Симеон Матев: Сегашното лято е третото най-топло лято у нас за последните няколко десетилетия

Дата на публикуване :: 19.09.2023 , 15:25 ч. , JSCI Идентификатор 37666 Редактор: Христо Янакиев Абстракт:: Сегашното лято е третото най-топло лято у нас за последните няколко десетилетия.Лятото на 2012 г. е най-топлото в България, следвано от това през 2007 г., каза в интервю климатологът Симеон Матев, който е главен асистент доктор в катедрата "Климатология, хидрология и геоморфология" към Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Приложения към публикацията: N/A Снимка © Личен архив Пълен текст (JSCI 37666) Прочетена 2086 Сегашното лято е третото най-топло лято у нас за последните няколко десетилетия. Лятото на 2012 г. е най-топлото в България, следвано от това през 2007 г., каза в интервю климатологът Симеон Матев, който е главен асистент доктор в катедрата "Климатология, хидрология и геоморфология" към Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Симеон Матев е автор и е един от основателите на платформата за наука "Климатека". "Изминалото лято в Европа беше най-топлото, но у нас не е най-топлото и може би ще е на трето място", уточни климатологът. Досегашният лидер - 2012 г., остава ненадмината и аномалията на тогавашното лято е с много по-голяма стойност, отколкото на тазгодишното лято. През 2012 г. в България средните температури на всички летни месеци са били значително над нормата, като юли се откроявал с най-голяма аномалия, а юни и август също са имали много висока положителна аномалия, каза Симеон Матев. Юни на 2023 г. у нас беше по-хладен и дъждовен, но през юли и август температурите бяха над нормата  През 2023 г. юни е летният месец в норма, а дори на места в страната беше под нормата. В Западна България юни беше дъждовен и това е една от причините да бъде по-хладен, обясни главен асистент доктор Симеон Матев. Той добави обаче, че "благодарение на юли тазгодишната аномалия на лятото не можа така да изпъкне, въпреки горещото време през юли и август, през които температурите у нас бяха значително над нормата". "Заради нормалния, или хладен юни, тазгодишното лято не можа да се класира на първо или второ място. След 2012 г., следва 2007 г. и тогава юли също е бил с много голяма наднорменост, но с тези две години "не можахме да се преборим", коментира климатологът.    През това лято в България бяха измерени температури от 42-43 градуса по Целзий "Ако сравняваме със старите норми от 1961 до 1990 г., то последните лета в нашата страна са с отклонения от нормата повече от 2-2,5 градуса, а пък 2012 г. е с близо 4 градуса отклонение от тази стара норма. Сега, ако използваме новата норма, която е с около 1,5 градуса по-висока, най-топлото лято от 2012 г. вече не е с близо 4 градуса аномалия, а е с около 2,5 градуса. За сезон това е много голямо отклонение и по принцип при сезоните се счита, че ако има отклонение, независимо дали е в плюс или минус, повече от 0,7 градуса, въпросният сезон се счита за аномален. А дали ще е хладен или топъл - зависи вече от самата аномалия", обясни Симеон Матев.  Той каза, че сегашното лято у нас е запазило тенденцията на последните няколко лета и беше с много наднормени юли и август, и с нормален юни месец. Тази тенденция я имаме от около три-четири години, уточни климатологът.  През тази година аномалията на летния сезон е малко над 1 градус, а изминалите три-четири лета бяха с около 0,8-0,9 до 1 градуса, но през тазгодишният юли се открояваше с дългата поредица от много наднормени дни. Имаше около 10-11 поредни дни у нас, които бяха с дневно отклонение на температурата над 3 градуса. По този показател "бием" и 2007 и 2012 г. Въпреки че изминалото лято не е най-топлото у нас, имахме период, за който може да се каже, че постави някакви рекорди - или това беше този дълъг период с високи температури, поясни главен асистент доктор Симеон Матев.  Изминалото лято е най-топлото не само в Европа, но изминалите три месеца са най-горещите в целия свят   По отношение на измерените абсолютни максимални температури - най-високите, които бяха регистрирани през това лято, Симеон Матев припомни, че имахме над 43 градуса в Русе, близо 42 градуса в Сандански и в още няколко населени места в страната. "Тези температури бяха измерени на 25 и на 26 юли тази година. Тогава обаче не бяха преминати температурните рекорди и си остават написаните досега в климатичните справочници - спорният от Садово, и по-реалният от Пловдив, които през това лято не бяха подобрени у нас, което е и по-добре", коментира климатологът. Според агенцията за изследване на климата на Европейската комисия "Коперник" тазгодишното лято е най-топлото не само в Европа, но изминалите три месеца са най-топлите в целия свят, каза Симеон Матев.   Каква ще е есента - дали ще е по-топла, но и по-дъждовна от тази през 2022 г.? "От няколко месеца числените модели, които прогнозират времето в дългосрочен аспект, предвиждат по-големи валежи за Средиземноморския регион, включително и за Балканите. И можем да очакваме повече валежи през есента, но въпреки това, в температурно отношение, с много голяма вероятност се очаква есента да бъде наднормена отново, но с повече валежи. Например в Странджа, само заради онзи процес, който имахме с наводненията от началото на този септември, реално там валежните норми са преизпълнени за цялата есен, не само за месец септември", каза Симеон Матев в отговор на въпрос каква есен да очакваме в България.  "Като цяло, очакванията са да има по-динамична и бурна есен в Средиземноморския регион, и това е свързано с високата температура на морската вода в цялото Средиземноморие", обясни климатологът.  Според Симеон Матев циклонът "Даниел", който предизвика наводнения по нашето Черноморие, в Гърция, като засегна и Либия, може да се окаже най-смъртоносната буря за последните години в нашия регион. Да очакваме ли циклоните и бурите да се увеличават в бъдеще? Такива процеси, предизвикани от циклони и бури, ще ги има и в бъдеще. В последните години много зачестяват интензивните извалявания - или падат много голямо количество от валежи за кратко време на дадено място, причиняващи големи наводнения, каза главен асистент доктор Симеон Матев.  "Лошо е, че тези валежи по-трудно се прогнозират, като територия и времеви отрязък, през който ще се случат, като това става едва от 24 до 48 часа преди започването им. Не се очакваше бурята "Даниел" да предизвика такива валежи до 300 литра на квадратен метър в нашата страна, но това се случи", отбеляза климатологът от Софийския университет.  Публикация / Новини (JSCI 37666) Дата на публикуване :: 19.09.2023, 15:25 ч. Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес. ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА Министерството на образованието и науката, и УНИЦЕФ ще подпишат Меморандум за сътрудничество Към публикацията Добра запазеност на високите стени на крепостта край село Храстово отчитат археолозите в края на разкопките Към публикацията Китай изстреля пилотиратаната си мисия "Шънчжоу-16" към космическата си станция Към публикацията Д-р Даниела Донева е носителят на наградата за млад учен "Густав Херц" на Немското физическо дружество за 2024 г. Към публикацията Вирусът SARS-CoV-2 (КОВИД-19) може да се завърне с повече сила, предупреждават учени Към публикацията Парламентът в Мексико проведе второ заседание, посветено на НЛО Към публикацията Още публикации

