Гл. ас. д-р Весела Евтимова: Копеподите Boeckella poppei са царете в езерцата на Ливингстън

Дата на публикуване :: 21.03.2023 , 22:11 ч. , JSCI Идентификатор 25266 БТА | Автор: Константин Карагьозов / Редактор: Христо Янакиев Копеподите от вида Boeckella poppei (бел. ред. миниатюрни червеникави ракообразни с дължина до няколко милиметра) са царете в малките езерца и локвите, често срещани на остров Ливингстън. Това разказа гл. ас. д-р Весела Евтимова, хидробиолог в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и участник в 31-вата българска антарктическа експедиция. Двугодишният проект с ме ... Приложения към публикацията: N/A Снимка © Константин Карагьозов Пълен текст (JSCI 25266) Прочетена 3713 Копеподите от вида Boeckella poppei (бел. ред. миниатюрни червеникави ракообразни с дължина до няколко милиметра) са царете в малките езерца и локвите, често срещани на остров Ливингстън. Това разказа гл. ас. д-р Весела Евтимова, хидробиолог в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и участник в 31-вата българска антарктическа експедиция. Двугодишният проект с международно участие, който гл. ас. д-р Евтимова ръководи, изследва функционирането и адаптациите на сладководни екосистеми и организмите, които се срещат в тях, в условията на екстремни полярни условия. „Поглеждайки надолу, виждаме тези червени точици навсякъде. Те така са еволюирали, така са се развили, че подобна адаптация им помага да доминират – те са царете в тези малки ловки, тези малки езерца“, отбеляза гл. ас. д-р Евтимова, уточнявайки че доминиращ вид е този, който се среща най-често в дадено местообитание. Представителите на вида Boeckella poppei оцеляват, докато го има езерото. Размножават се в него чрез яйца. Това, което сочат данни от изследванията, които гл. ас. д-р Евтимова провежда, е, че концентрацията на характерния за тези животинки червен пигмент е най-голяма в яйцата им. Майките, хранейки се, извличат този пигмент и го натрупват в яйцата си. Това е механизъм за защита и за оцеляване на тези рачета и тяхното поколение, обяснява ученият. Дължината на живота на копеподите Boeckella poppei се определя от това колко дълго ще просъществува езерото, в което се намират. Обикновено тя трае около няколко месеца. „Когато условията започнат да стават неблагоприятни и водата започне да изчезва, то тогава те развиват друг вид яйца, които могат да оцелеят по време на антарктическата зима, когато езерото го няма – то е затрупано под ледове и снегове. Така на следващата година, когато езерото повторно се запълни с вода и наново има благоприятни условия, този друг вид яйца се развиват повторно, продължавайки жизнения цикъл на индивидите от вида“, допълни гл. ас. д-р Евтимова. Един от механизмите, чрез които представителите на Boeckella poppei могат да бъдат пренесени от едно място на друго и разпространени, е чрез птици, които кацат из различните езерца на острова, уточни тя. Публикация / Новини (JSCI 25266) Дата на публикуване :: 21.03.2023, 22:11 ч. Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес. ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА Научна конференция по повод двестагодишнината от рождението на Добри Чинтулов ще се състои на 21 и 22 октомври в Сливен Към публикацията Откриха връзка между използването на електронни устройства и развитието на мозъка в детството Към публикацията Японски милиардер обещава да направи важно съобщение за космоса Към публикацията Слушалките и силната музика застрашават слуха на над един милиард младежи по света Към публикацията Нова лаборатория на БАН по спектроскопия на ядрено-магнитен резонанс ще изследва състава на лечебни и ароматични растения Към публикацията Недостатъчният прием на вода, води до завишени нива на натрии в кръвта и крие сериозен риск за здравето Към публикацията Още публикации

.

