Софийският фестивал на науката ще бъде фокус в столичната културна програма от днес до неделя

Дата на публикуване :: 11.05.2023 , 16:52 ч. , JSCI Идентификатор 28970 Редактор: Христо Янакиев Абстракт:: Софийският фестивал на науката ще бъде фокус в столичната културна програма от днес до неделя.Днес беше открито 13-то издание на събитието, организирано от фондация “Красива наука” в партньорство с Министерството на науката, Столична община. Приложения към публикацията: N/A Публкацията е част от НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив Пълен текст (JSCI 28970) Прочетена 5390 Софийският фестивал на науката ще бъде фокус в столичната културна програма от днес до неделя. Той се организира в София тех парк.  Днес беше открито 13-то издание на събитието, организирано от фондация “Красива наука” в партньорство с Министерството на науката, Столична община. е медиен партньор на фестивала. Председател на Управителния съвет на фондация “Красива наука” Ивайло Славов разказа , че в това издание на фестивала са предвидили над 150 събития на три големи сцени и четири зали за работилници. В изложбената зона са разположени около 40 щанда на различни академични партньори, институти на БАН, университети, образователни организации, които ще покажат науката по един по-интерактивен и по-интересен начин за публиката, по думите му. той допълни, че тя ще може да бъде “пипната и усетена през ръцете и през неща, които може да се направят с апаратура или някакви научни джаджи”. Посетителите могат да очакват много интензивни емоции и преживявания, които са свързани с науката през следващите дни в София тех парк. По време на откриването на събитието изпълнителният директор на София тех парк Тодор Младенов отбеляза, че фестивалът допринася не само за приятното преживяване, но и работи за това науката да става все по-разбираема и все по-популярна. По думите му тя е тази, която ще отваря вратите на познанието и умовете на всички млади хора за иновации и за новите неща. Този фестивал няма по-подходящо и естествено място от научно-технологичния парк, каза още Младенов и допълни, че София тех парк е естественото средище на наука, на технологии, на иновации. Поздравителен адрес от името на служебния министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов поднесе д-р Милена Дамянова, директор на дирекция “Наука” в Министерството на образованието и науката (МОН). Безспорно науката и образованието са фактори за растеж и икономическо развитие, се отбелязва в поздравлението. С възходящото си развитие науката осигурява напредъка на човечеството, тя генерира решения за всекидневния живот и ни помага да открием големите загадки на вселената, се посочва в адреса. В поздравлението на проф. Пенов се отбелязва още, че за МОН фестивалът на науката е много важен и заедно с наградите за наука “Питагор”, конкурса “Млади таланти”, както и Нощта на учените, позволява да постави фокус върху българската наука и престижа на българските учени. Организаторите от фондация “Красива наука” в партньорство с МОН и Столична община създадоха чудесна традиция - ежегодно в рамките на няколко дни столицата ни се превръща в своеобразна арена на науката, се посочва още в поздравлението. Пенов изразява радостта си, че отново е предвидена училищна програма с подбрани работилници, презентации и научни шоута, които да вдъхновяват учениците от всички възрасти и да подкрепят учителите в стремежа да разпалват въображението и желанието на децата за учене. Директорът на дирекция “Култура” в Столична община Биляна Генова отбеляза, че за тях Софийския фестивал на науката е едно от най-хубавите събития в културния календар на столицата, защото е за деца и показва колко е хубава науката. Тя отбеляза, че науката не е само предмет от училище, а е и част от нашия живот. “Музейко” участва и на фестивала, каза тя и изрази надежда училището на бъдещето да бъде такова, каквото го виждаме тук на Софийския фестивал на науката. Петя Иванова, експерт “Природни науки и екология” в Регионалния инспекторат по образованието в столицата, поднесе поздравителен адрес от името на неговия началник Ваня Кастрева, в което се отбелязва, че трудът на учения изследовател е сложна дейност и няма по увлекателна професия от това.  Повече от 120 утвърдени и млади учени, иноватори, изследователи, комуникатори на науката и творци ще се изправят пред публики на различни възрасти за презентации, дискусии, работилници, демонстрации и шоута през следващите няколко дни. Общата програма включва и различни тематични цикли, посветени на Космоса, здравето, нашата планета, наука и изкуство, технологии и годишнини.  Свои представяния ще имат учени от различни страни в Европа. Чешкото участие в него е на д-р Петър Колински от Института по геофизика на Чешката академия на науките, който ще изнесе лекция на 13 май, събота, от 13.00 до 14.00 ч. в зала 42 на тема “Какво ни казват земетресенията?”. Той ще представи европейски проект, създаден от учени от няколко държави, сред които България и Чехия, за изучаване на сеизмичната активност на континента, включително и на Балканите, както и дълбочинния строеж на района. Френското участие ще е свързано с космически и зелени теми, както и с женското присъствие в науката. Теоретичният астрофизик от Френския национален център за научни изследвания д-р Ерик Гургулон ще говори за черните дупки, които дълго време бяха познати само като теоретични куриози в общата теория за относителността на Айнщайн, но в наши дни се възприемат като стандартни астрофизични обекти - можем да ги наблюдаваме с помощта на телескопи в целия електромагнитен спектър, както и с детектори на гравитационни вълни. Проф. Жан-Мари Тараскон от университета Collège de France, ръководител на катедра “Химия на твърдото тяло – Енергия” ще разкаже за зеленото бъдеще за батериите. Изобретателят на литиево-йонната батерия ще постави въпросите за батериите на бъдещето, и те ли ще са най-добрия избор за устойчиво развитие.  