.

ОЩЕ ОТ ДНЕС Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания Мъжките комари през периода креда са били кръвосмучещи Към публикацията Тържествено ще бъде открит лабораторният комплекс кампус "Лозенец" на Софийския университет Към публикацията Иран съобщи, че е изпратил в орбита капсула с животни като подготвка за мисии с хора Към публикацията Ковашка работилница проучиха археолози в късноантична крепост край Твърдица Към публикацията Български екип привлече вниманието към здравето на почвите на КОП28 с мултимедиен спектакъл Към публикацията La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство Научете повече Публикация / Новини (JSCI 25058) Дата :: 18.03.2023 , 23:55 К-н Николай Данаилов проведе официална среща с командира на военноморската база в Мар дел Плата Командирът на военния научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) – капитан II ранг Николай Данаилов, проведе официална среща с командира на ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 14027) Дата :: 27.09.2022 , 08:09 Коронавирус, резистентен към ваксина, е открит при прилепи в Русия Резистентен към ваксина коронавирус е открит при прилепи в Русия, предаде ЮПИ. Той е подобен на КОВИД-19 и може да инфектира хора.  ХОСТА-2 (Khosta-2) е са ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 12937) Дата :: 08.09.2022 , 19:16 Ваксина срещу малария може да се окаже повратна точка в борбата срещу болестта Бустерна доза от нова ваксина срещу малария поддържа високо ниво на защита срещу болестта, съобщават изследователи, цитирани от Франс прес.  Това увеличава ... Към публикацията SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии - Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г - Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г - Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г Вижте повече

