РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА
ИЗДАНИЕ ЗА НАУКА И ИЗСЛЕДВАНИЯ

Статия за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в научно списание

Публикация / Научна точка Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 23.03.2023 , 13:38 ч. , JSCI Идентификатор 25390
БТА | Автор: Ирина Симеонова / Редактор: Христо Янакиев
Научна статия за проекта за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в изданието Biodiversity Data Journal. Това съобщиха от международното списание, което е базирано в България. Изданието Biodiversity Data Journal е със свободен достъп. В публикацията учените, ръководени от Ивелин Иванов (“Зелени Балкани”), докладват и обсъждат ефективността и предизвикател ...
       
Приложения към публикацията: N/A
Статия за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в научно списание
Статия за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в научно списание
Снимка © "Зелени Балкани"
Пълен текст (JSCI 25390) Прочетена 5624

Научна статия за проекта за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в изданието Biodiversity Data Journal. Това съобщиха от международното списание, което е базирано в България.

Изданието Biodiversity Data Journal е със свободен достъп. В публикацията учените, ръководени от Ивелин Иванов (“Зелени Балкани”), докладват и обсъждат ефективността и предизвикателствата на различните методи за освобождаване и предлагат съвети за опазването и повторното въвеждане на птиците. 

Седемгодишният проект "Светло бъдеще за черния лешояд" е посветен на възстановяването на този вид в България. Той започва работа през 2015 г. и приключва през 2022 г. Екипът включва организациите “Зелени Балкани” и Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) от България, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) от Нидерландия и Euronatur от Германия, както и Junta de Extremadura от Испания.

Световната популация на вида се оценява на около 7800 – 10 500 двойки или около 15 600 – 21 000 възрастни индивида, е посочено на сайта на проекта. Размножава се в Европа и Азия, като с най-голяма популация е в Западна Европа – Испания (80–90 % от популацията на вида или 2548 двойки, 2018), Португалия (18 двойки, 2016) и Франция (37 двойки, 2018). Черният лешояд е изчезнал като гнездящ от териториите на Албания, Хърватия, Италия, Република Северна Македония и България, а вероятно намалява на цялата площ на ареала си в Азия, където не се взимат специални мерки за опазването му. Има изолирани и намаляващи популации в Украйна, включително в Гърция (Дадя), където е и единствената размножаваща се колония на вида на Балканите.

Разпространение на черния лешояд в България до началото на проекта

През ХIХ в. и първите десетилетия на ХХ в., черният лешояд се е срещал навсякъде в България, но в по-малка численост, в сравнение с белоглавия лешояд. Около 1960 г. видът вече почти не се среща в страната. След дълга пауза, последното доказано гнездо с малко е установено през 1993 г. в района на Студен кладенец по време на експедиция от експерти на Зелени Балкани, но през 1994 г. двойката вече не го обитава. Оттогава насам се предполага епизодично гнездене на отделни двойки в периода 1995–2006 г., но няма категорично установени двойки. В резултат на природозащитните дейности и редовните подхранвания, в района на Бяла река и в резерват “Вълчи дол” периодично се наблюдават хранещи се индивиди, като най-голямата група черни лешояди (42 индивида) е регистрирана на площадката за подхранване на лешояди, поддържана от екипа на Зелени Балкани до с. Пелевун през 2000 г. Присъствието на черни лешояди в Източните Родопи е базирано на навлизане на индивиди, които гнездят в близкия до границата с България Национален парк “Гората Дадя” в Гърция.

В  края на проекта Иван Иванов от “Зелени Балкани” разказа в средата на 2022 г., че общо 76 черни лешояда са дарени от Испания и от Програмата за размножаване на закрито на България. От тях трайно установени в природата са около 40 - 45 птици, отбеляза Иванов. Има още пет - шест птици, които предстои да бъдат освободени от клетките. Десетина птици са се оказали с трайни увреждания и не могат да се приспособят към околната среда. Те обаче имат своята роля във възстановяването на вида - те ще влязат в размножителната програма в неволя, която съществува в Европа. За жалост, поне десетина лешояди са загинали по различни причини - от отравяне, от съприкосновение с електропреносната мрежа или по друга причина, разказа още Иванов.

Възстановяването на черните лешояди 

Освобождаването на черни лешояди в България с цел възстановяването на вида в страната, започва през 2018 г. Четири години по-късно, видът вече е възстановен като гнездящ в страната, като успешно гнезди в Източна и Западна Стара планина и двете ядра наброяват по над 20 птици и около шест формирани двойки.

