В Благоевград са експонирани ценни находки от археологически обекти, ръководени от Димка Серафимова

Публикация / Светът и Ние

Дата на публикуване :: 19.05.2023 , 08:07 ч. , JSCI Идентификатор 29597

Редактор: Александра Томова

Абстракт:: Димка Серафимова е в основата на събирането на колекция от целия регион, посочи Пашова. В експозицията, посветена на стогодишнината от рождението на първия директор на музея, са показани и архивни кадри от всички важни обекти, проучвани от нея.

Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив

Пълен текст (JSCI 29597)

Прочетена 1296

Димка Серафимова е в основата на събирането на колекция от целия регион, посочи Пашова. В експозицията, посветена на стогодишнината от рождението на първия директор на музея, са показани и архивни кадри от всички важни обекти, проучвани от нея.

Ценни експонати от археологически обекти, ръководени от първия директор на музея в Благоевград Димка Серафимова, са експонирани в РИМ-Благоевград за стогодишнината от нейното рождение в рамките на изложбата „Димка Серафимова – един живот, посветен на археологията“.

През 50-те години на миналия век Димка Серафимова става първият и към онзи момент единствен музеен специалист в Благоевград, припомнят от музея. Тя пристига в града на 6 декември 1952 г. в новоучредената институция, която няма набран фонд, липсват помещения за канцеларии, фондохранилища и експозиционни зали. През 1956 г. Димка Серафимова официално става директор на институцията, а година по-късно, благодарение на нея, е открита първата музейна експозиция в Благоевград, в която са отразени национално – освободителните борби на населението в региона и революционното работническо движение.

Експозицията, посветена на първият директор на музея в Благоевград, показва археологически находки от проучванията на Димка Серафимова в обекти, които се простират от праисторията до средновековието. Сред тях са обекти в Дренково, Струмско, популярният гроб на тракийски войн, открит в село Плетена, тракийски монети от Скребатно, дръжка от кратер от разкопки при село Селедец, както и четири големи обекта от средновековието в Мелник, Самуилова крепост, некропол край Туховище и крепост при Долно Церово, разказа уредникът в отдел „Археология“ в РИМ - Благоевград Мария Пашова.

Димка Серафимова е в основата на събирането на колекция от целия регион, посочи Пашова. В експозицията, посветена на стогодишнината от рождението на първия директор на музея, са показани и архивни кадри от всички важни обекти, проучвани от нея. Сред експонатите свое място намират и лични вещи на Димка Серафимова, които разказват за нея и допълват професионалния и образ. Сред тях са кецовете и шапката, с които може да се види на архивни снимки, поместени в изложбата, заснети по време на разкопки, както и дамска чанта, в която винаги е носила със себе си плетива, разказа Мария Пашова.

Експозицията е дело на голям екип от Регионалния исторически музей в Благоевград и е част от програмата на националната научна конференция „Музеят отвътре – времена, пространства, публики“, посветена на 100-годишнината на Димка Серафимова. Това е дълго планирано и създадено с изключителна любов и старание от екипа на музея събитие, каза директорът на РИМ – Благоевград д-р Кирил Алексиев. При откриването на изложбата той перифразира популярна фраза, позната от физика Исак Нютон, с думите „Аз съм голям, защото съм стъпил на раменете на гиганти“. Д-р Алексиев посочи, че такъв гигант е Димка Серафимова, „която положи основите на археологията, на музейното дело в нашия град и благодарение на нейния неуморен труд имаме възможност днес да ви посрещнем“.

За конференцията, посветена на Димка Серафимова, в Благоевград е и нейната дъщеря д-р Димитрина Серафимова. Тя разказа за детството си, прекарано в музея и на терен по време на археологически проучвания, за спомените в Мелник, Сандански, на Самуиловата крепост и за връзката с музея в Благоевград, която е запазена и до днес.

„Музеят беше второто семейство на майка ми, живееше с музея, живееше с музейната работа, с археологическите обекти, които работеше, с разкопките като цяло. Присъствала съм много пъти на разгорещени дискусии, обмяна на мнение с други колеги, така че в момента виждам една приемственост, която изключително много ме радва и действително изпитвам огромно задоволство от факта, че музейните специалисти се връщат назад в своите корени и с толкова жар работят за продължаване на дейността на музея.“, посочи Димитрина Серафимова.

Макар израснала „на терен“ и в близост до работата в музея, Димитрина Серафимова не наследява тази професия, но любовта към археологията се проявява в семейството. „Докато бях на разкопки на Самуилова крепост, имам спомен конкретен, точен и ясен, докато тя го правеше, аз събирах растения, правех хербарии и в един момент се ориентирах към биологията, после завърших медицина, занимавам се с кожни болести, но както в медицината се коментира, че генът се предава през поколение, моят син в момента следва археология, втори курс в Софийски университет и аз съм изключително доволна, че той ще се яви приемник на нейната дейност“, сподели Димитрина Серафимова.

Публикация / Новини (JSCI 29597)
Дата на публикуване :: 19.05.2023, 08:07 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА

Ухапване от комар: Съвети, които облекчават и лекуват по-бързо ухапванията