събева. Тя уточни, че са установени редица метали в района на българската база като олово, цинк, мед, както и един от най-важните, който интересува човечеството от самото му създаване - това е златото. 

"Заедно със златото, обикновено върви и сребро, и нека не забравяме така наречените редки елементи, които са в момента много актуални и са изключително важни за развитието на технологиите. Такива се установяват също, като те обикновено се наблюдават като примеси в рудни минерали. Например, това са телур, селен, манган, кадмий, молибден, които са много важни за развитието на технологиите, както и за легиране на стомани - едни от най-важните елементи", каза Ралица Събева. 

Този проект е логично продължение на предхождащ го, по който работихме заедно с един мой колега, също от Геолого-географския факултет - главен асистент Стефан Велев. Първите изпробвания, които направихме с него, установихме и наличие на злато, или първите данни за златото. Затова продължаваме тези изследвания, за да видим какво е неговото разпространение, какво е неговото качество и въобще да получим повече информация, обясни Събева. 

"И нека не забравяме, че геологията или геолозите са тези, които са изградили базата и са направили мечтата Антарктика да е възможна - това България да е в Антарктика да е възможно. Това са пионерите в геоложките изследвания и разбира се, начело с проф. Христо Пимпирев, който имах честта и привилегията да бъде мой преподавател, ментор и сега работим заедно", заяви главен асистент д-р Ралица Събева.  

Какво е количеството и качеството на златото, открито на българската полярна база на Антарктида?

"Първо за качеството - златото е установено под микроскоп, съответно след това са направени химични анализи, за да бъде установено неговото качество. Установяват се два типа злато, едното е така нареченото самородно злато, или чисто злато, което няма примеси, и другото е електрум. Това е злато, което е с високо съдържание на сребро в него", обясни главен асистент д-р Събева.

Тя каза, че въпросът за количеството на откритото злато е свързан с мораториума, който важи в Антарктика до 2048 г. "Той гласи, че търсенето, проучването и добивът на полезни изкопаеми са забранени дотогава, след това не се знае какво ще се случи, разбира се. За да установим количеството на даден метал, означава, че трябва да имаме системни изследвания върху определена площ и определен мащаб. Едни от най-добрите изследвания и проучвания се правят с метода на сондирането, който на този етап е забранен. Така че за количества, все още е много смело да говорим", поясни Ралица Събева.

Една от основните цели на 32-рата българска антарктическа експедиция е свързана с изграждането и завършването на новата научноизследователска лаборатория на остров Ливингстън. С какво тя ще помогне за дейността на геолозите?

Създаването на тази лаборатория е много ценно за всички учени, които ще работят там, разбира се - най-вече за първообработката на самите проби, с които всеки се занимава, каза главен асистент д-р Събева. 

"При геолозите е излишно да губим време, да правим там микроскопски препарати, или да стоим на микроскопи. Там основната цел е да бъдем на терен и да събираме теренни данни, проби и образци. Едно от важните неща, които може да се осъществи в тази лаборатория, е да имаме режеща машина, с която да съкращаваме обема на пробите, тъй като от предната експедиция се върнах с два-три бидона, пълни с камъни. Геолозите ги наричаме камъни - това са образци, скали, руда, или ще съкратя обема на тези проби. На място мога да видя кое е интересното и кое е важно, за да мога да го взема със себе си в България. След това тук предстоят подготвяне на микроскопски препарати, за които не си струва там да губим време - да стоим на микроскоп или да правим микроскопски препарати", разказа геологът.

В края на май тази година в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми в Ректората на СУ беше открита експозицията "Скалното и минерално разнообразие на Антарктика", в която участва Ралица Събева  

Сега се намираме в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, който е към Геолого-географския факултет и по повод 60-годишнината на ГГФ направихме една антарктическа изложба, с моя колега главен асистент Стефан Велев, разказа главен асистент д-р Ралица Събева. 

"Отделихме едни от най-интересните скални разновидности и минерали, и създадохме една антарктическа изложба, която да бъде постоянна и хората да могат да се запознаят с това антарктическо скално разнообразие. Има руди, различни типове рудни минерали, които съдържат тези метали, за които преди малко споменах. Това са халкопирит, пирит, галенит, свалерит. Тук е показана и проба, в която се установява златото - може да се види микроскопски препарат - така наречените аншлифи, в които се гледат рудни минерали и е установено злато. И въобще разнообразие от скали и минерали, и всеки е добре дошъл да се запознае със скалното разнообразие на Антарктика", обясни геологът.                          

Ралица Събева е участвала в две антарктически екпедиции, включва се и в 32-рата ни експедиция на остров Ливингстън

Това ще бъде третата ми експедиция, преди това съм участвала в 28-ата антарктическа експедиция, както и миналата година - в 31-вата експедиция, в която беше и първото плаване на българския кораб до Антарктика, каза главен асистент д-р Ралица Събева.