В България към края на проекта има около пет - шест сформирани двойки. Всички птици, които идват от Испания, са млади - едногодишни, и трябва време - поне четири - пет години, за да станат полово зрели. Сформирането на двойки и загнездвания отнема време, младите птици все още са доста неопитни. Това е естествен процес, нужни са поне две - три години да се стабилизират и да се създаде една ясна колония. 

В рамките на проекта, към края му в средата на 2022 г., вече има и две черни лешоядчета, родени в страната ни. Според Иванов е необходимо още малко усилие, за да може популацията на лешоядите в Стара планина да стане достатъчно устойчива и да не бъде толкова зависима от хората. Иванов отбеляза, че популация е достатъчно устойчива, когато една колония има поне 10 размножаващи се двойки. Малките, които те произвеждат - по десетина на година, ще са достатъчни да заменят естествения отпад на птици, което е неминуемо, отбелязва природозащитникът. Според учените такива резултати се очакват до 2030 г.

Камчия и Балкан са първата двойка черноглави лешояди, които успешно отгледаха малко - Мичев-Боев в Котел през 2021 г. На следващата година Кутелка и Врачански Балкан, които са освободени по проекта “Светло бъдеще за черния лешояд”, отглеждат също лешоядче - Понора. Понора е отгледана от първата успешно гнездяща двойка в Западна Стара планина от повече от 60-70 години. Родителите са първата двойка, която построява съвсем истинско гнездо - самостоятелно, без да ползва някое от поставените изкуствени гнезда.

България сега е едва петата държава в ЕС, в която видът се размножава – след Испания, Франция, Португалия и Гърция. Според Иванов карталите са толкова мобилни, че усилията за тяхното опазване не може да бъдат на едно НПО или на една страна. Дейностите трябва да бъдат всестранни и да включват усилия от много страни, за да има успех едно такова начинание. “Нашите” български птици са оборудвани със сателитни предаватели, които са показали колко силно мобилни са те. Общо взето няма страна на Балканите, която те да не посещават. Някои от лешоядите са стигнали до Русия, Казахстан, Турция, Иран, Ирак на изток, както и до Франция и Швейцария на запад.

Освобождаването в дивата природа

В публикацията изследователите коментират най-подходящите методи за възстановяването на популация на дадено място.

Учените са установили, че хакингът се оказва неефективен за създаването на изцяло нова колония на лешояди в Стара планина в България. Този метод не работи и за допълване на малка вече заселена група от индивиди. Хакингът е ползван в страната ни за първи път през 2019 г., като преди това методът е бил успешно приложен при възстановяване на вида във Франция. Хакът (изкуственото гнездо) е построен в най-високия ъгъл на адаптационната волиера и представлява преградено от общата част на клетката пространство, в което е изградено гнездо от няколко слоя (клони, слама, вълна, сухи иглички и листна маса), поставени са хранилка, поилка и кацалка за наблюдение. Край гнездото се поставя макет на възрастна птица, който да дава сигурност на малките., след като са отделени от родителите си. Когато младите птици напуснат хака и започнат да се упражняват в първите си полети във волиерата, след като укрепнат заграждението се отваря, за да могат да го напуснат по свое желание.

Екипът препоръчва метода на волиерите и забавеното освобождаване, при който птиците, отгледани в плен, се въвеждат в новото място след период на аклиматизация, в  който те могат да придобият житейски опит в местната среда.