Мъжките комари през периода креда са били кръвосмучещи Мъжките комари през перида креда са били кръвосмучещи, съобщи Ройтерс, цитирайки научно изследване.  Стотици хиляди хора по с ... Публикация / N (JSCI 43115) Към публикацията

Германска организация за опазване на дивата природа обяви таралежа за "Животно на годината" Германска организация за защита на дивата природа обяви малкия европейски таралеж за "Животно на 2024 г.", предаде ДПА. Видът Eri ... Публикация / N (JSCI 42974) Към публикацията

Лекари предупреждават за вредата от чистенето на сняг Чистенето на сняг може да бъде опасно за хора със сърдечносъдови заболявания, затова е важно те да спазват някои мерки за безопасн ... Публикация / N (JSCI 42906) Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 42905) Дата :: 03.12.2023 , 18:00 Черепите на змиите показват как се адаптират към плячката си Черепите на змиите показват как те се адаптират към плячката си, сочат данните от изследване на учени от Тексаския униве ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 42902) Дата :: 03.12.2023 , 17:37 Предизвикателствата пред обществените системи и иновативни решения срещу климатичните рискове бяха представени в българския павилион на КОП28 Предизвикателствата пред социалните и здравни системи, породени от климатичните промени, и възможни решения на тях, разр ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 42896) Дата :: 03.12.2023 , 14:44 „Прогрес МС-25“ се скачи с МКС и достави мандарини и новогодишни подаръци Товарният космически кораб „Прогрес МС-25“, който беше изстрелян в петък от космодрума Байконур, се скачи с ... Към публикацията

Сегашното лято е третото най-топло лято у нас за последните няколко десетилетия. Лятото на 2012 г. е най-топлото в България, следвано от това през 2007 г., каза в интервю климатологът Симеон Матев, който е главен асистент доктор в катедрата "Климатология, хидрология и геоморфология" към Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Симеон Матев е автор и е един от основателите на платформата за наука "Климатека".

"Изминалото лято в Европа беше най-топлото, но у нас не е най-топлото и може би ще е на трето място", уточни климатологът. Досегашният лидер - 2012 г., остава ненадмината и аномалията на тогавашното лято е с много по-голяма стойност, отколкото на тазгодишното лято. През 2012 г. в България средните температури на всички летни месеци са били значително над нормата, като юли се откроявал с най-голяма аномалия, а юни и август също са имали много висока положителна аномалия, каза Симеон Матев.

Юни на 2023 г. у нас беше по-хладен и дъждовен, но през юли и август температурите бяха над нормата 

През 2023 г. юни е летният месец в норма, а дори на места в страната беше под нормата. В Западна България юни беше дъждовен и това е една от причините да бъде по-хладен, обясни главен асистент доктор Симеон Матев.

Той добави обаче, че "благодарение на юли тазгодишната аномалия на лятото не можа така да изпъкне, въпреки горещото време през юли и август, през които температурите у нас бяха значително над нормата".

"Заради нормалния, или хладен юни, тазгодишното лято не можа да се класира на първо или второ място. След 2012 г., следва 2007 г. и тогава юли също е бил с много голяма наднорменост, но с тези две години "не можахме да се преборим", коментира климатологът.   