Франсоаз Претьо, която отговаря за стратегическото планиране на научното и икономическото развитие на Института Mines-Télécom - първото публично обединяване на висшите инженерни училища и висшите училища по мениджмънт във Франция, ще разкаже какво е за една жена да избере професия в сферата на науката. Тя ще участва в дискусия с българката проф. Милена Георгиева, молекулярен биолог и специалист по генетика в Българската академия на науките. Окуражаването на момичетата и младите жени да изберат научен образователен профил и да се изправят пред предизвикателствата на цифровата, индустриалната и екологичната трансформация в услуга на едно отговорно, устойчиво и интегрирано общество е основният фокус на дискусията между двете. Португалският астрофизик Алешандре Айбео ще разкаже за наблюденията на звездите. Украинските невроучени Павел Белан и Нана Войтенко ще говорят за това, което съвременната наука знае за човешкия мозък. Палеонтологът Стив Брусати е също сред гостите на фестивала. Много от институтите на БАН имат свои щандове на фестивала, а техни учени участват в основната програма. Сред тези, които ще се включат са учени от Института по електроника. На щанда си в зона “Откривател”, изследователи от лаборатория “Биофотоника” обясняват и демонстрират на научно-популярен език за всички възрастови групи зрелищните физични ефекти, които използват в работата си. По този начин учените желаят да хвърлят мост между знанията по физика и химия от училище към тясно специализираните научни изследвания. Изследователи от лаборатория “Нелинейна и влакнеста оптика” демонстрират нови антибактериални повърхности, създадени чрез лазерна обработка. Целта е да бъдат представени нови подходи за направата на материали с по-добри антимикробни свойства. С помощта на демонстрационни модели от пластилин учените ще покажат как клетките се прикрепват към структурираните повърхности. Посетителите на фестивала също така могат да наблюдават с микроскоп получените лазерно-индуцирани структури. Сред участниците в демонстрационната зона са и от Националния природонаучен музей при БАН, които демонстрират мобилно приложение за разпознаване на прилепи. Докторантът по екология в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН Благовеста Димитрова ще разкаже за завръщането на бобрите по нашите земи. От Националния музей “Земята и хората” са подготвили за посетителите на фестивала демонстрация на мобилната версия на своята изложба за смартфонте и ресурсите, които са необходими за произвеждането им. Началникът на отдел “Фондове и експозиции” на музея д-р Петко Петров отбеляза, че с нея те искат да покажат, че суровините на планетата не са безкрайни и трябва да ги използваме разумно. Свои щандове имат различни факултети на Софийския университет. Във втория ден от фестивала утре е предвиден панел, който да отбележи 60-годишнината от създаването на Геолого-географския факултет на СУ. В него ще участват някои от най-разпознаваемите лица на съвременната българска география и геология – проф. д-р Климент Найденов, доц. д-р Георги Бърдаров, доц. д-р Стелиян Димитров, доц. д-р Димитър Желев.  Те ще представят личните си истории на гордост от постиженията на факултета – от полярните изследвания, през технологиите за наблюдение на Земята от космоса и въздуха до климатичните промени и модерните подходи за изследване на околната среда. На щанда на фонд “Научни изследвания” (ФНИ) различни учени ще представят свои успешни проекти, финансирани от ФНИ. Капитанът на българския военен научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий”, с бордови номер 421 от състава на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров", капитан II ранг Николай Данаилов ще разкаже за първото плаване до Антарктида в събота.  Обичайно през фестивала минават няколко хиляди души,  изложбените зони в различните години са посетени от между 12 000 и 15 000 човека за четири дни, през събитията на сцена и през работилниците преминават между 8000 и 12 000 души в зависимост от различните години и програмата на фестивала, разказа още Ивайло Славов, който очаква и тази година събитието да привлече много млада публика. Публикация / Новини (JSCI 28970) Дата на публикуване :: 11.05.2023, 16:52 ч. Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес. ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА Ухапване от комар: Съвети, които облекчават и лекуват по-бързо ухапванията Към публикацията Филиалът на Русенския университет в Разград е домакин на научна конференция с международно участие Към публикацията Бадемите могат да помогнат за намаляване на телесното тегло Към публикацията В Международният ден на Антарктида, В София се открива Инициативата "Месец на Антарктида" Към публикацията Тропическо растение помага в борбата срещу затлъстяването Към публикацията Откриха връзка между болестта на Алцхаймер, Helicobacter pylori, стомашния киселинен рефлукс, гастрита и язвата Към публикацията Още публикации

