ДНК от косата на Бетовен дава улики за здравословните проблеми на композитора

Дата на публикуване :: 22.03.2023 , 20:09 ч. , JSCI Идентификатор 25356 БТА | Автор: Елена Христова / Редактор: Александра Томова Близо 200 години след смъртта на Лудвиг ван Бетовен изследователи са извлекли ДНК от кичури от косата му в търсене на улики за здравословните проблеми и загубата на слуха, които са измъчвали композитора, съобщават Асошиейтед прес и Ройтерс. Изследователите обаче не са успели да разгадаят случая с глухотата или тежките стомашни заболявания на Бетовен. За сметка на това те са открили генет ... Приложения към публикацията: N/A Снимка © АП Пълен текст (JSCI 25356) Прочетена 5067 Близо 200 години след смъртта на Лудвиг ван Бетовен изследователи са извлекли ДНК от кичури от косата му в търсене на улики за здравословните проблеми и загубата на слуха, които са измъчвали композитора, съобщават Асошиейтед прес и Ройтерс. Изследователите обаче не са успели да разгадаят случая с глухотата или тежките стомашни заболявания на Бетовен. За сметка на това те са открили генетичен риск за чернодробно заболяване, плюс увреждаща черния дроб инфекция с хепатит В през последните месеци от живота му. Тези фактори, заедно с хроничното му пиене, за да причинят чернодробната недостатъчност, за която се смята, че го е погубила, сочи изследване, публикувано в сп. "Кърънт байолъджи".  Допреди настоящото проучване хроничното му пиене е единственият известен рисков за чернодробното му заболяване. Тази неделя се навършват 196 години от смъртта на Бетовен, починал на 26 март 1827 г. Композиторът умира на 56-годишна възраст във Виена. Направената аутопсия установява, че той е страдал от чернодробна цироза, заболяване, често причинено от хронично пиене. Самият творец пише, че иска лекарите да изследват здравословните му проблеми след неговата смърт.  "За Бетовен може да се каже, че болестите понякога много са ограничавали творческата му дейност", казва авторът на изследването Аксел Шмидт, генетик в Университетската болница в Бон, Германия. "А за лекарите винаги е било загадка какво всъщност стои зад това", допълва специалистът. След смъртта на Бетовен учените дълго време се опитват да съберат данни за медицинската история и предлагат различни възможни обяснения за многобройните му заболявания. Сега, благодарение на напредъка на ДНК технологията, изследователите са успели да извлекат генетични улики от кичури от косата на Бетовен, които са били отрязани и запазени за спомен. Учените са съсредоточили вниманието си върху пет кичура, които "почти сигурно са автентични", и са от един и същ мъж от Европа. Те са проучили и три други исторически кичура, но не са успели да потвърдят, че действително са на Бетовен. Въз основа на предишни тестове на един се предполага, че композиторът е имал отравяне с олово, но изследователите са стигнали до заключението, че пробата всъщност е от жена. Извличането на гени е било предизвикателство, тъй като ДНК в косата се раздробява на малки фрагменти, обяснява Йоханес Краузе, палеогенетик в германския Институт за еволюционна антропология "Макс Планк" и един от авторите на изследването.  В крайна сметка учените успяват да сглобят геном, който могат да "проверят" за признаци на генетично заболяване, казва Краузе. Въпреки че не са открили явни генетични признаци за това какво е причинило стомашно-чревните проблеми на Бетовен, изследователите са установили, че цьолиакията (целиакия, непоносимост към глутен) и непоносимостта към лактоза са малко вероятни причини.  В бъдеще геномът може да предложи повече улики, когато специалистите научат повече за това как гените влияят върху здравето, отбелязва Тристан Джеймс Александър Бег, биоантрополог в университета в Кеймбридж и съавтор на изследването. Експертите правят и изненадващо откритие: когато тестват ДНК от живи членове на разширеното семейство Бетовен, те откриват несъответствие в Y хромозомите, които се предават по бащина линия. Това означава, че в родословието на композитора преди появата му на бял свят има дете, родено от извънбрачна връзка.  Ключовият въпрос какво е причинило загубата на слуха на Бетовен все още остава без отговор, отбелязва д-р Аврам Купър от университета на Охайо в придружаващ публикацията коментар. Той може да се окаже труден за разгадаване, тъй като генетиката разкрива само половината от уравнението "природа и отглеждане",  което съставлява човешкото здраве. Купър обаче добавя, че загадката е част от това, което прави Бетовен толкова пленителен.  Въпреки прогресивната, а впоследствие и пълна загуба на слуха, Бетовен продължи да композира шедьоври.  Внушителна фигура в историята на западната цивилизация, композиторът е брилянтен и новаторски композитор на симфонии, сонати, концерти и други произведения, както и една опера. Много от творбите му, сред които петата и деветата симфонии и "Лунната соната", са станали безсмъртни. Публикация / Новини (JSCI 25356) Дата на публикуване :: 22.03.2023, 20:09 ч. Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес. ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА Научна конференция по повод двестагодишнината от рождението на Добри Чинтулов ще се състои на 21 и 22 октомври в Сливен Към публикацията Откриха връзка между използването на електронни устройства и развитието на мозъка в детството Към публикацията Японски милиардер обещава да направи важно съобщение за космоса Към публикацията Слушалките и силната музика застрашават слуха на над един милиард младежи по света Към публикацията Нова лаборатория на БАН по спектроскопия на ядрено-магнитен резонанс ще изследва състава на лечебни и ароматични растения Към публикацията Недостатъчният прием на вода, води до завишени нива на натрии в кръвта и крие сериозен риск за здравето Към публикацията Още публикации