ОЩЕ ОТ ДНЕС Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания Марс Експрес: 20 години изследване на космоса Към публикацията НИГГГ-БАН: Земетресението в Пловдив е в сеизмогенна зона Марица Към публикацията БАН присъди почетен плакет - златен на Института по електроника "Акад. Емил Джаков" за научен принос и за 60 години от създаването му Към публикацията Испанската награда „Принцеса на Астурия“ бе присъдена на трима американски биолози за изследвания на микроорганизми Към публикацията Германски музей върна маорски череп на Нова Зеландия Към публикацията La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство Научете повече Публикация / Новини (JSCI 26473) Дата :: 06.04.2023 , 14:56 Проф. Златозар Боев: България е изгубила 32,3% от своята кватернерна гръбначна фауна България е изгубила 32,3% от своята кватернерна обща (за целия кватернер) гръбначна фауна. Това сочи първото обобщение върху кватернерната гръбначна фауна на Бъ ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 23495) Дата :: 24.02.2023 , 19:11 Експерти смятат, че открита край брега на Ню Йорк отломка е от известния кораб "Савана" Отломка от корабокруширал плавателен съд, изхвърлена на нюйоркския бряг след тропическата буря Иън миналата есен, събуди интереса на експертите, които смятат, ч ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 22149) Дата :: 08.02.2023 , 09:00 БАН започва изграждането на специализирана инфраструктура на Лабораторен комплекс в кампус “Гео Милев”  БАН започва изграждането на модерна специализирана инфраструктура на Лабораторен комплекс в кампус “Гео Милев”. Първата копка ще се състои днес, от ... Към публикацията SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии - Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г - Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г - Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г Вижте повече

Германски музей върна маорски череп на Нова Зеландия Музеят във Висбаден, Западна Германия, върна маорски череп на Нова Зеландия, съобщи ДПА.  Татуираният и съхранен човешки чер ... Публикация / N (JSCI 31195) Към публикацията

Температурата на повърхността на океаните през изминалия май е била рекордно висока Температурата на повърхността на океаните през май е най-висока за този месец, откакто се отчитат данни, предаде АФП, като цитира ... Публикация / N (JSCI 31162) Към публикацията

Изследователи разработиха метод за дълбока мозъчна стимулация, която подобрява паметта Израелски и американски изследователи разработиха нов метод за дълбока мозъчна стимулация по време на сън с цел подобряването на к ... Публикация / N (JSCI 31141) Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 31061) Дата :: 06.06.2023 , 12:50 ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района, съобщи АП, позовавайки се на научно и ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 30965) Дата :: 05.06.2023 , 12:31 Институтът по електроника "Акад. Емил Джаков" ще чества своята 60-годишнина Тържественото честване за 60 години от основаването на Института по електроника "Акад. Емил Джаков" ще се състои на 7 юн ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 31006) Дата :: 05.06.2023 , 17:16 Надежда за нови възможности при лечението на рак дава технологията на иРНК ваксините Експериментална ваксина, разработена на базата на информационна РНК (иРНК) и добавена при лечение на онкоболни пациенти, ... Към публикацията

Копеподите от вида Boeckella poppei (бел. ред. миниатюрни червеникави ракообразни с дължина до няколко милиметра) са царете в малките езерца и локвите, често срещани на остров Ливингстън. Това разказа гл. ас. д-р Весела Евтимова, хидробиолог в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и участник в 31-вата българска антарктическа експедиция.

Двугодишният проект с международно участие, който гл. ас. д-р Евтимова ръководи, изследва функционирането и адаптациите на сладководни екосистеми и организмите, които се срещат в тях, в условията на екстремни полярни условия.

„Поглеждайки надолу, виждаме тези червени точици навсякъде. Те така са еволюирали, така са се развили, че подобна адаптация им помага да доминират – те са царете в тези малки ловки, тези малки езерца“, отбеляза гл. ас. д-р Евтимова, уточнявайки че доминиращ вид е този, който се среща най-често в дадено местообитание.

Представителите на вида Boeckella poppei оцеляват, докато го има езерото. Размножават се в него чрез яйца. Това, което сочат данни от изследванията, които гл. ас. д-р Евтимова провежда, е, че концентрацията на характерния за тези животинки червен пигмент е най-голяма в яйцата им. Майките, хранейки се, извличат този пигмент и го натрупват в яйцата си. Това е механизъм за защита и за оцеляване на тези рачета и тяхното поколение, обяснява ученият.

Дължината на живота на копеподите Boeckella poppei се определя от това колко дълго ще просъществува езерото, в което се намират. Обикновено тя трае около няколко месеца. „Когато условията започнат да стават неблагоприятни и водата започне да изчезва, то тогава те развиват друг вид яйца, които могат да оцелеят по време на антарктическата зима, когато езерото го няма – то е затрупано под ледове и снегове. Така на следващата година, когато езерото повторно се запълни с вода и наново има благоприятни условия, този друг вид яйца се развиват повторно, продължавайки жизнения цикъл на индивидите от вида“, допълни гл. ас. д-р Евтимова.

Един от механизмите, чрез които представителите на Boeckella poppei могат да бъдат пренесени от едно място на друго и разпространени, е чрез птици, които кацат из различните езерца на острова, уточни тя.