.

ОЩЕ ОТ ДНЕС Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания Теориите за космическата еволюция са под въпрос: Структурата на Вселената се образува изненадващо бързо Към публикацията Океан под повърхността на луната Европа е източникът на въглероден диоксид Към публикацията Киселото мляко може да неутрализира чесновата миризма Към публикацията Увеличава се броят на носорозите в Африка, обявиха природозащитници Към публикацията Потискането на негативните мисли може да е благоприятно за психичното здраве, установи проучване Към публикацията La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство Научете повече Публикация / Новини (JSCI 14914) Дата :: 10.10.2022 , 16:48 Учени се събират на форум, посветен на ролята на физиката за опазване на човека и околната среда От 14 до 16 октомври в местността „Гьолечица“ в „Рила“ (над село Говедарци) ще се проведе 39-ия колоквиум на тема „Физиката в опаз ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 27204) Дата :: 18.04.2023 , 09:09 Замръзнала клапа е причината "Спейс Екс" да отложи изстрелването на свръхтежката си ракета Замръзнала клапа е причината компанията "Спейс Екс" да отложи изстрелването на свръхтежката си ракета с кораба "Старшип" минути преди планирания й старт на 17 а ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 17051) Дата :: 13.11.2022 , 15:04 Екипажът на мисията "Шънчжоу-14" влезе в китайския товарен кораб "Тянчжоу-5" Екипажът на мисията "Шънчжоу-14" влезе в китайския товарен кораб "Тянчжоу-5", който се скачи със строящата се китайска космическа станция, съобщи Синхуа.  ... Към публикацията SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии - Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г - Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г - Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г Вижте повече

Океан под повърхността на луната Европа е източникът на въглероден диоксид Астрономи, анализирали данни от телескопа "Джеймс Уеб", идентифицираха въглероден диоксид в специфичен район върху ледената повърх ... Публикация / N (JSCI 37909) Към публикацията

Увеличава се броят на носорозите в Африка, обявиха природозащитници Броят на носорозите в Африка се е увеличил през 2022 г., съобщиха природозащитници от неправителствена организация, цитирани от АФ ... Публикация / N (JSCI 37891) Към публикацията

Възстановените структури на "Провадия - Солницата" разказват за военния гений на древните Възстановените през тази година радиални структури в праисторическия солодобивен и градски център „Провадия – Солницата“ отново до ... Публикация / N (JSCI 37866) Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 37749) Дата :: 20.09.2023 , 16:01 Избягалите при наводненията в Китай крокодили бяха заловени Избягалите при наводненията в Китай крокодили бяха заловени, съобщи Синхуа. Всички 69 влечуги, които избягаха от наводне ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 37703) Дата :: 20.09.2023 , 10:29 Екстремният цъфтеж на планктон създаде морска „мъртва зона“ по източното крайбрежие на Тайланд Необичайно гъст цъфтеж на планктон по източното крайбрежие на Тайланд създава водна „мъртва зона“, която представлява за ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 37704) Дата :: 20.09.2023 , 10:23 Учени за първи път възстановиха РНК от изчезналия вид тасманийски вълк Учени за първи път възстановиха РНК от изчезналия вид тасманийски вълк, предаде Ройтерс.  Месоядното торбесто живо ... Към публикацията

Софийският фестивал на науката ще бъде фокус в столичната културна програма от днес до неделя. Той се организира в София тех парк. 

