Наличието на остатъчна органика от животни е основна предпоставка за почвообразуване на остров Ливингстън

Дата на публикуване :: 23.03.2023 , 20:21 ч. , JSCI Идентификатор 25439 БТА | Автор: Константин Карагьозов / Редактор: Ралица Илкова Наличието на остатъчна органика от различни видове животни – пингвини, тюлени, птици и др., е основна предпоставка за възникването на почвообразувателни процеси на остров Ливингстън. Това отбеляза в интервю д-р инж. Чавдар Желев, началник отдел „Ловно стопанство“ в Югозападното държавно предприятие. Д-р инж. Желев участва в 31-ва българска антарктическа експедиция, където реализира двуг ... Приложения към публикацията: N/A Снимка © Константин Карагьозов Пълен текст (JSCI 25439) Прочетена 3960 Наличието на остатъчна органика от различни видове животни – пингвини, тюлени, птици и др., е основна предпоставка за възникването на почвообразувателни процеси на остров Ливингстън. Това отбеляза в интервю д-р инж. Чавдар Желев, началник отдел „Ловно стопанство“ в Югозападното държавно предприятие. Д-р инж. Желев участва в 31-ва българска антарктическа експедиция, където реализира двугодишен проект „Проучване на гъбно биооразнообразие в органогенни почви на о-в Ливингстън“ на Институт за гората - БАН. „Идеята на проекта е да бъде продължение на подобен, реализиран в периода 2018-2019 година, който се състоеше основно в събиране на почвени проби, изследване на състоянието и състава на самите почви, както и гъбното биооразнообразие. Сегашният проект застъпва същите неща, като целта е да се види какво влияние имат съставът и характерът на почвите на остров Ливингстън върху гъбното биоразнообразие, както и да разучи какви са влиянията на другите видове организми, срещани в почвите, едноклетъчни или многоклетъчни, като възможност те да влияят върху биоразнообранието на гъбите. Третият фактор, който изследваме, е климатът - вземат се данни за климата и влиянието на промените в климатичните стойности върху гъбите“, обясни д-р инж. Желев. Основната задача е да се изследват намерените на Ливингстън гъбни тела или спори и чрез ДНК анализи на по-късен етап да се определи видовата им принадлежност, както и дали са нови за науката. „Целта на цялата тази гама от анализи е да се намерят решения, които да бъдат в полза на фармацията“, сподели д-р инж. Желев.  Проектът се реализира изцяло на остров Ливингстън в района около българската база „Св. Климент Охридски“ на места, където вече има органогенни почви – Хана Пойнт, Сали Рокс, Джонсънс Док и други. В тези точки има сериозно присъствие на различни видове тюлени, пингвини и рибоядни птици, чиито големи популации създават предпоставки за развитие на органогенни почви, оставяйки след себе си следи от хранене, разказа той. „Забелязахме, че всичко, което се случва в почвообразуването на острова, се случва основно на до 200 метра навътре от бреговата ивица. В случая дори височината не е определяща. Имахме възможност да съберем почвени проби от скали, които са на надморска височина от 50 до 150 метра, което е значително високо. Дори в скали, в които никога не бихме си представяли, че ще има някакъв зародиш на почви, но ние откривахме следи от рибоядните птици – екскременти, следи от хранене, които с натрупване през годините и, разбира се, добри климатични условия, позволяват да се натрупва органика, която е основа за почвообразуването. Присъствието на лишеи и мъхове, както и на някои видове тревни съобщества, е показателно, че този процес на почвообразуване вече е настъпил“, сподели д-р инж. Желев. „Подобна характерна крайбрежна ивица, където се забелязват почвообразувателни процеси, е дига с височина от около два метра и дължина от около 50-60 метра, разположена върху по-слънчевата северна страна на залива Джонсънс Док. Тя е отрупана с камъни, изхвърлени от морето. Там забелязахме, че се е образувал почвен слой от 5-10 см, тъй като тази площ е местообитание на голям брой пингвини и тюлени. Цялата дига беше зелена – почвеният слой се беше образувал директно върху камъните, без да има нужда да има пясък, например. След ръба на дигата не забелязахме нито един елемент на почвообразуване, защото не е удобно място, за да бъде обитавано от животни – те не гнездят, не се хранят и не нощуват там. Има ли органика от самите животни, има основна предпоставка за възникването на почвообразувателни процеси“, е изводът на д-р инж. Желев. По време на престоя си на остров Ливингстън той успява да събере 120 почвени проби от 15 места, върху които предстои да бъдат извършени лабораторни анализи в България. Публикация / Новини (JSCI 25439) Дата на публикуване :: 23.03.2023, 20:21 ч. Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес. ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА Научна конференция по повод двестагодишнината от рождението на Добри Чинтулов ще се състои на 21 и 22 октомври в Сливен Към публикацията Откриха връзка между използването на електронни устройства и развитието на мозъка в детството Към публикацията Японски милиардер обещава да направи важно съобщение за космоса Към публикацията Слушалките и силната музика застрашават слуха на над един милиард младежи по света Към публикацията Нова лаборатория на БАН по спектроскопия на ядрено-магнитен резонанс ще изследва състава на лечебни и ароматични растения Към публикацията Недостатъчният прием на вода, води до завишени нива на натрии в кръвта и крие сериозен риск за здравето Към публикацията Още публикации

