Публикация / Аспекти | Отпечатване | Изпращане по е-поща |
![]() Публкацията е част от НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив
|
. |
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Теориите за космическата еволюция са под въпрос: Структурата на Вселената се образува изненадващо бързо
![]()
Океан под повърхността на луната Европа е източникът на въглероден диоксид
![]()
Киселото мляко може да неутрализира чесновата миризма
![]()
Увеличава се броят на носорозите в Африка, обявиха природозащитници
![]()
Потискането на негативните мисли може да е благоприятно за психичното здраве, установи проучване
![]()
Публикация / Новини (JSCI 15290)
Дата :: 16.10.2022 , 09:03
Най-тежкият елемент е открит за първи път в атмосферите на екзопланети
С помощта на Много големия телескоп на Европейската южна обсерватория (VLT на ESO) астрономи от Португалия са открили най-тежкия елемент, засичан някога в атмос ...
![]()
Публикация / Новини (JSCI 31437)
Дата :: 11.06.2023 , 14:08
Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина ще бъде обновена до идното лято
От няколко седмици вече е в ход основен ремонт на Астрономическата обсерватория на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в Борисовата градина в София. Съ ...
![]()
Публикация / Новини (JSCI 37442)
Дата :: 15.09.2023 , 14:12
Германия се присъедини към споразумението за изследване на Луната, предложено от САЩ
Германия се превърна в 29-ата страна, присъединила се към предложенията на САЩ за нормите на поведение в космоса и за изследването на Луната, наречени „Артемида ...
![]()
|
Океан под повърхността на луната Европа е източникът на въглероден диоксид
Астрономи, анализирали данни от телескопа "Джеймс Уеб", идентифицираха въглероден диоксид в специфичен район върху ледената повърх ...
Публикация / N (JSCI 37909)
|
Увеличава се броят на носорозите в Африка, обявиха природозащитници
Броят на носорозите в Африка се е увеличил през 2022 г., съобщиха природозащитници от неправителствена организация, цитирани от АФ ...
Публикация / N (JSCI 37891)
|
Възстановените структури на "Провадия - Солницата" разказват за военния гений на древните
Възстановените през тази година радиални структури в праисторическия солодобивен и градски център „Провадия – Солницата“ отново до ...
Публикация / N (JSCI 37866)
|
Публикация / Новини (JSCI 37749)
Дата :: 20.09.2023 , 16:01 ![]()
Избягалите при наводненията в Китай крокодили бяха заловени
Избягалите при наводненията в Китай крокодили бяха заловени, съобщи Синхуа.
Всички 69 влечуги, които избягаха от наводне ...
![]() |
Публикация / Новини (JSCI 37703)
Дата :: 20.09.2023 , 10:29 ![]()
Екстремният цъфтеж на планктон създаде морска „мъртва зона“ по източното крайбрежие на Тайланд
Необичайно гъст цъфтеж на планктон по източното крайбрежие на Тайланд създава водна „мъртва зона“, която представлява за ...
![]() |
Публикация / Новини (JSCI 37704)
Дата :: 20.09.2023 , 10:23 ![]()
Учени за първи път възстановиха РНК от изчезналия вид тасманийски вълк
Учени за първи път възстановиха РНК от изчезналия вид тасманийски вълк, предаде Ройтерс.
Месоядното торбесто живо ...
![]() |
La Science / Науката Издание : Аспекти |
![]() |
Дата на публикуване :: 15.05.2023, 11:03 ч. JSCI Идентификатор :: 29237 Редактор:: Александра Томова Абстракт:: На XI редовен конгрес на Съюза на физиците в България за председател на Съюза бе преизбран проф. д.фз.н. Александър Драйшу, член-кореспондент на Българската академия на науките, съобщиха организаторите. |
Публично споделяне |
![]() ![]() ![]() ![]() |
Приложения към публикацията: N/A |
Пълен текст (JSCI 29237) | Прочетена: 2118 |
На XI редовен конгрес на Съюза на физиците в България за председател на Съюза бе преизбран проф. д.фз.н. Александър Драйшу, член-кореспондент на Българската академия на науките, съобщиха организаторите.
