РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Проф. дфн Александър Драйшу бе преизбран за председател на Съюза на физиците в България

Публикация / Аспекти Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 15.05.2023 , 11:03 ч. , JSCI Идентификатор 29237
Редактор: Александра Томова
Абстракт:: На XI редовен конгрес на Съюза на физиците в България за председател на Съюза бе преизбран проф. д.фз.н. Александър Драйшу, член-кореспондент на Българската академия на науките, съобщиха организаторите.
       
Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив
Пълен текст (JSCI 29237) Прочетена 2118

На XI редовен конгрес на Съюза на физиците в България за председател на Съюза бе преизбран проф. д.фз.н. Александър Драйшу, член-кореспондент на Българската академия на науките, съобщиха организаторите. 

Конгресът се състоя се на 14 май във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Конгресът е избрал за зам.-председатели акад. Ангел Попов от Българската академия на науките, проф. д.фз.н. Евгения Вълчева от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Желязка Райкова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а за главен секретар – проф. д.фз.н. Ана Георгиева от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН. За главен редактор на списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България, беше преизбрана проф. д.т.н. Сашка Александрова от Техническия университет – София, а за председател на Контролния съвет на Съюза – доц. д-р Радостина Камбурова от Института по физика на твърдото тяло „Акад. Георги Наджаков“ към БАН.

Проф. Драйшу е водещ учен в областта на фотониката (нелинейна оптика, сингулярна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси). Той създава първата в България научна група по сингулярна оптика и школа по сингулярна и фемтосекундна фотоника.

Роден е през 1961 г. висше образование завършва през 1987 г. в СУ „Св. Кл. Охридски“ като инженер-физик със специализация „Квантова електроника и лазерна техника“. До 1990 г.  е докторант към катедра „Квантова електроника“, като през 1991 г. защитава кандидатска дисертация (сега степен д-р) на тема „Индуцирана фазова модулация и преобразуване на параметрите на лазерното лъчение“. През 2001 г. защитава дисертация за научната степен „доктор на физическите науки“ на тема „Фазова самомодулация и индуцирана фазова модулация в кубични нелинейни среди“.

Кариерата на проф. А. Драйшу е свързана с Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Проф. А. Драйшу е бил стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“. Специализирал е в Техническия университет на Грац (Австрия), четирикратно – със стипендии на Дружество „Макс-Планк“ в Макс-Планк Институт по квантова оптика (Гархинг, Германия), трикратно в Австралийския национален университет (Канбера, Австралия), многократно в Института по оптика и квантова електроника на Университет Фридрих Шилер (Йена, Германия).

Проф. А. Драйшу има богат административен опит. Ръководител  е на катедра „Квантова електроника“. През 2011 г. е избран за декан на Физическия факултет и остава на тази длъжност два мандата. От 2002 г. е член на Факултетния съвет на Физическия факултет. Член е на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“.  Бил член и на Научния съвет на Института по електроника – БАН. През 2021 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Ръководил е 17 изследователски проекти с Националния фонд за научни изследвания и международни проекти. Участвал е в редица организационни, научни и програмни комитети на международни научни форуми, в научни съвети и научноекспертни комисии. Рецензирал е ръкописи за списанията на American Physical Society, Optical Society of America (Optica), SPIE, и за списания Applied Physics B, Optics Communications, Bulgarian Journal of Physics.

Преподавателската работа на проф. А. Драйшу и научните му интереси са в областта на квантовата електроника и лазерната техника, по-точно направленията на линейната и нелинейна оптика, в сингулярната оптика и в оптиката на свръхкъсите импулси. Той води лекционни курсове по линейни и нелинейни оптични вълни, електричество и магнетизъм, нелинейни оптични вълни и солитони, оптични комуникационни мрежи, физика на лазерите – части 1 и 2 и др. През 2011 г. е бил поканен лектор по нелинейна сингулярна оптика на Школата по фотоника „Ернст Аббе“ на Университета "Фридрих Шилер" (Йена, Германия). Бил е ръководител на над 30 дипломни работи. Проф. Драйшу има шестима успешно защитили докторанти, на които е бил консулант и/или ръководител. Автор и съавтор е на над 230 научни публикации.

Проф. А. Драйшу е член на Съюза на физиците в България и на Хумболтовия съюз в България.