.

ОЩЕ ОТ ДНЕС Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания Марс Експрес: 20 години изследване на космоса Към публикацията НИГГГ-БАН: Земетресението в Пловдив е в сеизмогенна зона Марица Към публикацията БАН присъди почетен плакет - златен на Института по електроника "Акад. Емил Джаков" за научен принос и за 60 години от създаването му Към публикацията Испанската награда „Принцеса на Астурия“ бе присъдена на трима американски биолози за изследвания на микроорганизми Към публикацията Германски музей върна маорски череп на Нова Зеландия Към публикацията La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство Научете повече Публикация / Новини (JSCI 24518) Дата :: 11.03.2023 , 15:47 Трети черен носорог се роди в чешкия сафари парк Двур Кралове В чешкия сафари парк Двур Кралове се роди третото бебе от застрашения вид Източен черен носорог в рамките на година, което е уникално събитие, съобщи Ройтерс, п ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 12008) Дата :: 23.08.2022 , 14:53 Ценни находки бяха открити при спасителни археологически разкопки край новозагорското село Прохорово Ценни находки бяха открити при спасителни археологически разкопки край новозагорското село Прохорово. Това каза в интервю проф. д-р Борис Борисов, който ръково ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 13770) Дата :: 21.09.2022 , 14:26 Високите температури през тази година унищожиха част от коралите в Средиземно море Високите температури по Средиземноморието през това лято унищожиха коралите от вида paramuricea clavata край Марсилия, съобщи АФП. Солен Бастар-Гоген, директор ... Към публикацията SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии - Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г - Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г - Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г Вижте повече

Товарният кораб "Дракон" беше изстрелян към Международната космическа станция с два дни закъснение Товарният кораб "Дракон" беше изстрелян към Международната космическа станция (МКС) в понеделник, два дни по-късно от предвиденото ... Публикация / N (JSCI 31032) Към публикацията

Руската автоматична станция "Луна-25" ще бъде изстреляна на 11 август Изстрелването на автоматичната руска станция "Луна-25" е насрочено за 11 август тази година от космодрума "Восточний", предаде ТАС ... Публикация / N (JSCI 31013) Към публикацията

Вирусът на птичия грип еволюира бързо, предупредиха експерти Вирусът H5N1, причинил рекордната епидемия от птичи грип в света, се развива бързо, предупреждават експерти, докато призивите държ ... Публикация / N (JSCI 30926) Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 30894) Дата :: 04.06.2023 , 03:28 Трима тайконавти се върнаха на Земята, след 6 месеца на борда на китайската космическа станция Трима тайконавти се върнаха на Земята тази сутрин, след като прекараха 6 месеца на борда на китайската космическа станци ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 30772) Дата :: 02.06.2023 , 14:47 Седмата международна научна конференция "Пътят на коприната" се организира в Института "Конфуций" към СУ В Института "Конфуций" към Софийския университет "Св. Климент Охридски" се провежда Седмата международна научна конферен ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 30592) Дата :: 01.06.2023 , 12:45 Астрономи откриха огромен гейзер на скованата от лед сатурнова луна Енцелад Астрономи откриха огромен гейзер на скованата от лед сатурнова луна Енцелад, съобщи Би Би Си. Луната с диаметър 504 км ... Към публикацията

Близо 200 години след смъртта на Лудвиг ван Бетовен изследователи са извлекли ДНК от кичури от косата му в търсене на улики за здравословните проблеми и загубата на слуха, които са измъчвали композитора, съобщават Асошиейтед прес и Ройтерс.

