Доц. Антоанета Антонова: В България ще има станция от паневропейски телескоп

Дата на публикуване :: 14.06.2023 , 15:24 ч. , JSCI Идентификатор 31710 Редактор: Александра Томова Абстракт:: През 2024 г. в България ще започне изграждането на станция за радиоастрономически наблюдения на ниски честоти, част от голям паневропейски телескоп, разказа днес във Варна доц. д-р Антоанета Антонова, председател на Съюза на астрономите в България (САБ) и член на УС на Европейския астрономически съюз. По думите й радиотелескопът у нас ще може да работи по много задачи, като най-важното е, че ще добива информация, която няма как да се получи с оптически инструменти.Със станцията ще се работи по космологични и извънгалактични задачи, ще се извършва характеризиране на атмосфери и магнитни полета на планети, обясни Антонова. Приложения към публикацията: N/A Публкацията е част от НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив Пълен текст (JSCI 31710) Прочетена 4935 През 2024 г. в България ще започне изграждането на станция за радиоастрономически наблюдения на ниски честоти, част от голям паневропейски телескоп, разказа днес във Варна доц. д-р Антоанета Антонова, председател на Съюза на астрономите в България (САБ) и член на УС на Европейския астрономически съюз. По думите й радиотелескопът у нас ще може да работи по много задачи, като най-важното е, че ще добива информация, която няма как да се получи с оптически инструменти. Станцията ще може да работи както самостоятелно, така и като елемент от Големия европейски радиотелескоп, който се простира от Великобритания, Нидерландия, Латвия, Швеция, Германия, Италия, Полша, а България е най-югоизточната му точка. Със станцията ще се работи по космологични и извънгалактични задачи, ще се извършва характеризиране на атмосфери и магнитни полета на планети, обясни Антонова. Тя уточни, че новото съоръжение ще бъде под връх Рожен. Конструирането на станцията и монтажът на телескопа и антените ще бъде извършено от специалисти от Нидерландия. В близко бъдеще предстои да започне работа новият оптичен телескоп на обсерваторията в Рожен, допълни Антонова. По думите й той вече е монтиран и се тества. Телескопът ще дава възможност за всякакви видове астрономически изследвания - от такива в рамките на Слънчевата система до звезди и далечни галактики. Антонова разказа още, че през тази година страната ни е станала съвносител на документ за вземане на мерки по опазване на нощното небе от вредни замърсявания, причинени от минисателитни съзвездия, които пречат на наблюденията на астрономите в световен мащаб. Документът е внесен в Комисията за мирното използване на Космоса. България стана съвносител на документа по предложение на Съюза на астрономите и Националния комитет за астрономия, уточни Антонова. Тя поясни, че е необходимо да се регулира внимателно изстрелването на такива сателитни съзвездия, как са конструирани и как излъчват в радиодиапазона, за да не компрометират изследванията на астрономите. Това е световен проблем, не само европейски, посочи Антонова и допълни, че няма точни данни колко такива конгломерати от минисателити има в небето. Ясни са тези, за които е дадена заявка, че ще бъдат изстреляни – на европейски или американски компании, но не се знае колко са руските или китайските, например, каза председателят на САБ. Антонова коментира още, че през последните години у нас е орязано изучаването на физика в училищата, въпреки че астрономията е атрактивна наука и привлича вниманието на хората. „Все пак, благодарение на Народните обсерватории в страната, сред които Варненската е най-добре работещата, имаме достатъчно деца, които имат познания и интереси в тази наука“, посочи Антонова. Публикация / Новини (JSCI 31710) Дата на публикуване :: 14.06.2023, 15:24 ч. Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес. ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА Министерството на образованието и науката, и УНИЦЕФ ще подпишат Меморандум за сътрудничество Към публикацията Добра запазеност на високите стени на крепостта край село Храстово отчитат археолозите в края на разкопките Към публикацията Китай изстреля пилотиратаната си мисия "Шънчжоу-16" към космическата си станция Към публикацията Д-р Даниела Донева е носителят на наградата за млад учен "Густав Херц" на Немското физическо дружество за 2024 г. Към публикацията Вирусът SARS-CoV-2 (КОВИД-19) може да се завърне с повече сила, предупреждават учени Към публикацията Парламентът в Мексико проведе второ заседание, посветено на НЛО Към публикацията Още публикации

.

