Статия за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в научно списание

Публикация / Научна точка

Дата на публикуване :: 23.03.2023 , 13:38 ч. , JSCI Идентификатор 25390

БТА | Автор: Ирина Симеонова / Редактор: Христо Янакиев

Научна статия за проекта за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в изданието Biodiversity Data Journal. Това съобщиха от международното списание, което е базирано в България. Изданието Biodiversity Data Journal е със свободен достъп. В публикацията учените, ръководени от Ивелин Иванов (“Зелени Балкани”), докладват и обсъждат ефективността и предизвикател ...

Приложения към публикацията: N/A

Статия за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в научно списание

Снимка © "Зелени Балкани"

Пълен текст (JSCI 25390)

Прочетена 5624

Изданието Biodiversity Data Journal е със свободен достъп. В публикацията учените, ръководени от Ивелин Иванов (“Зелени Балкани”), докладват и обсъждат ефективността и предизвикателствата на различните методи за освобождаване и предлагат съвети за опазването и повторното въвеждане на птиците.

Седемгодишният проект "Светло бъдеще за черния лешояд" е посветен на възстановяването на този вид в България. Той започва работа през 2015 г. и приключва през 2022 г. Екипът включва организациите “Зелени Балкани” и Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) от България, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) от Нидерландия и Euronatur от Германия, както и Junta de Extremadura от Испания.

Световната популация на вида се оценява на около 7800 – 10 500 двойки или около 15 600 – 21 000 възрастни индивида, е посочено на сайта на проекта. Размножава се в Европа и Азия, като с най-голяма популация е в Западна Европа – Испания (80–90 % от популацията на вида или 2548 двойки, 2018), Португалия (18 двойки, 2016) и Франция (37 двойки, 2018). Черният лешояд е изчезнал като гнездящ от териториите на Албания, Хърватия, Италия, Република Северна Македония и България, а вероятно намалява на цялата площ на ареала си в Азия, където не се взимат специални мерки за опазването му. Има изолирани и намаляващи популации в Украйна, включително в Гърция (Дадя), където е и единствената размножаваща се колония на вида на Балканите.

Разпространение на черния лешояд в България до началото на проекта

През ХIХ в. и първите десетилетия на ХХ в., черният лешояд се е срещал навсякъде в България, но в по-малка численост, в сравнение с белоглавия лешояд. Около 1960 г. видът вече почти не се среща в страната. След дълга пауза, последното доказано гнездо с малко е установено през 1993 г. в района на Студен кладенец по време на експедиция от експерти на Зелени Балкани, но през 1994 г. двойката вече не го обитава. Оттогава насам се предполага епизодично гнездене на отделни двойки в периода 1995–2006 г., но няма категорично установени двойки. В резултат на природозащитните дейности и редовните подхранвания, в района на Бяла река и в резерват “Вълчи дол” периодично се наблюдават хранещи се индивиди, като най-голямата група черни лешояди (42 индивида) е регистрирана на площадката за подхранване на лешояди, поддържана от екипа на Зелени Балкани до с. Пелевун през 2000 г. Присъствието на черни лешояди в Източните Родопи е базирано на навлизане на индивиди, които гнездят в близкия до границата с България Национален парк “Гората Дадя” в Гърция.

В края на проекта Иван Иванов от “Зелени Балкани” разказа в средата на 2022 г., че общо 76 черни лешояда са дарени от Испания и от Програмата за размножаване на закрито на България. От тях трайно установени в природата са около 40 - 45 птици, отбеляза Иванов. Има още пет - шест птици, които предстои да бъдат освободени от клетките. Десетина птици са се оказали с трайни увреждания и не могат да се приспособят към околната среда. Те обаче имат своята роля във възстановяването на вида - те ще влязат в размножителната програма в неволя, която съществува в Европа. За жалост, поне десетина лешояди са загинали по различни причини - от отравяне, от съприкосновение с електропреносната мрежа или по друга причина, разказа още Иванов.

