Проф. Барбара Хореш представи пред български учени проучванията си за неолитизацията на Балканите

Публикация / Аспекти

Дата на публикуване :: 27.04.2023 , 21:00 ч. , JSCI Идентификатор 28041

Редактор: Ралица Илкова

Абстракт:: Неолитът е изключително важен период на огромна социална, културна, икономическа и екологична промяна в човешката история, по време на който хората преминават от епипалеолитни/мезолитни ловци-събирачи към неолитни уседнали земеделски общности, придружени от нови технологии, умения, практики, материали, символика и вярвания.

Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив

Пълен текст (JSCI 28041)

Прочетена 2755

Проф. д-р Барбара Хореш, научен директор в Австрийския археологически институт при Австрийската академия на науките, изнесе публична лекция в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) тази вечер.

В нея тя представи нови данни за неолитизацията на Стария свят, както и резултати от дългосрочна теренна работа с текущи анализи от Анадола (Чукуриджи Хююк) с фокус върху ранните земеделски общества през VII хил. пр. Хр.

В изложението си Хореш засегна предложения вече в своя научна публикация модел на морска колонизация и местата на първите заселници. Обсъдени бяха и данни от нови разкопки в централните Балкани (Свиняричка чука), които водят до хипотезата за продължителни и кратки коренни промени в този значим период от процеса на неолитизация.

Неолитът е изключително важен период на огромна социална, културна, икономическа и екологична промяна в човешката история, по време на който хората преминават от епипалеолитни/мезолитни ловци-събирачи към неолитни уседнали земеделски общности, придружени от нови технологии, умения, практики, материали, символика и вярвания. С разпространението на неолитния начин на живот, който в момента се разглежда като свързан с миграциите от Анатолия към Балканите, тези широки региони представляват ключова зона за разбиране на неолитизацията на Европа.

Проф. Хореш е ръководител на групата “Праисторически феномени” в Австрийския археологически институт. Изучавала е праистория, ранна история и класическа археология в университетите във Виена, Атина и Берлин, а през 2005 г. защитава докторска степен в Берлин. От 2021 г. е научен директор в Австрийския археологически институт. Ръководител е на интердисциплинарни изследвания и разкопки в Турция, Гърция, Иран, България и Сърбия.

Поредица от публични лекции на европейски учени организира НАИМ-БАН. В началото на седмицата лекция е представил д-р Марио Гавранович от Австрийския археологически институт на тема “Нови данни за металургията на Западните и Централните Балкани през Бронзовата епоха”. Неговите проучванията потвърждават добива на мед в района на Източна Сърбия в периода между 2000 и 1600 г. пр.н.е. и използването на тази суровина в местни леярски работилници. Ситуацията се променя драстично през Средната и Късната бронзова епоха, когато местният добив на мед бива рязко прекратен. На Балканите се появява мед, добивана в Северна Италия (Трентино), която става доминираща суровина за процъфтяващата металургия в района през Бронзовата епоха. Всичко това води до установяването на нови канали за обмен между Италия и Балканите, за които по-рано не се предполагаше, че съществуват. За целите на проекта, с помощта на химически и оловни изотопни анализи са изследвани няколкостотин предмета от Бронзовата епоха, включително шлаки, слитъци и готова продукция с различна типологическа принадлежност и разпространение. Независимо от тяхната функция или хронология, повечето предмети показват геохимичен състав, съответстващ на медните находища в Северна Италия. Бъдещите проучвания ще бъдат насочени към това как и кога медта от Италия се появява на Балканите и как са се развивали мрежите за доставка на суровина за местните работилници през ΙΙ хил. пр.н.е.

Поредната лекция от поредицата е на 2 май, когато пред българските учени своите изследвания ще представи д-р Петер Мило от Масариковия университет в Бърно, Чехия на тема “Геофизични проучвания на градското планиране на ранносредновековните български столици Плиска и Преслав”. Той ще представи варианти за интерпретиране и обединяване на археологически, исторически и данни от дистанционни проучвания – включително и последните резултати от широкомащабни геофизични изследвания – за Плиска и Велики Преслав, две метрополии в ранносредновековна България, за да можем да ги поставим в контекста на средновизантийското градоустройство.

Петер Мило е доцент по археология в Масариковия университет в Бърно, Чехия. В публикуваната си дисертация, която защитава в университета Гьоте (Франкфурт на Майн, Германия), той предоставя цялостен поглед върху ранносредновековните селски поселения в Централна Европа. Въз основа на своя опит в геофизичните проучвания, той изгражда програма по геофизика в университета в Бърно за провеждане на геомагнитни, георадарни и геоелектрични проучвания в международен мащаб. Сред най-важните му проекти са дългосрочните проучвания на ранносредновековни укрепени селища в Чешката република и Словакия, укрепеното селище от латенския период Бибракт, Франция и римския град Аугуста Раурика в Швейцария. През последните години Петер Мило прави проучвания в България. Съвместно с колеги от Българската академия на науките се фокусира основно върху проблемите на селищната структура и развитие на обекти като Дуранкулак, Плиска и Велики Преслав. /ИРС

Публикация / Новини (JSCI 28041)
Дата на публикуване :: 27.04.2023, 21:00 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА

Ухапване от комар: Съвети, които облекчават и лекуват по-бързо ухапванията