Публикация / Новини (JSCI 29237)
Дата на публикуване :: 15.05.2023, 11:03 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Ухапване от комар: Съвети, които облекчават и лекуват по-бързо ухапванията
Към публикацията
Филиалът на Русенския университет в Разград е домакин на научна конференция с международно участие
Към публикацията
Бадемите могат да помогнат за намаляване на телесното тегло
Към публикацията
В Международният ден на Антарктида, В София се открива Инициативата "Месец на Антарктида"
Към публикацията
Тропическо растение помага в борбата срещу затлъстяването
Към публикацията
Откриха връзка между болестта на Алцхаймер, Helicobacter pylori, стомашния киселинен рефлукс, гастрита и язвата
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Теориите за космическата еволюция са под въпрос: Структурата на Вселената се образува изненадващо бързо
Към публикацията
Океан под повърхността на луната Европа е източникът на въглероден диоксид
Към публикацията
Киселото мляко може да неутрализира чесновата миризма
Към публикацията
Увеличава се броят на носорозите в Африка, обявиха природозащитници
Към публикацията
Потискането на негативните мисли може да е благоприятно за психичното здраве, установи проучване
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 15290)
Дата :: 16.10.2022 , 09:03
Най-тежкият елемент е открит за първи път в атмосферите на екзопланети
С помощта на Много големия телескоп на Европейската южна обсерватория (VLT на ESO) астрономи от Португалия са открили най-тежкия елемент, засичан някога в атмос ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 31437)
Дата :: 11.06.2023 , 14:08
Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина ще бъде обновена до идното лято
От няколко седмици вече е в ход основен ремонт на Астрономическата обсерватория на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в Борисовата градина в София. Съ ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 37442)
Дата :: 15.09.2023 , 14:12
Германия се присъедини към споразумението за изследване на Луната, предложено от САЩ
Германия се превърна в 29-ата страна, присъединила се към предложенията на САЩ за нормите на поведение в космоса и за изследването на Луната, наречени „Артемида ...
Към публикацията
SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING
LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY
STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии
- Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г

- Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г

- Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г
Вижте повече
Океан под повърхността на луната Европа е източникът на въглероден диоксид
Астрономи, анализирали данни от телескопа "Джеймс Уеб", идентифицираха въглероден диоксид в специфичен район върху ледената повърх ...
Публикация / N (JSCI 37909)
Увеличава се броят на носорозите в Африка, обявиха природозащитници
Броят на носорозите в Африка се е увеличил през 2022 г., съобщиха природозащитници от неправителствена организация, цитирани от АФ ...
Публикация / N (JSCI 37891)
Възстановените структури на "Провадия - Солницата" разказват за военния гений на древните
Възстановените през тази година радиални структури в праисторическия солодобивен и градски център „Провадия – Солницата“ отново до ...
Публикация / N (JSCI 37866)
Публикация / Новини (JSCI 37749)
Дата :: 20.09.2023 , 16:01
Избягалите при наводненията в Китай крокодили бяха заловени
Избягалите при наводненията в Китай крокодили бяха заловени
Избягалите при наводненията в Китай крокодили бяха заловени, съобщи Синхуа. Всички 69 влечуги, които избягаха от наводне ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 37703)
Дата :: 20.09.2023 , 10:29
Екстремният цъфтеж на планктон създаде морска „мъртва зона“ по източното крайбрежие на Тайланд
Екстремният цъфтеж на планктон създаде морска „мъртва зона“ по източното крайбрежие на Тайланд
Необичайно гъст цъфтеж на планктон по източното крайбрежие на Тайланд създава водна „мъртва зона“, която представлява за ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 37704)
Дата :: 20.09.2023 , 10:23
Учени за първи път възстановиха РНК от изчезналия вид тасманийски вълк
Учени за първи път възстановиха РНК от изчезналия вид тасманийски вълк
Учени за първи път възстановиха РНК от изчезналия вид тасманийски вълк, предаде Ройтерс.  Месоядното торбесто живо ...
Към публикацията
Още публикации

Проф. дфн Александър Драйшу бе преизбран за председател на Съюза на физиците в България

La Science / Науката
Издание : Аспекти
Дата на публикуване :: 15.05.2023, 11:03 ч.
JSCI Идентификатор :: 29237
Редактор:: Александра Томова
Абстракт:: На XI редовен конгрес на Съюза на физиците в България за председател на Съюза бе преизбран проф. д.фз.н. Александър Драйшу, член-кореспондент на Българската академия на науките, съобщиха организаторите.
Публично
споделяне

     
Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив
Пълен текст (JSCI 29237) Прочетена: 2118

На XI редовен конгрес на Съюза на физиците в България за председател на Съюза бе преизбран проф. д.фз.н. Александър Драйшу, член-кореспондент на Българската академия на науките, съобщиха организаторите. 

Конгресът се състоя се на 14 май във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Конгресът е избрал за зам.-председатели акад. Ангел Попов от Българската академия на науките, проф. д.фз.н. Евгения Вълчева от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Желязка Райкова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а за главен секретар – проф. д.фз.н. Ана Георгиева от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН. За главен редактор на списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България, беше преизбрана проф. д.т.н. Сашка Александрова от Техническия университет – София, а за председател на Контролния съвет на Съюза – доц. д-р Радостина Камбурова от Института по физика на твърдото тяло „Акад. Георги Наджаков“ към БАН.

