Учени от Националния природонаучен музей при БАН са на първа арктическа експедиция във фиордите на Югозападна Гренландия

Дата на публикуване :: 18.08.2023 , 09:30 ч. , JSCI Идентификатор 35645 Редактор: Александра Томова Абстракт:: Влиянието на активното топене на ледниците върху рибните популации във фиордите на Югозападна Гренландия ще бъде проучвано от доц. д-р Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей (НПМ)  при БАН, заедно с учени от Дания, Норвегия и Великобритания.Това се случва по време на арктическа експедиция, която се провежда в периода 14-31 август, съобщават от НПМ-БАН. Приложения към публикацията: N/A Публкацията е част от НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив Пълен текст (JSCI 35645) Прочетена 525 Влиянието на активното топене на ледниците върху рибните популации във фиордите на Югозападна Гренландия ще бъде проучвано от доц. д-р Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей (НПМ)  при БАН, заедно с учени от Дания, Норвегия и Великобритания. Това се случва по време на арктическа експедиция, която се провежда в периода 14-31 август, съобщават от НПМ-БАН. От екипа на музея уточняват, че това е първата арктическа експедиция на Националния природонаучен музей при БАН.  На терен учените ще проучат два фиорда – със и без вток на глетчерни води. В тях с помощта на акустична телеметрия ще бъдат изследвани основно различните миграционни стратегии на арктическия сивен (Salvelinus alpinus).           „Очакваният резултат от екипа е потвърждение на хипотезата, че арктическите сивени във фиордите на Гренландия с приток от ледников отток ще имат различно миграционно поведение и хранителни навици от сивените, обитаващи подобни фиорди без вток на глетчерни води. Базата на експедицията е в малкото градче Какорток, като по-голямата част от теренната работа ще бъде извършена в два отделни фиорда, където ще бъдат построени временни палаткови лагери“, казват от НПМ-БАН.                             Учените отбелязват, че арктическите водни екосистеми са особено уязвими и застрашени от антропогенното влияние и климатичните промени. Поради това е важно да се събере базова информация за тях в целия арктически регион, както и да се документира и определи потенциалното значение на наблюдаваните екологични промени в тези части от планетата. Сладководните екосистеми често са малки, относително затворени и ограничени и по този начин предоставят добра възможност за документиране на настъпващите екологични промени. „В рамките на тези екосистеми арктическият сивен (Salvelinus alpinus) често е единственият вид риба, който се среща в тях и като топ хищник може да предостави ценна информация за състоянието и функционирането на арктическите водни екосистеми. Промените в околната среда влияят върху миграцията на отделните видове риби и могат също да попречат или да нарушат способността на даден вид да мигрира. И в двата случая промените в околната среда биха могли да доведат до намаляване или пълна загуба на възможността за миграция, но това е съвсем слабо проучено в наши дни. Климатичните промени са най-силно изразени в арктическите и субарктическите райони, където повишаването на температурата и валежите надвишава средните глобални стойности. Това води до удължаване на годишния период на растеж на рибите и може да се очаква, че промените в миграционното им поведение ще бъдат най-видими в тези райони“, разказват учените. За да събере повече информация за това, екипът на експедицията ще използва акустична телеметрия и различни техники за събиране на физиологични и генетични проби в границите на две съседни системи от фиорди в Югозападна Гренландия – едната е с приток от ледников отток, а другата – без такъв. Това ще спомогне за количествено определяне на вариациите в миграционните тактики и в степента на използване на морските местообитания от анадромните популации на арктическия сивен, казват от Националния природонаучен музей при БАН. /ВСР Публикация / Новини (JSCI 35645) Дата на публикуване :: 18.08.2023, 09:30 ч. Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес. ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА Министерството на образованието и науката, и УНИЦЕФ ще подпишат Меморандум за сътрудничество Към публикацията Добра запазеност на високите стени на крепостта край село Храстово отчитат археолозите в края на разкопките Към публикацията Китай изстреля пилотиратаната си мисия "Шънчжоу-16" към космическата си станция Към публикацията Д-р Даниела Донева е носителят на наградата за млад учен "Густав Херц" на Немското физическо дружество за 2024 г. Към публикацията Вирусът SARS-CoV-2 (КОВИД-19) може да се завърне с повече сила, предупреждават учени Към публикацията Парламентът в Мексико проведе второ заседание, посветено на НЛО Към публикацията Още публикации

.

