Микробиомът на червата допринася за анорексията и хранителното разстройство

Публикация / Научна точка

Дата на публикуване :: 16.05.2023 , 07:00: ч. , JSCI Идентификатор 29291

Редактор: Христо Янакиев

Абстракт:: Микробиомите, трансплантирани от жени с анорексия в мишки, подобряват симптомите на хранителното разстройство, като бързо загуба на тегло и намален апетит.

Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив

Пълен текст (JSCI 29291)

Прочетена 6615

Микробиомите, трансплантирани от жени с анорексия в мишки, подобряват симптомите на хранителното разстройство, като бързо загуба на тегло и намален апетит.

Трилиони бактерии, живеещи в червата на човека, регулират здравето на тялото, но нарушеният микробиом може да доведе до множество заболявания, включително възпалителни заболявания на червата, множествена склероза и диабет тип 2. Сега изследователят на метагеномиката Олуф Педерсен и неговите колеги от Копенхагенския университет в Дания са установили, че микробиомът на червата може също да допринесе за анорексията и хранителното разстройство, потенциално, чрез промяна на генната експресия в мозъка.

Проучванията преди това свързват микробиома с анорексия (1,2), но Педерсен и неговите колеги искаха да определят точните механизми. „Можем да манипулираме микробиома на червата и това отваря потенциален път за ново лечение“, казва Педерсен, чийто екип публикува своите открития в микробиологията на природата (3).

Екипът започна с сравняване на проби от изпражнения от 70 здрави жени и 77 жени с анорексия. „Имаше огромни промени в изобилието от бактерии“, каза Педерсен, включително 27 бактерии, които бяха повишени при анорексични участници и 43, които бяха изчерпани. Те също така откриват разлики в експресията на бактериални гени и в нивата на кръвта на бактериални метаболити, които могат да повлияят на човешката физиология. Например, анорексичната група показа увеличение на индол-3-пропионова киселина, което забавя преминаването на храната и намалява чувствата на глад.

Сравняването на бактериите обаче не е достатъчно, за да определи ефектите им. За да се провери дали микробиомата пряко повлиява симптомите, екипът трансплантира фекални проби от три анорексични и трима здрави участници в мишки, лишени от микробиоми на червата. След това мишките бяха поставени на рестриктивни диети, за да имитират анорексични модели на хранене. Тези с анорексични микробиоми изпитаха по-бърз спад на теглото и натовариха по-бавно, което показва, че анорексичната микробиома е благоприятна за загуба на тегло.

„Акцентът със сигурност беше прехвърлянето на мишки без зародиши“, казва Йохен Сейц, който изследва анорексията в университета RWTH Aachen и не участва в работата. В трансплантираните фекални проби трябва да има нещо, а именно микробиома, което подобрява симптомите, каза той. „Това доказва, че в него има причинно -следствен аспект.“

След това екипът анализира генната експресия при мишките. При мишки с анорексични микробиоми те откриват повишена експресия на гените на апетит супресор BDNF и Cartpt в хипоталамуса, центъра за контрол на апетита на мозъка. Гените за „покафеняване“, които превръщат белите мазнини, които съхраняват енергия в кафява мазнини, които изгарят енергия за загряване на тялото, също са регулирани в мастната тъкан.

Тези промени могат да обяснят защо мишките отслабват и се борят да го възвърнат, осигурявайки възможен механизъм за това как микробиомът на пръв поглед засилва симптомите на анорексия. Въпреки това, Seitz заяви, че повишената експресия на „кафявите“ гени може да е била следствие от загубата на тегло, а не причина, тъй като по -тънките мишки могат да доведат до повече кафяви мазнини за по -добро регулиране на телесната температура.

Seitz също посочи, че изследването не контролира диетата и упражненията, за които е известно, че променят микробиома. Това означава, че това може да бъде анорексичните симптоми, които първоначално са поставили промените на микробиома, а не обратното. Педерсен смята, че микробиомът вероятно не е включен първоначално, но може да бъде „злият двигател“, който поддържа болестта да работи.

Сега той е оптимист по отношение на новите лечения. „Клиничните центрове по света вероятно ще започнат да обмислят клинични изпитвания, при които първо изкореняват разрушения микробиом на червата в анорексични случаи с антибиотици и след това следват седмичните трансплантации на фекални микробиоми в продължение на месеци“, каза той.

Подобни потенциални възможности за лечение показват колко ново изследване на микробиома все още е, каза Seitz. "Преди 20 години не бихме смятали това за възможно."

Референция

(1) I. Mack et al., „Наддаването на тегло при анорексия нерва не подобрява фекалната микробиота, профилите на мастна киселина с разклонена верига и стомашно -чревни оплаквания“, Sci Rep, 6: 26752, 2016.

(2) T. Hata et al., „Микробиомът на червата, получен от пациенти с анорексия нерва, нарушава наддаването на тегло и поведенческите показатели при женски мишки“, Ендокринология, 160 (10): 2441–2452, 2019.

(3) Y. Fan et al., „Микробиотата на червата допринася за патогенезата на анорексия нерва при хора и мишки“, Nat Microbiol, ISSN 2058-5276, 2023.

Публикация / Новини (JSCI 29291)
Дата на публикуване :: 16.05.2023, 07:00: ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА

Ухапване от комар: Съвети, които облекчават и лекуват по-бързо ухапванията