Публикация / Новини (JSCI 25390)
Дата на публикуване :: 23.03.2023, 13:38 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Научна конференция по повод двестагодишнината от рождението на Добри Чинтулов ще се състои на 21 и 22 октомври в Сливен
Към публикацията
Откриха връзка между използването на електронни устройства и развитието на мозъка в детството
Към публикацията
Японски милиардер обещава да направи важно съобщение за космоса
Към публикацията
Слушалките и силната музика застрашават слуха на над един милиард младежи по света
Към публикацията
Нова лаборатория на БАН по спектроскопия на ядрено-магнитен резонанс ще изследва състава на лечебни и ароматични растения
Към публикацията
Недостатъчният прием на вода, води до завишени нива на натрии в кръвта и крие сериозен риск за здравето
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Марс Експрес: 20 години изследване на космоса
Към публикацията
НИГГГ-БАН: Земетресението в Пловдив е в сеизмогенна зона Марица
Към публикацията
БАН присъди почетен плакет - златен на Института по електроника "Акад. Емил Джаков" за научен принос и за 60 години от създаването му
Към публикацията
Испанската награда „Принцеса на Астурия“ бе присъдена на трима американски биолози за изследвания на микроорганизми
Към публикацията
Германски музей върна маорски череп на Нова Зеландия
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 14054)
Дата :: 27.09.2022 , 12:15
Британски учени създадоха нов метод за съхранение на бъбреци за трансплантация
Нов метод за съхранение на донорски бъбреци ще намали броя на органите, които стават негодни за трансплантация, съобщи британският в. "Индипендънт". Благотворит ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 25050)
Дата :: 18.03.2023 , 14:20
Земни пчели вдъхновиха техники за ремонт на увредени крила на роботизирани насекоми
Вдъхновени от издръжливостта на земните пчели, изследователите от Масачузетския технологичен институт са разработили техники за ремонт на увредени крила на робо ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 11394)
Дата :: 09.08.2022 , 10:54
Приключи проучването на водохранилището на замъка в Русокастро, започват разкопки на укрепен проход с кула-кладенец
Приключи проучването на водохранилището на замъка на средновековния град Русокастро, съобщиха от Регионалния исторически музей (РИМ) в Бургас. Изцяло са изяснен ...
Към публикацията
SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING
LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY
STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии
- Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г

- Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г

- Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г
Вижте повече
Германски музей върна маорски череп на Нова Зеландия
Музеят във Висбаден, Западна Германия, върна маорски череп на Нова Зеландия, съобщи ДПА.  Татуираният и съхранен човешки чер ...
Публикация / N (JSCI 31195)
Температурата на повърхността на океаните през изминалия май е била рекордно висока
Температурата на повърхността на океаните през май е най-висока за този месец, откакто се отчитат данни, предаде АФП, като цитира ...
Публикация / N (JSCI 31162)
Изследователи разработиха метод за дълбока мозъчна стимулация, която подобрява паметта
Израелски и американски изследователи разработиха нов метод за дълбока мозъчна стимулация по време на сън с цел подобряването на к ...
Публикация / N (JSCI 31141)
Публикация / Новини (JSCI 31061)
Дата :: 06.06.2023 , 12:50
ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района
ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района
ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района, съобщи АП, позовавайки се на научно и ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 30965)
Дата :: 05.06.2023 , 12:31
Основоположникът на Институтът по електроника на БАН - Акад. Емил Джаков (прав, в средата) заедно с А. Шелудко, Д. Тотоманов, Ст. Христов, Р. Каишев, Цв. Мутафчиев, Г. Наджаков, И. Странски, Д. Иванов през 1970 г.
Институтът по електроника "Акад. Емил Джаков" ще чества своята 60-годишнина
Тържественото честване за 60 години от основаването на Института по електроника "Акад. Емил Джаков" ще се състои на 7 юн ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 31006)
Дата :: 05.06.2023 , 17:16
Надежда за нови възможности при лечението на рак дава технологията на иРНК ваксините
Надежда за нови възможности при лечението на рак дава технологията на иРНК ваксините
Експериментална ваксина, разработена на базата на информационна РНК (иРНК) и добавена при лечение на онкоболни пациенти, ...
Към публикацията
Още публикации

Статия за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в научно списание

Публикация / Научна точка Изпращане по е-поща
Приложения към публикацията: N/A
Статия за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в научно списание
Статия за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в научно списание
Снимка © "Зелени Балкани"
Пълен текст (JSCI 25390) Прочетена: 5624

Научна статия за проекта за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в изданието Biodiversity Data Journal. Това съобщиха от международното списание, което е базирано в България.

Изданието Biodiversity Data Journal е със свободен достъп. В публикацията учените, ръководени от Ивелин Иванов (“Зелени Балкани”), докладват и обсъждат ефективността и предизвикателствата на различните методи за освобождаване и предлагат съвети за опазването и повторното въвеждане на птиците. 

Седемгодишният проект "Светло бъдеще за черния лешояд" е посветен на възстановяването на този вид в България. Той започва работа през 2015 г. и приключва през 2022 г. Екипът включва организациите “Зелени Балкани” и Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) от България, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) от Нидерландия и Euronatur от Германия, както и Junta de Extremadura от Испания.