.

ОЩЕ ОТ ДНЕС Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания Марс Експрес: 20 години изследване на космоса Към публикацията НИГГГ-БАН: Земетресението в Пловдив е в сеизмогенна зона Марица Към публикацията БАН присъди почетен плакет - златен на Института по електроника "Акад. Емил Джаков" за научен принос и за 60 години от създаването му Към публикацията Испанската награда „Принцеса на Астурия“ бе присъдена на трима американски биолози за изследвания на микроорганизми Към публикацията Германски музей върна маорски череп на Нова Зеландия Към публикацията La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство Научете повече Публикация / Новини (JSCI 12511) Дата :: 01.09.2022 , 18:21 Русия обяви Международната космическа станция за опасна Международната космическа станция (МКС) e опасна и неподходяща за целите си, заяви ръководителят на Роскосмос Юрий Борисов, цитиран от Ройтерс.   Москва ве ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 27643) Дата :: 24.04.2023 , 08:51 Паяците губят зрението си, когато гладуват, установиха учени Паяците губят зрението си, когато гладуват, съобщи електронното издание "Юрикалърт", като цитира заключение на биолози от университета на Синсинати.  Учен ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 16101) Дата :: 28.10.2022 , 12:47 Учени описват в детайл сблъсъка на Марс с огромен метеорит Учените, които наблюдават планетата Марс, получават забележителен коледен подарък миналата година. На 24 декември 2021 г. метеорит удря повърхността на Червенат ... Към публикацията SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии - Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г - Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г - Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г Вижте повече

Международна конференция за звездни изследвания се провежда в София Институтът по астрономия с НАО събра 50 учени от 15 страни в Европа, САЩ и Чили.Международна конференция на тема “Звездна променли ... Публикация / N (JSCI 31174) Към публикацията

Институтът GATE и Центърът за върхови постижения на НАТО за управление на кризи подписаха споразумение за сътрудничество Институтът "Големи данни в полза на интелигентно общество" (GATE) и Центърът за върхови постижения на НАТО за управление на кризи ... Публикация / N (JSCI 31120) Към публикацията

Товарният кораб „Дракон“ достави оборудване на Международната космическа станция Товарният кораб „Дракон“ пристигна на Международната космическа станция (МКС), съобщи ДПА, позовавайки се на американс ... Публикация / N (JSCI 31126) Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 31092) Дата :: 06.06.2023 , 17:54 Образованието и науката правят просперитета на настоящето, но преди всичко дават бъдещето, каза министър Галин Цоков Образованието обединява, образованието е светлина, образованието и науката правят просперитета на настоящето, но те пред ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 31068) Дата :: 06.06.2023 , 12:04 Гъбите могат да имат неизползван потенциал да съхраняват въглерод, установи проучване Гъбите могат да имат "неизползван потенциал" за съхранение на въглерод - всяка година повече от 13 гигатона  еквива ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 31049) Дата :: 06.06.2023 , 11:48 Германия върна рядък фосил на динозавър на Бразилия Германия върна рядък фосил на динозавър на Бразилия, съобщи ДПА, позовавайки се на изявление на бразилското министерство ... Към публикацията

