Учени установиха китоподобни бозайници в българската акватория на Черно море

Публикация / Аспекти

Дата на публикуване :: 05.04.2023 , 15:19 ч. , JSCI Идентификатор 26382

Редактор: Христо Янакиев

Абстракт:: Установени са зимуващи в българската акватория китоподобни бозайници от вида Афала и Черноморска свиня, каза днес доц.Венцеслав Делов от Софийския университет, ръководител на екипа, изследвал вида защитени делфини.Проучванията са извършени в рамките на проекта „Натура 2000 в Черно море“, финансиран с малко над 11,7 милиона лева по оперативна програма „Околна среда“.

Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив

Пълен текст (JSCI 26382)

Прочетена 8049

Установени са зимуващи в българската акватория китоподобни бозайници от вида Афала и Черноморска свиня, каза днес доц.Венцеслав Делов от Софийския университет, ръководител на екипа, изследвал вида защитени делфини. Проучванията са извършени в рамките на проекта „Натура 2000 в Черно море“, финансиран с малко над 11,7 милиона лева по оперативна програма „Околна среда“. Във Варна днес експертите отчетоха приключените теренни проучвания на двата вида китоподобни бозайници и риби от вида карагьоз и харип. В срещата участваха зам.-министърът на околната среда Мария Бояджийска, експерти от РИОСВ във Варна и Бургас, от ИАРА, академичната общност и неправителствения сектор.

При изследванията на терен на 7 защитени зони по „Натура 2000“ са установени 23 делфина Афала и 31 от вида Черноморска свиня. Класическото виждане за тези видове беше, че през студените месеци те напускат българската акватория и следват пасажите хамсия към Турция или отиват към северозападната част на Черно море, уточни Делов. В настоящото проучване обаче учените са открили тези видове, макар и навътре в нашата част от морето. Те са защитени, но застрашени от риболовците, защото попадат в дънно поставените мрежи за калкан, допълни експертът Константин Михайлов. Той също посочи, че голямата зимна популация е изненада за учените. По думите му тепърва ще се правят изводи от проучванията, но определено морската вода вече е много по-чиста в сравнение с минали години, особено 80-те години и началото на 90-те на миналия век.

В рамките на зимния сезон са картирани и 9 защитени зони от „Натура 2000“ за карагьоз и харип с тралиране и улов с мрежи, допълни Десислава Роздина, главен асистент в Биологическия факултет на Софийския университет. Според нея са установени популации от тези видове, като по южното Черноморие са с по-голяма численост. Изследванията са правени на дълбочина от 100-200 метра до 1 900 метра.

Пред експертите днес зам.-министър Бояджийска посочи, че благодарение на настоящия проект, който ще продължи до края на ноември тази година, ще се определи дали са достатъчно българските защитени зони в Черно море или са нужни още. Най-важното е, че решението по този въпрос ще бъде взето на база проучвания и експертни оценки, каза Бояджийска. Според нея резултатите от проекта ще са и принос към Европейската стратегия за защитените зони. Тя посочи още, че в бъдеще всички инвестиционни проекти ще трябва да бъдат съобразени с биоразнообразието и неговото опазване.

Както писахме , проучванията започнаха през октомври миналата година.

Публикация / Новини (JSCI 26382)
Дата на публикуване :: 05.04.2023, 15:19 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА

Ухапване от комар: Съвети, които облекчават и лекуват по-бързо ухапванията