Създателят на 14 сорта памук Максим Божинов е нарeчeн "велик изследовател на памука"

Публикация / EXPLORER

Дата на публикуване :: 16.05.2023 , 09:22 ч. , JSCI Идентификатор 29308

Редактор: Ралица Илкова

Абстракт:: Член-кореспондент Максим Божинов (1928-2020 г.), д-р на селскостопанските науки, е създател и съавтор на 14 сорта памук, като и до днес сортът "Чирпан 539" продължава да е национален стандарт за добив и да се използва в производството.Това каза доц. Минка Колева - заместник-директор на Института по полски култури (ИПК) в Чирпан, бивш Институт по памука.

Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив

Пълен текст (JSCI 29308)

Прочетена 4860

Член-кореспондент Максим Божинов (1928-2020 г.), д-р на селскостопанските науки, е създател и съавтор на 14 сорта памук, като и до днес сортът "Чирпан 539" продължава да е национален стандарт за добив и да се използва в производството. Това каза доц. Минка Колева - заместник-директор на Института по полски култури (ИПК) в Чирпан, бивш Институт по памука.

Сортовете памук, създадени от член-кореспондент Божинов са отглеждани както в България, така и в много европейски страни. Неговите сортове се използват като изходен материал за новата селекция, по която се работи и създава в института. Максим Божинов се занимава в продължение на 50 години със селекцията и с производството на памук, разказа доц. Колева.

Старши научен сътрудник първа степен Максим Божинов е изобретател и селекционер, създал през дългогодишната си изследователска дейност световноизвестните сортове памук "Балкан", "Огоста", "Бели извор", "Гарант" и други. Те имат повишена дължина на влакното, висока продуктивност и рандеман, съобщиха от Патентното ведомство в България. Чрез масовото засяване на тези сортове е реализиран голям икономически ефект в народното стопанство. Носител е на Почетния знак на Института за изобретения и рационализации (ИНРА). Името на член-кореспондент Максим Божинов е вписано в "Златната книга" на откривателите и изобретателите към Патентното ведомство в България на 12 юли 1989 г.

Сортът памук "Чирпан 539" е с много добра студоустойчивост, устойчив е на болести и зрее рано

И досега произвеждаме и предлагаме семена от сорта памук "Чирпан 539" на член-кореспондент Максим Божинов, показателите им са много добри, като добив и качество на влакното, което е типично за средно дълговлакнестите видове памук. Сортът памук "Чирпан 539" е с много добра студоустойчивост и е устойчив на болести, рано зрее, може да се прибира по-рано и площите също се освобождават рано, като след това може да се засеят и с друга култура, обясни заместник-директорът на ИПК в Чирпан.

Член-кореспондент Божинов създава нови сортове памук и затова получава това признание и името му е вписано в "Златната книга" на откривателите и изобретателите към Патентното ведомство в България, каза доц. Милка Колева. Тя обясни, че създаването на един сорт памук отнема минимум 15 години, защото се влага много труд, но и не се знае също дали ще стане сорт, или няма да стане. Максим Божинов успява да създаде 14 сорта памук, които са утвърдени, още други селекционни линии с материали са останали след него, които продължават да се изпитват или да се използват в сегашната селекция. Член-кореспондент Божинов има голяма заслуга за развитието на производството на памука в България и затова беше също председател на Съюза на памукопроизводителите у нас, добави доц. Колева.

Тя припомни, че д-р Р. Чодри - секретар на Световната организация по памука (ICAC), пише за член-кореспондент Максим Божинов през 1996 г.: "Проф. Максим Божинов е велик изследовател на памука с дълбоки знания за културата". ICAC е Регионалната мрежа на страните от Близкия изток и на Средиземноморската мрежа на производителите на памук, обясни доц. Колева. Тя уточни, че в тази мрежа има създатели и учени, които работят по проблемите, свързани с производството на памука. Чодри дълги години беше ръководител на тази международна мрежа по памука и той оценява много високо Максим Божинов, като го нарича "велик изследовател по памука", каза заместник-директорът на ИПИ в Чирпан.

Памукът се използва в текстилната промишленост, от семената му може да се получи биодизел, използва се също в оръжейната и в леката промишленост

И другите сортове памук, създадени от член-кореспондент Максим Божинов, са с добри показатели, но не са се наложили в практиката. Другият му сорт памук "ИПТП Вено" е известен с това, че е устойчив на хербициди, като този сорт позволява да се третира с хербициди през вегетацията и това няма фитотоксичен ефект по растенията, каза доц. Минка Колева.

На въпрос за какво се използва сортът памук "Чирпан 539", доц. Колева обясни, че памукът, изобщо, се използва в текстилната промишленост, но не само в нея. Семената са с високо съдържание на мазнини и на белтъчини, те могат да се извличат и да се използват за биодизел. Семена от памук се използват също в оръжейната и в леката промишленост, както и за храни, а маслото от семената също се използва за храна.

"Памукът има голямо приложение и би могъл да се използва от корен до влакно, а семената могат да се дават и за фураж при животните. От памука всичко може да се използва, но растението е много трудно за отглеждане. Българският климат е подходящ и ние сме на северната граница на подходящите условия за отглеждане на памук. Най-добрите условия за отглеждане на памук са в топлите страни - в Испания, Китай и САЩ, като това са най-големите производители на памук. В Европа памук се отглежда основно в Гърция, Испания и Турция, където климатът е по-топъл. Необходими са висока температура и влага, за да може да се разпука, да се развие и да узрее памукът. Навсякъде може да се сее, но важното е да узрее и да образува хубаво влакно, което да има добра здравина и дължина. Узряването е много важно, защото памукът може да се отглежда като декоративен храст, който цъфти много хубаво, но няма приложение. Памукът се отглежда основно заради влакното, защото памуковото влакно е най-доброто изделие, като суровина за текстилната промишленост - има добра хигроскопичност, електронеутралност, топлопроводимост и е с голяма здравина", обясни доц. Минка Колева.