Наличието на остатъчна органика от различни видове животни – пингвини, тюлени, птици и др., е основна предпоставка за възникването на почвообразувателни процеси на остров Ливингстън. Това отбеляза в интервю д-р инж. Чавдар Желев, началник отдел „Ловно стопанство“ в Югозападното държавно предприятие. Д-р инж. Желев участва в 31-ва българска антарктическа експедиция, където реализира двугодишен проект „Проучване на гъбно биооразнообразие в органогенни почви на о-в Ливингстън“ на Институт за гората - БАН.

„Идеята на проекта е да бъде продължение на подобен, реализиран в периода 2018-2019 година, който се състоеше основно в събиране на почвени проби, изследване на състоянието и състава на самите почви, както и гъбното биооразнообразие. Сегашният проект застъпва същите неща, като целта е да се види какво влияние имат съставът и характерът на почвите на остров Ливингстън върху гъбното биоразнообразие, както и да разучи какви са влиянията на другите видове организми, срещани в почвите, едноклетъчни или многоклетъчни, като възможност те да влияят върху биоразнообранието на гъбите. Третият фактор, който изследваме, е климатът - вземат се данни за климата и влиянието на промените в климатичните стойности върху гъбите“, обясни д-р инж. Желев.

Основната задача е да се изследват намерените на Ливингстън гъбни тела или спори и чрез ДНК анализи на по-късен етап да се определи видовата им принадлежност, както и дали са нови за науката. „Целта на цялата тази гама от анализи е да се намерят решения, които да бъдат в полза на фармацията“, сподели д-р инж. Желев. 

Проектът се реализира изцяло на остров Ливингстън в района около българската база „Св. Климент Охридски“ на места, където вече има органогенни почви – Хана Пойнт, Сали Рокс, Джонсънс Док и други. В тези точки има сериозно присъствие на различни видове тюлени, пингвини и рибоядни птици, чиито големи популации създават предпоставки за развитие на органогенни почви, оставяйки след себе си следи от хранене, разказа той.

„Забелязахме, че всичко, което се случва в почвообразуването на острова, се случва основно на до 200 метра навътре от бреговата ивица. В случая дори височината не е определяща. Имахме възможност да съберем почвени проби от скали, които са на надморска височина от 50 до 150 метра, което е значително високо. Дори в скали, в които никога не бихме си представяли, че ще има някакъв зародиш на почви, но ние откривахме следи от рибоядните птици – екскременти, следи от хранене, които с натрупване през годините и, разбира се, добри климатични условия, позволяват да се натрупва органика, която е основа за почвообразуването. Присъствието на лишеи и мъхове, както и на някои видове тревни съобщества, е показателно, че този процес на почвообразуване вече е настъпил“, сподели д-р инж. Желев.

„Подобна характерна крайбрежна ивица, където се забелязват почвообразувателни процеси, е дига с височина от около два метра и дължина от около 50-60 метра, разположена върху по-слънчевата северна страна на залива Джонсънс Док. Тя е отрупана с камъни, изхвърлени от морето. Там забелязахме, че се е образувал почвен слой от 5-10 см, тъй като тази площ е местообитание на голям брой пингвини и тюлени. Цялата дига беше зелена – почвеният слой се беше образувал директно върху камъните, без да има нужда да има пясък, например. След ръба на дигата не забелязахме нито един елемент на почвообразуване, защото не е удобно място, за да бъде обитавано от животни – те не гнездят, не се хранят и не нощуват там. Има ли органика от самите животни, има основна предпоставка за възникването на почвообразувателни процеси“, е изводът на д-р инж. Желев.

По време на престоя си на остров Ливингстън той успява да събере 120 почвени проби от 15 места, върху които предстои да бъдат извършени лабораторни анализи в България.