Днес беше открито 13-то издание на събитието, организирано от фондация “Красива наука” в партньорство с Министерството на науката, Столична община. е медиен партньор на фестивала.

Председател на Управителния съвет на фондация “Красива наука” Ивайло Славов разказа , че в това издание на фестивала са предвидили над 150 събития на три големи сцени и четири зали за работилници. В изложбената зона са разположени около 40 щанда на различни академични партньори, институти на БАН, университети, образователни организации, които ще покажат науката по един по-интерактивен и по-интересен начин за публиката, по думите му. той допълни, че тя ще може да бъде “пипната и усетена през ръцете и през неща, които може да се направят с апаратура или някакви научни джаджи”. Посетителите могат да очакват много интензивни емоции и преживявания, които са свързани с науката през следващите дни в София тех парк.

По време на откриването на събитието изпълнителният директор на София тех парк Тодор Младенов отбеляза, че фестивалът допринася не само за приятното преживяване, но и работи за това науката да става все по-разбираема и все по-популярна. По думите му тя е тази, която ще отваря вратите на познанието и умовете на всички млади хора за иновации и за новите неща. Този фестивал няма по-подходящо и естествено място от научно-технологичния парк, каза още Младенов и допълни, че София тех парк е естественото средище на наука, на технологии, на иновации.

Поздравителен адрес от името на служебния министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов поднесе д-р Милена Дамянова, директор на дирекция “Наука” в Министерството на образованието и науката (МОН). Безспорно науката и образованието са фактори за растеж и икономическо развитие, се отбелязва в поздравлението. С възходящото си развитие науката осигурява напредъка на човечеството, тя генерира решения за всекидневния живот и ни помага да открием големите загадки на вселената, се посочва в адреса. В поздравлението на проф. Пенов се отбелязва още, че за МОН фестивалът на науката е много важен и заедно с наградите за наука “Питагор”, конкурса “Млади таланти”, както и Нощта на учените, позволява да постави фокус върху българската наука и престижа на българските учени. Организаторите от фондация “Красива наука” в партньорство с МОН и Столична община създадоха чудесна традиция - ежегодно в рамките на няколко дни столицата ни се превръща в своеобразна арена на науката, се посочва още в поздравлението. Пенов изразява радостта си, че отново е предвидена училищна програма с подбрани работилници, презентации и научни шоута, които да вдъхновяват учениците от всички възрасти и да подкрепят учителите в стремежа да разпалват въображението и желанието на децата за учене.

Директорът на дирекция “Култура” в Столична община Биляна Генова отбеляза, че за тях Софийския фестивал на науката е едно от най-хубавите събития в културния календар на столицата, защото е за деца и показва колко е хубава науката. Тя отбеляза, че науката не е само предмет от училище, а е и част от нашия живот. “Музейко” участва и на фестивала, каза тя и изрази надежда училището на бъдещето да бъде такова, каквото го виждаме тук на Софийския фестивал на науката.

Петя Иванова, експерт “Природни науки и екология” в Регионалния инспекторат по образованието в столицата, поднесе поздравителен адрес от името на неговия началник Ваня Кастрева, в което се отбелязва, че трудът на учения изследовател е сложна дейност и няма по увлекателна професия от това. 

Повече от 120 утвърдени и млади учени, иноватори, изследователи, комуникатори на науката и творци ще се изправят пред публики на различни възрасти за презентации, дискусии, работилници, демонстрации и шоута през следващите няколко дни. Общата програма включва и различни тематични цикли, посветени на Космоса, здравето, нашата планета, наука и изкуство, технологии и годишнини. 

Свои представяния ще имат учени от различни страни в Европа. Чешкото участие в него е на д-р Петър Колински от Института по геофизика на Чешката академия на науките, който ще изнесе лекция на 13 май, събота, от 13.00 до 14.00 ч. в зала 42 на тема “Какво ни казват земетресенията?”. Той ще представи европейски проект, създаден от учени от няколко държави, сред които България и Чехия, за изучаване на сеизмичната активност на континента, включително и на Балканите, както и дълбочинния строеж на района.

