ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района

Дата на публикуване :: 06.06.2023 , 12:50 ч. , JSCI Идентификатор 31061 Редактор: Христо Янакиев Абстракт:: ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района, съобщи АП, позовавайки се на научно изследване.ДНК е навсякъде около нас - дори във въздуха, който дишаме. Приложения към публикацията: N/A Снимка © АП Пълен текст (JSCI 31061) Прочетена 5184 ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района, съобщи АП, позовавайки се на научно изследване. ДНК е навсякъде около нас - дори във въздуха, който дишаме. Сега учените са открили, че станциите за мониторинг на въздуха, които служат за измерване на замърсяването, също съдържат голямо количество ДНК. Именно тя може да покаже какви растения и животни има наоколо, каза Елизабет Клеър от университета в Йорк, Канада.  Методът може да помогне за установяването на биоразнообразието, се казва с изследването, публикувано в сп. "Кърънт Байолъджи".  Минавайки през своя жизнен цикъл, растителните и животинските видове оставят голяма част от себе си в околната среда - люспи, кожа, пера, полени. Те носят генетичния подпис на всеки вид. Учените знаят от дълго време, че ДНК "плува" във водите, затова използват проби с цел установяване на видовете в реките и езерата. По-трудно е да се установи генетичната картина на сушата, казва Кристине Боман от университета в Копенхаген. През 2021 г. Клеър и Боман са работили по сходни проекти, за да установят дали може да се извлече животинска ДНК от въздуха. След проверка на вакуумни помпи в местни зоологически градини, учените успяват да секвенират ДНК от десетки видове.  За последното си изследване Клеър и научният й екип са провели тестове на въздушни филтри от две мониторингови станции - една в Лондон и една в Шотландия. Станциите са част от националната мрежа за мониторинг за замърсяването.  След изолирането на ДНК от дисковете на филтрите, учените са идентифицирали повече от 180 различни вида растения и животни, казва Джоан Литълфеър, биолог от университета "Кралица Мери" в Лондон, която е сред авторите на научното изследване. Във филтрите има следи от треви, гъби, ДНК на елени, таралежи, пойни птици, гълъби. Сега екипът от учени се надява този метод да помогне за проследяване на екосистемите по света.  По лесно е да се използва вече съществуваща система по места, каза Джеймс Алертън, специалист по качество на въздуха от Националната лаборатория по физика на Великобритания. Много държави имат мониторингова мрежа за качеството на въздуха, а някои съхраняват старите филтри. Това е архив, който би помогнал да се проследи промяната в екосистемите.  Необходими са още изследвания, за да се потвърди, че тези филтри могат да покажат реалното биоразнообразие във времето, каза Фабиан Роже, който работи по подобен проект в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Независимо от това е вълнуващо, че можем да използваме системата за мониторинг на въздуха за мониторинг и на дивата природа.  Публикация / Новини (JSCI 31061) Дата на публикуване :: 06.06.2023, 12:50 ч. Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес. ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА Ухапване от комар: Съвети, които облекчават и лекуват по-бързо ухапванията Към публикацията Филиалът на Русенския университет в Разград е домакин на научна конференция с международно участие Към публикацията Нощните смени може да са по-опасни за здравето на мъжете, отколкото на жените, установи проучване Към публикацията Бадемите могат да помогнат за намаляване на телесното тегло Към публикацията В Международният ден на Антарктида, В София се открива Инициативата "Месец на Антарктида" Към публикацията Откриха връзка между болестта на Алцхаймер, Helicobacter pylori, стомашния киселинен рефлукс, гастрита и язвата Към публикацията Още публикации

.

ОЩЕ ОТ ДНЕС Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания Морско водорасло, може да крие тайната за борбата със стареенето на кожата Към публикацията Ледници в Алпите се топят с бързи темпове в резултат на глобалното затопляне Към публикацията Гримове от римската епоха са открити в древния град Айзаной в Западна Турция Към публикацията Индийски учени ще се опитват да възстановят връзката с Викрам и Прагиян на Луната Към публикацията Работници откриха осем мумии от времето на инките в Перу Към публикацията La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство Научете повече Публикация / Новини (JSCI 27633) Дата :: 23.04.2023 , 17:22 Дърво на 5000 години в Чили е "капсула на времето" за адаптация към климатичните промени В гора в южната част на Чили гигантски патагонски кипарис, който очаква скоро да получи официално сертификат за най-старото дърво на планетата, вероятно съдържа ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 25851) Дата :: 29.03.2023 , 10:31 Комодски варани се излюпиха в зоопарк в Испания Пет комодски варана се излюпиха в зоопарк в Испания, като това е първи успешен опит за отглеждане на най-големия гущер в света - застрашен вид,  в страната ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 37648) Дата :: 19.09.2023 , 12:27 Учени предупредиха, че изчезват цели клони от дървото на живота Според изследване, публикувано "Протоколи на американската Национална академия на науките", с бързото изчезване на много животински видове хората причиняват заг ... Към публикацията SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии - Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г - Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г - Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г Вижте повече