Световната популация на вида се оценява на около 7800 – 10 500 двойки или около 15 600 – 21 000 възрастни индивида, е посочено на сайта на проекта. Размножава се в Европа и Азия, като с най-голяма популация е в Западна Европа – Испания (80–90 % от популацията на вида или 2548 двойки, 2018), Португалия (18 двойки, 2016) и Франция (37 двойки, 2018). Черният лешояд е изчезнал като гнездящ от териториите на Албания, Хърватия, Италия, Република Северна Македония и България, а вероятно намалява на цялата площ на ареала си в Азия, където не се взимат специални мерки за опазването му. Има изолирани и намаляващи популации в Украйна, включително в Гърция (Дадя), където е и единствената размножаваща се колония на вида на Балканите.

Разпространение на черния лешояд в България до началото на проекта

През ХIХ в. и първите десетилетия на ХХ в., черният лешояд се е срещал навсякъде в България, но в по-малка численост, в сравнение с белоглавия лешояд. Около 1960 г. видът вече почти не се среща в страната. След дълга пауза, последното доказано гнездо с малко е установено през 1993 г. в района на Студен кладенец по време на експедиция от експерти на Зелени Балкани, но през 1994 г. двойката вече не го обитава. Оттогава насам се предполага епизодично гнездене на отделни двойки в периода 1995–2006 г., но няма категорично установени двойки. В резултат на природозащитните дейности и редовните подхранвания, в района на Бяла река и в резерват “Вълчи дол” периодично се наблюдават хранещи се индивиди, като най-голямата група черни лешояди (42 индивида) е регистрирана на площадката за подхранване на лешояди, поддържана от екипа на Зелени Балкани до с. Пелевун през 2000 г. Присъствието на черни лешояди в Източните Родопи е базирано на навлизане на индивиди, които гнездят в близкия до границата с България Национален парк “Гората Дадя” в Гърция.

В  края на проекта Иван Иванов от “Зелени Балкани” разказа в средата на 2022 г., че общо 76 черни лешояда са дарени от Испания и от Програмата за размножаване на закрито на България. От тях трайно установени в природата са около 40 - 45 птици, отбеляза Иванов. Има още пет - шест птици, които предстои да бъдат освободени от клетките. Десетина птици са се оказали с трайни увреждания и не могат да се приспособят към околната среда. Те обаче имат своята роля във възстановяването на вида - те ще влязат в размножителната програма в неволя, която съществува в Европа. За жалост, поне десетина лешояди са загинали по различни причини - от отравяне, от съприкосновение с електропреносната мрежа или по друга причина, разказа още Иванов.

Възстановяването на черните лешояди 

Освобождаването на черни лешояди в България с цел възстановяването на вида в страната, започва през 2018 г. Четири години по-късно, видът вече е възстановен като гнездящ в страната, като успешно гнезди в Източна и Западна Стара планина и двете ядра наброяват по над 20 птици и около шест формирани двойки.

В България към края на проекта има около пет - шест сформирани двойки. Всички птици, които идват от Испания, са млади - едногодишни, и трябва време - поне четири - пет години, за да станат полово зрели. Сформирането на двойки и загнездвания отнема време, младите птици все още са доста неопитни. Това е естествен процес, нужни са поне две - три години да се стабилизират и да се създаде една ясна колония. 

В рамките на проекта, към края му в средата на 2022 г., вече има и две черни лешоядчета, родени в страната ни. Според Иванов е необходимо още малко усилие, за да може популацията на лешоядите в Стара планина да стане достатъчно устойчива и да не бъде толкова зависима от хората. Иванов отбеляза, че популация е достатъчно устойчива, когато една колония има поне 10 размножаващи се двойки. Малките, които те произвеждат - по десетина на година, ще са достатъчни да заменят естествения отпад на птици, което е неминуемо, отбелязва природозащитникът. Според учените такива резултати се очакват до 2030 г.

Камчия и Балкан са първата двойка черноглави лешояди, които успешно отгледаха малко - Мичев-Боев в Котел през 2021 г. На следващата година Кутелка и Врачански Балкан, които са освободени по проекта “Светло бъдеще за черния лешояд”, отглеждат също лешоядче - Понора. Понора е отгледана от първата успешно гнездяща двойка в Западна Стара планина от повече от 60-70 години. Родителите са първата двойка, която построява съвсем истинско гнездо - самостоятелно, без да ползва някое от поставените изкуствени гнезда.

