Доц.Симеон Асеновски: Вярваме, че ще можем да възродим интереса към космическите изследвания

Публикация / Проучване и Напредък

Дата на публикуване :: 12.04.2023 , 16:35 ч. , JSCI Идентификатор 26946

Редактор: Ралица Илкова

Абстракт:: Вярваме, че ще можем да възродим интереса към космическите изследвания и към чистата наука, която ни кара да поглеждаме нощно време нагоре към звездите.Той бе организиран в ИКИТ-БАН по повод Международния ден на авиацията и космонавтиката.

Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив

Пълен текст (JSCI 26946)

Прочетена 3801

Вярваме, че ще можем да възродим интереса към космическите изследвания и към чистата наука, която ни кара да поглеждаме нощно време нагоре към звездите. Това каза заместник-директорът на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) доц. Симеон Асеновски при откриването на днешния ден на отворени врати.

Той бе организиран в ИКИТ-БАН по повод Международния ден на авиацията и космонавтиката.

Космическите изследвания са това нещо, което ни извисява до степен, която е различна от пошлостта и от ежедневните проблеми, каза още Асеновски и допълни, че има желание този интерес да се разпространи отново сред българското население и българските деца отново да се вълнуват така, както някои са се вълнували, когато са научили за нашите космонавти и нашите успехи преди години.

Той изрази и притесненията, че този ден с всяка изминала година все повече се неглижира от нашето общество, което според него е много тъжно. Ние, хората, които се занимаваме с космически изследвания, наблюдаваме това и виждаме, че това е безвъзвратен процес, отбеляза Асеновски. Ученият изрази надежда обаче тази тенденция да се промени и интересът към космонавтиката да се възвърне отново сред по-младите хора.

В рамките на лекционната сесия доц. д-р Таня Иванова разказа историята на космическите изследвания в ИКИТ-БАН и представи новите проекти и проучвания на института. В презентацията си тя обърна внимание на изследванията за създаване на космическа оранжерия, по които българските учени са работили съвместно със свои колеги както от САЩ, така и от Русия. Тя посочи, че разработената в България космическа оранжерия “Свет” за отглеждане на растения в условията на микрогравитация е първата и единствена в света на борда на орбиталната станция “Мир”. Иванова разказа и за фундаменталните изследвания, свързани с производство на пшеница, по които са работили заедно с учени от НАСА.

Проф. Йорданка Семкова говори за българската серия “Люлин”. Това са методи и апарати за експериментални изследвания на радиационната обстановка при космически полети. По думите дозиметричните апаратури от серията “Люлин” се разработват в ИКИТ-БАН и използват в изследвания в космоса и аеронавтиката повече от 30 години. Първата апаратура от тази серия е била създадена по научна програма за полета на втория български космонавт и е работила пет години на борда на пилотираната станция “Мир”. В момента апаратурите от тази серия се използват на Международната космическа станция, на безпилотни спътници около Земята, към Луната и Марс, както и на ракети, самолети и балони. Някои от уреди - имитатори на човешко тяло, се използват за изследвания на радиацията върху хората в космоса. Апарати “Люлин” са ползвани и в проекта “EкзоМарс”, по който се е проучвало пътуване до планетата. Най-важният резултат, получен от измерванията до Марс, е показал, че при полет до планетата и обратно, предприет в период на понижение на слънчевата активност, екипажите на бъдещите космически полети ще натрупат като минимум 60 % от позволената доза радиация за цялата кариера на космонавти. Според проф. Семкова това означава, че екипажите ще могат да работят на Марс само няколко дни, преди да натрупат изцяло позволената доза.

Доц. Алексей Стоев разказа за космическите платформи за наблюдение на слънцето. Той призова повече млади хора да се насочат към изучаване на физика и математика, защото такива кадри са необходими за космическите изследвания. По думите му в момента се натрупва огромен масив от данни, които не могат да бъдат обработени. Сега се работи с данни отпреди поне осем - десет години. Бъдещите поколения ще имат много работа, допълни той.

Проф. д-р Георги Сотиров разказа за стационарния учебен тренажор. Там се обучават оператори на безпилотни летателни апарати. Тренажорът, който имаме, е професионален и позволява да бъдат създадени различни възможности за работа, симулиране на откази на различни системи, на различни метеорологически условия, посочи той. Използването на тренажорни системи има големи предимства, защото има възможност в наземни условия хората, които ще използват безпилотни летателни апарати, да се обучават. Този вид апарати позволяват откриване на местоположението на дадени наземни обекти или получаване на информация за екологични проблеми като наводнения и горски пожари.

Доц. д-р Константин Методиев разказа за работата с тренажора по откриване и съпровождане на цел. На станцията на оператора на полезен товар се работи по-трудно, отколкото на станцията на пилота, допълни той.

Доц. д-р Павлин Граматиков разказа за работата си със студенти и докторанти при създаването на безпилотни летателни апарати - дронове или мултикоптери. В областта на космическите изследвания той работи върху проблемите на източниците на захранване с енергия. Има участие в над десет различни разработки, включително за мисия, свързана с полет до Марс, както и с апарата за българска космическа оранжерия.

И проф. Сотиров, и доц. Граматиков отбелязаха, че институтът има добри възможности за обучение на млади хора в областта на космическите изследвания, както и на разработване на летателни апарати.

Публикация / Новини (JSCI 26946)
Дата на публикуване :: 12.04.2023, 16:35 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА

Ухапване от комар: Съвети, които облекчават и лекуват по-бързо ухапванията