Тя разказа и как минава един неин ден на Антарктида и уточни, че той най-вече преминава в работа. "Обикновено още от предната вечер се планира следващият ден - къде ще ходим на терен, кой какви научни и теренни задачи ще има. Всичко това е тясно свързано с метеорологичните условия. Аз работя в няколко района на острова, има и съседни заливи, в които работя и до там се стига с лодка. Много важно е какво е морето, може ли да влезем с лодката в него и има ли ледоход, и дали може да се осъществи това изследване в дадения ден", обясни Събева.

По думите й фокусът на българските учени на Антарктида е основно насочен в работата. "Но има и чисто битови неща, които са много важни, защото живеем там и трябва да закусваме, вечеряме, трябва да се изперем. Има чисто битови неща, които съвместяваме всички заедно и си помагаме", отбеляза геологът.

Какво трябва да знаят българите за Антарктида, това, което е най-важно?

Нещо, което е станало вече, като клише, но Антарктида е най-девственият, запазен, чист, прекрасен континент - природната лаборатория на света, в която наистина могат да се осъществяват много важни изследвания за това какво предстои в нашето бъдеще, за това какво оставяме на нашите поколения. И определено човек там обръща внимание както навътре в себе си, така и към това какво се случва в света. Това е континентът, който ни дава тези разсъждения - да гледаме по друг начин на света и на живота, подчерта главен асистент д-р Ралица Събева.

Главен асистент доктор Ралица Николаева Събева е от Катедрата "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми" към Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", в направлението "Полезни изкопаеми". От 2016 г. е главен асистент, от 2015 г. е доктор по "Геология и проучване на полезни изкопаеми", от 2010 г. е магистър по "Геохимия", а от 2008 г. е бакалавър по "Геология" в СУ "Св. Климент Охридски", в Геолого-географския факултет, в Катедрата "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми".

Научните интереси на Ралица Събева са свързани с икономическата геология (търсене и проучване на полезни изкопаеми), минералогия, рудна минералогия, сулфиди, епитермални находища, генезис на рудни находища, металогения, самородни метали и полярни изследвания. Тя е участник в 28-ма, 31-ва и в 32-ра българска антарктическа експедиция. Участвала е в две антарктически изложби, в две музейни сбирки, организатор и лектор е на десетки събития, като антарктически конференции, Софийски фестивал на науката, Европейска нощ на учените, на посещения в училища.

Научната и публикационна дейност на Ралица Събева е свързана с девет научни проекта (два антарктически) - ръководител е на два от тях, с десет научни публикации в реферирани научни издания, с около 20 участия в научни конференции.

Има лекционни курсове и теренни практики в направленията: "Търсене и проучване на полезни изкопаеми", "Находища на метални и неметални полезни изкопаеми", "Минералогия".

Главен асистент д-р Ралица Събева има членство в редица организации: председател на АПЕКС България - Асоциация на младите полярни изследователи; основател и заместник-председател на Университетския подводен клуб „Южен залив“; в Българския антарктически институт; в Комисията по рудна минералогия към Международната минераложка асоциация; в Българското геологическо дружество и в Българското минераложко дружество.

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Южноафрикански носорози: Битката на Южна Африка да победи бракониерството!
Публикация / Новини (JSCI 48071)
Южноафрикански носорози: Битката на Южна Африка да победи бракониерството!
Новозеландските месоядни сухоземни охлюви са изправени пред сериозна заплаха от изчезване. Каква е причината?
Публикация / Новини (JSCI 47990)
Новозеландските месоядни сухоземни охлюви са изправени пред сериозна заплаха от изчезване. Каква е причината?
Революционно откритие: Алтернативен метод за лечение на остеопороза
Публикация / Новини (JSCI 47904)
Революционно откритие: Алтернативен метод за лечение на остеопороза
Открити са нови малки луни в нашата Слънчева система
Публикация / Новини (JSCI 47898)
Открити са нови малки луни в нашата Слънчева система
Учени откриват странен фосил на „китайски дракон“ на 240 милиона години
Публикация / Новини (JSCI 47844)
Учени откриват странен фосил на „китайски дракон“ на 240 милиона години
Още от рубриката
Последни новини
Скритата опасност: Неподозираното присъствие на замърсители в храната
Към публикацията
Южноафрикански носорози: Битката на Южна Африка да победи бракониерството!
Към публикацията
Пробив в борбата с болестта на Хънтингтън!
Към публикацията
Индия обяви четиричленния екипаж на космическата мисия "Гаганян"
Към публикацията
Астрономи наблюдаваха бяло джудже "канибал" с белег на "лицето"
Към публикацията
Още новини
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2024 La Science България. Всички права запазени.
Не е избран
Изберете: La Science | Newark | ТOSM