Конгресът се състоя се на 14 май във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Конгресът е избрал за зам.-председатели акад. Ангел Попов от Българската академия на науките, проф. д.фз.н. Евгения Вълчева от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Желязка Райкова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а за главен секретар – проф. д.фз.н. Ана Георгиева от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН. За главен редактор на списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България, беше преизбрана проф. д.т.н. Сашка Александрова от Техническия университет – София, а за председател на Контролния съвет на Съюза – доц. д-р Радостина Камбурова от Института по физика на твърдото тяло „Акад. Георги Наджаков“ към БАН.
Проф. Драйшу е водещ учен в областта на фотониката (нелинейна оптика, сингулярна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси). Той създава първата в България научна група по сингулярна оптика и школа по сингулярна и фемтосекундна фотоника.
Роден е през 1961 г. висше образование завършва през 1987 г. в СУ „Св. Кл. Охридски“ като инженер-физик със специализация „Квантова електроника и лазерна техника“. До 1990 г. е докторант към катедра „Квантова електроника“, като през 1991 г. защитава кандидатска дисертация (сега степен д-р) на тема „Индуцирана фазова модулация и преобразуване на параметрите на лазерното лъчение“. През 2001 г. защитава дисертация за научната степен „доктор на физическите науки“ на тема „Фазова самомодулация и индуцирана фазова модулация в кубични нелинейни среди“.
Кариерата на проф. А. Драйшу е свързана с Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Проф. А. Драйшу е бил стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“. Специализирал е в Техническия университет на Грац (Австрия), четирикратно – със стипендии на Дружество „Макс-Планк“ в Макс-Планк Институт по квантова оптика (Гархинг, Германия), трикратно в Австралийския национален университет (Канбера, Австралия), многократно в Института по оптика и квантова електроника на Университет Фридрих Шилер (Йена, Германия).
Проф. А. Драйшу има богат административен опит. Ръководител е на катедра „Квантова електроника“. През 2011 г. е избран за декан на Физическия факултет и остава на тази длъжност два мандата. От 2002 г. е член на Факултетния съвет на Физическия факултет. Член е на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“. Бил член и на Научния съвет на Института по електроника – БАН. През 2021 г. е избран за член-кореспондент на БАН.
Ръководил е 17 изследователски проекти с Националния фонд за научни изследвания и международни проекти. Участвал е в редица организационни, научни и програмни комитети на международни научни форуми, в научни съвети и научноекспертни комисии. Рецензирал е ръкописи за списанията на American Physical Society, Optical Society of America (Optica), SPIE, и за списания Applied Physics B, Optics Communications, Bulgarian Journal of Physics.
Преподавателската работа на проф. А. Драйшу и научните му интереси са в областта на квантовата електроника и лазерната техника, по-точно направленията на линейната и нелинейна оптика, в сингулярната оптика и в оптиката на свръхкъсите импулси. Той води лекционни курсове по линейни и нелинейни оптични вълни, електричество и магнетизъм, нелинейни оптични вълни и солитони, оптични комуникационни мрежи, физика на лазерите – части 1 и 2 и др. През 2011 г. е бил поканен лектор по нелинейна сингулярна оптика на Школата по фотоника „Ернст Аббе“ на Университета "Фридрих Шилер" (Йена, Германия). Бил е ръководител на над 30 дипломни работи. Проф. Драйшу има шестима успешно защитили докторанти, на които е бил консулант и/или ръководител. Автор и съавтор е на над 230 научни публикации.
Проф. А. Драйшу е член на Съюза на физиците в България и на Хумболтовия съюз в България.
![]() |
Публикация / Новини (JSCI 37909)
Океан под повърхността на луната Европа е източникът на въглероден диоксид
|
![]() |
Публикация / Новини (JSCI 37891)
Увеличава се броят на носорозите в Африка, обявиха природозащитници
|
![]() |
Публикация / Новини (JSCI 37866)
Възстановените структури на "Провадия - Солницата" разказват за военния гений на древните
|
![]() |
Публикация / Новини (JSCI 37749)
Избягалите при наводненията в Китай крокодили бяха заловени
|
![]() |
Публикация / Новини (JSCI 37703)
Екстремният цъфтеж на планктон създаде морска „мъртва зона“ по източното крайбрежие на Тайланд
|
![]() |
Изберете радиостанция :
Не е избран
|
|
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики | JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси. | JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп. |
![]() |
![]() |
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
|
![]() |
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
|
![]() |
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
|
![]() |
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
|
![]() |
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
|
![]() |
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
|
Останете свързани с нас![]() ![]() ![]() |
![]() |
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени.
|