От 1953 до 2003 г. Максим Божинов работи в Института по памука и заема в него различни длъжности, включително като негов директор

Максим Митов Божинов е роден на 22 юни 1928 г. в село Челюстница, област Монтана. През 1952 г. завършва с отличие Агрономическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". След дипломирането си в продължение на шест месеца е участъков агроном в село Лопушна, а от ноември 1953 г. започва работа в Института по памука и твърдата пшеница в Чирпан, където работи до 2003 г. и последователно заема длъжностите: завеждащ секция "Селекция и семепроизводство на памука", научен секретар, заместник-директор, а през периода 1977-1993 г. е и директор на Института. През 1963 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1980 г. - докторска дисертация. През 1965 г. е хабилитиран за старши научен сътрудник втора степен, през 1971 г. - за старши научен сътрудник първа степен, а през 2008 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

През периода 1988-1998 г. член-кореспондент Максим Божинов е член на Специализирания научен съвет по растениевъдство и растителни биотехнологии при ВАК. През същия период е член на Научната комисия по агрономо-лесовъдни науки при ВАК, а през периода 1991-1993 г. е неин председател. От 1992 г. до 2002 г. член-кореспондент Божинов е председател на Съюза на памукопроизводителите в България и е общински съветник в град Чирпан. През периода 1992-1997 г. Максим Божинов е избран за председател на Общото събрание на Селскостопанската академия и му е присъдено званието "Почетен доктор на Селскостопанската академия". Два мандата е общински съветник в Чирпан, където е удостоен със званието "Почетен гражданин" на града.

От 1991 г. до 2001 г. е член на редколегията на списание "Растениевъдни науки". Член-кореспондент Божинов е член на Регионалната мрежа за съвместни изследвания по памука към ФАО за страните от Средиземноморския басейн и Близкия изток, и е национален координатор за България. За него д-р Р. Чодри - секретар на Световната организация по памука (ICAC) пише през 1996 г.: "Проф. Максим Божинов е велик изследовател на памука с дълбоки знания за културата".

Петдесет години от своя живот Максим Божинов посвещева на селекцията и семепроизводството на памука. Автор и съавтор е на 327 публикации, от които 144 научни трудове, 168 проблемни и научнопопулярни статии, две монографии и шест книги.

Създаденият от член-кореспондент Максим Божинов през 1994 г. сорт памук "Чирпан 539" и до днес е национален стандарт за добив

Член-кореспондент Максим Божинов е създал самостоятелно и в съавторство 14 сорта памук, сред които "Бели Извор", "Гарант", "Огоста", "Чирпан 603", "Чирпан 539", "Бели Искър", "Бели Лом", "Родопи", "ИПТП Вено", "Бояна", съобщи доц. Милка Колева.

Тя отбеляза, че през 80-те години на миналия век 95-100 процента от площите, засявани с памук у нас, са със сортове на Максим Божинов, като те се отглеждат не само в България, но и в Македония, Албания, Румъния, Франция, Мароко, Украйна, Узбекистан, Гърция и в други страни.

Създаденият от член-кореспондент Максим Божинов през 1994 г. сорт памук "Чирпан 539" и до днес е национален стандарт за добив.

Научноизследователската и научноприложната дейност на член-кореспондент Божинов са в областта на биологията, физиологията, агротехнологията и преди всичко в генетиката, селекцията и семепроизводството на памука. Извършваните от Максим Божинов изследвания са с безспорно научно и стопанско значение за земеделието и икономиката на България, и за югоизточната част на Европа, като са актуални и днес.

Сортът памук "Чирпан 539" е създаден чрез кръстосване на българските сортове "Бели Извор" и "Гарант"

Заместник-директорът на Института по памука обясни , че сортът памук "Чирпан 539" е създаден чрез кръстосване на българските сортове "Бели извор" и "Гарант". Принадлежи към вида G. hirsutum L. Признат е за оригинален през 1994 г. и е райониран за цялата страна. Височината на растението е от 47 до 67 cантиметра. Това е ранен сорт памук, с бърз темп на разпукване на кутийките. Вегетационният му период продължава 109-116 дни. Високодобивен е, с добив на неомаганен памук от 170-250 килограма на декар. Средният рандеман на влакното е 38,6 процента. Влакното е бяло, фино с дължина 28,7-31,4 милиметра. На естествен инфекциозен фон няма развитие на вертицилийно увяхване и бактериоза. Проявява много добра сухоустойчивост, обясни доц. Колева.

Тя съобщи, че член-кореспондент Максим Божинов е удостояван с различни награди и отличия, между които "Лауреат на Димитровска награда", орден "Червено знаме на труда", два ордена "Трудова слава". Носител е на "Златна значка" на Патентното ведомство на Република България и името му е записано в "Златната книга" на откривателите и изобретателите .

Публикация / Новини (JSCI 29308)
Дата на публикуване :: 16.05.2023, 09:22 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА

Ухапване от комар: Съвети, които облекчават и лекуват по-бързо ухапванията