Проф. Драйшу е водещ учен в областта на фотониката (нелинейна оптика, сингулярна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси). Той създава първата в България научна група по сингулярна оптика и школа по сингулярна и фемтосекундна фотоника.

Роден е през 1961 г. висше образование завършва през 1987 г. в СУ „Св. Кл. Охридски“ като инженер-физик със специализация „Квантова електроника и лазерна техника“. До 1990 г.  е докторант към катедра „Квантова електроника“, като през 1991 г. защитава кандидатска дисертация (сега степен д-р) на тема „Индуцирана фазова модулация и преобразуване на параметрите на лазерното лъчение“. През 2001 г. защитава дисертация за научната степен „доктор на физическите науки“ на тема „Фазова самомодулация и индуцирана фазова модулация в кубични нелинейни среди“.

Кариерата на проф. А. Драйшу е свързана с Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Проф. А. Драйшу е бил стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“. Специализирал е в Техническия университет на Грац (Австрия), четирикратно – със стипендии на Дружество „Макс-Планк“ в Макс-Планк Институт по квантова оптика (Гархинг, Германия), трикратно в Австралийския национален университет (Канбера, Австралия), многократно в Института по оптика и квантова електроника на Университет Фридрих Шилер (Йена, Германия).

Проф. А. Драйшу има богат административен опит. Ръководител  е на катедра „Квантова електроника“. През 2011 г. е избран за декан на Физическия факултет и остава на тази длъжност два мандата. От 2002 г. е член на Факултетния съвет на Физическия факултет. Член е на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“.  Бил член и на Научния съвет на Института по електроника – БАН. През 2021 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Ръководил е 17 изследователски проекти с Националния фонд за научни изследвания и международни проекти. Участвал е в редица организационни, научни и програмни комитети на международни научни форуми, в научни съвети и научноекспертни комисии. Рецензирал е ръкописи за списанията на American Physical Society, Optical Society of America (Optica), SPIE, и за списания Applied Physics B, Optics Communications, Bulgarian Journal of Physics.

Преподавателската работа на проф. А. Драйшу и научните му интереси са в областта на квантовата електроника и лазерната техника, по-точно направленията на линейната и нелинейна оптика, в сингулярната оптика и в оптиката на свръхкъсите импулси. Той води лекционни курсове по линейни и нелинейни оптични вълни, електричество и магнетизъм, нелинейни оптични вълни и солитони, оптични комуникационни мрежи, физика на лазерите – части 1 и 2 и др. През 2011 г. е бил поканен лектор по нелинейна сингулярна оптика на Школата по фотоника „Ернст Аббе“ на Университета "Фридрих Шилер" (Йена, Германия). Бил е ръководител на над 30 дипломни работи. Проф. Драйшу има шестима успешно защитили докторанти, на които е бил консулант и/или ръководител. Автор и съавтор е на над 230 научни публикации.

Проф. А. Драйшу е член на Съюза на физиците в България и на Хумболтовия съюз в България.

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Океан под повърхността на луната Европа е източникът на въглероден диоксид
Публикация / Новини (JSCI 37909)
Океан под повърхността на луната Европа е източникът на въглероден диоксид
Увеличава се броят на носорозите в Африка, обявиха природозащитници
Публикация / Новини (JSCI 37891)
Увеличава се броят на носорозите в Африка, обявиха природозащитници
Възстановените структури на
Публикация / Новини (JSCI 37866)
Възстановените структури на "Провадия - Солницата" разказват за военния гений на древните
Избягалите при наводненията в Китай крокодили бяха заловени
Публикация / Новини (JSCI 37749)
Избягалите при наводненията в Китай крокодили бяха заловени
Екстремният цъфтеж на планктон създаде морска „мъртва зона“ по източното крайбрежие на Тайланд
Публикация / Новини (JSCI 37703)
Екстремният цъфтеж на планктон създаде морска „мъртва зона“ по източното крайбрежие на Тайланд
Още от рубриката
Последни новини
Теориите за космическата еволюция са под въпрос: Структурата на Вселената се образува изненадващо бързо
Към публикацията
Океан под повърхността на луната Европа е източникът на въглероден диоксид
Към публикацията
Киселото мляко може да неутрализира чесновата миризма
Към публикацията
Увеличава се броят на носорозите в Африка, обявиха природозащитници
Към публикацията
Потискането на негативните мисли може да е благоприятно за психичното здраве, установи проучване
Към публикацията
Още новини
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени.
Не е избран
Изберете: La Science | Newark | ТOSM