Секвенираха генома и пълния набор от ДНК на повече от половината видове примати

Дата на публикуване :: 02.06.2023 , 13:49 ч. , JSCI Идентификатор 30768 Редактор: Ралица Илкова Абстракт:: В миналото генетичните изследвания на приматите са се фокусирали главно върху сравнително малки части от генома, като например специфични гени. Новото изследване е първото, което публикува разнообразна извадка от цели геноми в родословното дърво на приматите. Приложения към публикацията: N/A Снимка © АП Пълен текст (JSCI 30768) Прочетена 2295 В миналото генетичните изследвания на приматите са се фокусирали главно върху сравнително малки части от генома, като например специфични гени. Новото изследване е първото, което публикува разнообразна извадка от цели геноми в родословното дърво на приматите. Генетичното разнообразие и еволюционната история на приматите - групата, която включва маймуни, човекоподобни маймуни, лемури и хора - са разкрити изцяло за първи път, предадоха световните осведомителни агенции. Новите открития биха могли да променят "правилата на играта" и да помогнат на изследователите да разберат по-добре генетичните болести, човешкото здраве, начина, по който сме еволюирали, и дори мутациите, които ни правят уникални хора. Учени от цял свят, включително и от Университета в Салфорд, са секвенирали генома - пълния набор от ДНК - на повече от 200 вида примати, което е почти половината от общия им брой. По този начин те създадоха за първи път глобален каталог на генетичното разнообразие сред приматите. Публикуваните в списание „Сайънс“ данни ще открият нова ера в изследванията на приматите, смятат експертите. В миналото генетичните изследвания на приматите са се фокусирали главно върху сравнително малки части от генома, като например специфични гени. Новото изследване е първото, което публикува разнообразна извадка от цели геноми в родословното дърво на приматите. Професор Жан Бубли, ръководител на катедрата по тропическа екология и опазване на околната среда в Университета в Салфорд - един от авторите на публикацията, каза: „Това е истински пробив в изучаването на много аспекти от еволюцията на приматите, който засяга и опазването на околната среда“. „Много от тези видове са застрашени и резултатите тук биха могли да помогнат в усилията за опазването им. Това е фантастично сътрудничество, което ще отвори много врати за бъдещи изследвания“, обясни професорът. Робин Бек, доцент по биология в Университета в Салфорд, е експерт по вкаменелости и филогенетика и съавтор на статията. Той каза: „Това изследване показва значението на целите геноми за разбиране на разнообразието на приматите и как те са еволюирали във времето. Вече разполагаме с висококачествено родословно дърво на приматите, като се базираме на най-големия набор от данни, публикуван някога“. Според учените изследването показва как приматите са се диверсифицирали през последните 60 милиона години, от възникването им - няколко милиона години след изчезването на динозаврите, до наши дни.  „За първи път разполагаме с наистина стабилна времева скала за тези еволюционни събития и сега можем да се опитаме да установим какво може да ги е причинило“, допълни Робърт Бек. Работейки със 75 колеги от Испания, Германия, САЩ, Бразилия и още 20 държави, екипът от Салфорд предостави 205 проби от общо 77 вида, или повече от 30 % от анализираните в новото изследване видове. Екипът от Салфорд използва също така информация от фосилните записи в комбинация с геномните секвенции, за да изготви новото най-добро до момента родословно дърво на приматите. Изследователите предполагат, че резултатите са създали точна картина на това как всички различни клонове, включително хората, са свързани помежду си и кога тези клонове са се разделили един от друг. Публикация / Новини (JSCI 30768) Дата на публикуване :: 02.06.2023, 13:49 ч. Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес. ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА Ухапване от комар: Съвети, които облекчават и лекуват по-бързо ухапванията Към публикацията Филиалът на Русенския университет в Разград е домакин на научна конференция с международно участие Към публикацията Бадемите могат да помогнат за намаляване на телесното тегло Към публикацията В Международният ден на Антарктида, В София се открива Инициативата "Месец на Антарктида" Към публикацията Откриха връзка между болестта на Алцхаймер, Helicobacter pylori, стомашния киселинен рефлукс, гастрита и язвата Към публикацията Медицинският университет - София и "Рош България" подписаха Меморандум за разбирателство Към публикацията Още публикации

.

ОЩЕ ОТ ДНЕС Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания Морско водорасло, може да крие тайната за борбата със стареенето на кожата Към публикацията Ледници в Алпите се топят с бързи темпове в резултат на глобалното затопляне Към публикацията Гримове от римската епоха са открити в древния град Айзаной в Западна Турция Към публикацията Индийски учени ще се опитват да възстановят връзката с Викрам и Прагиян на Луната Към публикацията Работници откриха осем мумии от времето на инките в Перу Към публикацията La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство Научете повече Публикация / Новини (JSCI 33886) Дата :: 17.07.2023 , 15:38 Китайските астронавти от мисията „Шънчжоу-16“ проведоха експерименти с физическите свойства на течности Тайконавтите от мисията „Шънчжоу-16“ сътрудничиха с изследователи на Земята в редица научни опити в орбита, включително експерименти с физиката на т ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 11645) Дата :: 15.08.2022 , 12:40 В Хюстън НАСА се готви за завръщането на Луната "Работя тук от 37 години и това е най-вълнуващото нещо, в което някога съм участвал". Това са думи на Рик ЛаБроуд - директор на полетите в НАСА, чиято отговорно ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 34380) Дата :: 26.07.2023 , 10:45 Научноприложна конференция „Регионално развитие, културни коридори и медии“ ще се проведе в Севлиево Научноприложна конференция „Регионално развитие, културни коридори и медии“ ще се състои в Севлиево от 7 до 9 септември. Това съобщи Минка Минчева, главен реда ... Към публикацията SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии - Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г - Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г - Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г Вижте повече