Морско водорасло, може да крие тайната за борбата със стареенето на кожата Морско водорасло, което се среща само в Южна Австралия, може да крие тайната за борбата със стареенето на кожата, съобщи Синхуа, п ... Публикация / N (JSCI 38054) Към публикацията

Над 70 астронавти и учени от различни страни, включително от България, участват в Планетарен конгрес в Бурса Над 70 астронавти, космонавти и учени от различни страни, включително от България, участват в Планетарен конгрес в град Бурса, Сев ... Публикация / N (JSCI 37994) Към публикацията

НАСА вече притежава истинско съкровище - най-голямата проба от астероид, взета в открития космос НАСА вече притежава истинско съкровище - най-голямата проба от астероид, взета в открития космос, съобщи АФП. Седем години след из ... Публикация / N (JSCI 37987) Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 38007) Дата :: 25.09.2023 , 13:28 Учени от института INSAIT към Софийския университет записват имената си до създателите на модела зад ChatGPT Седем научни постижения с участие на учени от Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии - INSAIT, к ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 37969) Дата :: 24.09.2023 , 22:07 Тойота разработва роботи приготвящи закуска и кафе Изследователският институт на Toyota (TRI) революционизира приготвянето на закуска със своите иновативно обучени ботове ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 37950) Дата :: 24.09.2023 , 10:56 Контрол на диабетът без инжекции: Устройство дава нов подход Един обещаващ подход за лечение на диабет тип 1 са имплантиращите клетки на островния панкреас, които могат да произвежд ... Към публикацията

ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района, съобщи АП, позовавайки се на научно изследване.

ДНК е навсякъде около нас - дори във въздуха, който дишаме. Сега учените са открили, че станциите за мониторинг на въздуха, които служат за измерване на замърсяването, също съдържат голямо количество ДНК. Именно тя може да покаже какви растения и животни има наоколо, каза Елизабет Клеър от университета в Йорк, Канада. 

Методът може да помогне за установяването на биоразнообразието, се казва с изследването, публикувано в сп. "Кърънт Байолъджи". 

Минавайки през своя жизнен цикъл, растителните и животинските видове оставят голяма част от себе си в околната среда - люспи, кожа, пера, полени. Те носят генетичния подпис на всеки вид.

Учените знаят от дълго време, че ДНК "плува" във водите, затова използват проби с цел установяване на видовете в реките и езерата. По-трудно е да се установи генетичната картина на сушата, казва Кристине Боман от университета в Копенхаген.

През 2021 г. Клеър и Боман са работили по сходни проекти, за да установят дали може да се извлече животинска ДНК от въздуха. След проверка на вакуумни помпи в местни зоологически градини, учените успяват да секвенират ДНК от десетки видове. 

За последното си изследване Клеър и научният й екип са провели тестове на въздушни филтри от две мониторингови станции - една в Лондон и една в Шотландия. Станциите са част от националната мрежа за мониторинг за замърсяването. 

След изолирането на ДНК от дисковете на филтрите, учените са идентифицирали повече от 180 различни вида растения и животни, казва Джоан Литълфеър, биолог от университета "Кралица Мери" в Лондон, която е сред авторите на научното изследване. Във филтрите има следи от треви, гъби, ДНК на елени, таралежи, пойни птици, гълъби.

Сега екипът от учени се надява този метод да помогне за проследяване на екосистемите по света. 

По лесно е да се използва вече съществуваща система по места, каза Джеймс Алертън, специалист по качество на въздуха от Националната лаборатория по физика на Великобритания. Много държави имат мониторингова мрежа за качеството на въздуха, а някои съхраняват старите филтри. Това е архив, който би помогнал да се проследи промяната в екосистемите. 

Необходими са още изследвания, за да се потвърди, че тези филтри могат да покажат реалното биоразнообразие във времето, каза Фабиан Роже, който работи по подобен проект в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Независимо от това е вълнуващо, че можем да използваме системата за мониторинг на въздуха за мониторинг и на дивата природа.