Френското участие ще е свързано с космически и зелени теми, както и с женското присъствие в науката. Теоретичният астрофизик от Френския национален център за научни изследвания д-р Ерик Гургулон ще говори за черните дупки, които дълго време бяха познати само като теоретични куриози в общата теория за относителността на Айнщайн, но в наши дни се възприемат като стандартни астрофизични обекти - можем да ги наблюдаваме с помощта на телескопи в целия електромагнитен спектър, както и с детектори на гравитационни вълни. Проф. Жан-Мари Тараскон от университета Collège de France, ръководител на катедра “Химия на твърдото тяло – Енергия” ще разкаже за зеленото бъдеще за батериите. Изобретателят на литиево-йонната батерия ще постави въпросите за батериите на бъдещето, и те ли ще са най-добрия избор за устойчиво развитие. 

Франсоаз Претьо, която отговаря за стратегическото планиране на научното и икономическото развитие на Института Mines-Télécom - първото публично обединяване на висшите инженерни училища и висшите училища по мениджмънт във Франция, ще разкаже какво е за една жена да избере професия в сферата на науката. Тя ще участва в дискусия с българката проф. Милена Георгиева, молекулярен биолог и специалист по генетика в Българската академия на науките. Окуражаването на момичетата и младите жени да изберат научен образователен профил и да се изправят пред предизвикателствата на цифровата, индустриалната и екологичната трансформация в услуга на едно отговорно, устойчиво и интегрирано общество е основният фокус на дискусията между двете.

Португалският астрофизик Алешандре Айбео ще разкаже за наблюденията на звездите. Украинските невроучени Павел Белан и Нана Войтенко ще говорят за това, което съвременната наука знае за човешкия мозък. Палеонтологът Стив Брусати е също сред гостите на фестивала.

Много от институтите на БАН имат свои щандове на фестивала, а техни учени участват в основната програма. Сред тези, които ще се включат са учени от Института по електроника. На щанда си в зона “Откривател”, изследователи от лаборатория “Биофотоника” обясняват и демонстрират на научно-популярен език за всички възрастови групи зрелищните физични ефекти, които използват в работата си. По този начин учените желаят да хвърлят мост между знанията по физика и химия от училище към тясно специализираните научни изследвания. Изследователи от лаборатория “Нелинейна и влакнеста оптика” демонстрират нови антибактериални повърхности, създадени чрез лазерна обработка. Целта е да бъдат представени нови подходи за направата на материали с по-добри антимикробни свойства. С помощта на демонстрационни модели от пластилин учените ще покажат как клетките се прикрепват към структурираните повърхности. Посетителите на фестивала също така могат да наблюдават с микроскоп получените лазерно-индуцирани структури. Сред участниците в демонстрационната зона са и от Националния природонаучен музей при БАН, които демонстрират мобилно приложение за разпознаване на прилепи. Докторантът по екология в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН Благовеста Димитрова ще разкаже за завръщането на бобрите по нашите земи.

От Националния музей “Земята и хората” са подготвили за посетителите на фестивала демонстрация на мобилната версия на своята изложба за смартфонте и ресурсите, които са необходими за произвеждането им. Началникът на отдел “Фондове и експозиции” на музея д-р Петко Петров отбеляза, че с нея те искат да покажат, че суровините на планетата не са безкрайни и трябва да ги използваме разумно.

Свои щандове имат различни факултети на Софийския университет. Във втория ден от фестивала утре е предвиден панел, който да отбележи 60-годишнината от създаването на Геолого-географския факултет на СУ. В него ще участват някои от най-разпознаваемите лица на съвременната българска география и геология – проф. д-р Климент Найденов, доц. д-р Георги Бърдаров, доц. д-р Стелиян Димитров, доц. д-р Димитър Желев.  Те ще представят личните си истории на гордост от постиженията на факултета – от полярните изследвания, през технологиите за наблюдение на Земята от космоса и въздуха до климатичните промени и модерните подходи за изследване на околната среда. На щанда на фонд “Научни изследвания” (ФНИ) различни учени ще представят свои успешни проекти, финансирани от ФНИ. Капитанът на българския военен научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий”, с бордови номер 421 от състава на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров", капитан II ранг Николай Данаилов ще разкаже за първото плаване до Антарктида в събота. 

Обичайно през фестивала минават няколко хиляди души,  изложбените зони в различните години са посетени от между 12 000 и 15 000 човека за четири дни, през събитията на сцена и през работилниците преминават между 8000 и 12 000 души в зависимост от различните години и програмата на фестивала, разказа още Ивайло Славов, който очаква и тази година събитието да привлече много млада публика.