България сега е едва петата държава в ЕС, в която видът се размножава – след Испания, Франция, Португалия и Гърция. Според Иванов карталите са толкова мобилни, че усилията за тяхното опазване не може да бъдат на едно НПО или на една страна. Дейностите трябва да бъдат всестранни и да включват усилия от много страни, за да има успех едно такова начинание. “Нашите” български птици са оборудвани със сателитни предаватели, които са показали колко силно мобилни са те. Общо взето няма страна на Балканите, която те да не посещават. Някои от лешоядите са стигнали до Русия, Казахстан, Турция, Иран, Ирак на изток, както и до Франция и Швейцария на запад.

Освобождаването в дивата природа

В публикацията изследователите коментират най-подходящите методи за възстановяването на популация на дадено място.

Учените са установили, че хакингът се оказва неефективен за създаването на изцяло нова колония на лешояди в Стара планина в България. Този метод не работи и за допълване на малка вече заселена група от индивиди. Хакингът е ползван в страната ни за първи път през 2019 г., като преди това методът е бил успешно приложен при възстановяване на вида във Франция. Хакът (изкуственото гнездо) е построен в най-високия ъгъл на адаптационната волиера и представлява преградено от общата част на клетката пространство, в което е изградено гнездо от няколко слоя (клони, слама, вълна, сухи иглички и листна маса), поставени са хранилка, поилка и кацалка за наблюдение. Край гнездото се поставя макет на възрастна птица, който да дава сигурност на малките., след като са отделени от родителите си. Когато младите птици напуснат хака и започнат да се упражняват в първите си полети във волиерата, след като укрепнат заграждението се отваря, за да могат да го напуснат по свое желание.

Екипът препоръчва метода на волиерите и забавеното освобождаване, при който птиците, отгледани в плен, се въвеждат в новото място след период на аклиматизация, в  който те могат да придобият житейски опит в местната среда.

Дата на публикуване :: 23.03.2023, 13:38 ч.
БТА | Автор: Ирина Симеонова / Редактор: Христо Янакиев
Научна статия за проекта за възстановяването на черния лешояд в България е публикувана в изданието Biodiversity Data Journal. Това съобщиха от международното списание, което е базирано в България. Изданието Biodiversity Data Journal е със свободен достъп. В публикацията учените, ръководени ...
Публично
споделяне

     