ОЩЕ ОТ ДНЕС Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания Мъжките комари през периода креда са били кръвосмучещи Към публикацията Тържествено ще бъде открит лабораторният комплекс кампус "Лозенец" на Софийския университет Към публикацията Иран съобщи, че е изпратил в орбита капсула с животни като подготвка за мисии с хора Към публикацията Ковашка работилница проучиха археолози в късноантична крепост край Твърдица Към публикацията Български екип привлече вниманието към здравето на почвите на КОП28 с мултимедиен спектакъл Към публикацията La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство Научете повече Публикация / Новини (JSCI 11002) Дата :: 01.08.2022 , 07:57 Предпазните щитове за лице не осигуряват висока защита срещу потенциално опасни пръски с вирусни частици Прозрачните предпазни щитове, покриващи предната част на лицето, са популярни от началото на пандемията от КОВИД-19, но те не осигуряват достатъчна защита на по ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 27484) Дата :: 20.04.2023 , 19:05 Хората споделят универсалната склонност да помагат на другите въпреки културните различия Ново изследване, направено от специалисти от университета на Сидни, Австралия, установи, че хората от различни културни среди споделят обща склонност да помагат ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 21101) Дата :: 24.01.2023 , 09:43 Фотоизложба откриха на китайската космическа станция Специална изложба на снимки, свързани с космоса, се откри на китайската космическа станция „Тянгун“ ("Небесен дворец"), обикаляща на около 400 км на ... Към публикацията SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии - Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г - Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г - Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г Вижте повече

Единствените панди в Обединеното кралство Ян Гуан и Тян Тян пристигнаха успешно в Китай Великобритания върна на Китай две големи панди, след като животните прекараха 12 години в зоопарка в Единбург, съобщи Синхуа.  ... Публикация / N (JSCI 43068) Към публикацията

В модната индустрия всичко е дизайн, не само моделите, каза Елън Макартър В модната индустрия всичко е дизайн, не само моделите, каза Елън Макартър на събитие, посветено на пътя на модната индустрия до &b ... Публикация / N (JSCI 43048) Към публикацията

Институтът GATE откри новата си високотехнологична сграда в София Институтът „Големи данни в полза на интелигентното общество“ (GATE) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ откри новата ... Публикация / N (JSCI 43013) Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 42960) Дата :: 04.12.2023 , 17:15 Иновациите са ключови за справяне с климатичната криза Иновациите са ключови за справяне с климатичната криза, и то всички видове иновации – технологични, икономически, полити ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 42917) Дата :: 04.12.2023 , 10:48 Пандите от Единбургския зоопарк поемат обратно към дома в Китай Единствените представители на вида Голяма панда във Великобритания поемат днес на път към дома в Китай, след като прекар ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 42871) Дата :: 02.12.2023 , 12:52 Индийската космическа станция „Адитя-L1“ започна да изучава слънчевия вятър Индийската безпилотна космическа станция за слънчеви изследвания „Адитя-L1“ започна да изследва слънчевия вятър, съобщи ... Към публикацията

Влиянието на активното топене на ледниците върху рибните популации във фиордите на Югозападна Гренландия ще бъде проучвано от доц. д-р Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей (НПМ)  при БАН, заедно с учени от Дания, Норвегия и Великобритания. Това се случва по време на арктическа експедиция, която се провежда в периода 14-31 август, съобщават от НПМ-БАН.

От екипа на музея уточняват, че това е първата арктическа експедиция на Националния природонаучен музей при БАН. 

На терен учените ще проучат два фиорда – със и без вток на глетчерни води. В тях с помощта на акустична телеметрия ще бъдат изследвани основно различните миграционни стратегии на арктическия сивен (Salvelinus alpinus).
         
„Очакваният резултат от екипа е потвърждение на хипотезата, че арктическите сивени във фиордите на Гренландия с приток от ледников отток ще имат различно миграционно поведение и хранителни навици от сивените, обитаващи подобни фиорди без вток на глетчерни води. Базата на експедицията е в малкото градче Какорток, като по-голямата част от теренната работа ще бъде извършена в два отделни фиорда, където ще бъдат построени временни палаткови лагери“, казват от НПМ-БАН.
                           
Учените отбелязват, че арктическите водни екосистеми са особено уязвими и застрашени от антропогенното влияние и климатичните промени. Поради това е важно да се събере базова информация за тях в целия арктически регион, както и да се документира и определи потенциалното значение на наблюдаваните екологични промени в тези части от планетата. Сладководните екосистеми често са малки, относително затворени и ограничени и по този начин предоставят добра възможност за документиране на настъпващите екологични промени.

„В рамките на тези екосистеми арктическият сивен (Salvelinus alpinus) често е единственият вид риба, който се среща в тях и като топ хищник може да предостави ценна информация за състоянието и функционирането на арктическите водни екосистеми. Промените в околната среда влияят върху миграцията на отделните видове риби и могат също да попречат или да нарушат способността на даден вид да мигрира. И в двата случая промените в околната среда биха могли да доведат до намаляване или пълна загуба на възможността за миграция, но това е съвсем слабо проучено в наши дни. Климатичните промени са най-силно изразени в арктическите и субарктическите райони, където повишаването на температурата и валежите надвишава средните глобални стойности. Това води до удължаване на годишния период на растеж на рибите и може да се очаква, че промените в миграционното им поведение ще бъдат най-видими в тези райони“, разказват учените.

За да събере повече информация за това, екипът на експедицията ще използва акустична телеметрия и различни техники за събиране на физиологични и генетични проби в границите на две съседни системи от фиорди в Югозападна Гренландия – едната е с приток от ледников отток, а другата – без такъв. Това ще спомогне за количествено определяне на вариациите в миграционните тактики и в степента на използване на морските местообитания от анадромните популации на арктическия сивен, казват от Националния природонаучен музей при БАН.

/ВСР