Възстановяването на черните лешояди

Освобождаването на черни лешояди в България с цел възстановяването на вида в страната, започва през 2018 г. Четири години по-късно, видът вече е възстановен като гнездящ в страната, като успешно гнезди в Източна и Западна Стара планина и двете ядра наброяват по над 20 птици и около шест формирани двойки.

В България към края на проекта има около пет - шест сформирани двойки. Всички птици, които идват от Испания, са млади - едногодишни, и трябва време - поне четири - пет години, за да станат полово зрели. Сформирането на двойки и загнездвания отнема време, младите птици все още са доста неопитни. Това е естествен процес, нужни са поне две - три години да се стабилизират и да се създаде една ясна колония.

В рамките на проекта, към края му в средата на 2022 г., вече има и две черни лешоядчета, родени в страната ни. Според Иванов е необходимо още малко усилие, за да може популацията на лешоядите в Стара планина да стане достатъчно устойчива и да не бъде толкова зависима от хората. Иванов отбеляза, че популация е достатъчно устойчива, когато една колония има поне 10 размножаващи се двойки. Малките, които те произвеждат - по десетина на година, ще са достатъчни да заменят естествения отпад на птици, което е неминуемо, отбелязва природозащитникът. Според учените такива резултати се очакват до 2030 г.

Камчия и Балкан са първата двойка черноглави лешояди, които успешно отгледаха малко - Мичев-Боев в Котел през 2021 г. На следващата година Кутелка и Врачански Балкан, които са освободени по проекта “Светло бъдеще за черния лешояд”, отглеждат също лешоядче - Понора. Понора е отгледана от първата успешно гнездяща двойка в Западна Стара планина от повече от 60-70 години. Родителите са първата двойка, която построява съвсем истинско гнездо - самостоятелно, без да ползва някое от поставените изкуствени гнезда.

България сега е едва петата държава в ЕС, в която видът се размножава – след Испания, Франция, Португалия и Гърция. Според Иванов карталите са толкова мобилни, че усилията за тяхното опазване не може да бъдат на едно НПО или на една страна. Дейностите трябва да бъдат всестранни и да включват усилия от много страни, за да има успех едно такова начинание. “Нашите” български птици са оборудвани със сателитни предаватели, които са показали колко силно мобилни са те. Общо взето няма страна на Балканите, която те да не посещават. Някои от лешоядите са стигнали до Русия, Казахстан, Турция, Иран, Ирак на изток, както и до Франция и Швейцария на запад.

Освобождаването в дивата природа

В публикацията изследователите коментират най-подходящите методи за възстановяването на популация на дадено място.

Учените са установили, че хакингът се оказва неефективен за създаването на изцяло нова колония на лешояди в Стара планина в България. Този метод не работи и за допълване на малка вече заселена група от индивиди. Хакингът е ползван в страната ни за първи път през 2019 г., като преди това методът е бил успешно приложен при възстановяване на вида във Франция. Хакът (изкуственото гнездо) е построен в най-високия ъгъл на адаптационната волиера и представлява преградено от общата част на клетката пространство, в което е изградено гнездо от няколко слоя (клони, слама, вълна, сухи иглички и листна маса), поставени са хранилка, поилка и кацалка за наблюдение. Край гнездото се поставя макет на възрастна птица, който да дава сигурност на малките., след като са отделени от родителите си. Когато младите птици напуснат хака и започнат да се упражняват в първите си полети във волиерата, след като укрепнат заграждението се отваря, за да могат да го напуснат по свое желание.

Екипът препоръчва метода на волиерите и забавеното освобождаване, при който птиците, отгледани в плен, се въвеждат в новото място след период на аклиматизация, в който те могат да придобият житейски опит в местната среда.

Публикация / Новини (JSCI 25390)
Дата на публикуване :: 23.03.2023, 13:38 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА

Научна конференция по повод двестагодишнината от рождението на Добри Чинтулов ще се състои на 21 и 22 октомври в Сливен