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Германски музей върна маорски череп на Нова Зеландия
Публикация / Новини (JSCI 31195)
Германски музей върна маорски череп на Нова Зеландия
Температурата на повърхността на океаните през изминалия май е била рекордно висока
Публикация / Новини (JSCI 31162)
Температурата на повърхността на океаните през изминалия май е била рекордно висока
Изследователи разработиха метод за дълбока мозъчна стимулация, която подобрява паметта
Публикация / Новини (JSCI 31141)
Изследователи разработиха метод за дълбока мозъчна стимулация, която подобрява паметта
ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района
Публикация / Новини (JSCI 31061)
ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района
Основоположникът на Институтът по електроника на БАН - Акад. Емил Джаков (прав, в средата) заедно с А. Шелудко, Д. Тотоманов, Ст. Христов, Р. Каишев, Цв. Мутафчиев, Г. Наджаков, И. Странски, Д. Иванов през 1970 г.
Публикация / Новини (JSCI 30965)
Институтът по електроника "Акад. Емил Джаков" ще чества своята 60-годишнина
Надежда за нови възможности при лечението на рак дава технологията на иРНК ваксините
Публикация / Новини (JSCI 31006)
Надежда за нови възможности при лечението на рак дава технологията на иРНК ваксините
В Лесотехнически университет - София се проведе Научно-приложна конференция на тема “Модел за национално отговорно управление и ползване от горите”
Публикация / Новини (JSCI 30870)
В Лесотехнически университет - София се проведе Научно-приложна конференция на тема “Модел за национално отговорно управление и ползване от горите”
Първият пилотиран изпитателен полет на „Старлайнър“ на „Боинг“ до МКС е отложен заради безопасността
Публикация / Новини (JSCI 30668)
Първият пилотиран изпитателен полет на „Старлайнър“ на „Боинг“ до МКС е отложен заради безопасността
Висшето училище по телекомуникации и пощи и община Банско откриват научно-изследователски комплекс
Публикация / Новини (JSCI 30629)
Висшето училище по телекомуникации и пощи и община Банско откриват научно-изследователски комплекс
Космическият кораб с екипажа на мисията
Публикация / Новини (JSCI 30576)
Космическият кораб с екипажа на мисията "Ax-2" до Международната космическа станция (МКС), се завърна на Земята
Гравитационно прихванат астероид обикаля заедно със Земята
Публикация / Новини (JSCI 30566)
Гравитационно прихванат астероид обикаля заедно със Земята
Много видове риби се местят към по-дълбоки води или към полюсите
Публикация / Новини (JSCI 30548)
Много видове риби се местят към по-дълбоки води или към полюсите
Спектър: Хранителните добавки не са полезни за здравето
Публикация / Новини (JSCI 30464)
Спектър: Хранителните добавки не са полезни за здравето
Изкуственият интелект може да окаже унищожително въздействие върху хората, отново предупреждават експерти
Публикация / Новини (JSCI 30442)
Изкуственият интелект може да окаже унищожително въздействие върху хората, отново предупреждават експерти
Лесотехническият университет отбеляза Седмицата на инвазивните чужди видове в България
Публикация / Новини (JSCI 30419)
Лесотехническият университет отбеляза Седмицата на инвазивните чужди видове в България
Китайският космически кораб
Публикация / Новини (JSCI 30386)
Китайският космически кораб "Шънчжоу" се скачи с китайската космическа станция
Туризмът – новата космическа надпревара
Публикация / Новини (JSCI 30272)
Туризмът – новата космическа надпревара
Дълбоките течения в океана се забавят по-скоро от очакваното, установиха учени
Публикация / Новини (JSCI 30257)
Дълбоките течения в океана се забавят по-скоро от очакваното, установиха учени
Ябълките и къпините могат да намалят риска от мускулна слабост и обща умора
Публикация / Новини (JSCI 30220)
Ябълките и къпините могат да намалят риска от мускулна слабост и обща умора
В региона Голям Меконг са открити 380 нови растителни и животински вида
Публикация / Новини (JSCI 30087)
В региона Голям Меконг са открити 380 нови растителни и животински вида
Венера и младият лунен сърп ще се наблюдават във видима близост
Публикация / Новини (JSCI 29823)
Венера и младият лунен сърп ще се наблюдават във видима близост
С безплатни прожекции, изложби и наблюдения Обсерваторията във Варна чества своята 60-годишнина
Публикация / Новини (JSCI 29768)
С безплатни прожекции, изложби и наблюдения Обсерваторията във Варна чества своята 60-годишнина
Китайски изследователи доказват съществуването на древен океан на Марс
Публикация / Новини (JSCI 29739)
Китайски изследователи доказват съществуването на древен океан на Марс
СЗО изчисли, че КОВИД-19 коства 336 милиона години човешки живот в световен мащаб
Публикация / Новини (JSCI 29685)
СЗО изчисли, че КОВИД-19 коства 336 милиона години човешки живот в световен мащаб
Проф. Константинос Нихоритис получи диплома за чуждестранен член на БАН
Публикация / Новини (JSCI 29642)
Проф. Константинос Нихоритис получи диплома за чуждестранен член на БАН
Начинът на боравене с компютърната мишка е показател за нивото на стрес, установиха учени
Публикация / Новини (JSCI 29613)
Начинът на боравене с компютърната мишка е показател за нивото на стрес, установиха учени
Живовлякът е полезен не само с антибактериални и антисептични свойства
Публикация / Новини (JSCI 29581)
Живовлякът е полезен не само с антибактериални и антисептични свойства
Нощните смени може да са по-опасни за здравето на мъжете, отколкото на жените, установи проучване
Публикация / Новини (JSCI 29572)
Нощните смени може да са по-опасни за здравето на мъжете, отколкото на жените, установи проучване
Китайски астрономи променят представата за спиралната структура на Млечния път
Публикация / Новини (JSCI 29484)
Китайски астрономи променят представата за спиралната структура на Млечния път
Инжектиране на бактериални „спринцовки“, могат да доставят лекарства в човешки клетки
Публикация / Новини (JSCI 29386)
Инжектиране на бактериални „спринцовки“, могат да доставят лекарства в човешки клетки
Още публикации
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени.
Отвори Радио / Podcast
Затвори
Не е избран