Изследователите обаче не са успели да разгадаят случая с глухотата или тежките стомашни заболявания на Бетовен. За сметка на това те са открили генетичен риск за чернодробно заболяване, плюс увреждаща черния дроб инфекция с хепатит В през последните месеци от живота му.

Тези фактори, заедно с хроничното му пиене, за да причинят чернодробната недостатъчност, за която се смята, че го е погубила, сочи изследване, публикувано в сп. "Кърънт байолъджи". 

Допреди настоящото проучване хроничното му пиене е единственият известен рисков за чернодробното му заболяване.

Тази неделя се навършват 196 години от смъртта на Бетовен, починал на 26 март 1827 г. Композиторът умира на 56-годишна възраст във Виена. Направената аутопсия установява, че той е страдал от чернодробна цироза, заболяване, често причинено от хронично пиене. Самият творец пише, че иска лекарите да изследват здравословните му проблеми след неговата смърт. 

"За Бетовен може да се каже, че болестите понякога много са ограничавали творческата му дейност", казва авторът на изследването Аксел Шмидт, генетик в Университетската болница в Бон, Германия. "А за лекарите винаги е било загадка какво всъщност стои зад това", допълва специалистът.

След смъртта на Бетовен учените дълго време се опитват да съберат данни за медицинската история и предлагат различни възможни обяснения за многобройните му заболявания.

Сега, благодарение на напредъка на ДНК технологията, изследователите са успели да извлекат генетични улики от кичури от косата на Бетовен, които са били отрязани и запазени за спомен.

Учените са съсредоточили вниманието си върху пет кичура, които "почти сигурно са автентични", и са от един и същ мъж от Европа.

Те са проучили и три други исторически кичура, но не са успели да потвърдят, че действително са на Бетовен. Въз основа на предишни тестове на един се предполага, че композиторът е имал отравяне с олово, но изследователите са стигнали до заключението, че пробата всъщност е от жена.

Извличането на гени е било предизвикателство, тъй като ДНК в косата се раздробява на малки фрагменти, обяснява Йоханес Краузе, палеогенетик в германския Институт за еволюционна антропология "Макс Планк" и един от авторите на изследването. 

В крайна сметка учените успяват да сглобят геном, който могат да "проверят" за признаци на генетично заболяване, казва Краузе.

Въпреки че не са открили явни генетични признаци за това какво е причинило стомашно-чревните проблеми на Бетовен, изследователите са установили, че цьолиакията (целиакия, непоносимост към глутен) и непоносимостта към лактоза са малко вероятни причини. 

В бъдеще геномът може да предложи повече улики, когато специалистите научат повече за това как гените влияят върху здравето, отбелязва Тристан Джеймс Александър Бег, биоантрополог в университета в Кеймбридж и съавтор на изследването.

Експертите правят и изненадващо откритие: когато тестват ДНК от живи членове на разширеното семейство Бетовен, те откриват несъответствие в Y хромозомите, които се предават по бащина линия. Това означава, че в родословието на композитора преди появата му на бял свят има дете, родено от извънбрачна връзка. 

Ключовият въпрос какво е причинило загубата на слуха на Бетовен все още остава без отговор, отбелязва д-р Аврам Купър от университета на Охайо в придружаващ публикацията коментар. Той може да се окаже труден за разгадаване, тъй като генетиката разкрива само половината от уравнението "природа и отглеждане",  което съставлява човешкото здраве.

Купър обаче добавя, че загадката е част от това, което прави Бетовен толкова пленителен. 

Въпреки прогресивната, а впоследствие и пълна загуба на слуха, Бетовен продължи да композира шедьоври. 

Внушителна фигура в историята на западната цивилизация, композиторът е брилянтен и новаторски композитор на симфонии, сонати, концерти и други произведения, както и една опера. Много от творбите му, сред които петата и деветата симфонии и "Лунната соната", са станали безсмъртни.