ОЩЕ ОТ ДНЕС Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания Мъжките комари през периода креда са били кръвосмучещи Към публикацията Тържествено ще бъде открит лабораторният комплекс кампус "Лозенец" на Софийския университет Към публикацията Иран съобщи, че е изпратил в орбита капсула с животни като подготвка за мисии с хора Към публикацията Ковашка работилница проучиха археолози в късноантична крепост край Твърдица Към публикацията Български екип привлече вниманието към здравето на почвите на КОП28 с мултимедиен спектакъл Към публикацията La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство Научете повече Публикация / Новини (JSCI 33661) Дата :: 13.07.2023 , 11:08 Световни организации предупреждават за опасност от разпространение на птичия грип сред хората Новите огнища на птичи грип представляват риск не само за пернатите животни, но и за хората, предупредиха Световната здравна организация (СЗО), Организацията на ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 40508) Дата :: 29.10.2023 , 11:00 В България има райони с благоприятни условия за отглеждането на памук и може да се осигурят добри доходи В България има райони с благоприятни почвени и климатични условия за отглеждането на памук - в Старозагорска, Хасковска, Ямболска, Сливенска, Бургаска и Пловдив ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 38586) Дата :: 02.10.2023 , 16:13 Биография: Каталин Карико - от маргинализирана изследователка до носителка на Нобелова награда Непозната и маргинализирана изследователка в началото на кариерата си, унгарката Каталин Карико се превръща в ключов специалист в областта на иРНК (информационн ... Към публикацията SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии - Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г - Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г - Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г Вижте повече

Единствените панди в Обединеното кралство Ян Гуан и Тян Тян пристигнаха успешно в Китай Великобритания върна на Китай две големи панди, след като животните прекараха 12 години в зоопарка в Единбург, съобщи Синхуа.  ... Публикация / N (JSCI 43068) Към публикацията

В модната индустрия всичко е дизайн, не само моделите, каза Елън Макартър В модната индустрия всичко е дизайн, не само моделите, каза Елън Макартър на събитие, посветено на пътя на модната индустрия до &b ... Публикация / N (JSCI 43048) Към публикацията

Институтът GATE откри новата си високотехнологична сграда в София Институтът „Големи данни в полза на интелигентното общество“ (GATE) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ откри новата ... Публикация / N (JSCI 43013) Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 42960) Дата :: 04.12.2023 , 17:15 Иновациите са ключови за справяне с климатичната криза Иновациите са ключови за справяне с климатичната криза, и то всички видове иновации – технологични, икономически, полити ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 42917) Дата :: 04.12.2023 , 10:48 Пандите от Единбургския зоопарк поемат обратно към дома в Китай Единствените представители на вида Голяма панда във Великобритания поемат днес на път към дома в Китай, след като прекар ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 42871) Дата :: 02.12.2023 , 12:52 Индийската космическа станция „Адитя-L1“ започна да изучава слънчевия вятър Индийската безпилотна космическа станция за слънчеви изследвания „Адитя-L1“ започна да изследва слънчевия вятър, съобщи ... Към публикацията

През 2024 г. в България ще започне изграждането на станция за радиоастрономически наблюдения на ниски честоти, част от голям паневропейски телескоп, разказа днес във Варна доц. д-р Антоанета Антонова, председател на Съюза на астрономите в България (САБ) и член на УС на Европейския астрономически съюз. По думите й радиотелескопът у нас ще може да работи по много задачи, като най-важното е, че ще добива информация, която няма как да се получи с оптически инструменти. Станцията ще може да работи както самостоятелно, така и като елемент от Големия европейски радиотелескоп, който се простира от Великобритания, Нидерландия, Латвия, Швеция, Германия, Италия, Полша, а България е най-югоизточната му точка.

Със станцията ще се работи по космологични и извънгалактични задачи, ще се извършва характеризиране на атмосфери и магнитни полета на планети, обясни Антонова. Тя уточни, че новото съоръжение ще бъде под връх Рожен. Конструирането на станцията и монтажът на телескопа и антените ще бъде извършено от специалисти от Нидерландия.

В близко бъдеще предстои да започне работа новият оптичен телескоп на обсерваторията в Рожен, допълни Антонова. По думите й той вече е монтиран и се тества. Телескопът ще дава възможност за всякакви видове астрономически изследвания - от такива в рамките на Слънчевата система до звезди и далечни галактики.

Антонова разказа още, че през тази година страната ни е станала съвносител на документ за вземане на мерки по опазване на нощното небе от вредни замърсявания, причинени от минисателитни съзвездия, които пречат на наблюденията на астрономите в световен мащаб. Документът е внесен в Комисията за мирното използване на Космоса. България стана съвносител на документа по предложение на Съюза на астрономите и Националния комитет за астрономия, уточни Антонова. Тя поясни, че е необходимо да се регулира внимателно изстрелването на такива сателитни съзвездия, как са конструирани и как излъчват в радиодиапазона, за да не компрометират изследванията на астрономите. Това е световен проблем, не само европейски, посочи Антонова и допълни, че няма точни данни колко такива конгломерати от минисателити има в небето. Ясни са тези, за които е дадена заявка, че ще бъдат изстреляни – на европейски или американски компании, но не се знае колко са руските или китайските, например, каза председателят на САБ.

Антонова коментира още, че през последните години у нас е орязано изучаването на физика в училищата, въпреки че астрономията е атрактивна наука и привлича вниманието на хората. „Все пак, благодарение на Народните обсерватории в страната, сред които Варненската е най-добре работещата, имаме достатъчно деца, които имат познания и интереси в тази наука“, посочи Антонова.