През това лято в България бяха измерени температури от 42-43 градуса по Целзий

"Ако сравняваме със старите норми от 1961 до 1990 г., то последните лета в нашата страна са с отклонения от нормата повече от 2-2,5 градуса, а пък 2012 г. е с близо 4 градуса отклонение от тази стара норма. Сега, ако използваме новата норма, която е с около 1,5 градуса по-висока, най-топлото лято от 2012 г. вече не е с близо 4 градуса аномалия, а е с около 2,5 градуса. За сезон това е много голямо отклонение и по принцип при сезоните се счита, че ако има отклонение, независимо дали е в плюс или минус, повече от 0,7 градуса, въпросният сезон се счита за аномален. А дали ще е хладен или топъл - зависи вече от самата аномалия", обясни Симеон Матев. 

Той каза, че сегашното лято у нас е запазило тенденцията на последните няколко лета и беше с много наднормени юли и август, и с нормален юни месец. Тази тенденция я имаме от около три-четири години, уточни климатологът. 

През тази година аномалията на летния сезон е малко над 1 градус, а изминалите три-четири лета бяха с около 0,8-0,9 до 1 градуса, но през тазгодишният юли се открояваше с дългата поредица от много наднормени дни. Имаше около 10-11 поредни дни у нас, които бяха с дневно отклонение на температурата над 3 градуса. По този показател "бием" и 2007 и 2012 г. Въпреки че изминалото лято не е най-топлото у нас, имахме период, за който може да се каже, че постави някакви рекорди - или това беше този дълъг период с високи температури, поясни главен асистент доктор Симеон Матев. 

Изминалото лято е най-топлото не само в Европа, но изминалите три месеца са най-горещите в целия свят  

По отношение на измерените абсолютни максимални температури - най-високите, които бяха регистрирани през това лято, Симеон Матев припомни, че имахме над 43 градуса в Русе, близо 42 градуса в Сандански и в още няколко населени места в страната.

"Тези температури бяха измерени на 25 и на 26 юли тази година. Тогава обаче не бяха преминати температурните рекорди и си остават написаните досега в климатичните справочници - спорният от Садово, и по-реалният от Пловдив, които през това лято не бяха подобрени у нас, което е и по-добре", коментира климатологът.

Според агенцията за изследване на климата на Европейската комисия "Коперник" тазгодишното лято е най-топлото не само в Европа, но изминалите три месеца са най-топлите в целия свят, каза Симеон Матев.  

Каква ще е есента - дали ще е по-топла, но и по-дъждовна от тази през 2022 г.?

"От няколко месеца числените модели, които прогнозират времето в дългосрочен аспект, предвиждат по-големи валежи за Средиземноморския регион, включително и за Балканите. И можем да очакваме повече валежи през есента, но въпреки това, в температурно отношение, с много голяма вероятност се очаква есента да бъде наднормена отново, но с повече валежи. Например в Странджа, само заради онзи процес, който имахме с наводненията от началото на този септември, реално там валежните норми са преизпълнени за цялата есен, не само за месец септември", каза Симеон Матев в отговор на въпрос каква есен да очакваме в България. 

"Като цяло, очакванията са да има по-динамична и бурна есен в Средиземноморския регион, и това е свързано с високата температура на морската вода в цялото Средиземноморие", обясни климатологът. 

Според Симеон Матев циклонът "Даниел", който предизвика наводнения по нашето Черноморие, в Гърция, като засегна и Либия, може да се окаже най-смъртоносната буря за последните години в нашия регион.

Да очакваме ли циклоните и бурите да се увеличават в бъдеще?

Такива процеси, предизвикани от циклони и бури, ще ги има и в бъдеще. В последните години много зачестяват интензивните извалявания - или падат много голямо количество от валежи за кратко време на дадено място, причиняващи големи наводнения, каза главен асистент доктор Симеон Матев. 

"Лошо е, че тези валежи по-трудно се прогнозират, като територия и времеви отрязък, през който ще се случат, като това става едва от 24 до 48 часа преди започването им. Не се очакваше бурята "Даниел" да предизвика такива валежи до 300 литра на квадратен метър в нашата страна, но това се случи", отбеляза климатологът от Софийския университет.