Индийският луноход все още не е отговорил на опитите за възстановяване на контакта с него Луноходът и модулът за кацане, които бяха доставени от Индия на лунната повърхност през август като част от мисията „Чандраян-3“, ... Публикация / N (JSCI 37933) Към публикацията

Вълнуващо откритие: Намериха в пещера изящно запазени мечове от римската епоха Четири меча от римска епоха, техните дървени и кожени хълмове и ножици и стоманени остриета, изящно запазени след 1900 години в пу ... Публикация / N (JSCI 37934) Към публикацията

Древен дворец в Рим отново е отворен за туристи след десетилетия реставрация Древен римски императорски дворец на върха на хълма Палатин беше отворен за туристи след близо 50 години затваряне за реставрация, ... Публикация / N (JSCI 37880) Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 37780) Дата :: 21.09.2023 , 08:47 За пръв път в Казанлък ще бъде отбелязана Европейската нощ на учените За пръв път в Казанлък ще бъде отбелязана Европейската нощ на учените, съобщават организаторите от Младежкия общински съ ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 37766) Дата :: 20.09.2023 , 19:59 Учени откриха в Бразилия дърво, смятано за изчезнало преди 185 години Дърво, което за последен път е видяно преди почти два века и е смятано за изчезнало, е открито в градска зона в североиз ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 37770) Дата :: 20.09.2023 , 19:12 Учени разкриха защо розовите диаманти са толкова редки Учени разкриха защо розовите диаманти са толкова редки, съобщи АФП, позовавайки се на научно изследване. Тези скъпоценни ... Към публикацията

Генетичното разнообразие и еволюционната история на приматите - групата, която включва маймуни, човекоподобни маймуни, лемури и хора - са разкрити изцяло за първи път, предадоха световните осведомителни агенции.

Новите открития биха могли да променят "правилата на играта" и да помогнат на изследователите да разберат по-добре генетичните болести, човешкото здраве, начина, по който сме еволюирали, и дори мутациите, които ни правят уникални хора.

Учени от цял свят, включително и от Университета в Салфорд, са секвенирали генома - пълния набор от ДНК - на повече от 200 вида примати, което е почти половината от общия им брой. По този начин те създадоха за първи път глобален каталог на генетичното разнообразие сред приматите.

Публикуваните в списание „Сайънс“ данни ще открият нова ера в изследванията на приматите, смятат експертите.

В миналото генетичните изследвания на приматите са се фокусирали главно върху сравнително малки части от генома, като например специфични гени. Новото изследване е първото, което публикува разнообразна извадка от цели геноми в родословното дърво на приматите.

Професор Жан Бубли, ръководител на катедрата по тропическа екология и опазване на околната среда в Университета в Салфорд - един от авторите на публикацията, каза: „Това е истински пробив в изучаването на много аспекти от еволюцията на приматите, който засяга и опазването на околната среда“.

„Много от тези видове са застрашени и резултатите тук биха могли да помогнат в усилията за опазването им. Това е фантастично сътрудничество, което ще отвори много врати за бъдещи изследвания“, обясни професорът.

Робин Бек, доцент по биология в Университета в Салфорд, е експерт по вкаменелости и филогенетика и съавтор на статията. Той каза: „Това изследване показва значението на целите геноми за разбиране на разнообразието на приматите и как те са еволюирали във времето. Вече разполагаме с висококачествено родословно дърво на приматите, като се базираме на най-големия набор от данни, публикуван някога“.

Според учените изследването показва как приматите са се диверсифицирали през последните 60 милиона години, от възникването им - няколко милиона години след изчезването на динозаврите, до наши дни. 

„За първи път разполагаме с наистина стабилна времева скала за тези еволюционни събития и сега можем да се опитаме да установим какво може да ги е причинило“, допълни Робърт Бек.

Работейки със 75 колеги от Испания, Германия, САЩ, Бразилия и още 20 държави, екипът от Салфорд предостави 205 проби от общо 77 вида, или повече от 30 % от анализираните в новото изследване видове.

Екипът от Салфорд използва също така информация от фосилните записи в комбинация с геномните секвенции, за да изготви новото най-добро до момента родословно дърво на приматите.

Изследователите предполагат, че резултатите са създали точна картина на това как всички различни клонове, включително хората, са свързани помежду си и кога тези клонове са се разделили един от друг.