Събранието на академиците на БАН избра проф. Константинос Георгиу Нихоритис за член на Академията

Публикация / Светът и Ние

Отпечатване

Изпращане по е-поща

Дата на публикуване :: 21.03.2023 , 17:42 ч. , JSCI Идентификатор 25240

БТА | Автор: / Редактор: Христо Янакиев

Приложения към публикацията: N/A

Събранието на академиците на БАН избра проф. Константинос Георгиу Нихоритис за член на Академията

Снимка © Българска академия на науките

Пълен текст (JSCI 25240)

Прочетена 21386

Събранието на академиците при Българската академия на науките (БАН) избра за чуждестранен член на БАН проф. Константинос Георгиу Нихоритис от Гърция. Това съобщиха от БАН на своята интернет страница.

Нихоритис е изтъкнат гръцки старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българската културна история и връзките й с Атон. Последователно завършва Атонската духовна академия (1976 г.) и Софийската духовна академия (1981 г.). В момента е професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун.

По време на заседанието си Събранието на академиците (СА) избра и двама български учени за асоциирани членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) – проф. Иван Костов и проф. Димитър Съсълов.

Проф. Иван Костов е роден на 5 февруари 1953 г. във Видин, завършил атомна физика в Софийския университет (1975 г.), защищава дисертация в Московския университет (при проф. А. А. Мигдал) през 1982 г. Автор е на 100 статии, цитирани над 5940 пъти; у нас, в лабораторията “Теория на елементарните частици” към Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН (ИЯИЯЕ-БАН) пише пионерска статия Critical Properties of Triangulated Planar Random Surfaces (1985 г., цитирана над 740 пъти). От 1990 г. е на постоянна работа в ЦНРС, Сакле, Франция. Носител на наградата Grand Prix Servant de l’Academie des Sciences (2007 г.), асоцииран професор в ЦЕРН, Женева (1997-1998 г.) и в Юкава Институт, Киото (2000-2001 г.), гостуващ професор в Institute for Advanced Study (Princeton), Rutgers University, Santa Barbara, Stony Brook, Tokyo, в Триест, в Бразилия, в Китай. Той поддържа тесни научни връзки и с колегите си в България.

Проф. Димитър Съсълов е роден на 15 август 1961 г. в Несебър. Научните му интереси са свързани с изследвания на атмосферите и вътрешните слоеве на звездите и планетите, а също с образуването на първите атоми на хелия и водорода във Вселената. Едно от най-значимите му постижения е откриването на екзопланети, подобни на Земята. Проф. Съсълов е един от водещите изследователи в екипа на космическия телескоп Kepler и в нейното продължение, космическия телескоп TESS. Проф. Съсълов е автор на над 700 научни публикации (включително в Science и Nature), цитирани над 40 000 пъти. Неговият h-индекс е 89.

Проф. Константинос Нихоритис е роден на 02.01.1955 г. в с. Калитея, гр. Тива, окр. Беотия. Той е изтъкнат гръцки старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българската културна история и връзките й с Атон. Последователно завършва Атонската духовна академия (1976 г.) и Софийската духовна академия (1981 г.). Защитава дисертация за ОКС «Доктор» в Кирило-Методиевския научен център при БАН (1987 г.) и за «Доктор на науките» във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (2000 г.). Понастоящем е професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун.

Научната продукция на проф. Нихоритис е изключително богата и разнообразна. Автор е на 12 книги (4 като съставителство) на гръцки и на български, на над 100 научни статии и студии на български, гръцки, немски и английски, на 5 учебника и учебни помагала за изучаване на български език от гърци. Отличен познавач е на Атонските библиотеки, откривател на редица нови извори за българската история и за българското книжовно наследство. Той е сред учените, на които дължим най-много открити гръцки извори за Кирило-Методиевото дело в международен план. Сред дисциплините, които преподава, са „Кирилометодиевистика“, „Духовен живот и култура на славяните“, „Въведение в славянската палеография“, „Света Гора и славяните“, „Личности от балканската култура“, „История на балканските литератури“, „Български език и литература“ и др. Публикува редица неизвестни досега текстове, като за първи път реабилитира новомъченичеството като явление от голямо значение за историческата наука и за първи път разглежда ролята на Атон специално за българското новомъченичество. Благодарение на неговите изследвания се очертават живота и дейността на петима малко известни български светци: Йоан Български, Дамаскин Габровски, Игнатий Старозагорски (чието име възприема Васил Левски при подстригването си за дякон), Онуфрий Габровски и Прокопий Варненски.

В научните трудове на проф. Нихоритис се открояват две важни области, в които той има значими приноси. Едната е Кирило-Методиевото книжовно наследство и дейността на Кирило-Методиевите следовници. Другата е свързана с късното Средновековие и с Възраждането. Трудовете му хвърлят обилна светлина върху българо-гръцките книжовни и духовни връзки през вековете.

Проф. Нихоритис има приноси и върху изследването на народната култура на славяните, включително и на българите. Защитава идеята, че европейската идентичност се постига чрез запазването на националната идентичност и чрез познаването и съхраняването на народностните традиции. Системно служи на каузата за изучаване и популяризиране на българския език и на българската култура в Гърция: повече от 30 години преподава български език в няколко гръцки университета и води различни курсове по българска култура от Средновековието през Възраждането до съвременността. В този смисъл проф. Нихоритис става посланик на българщината в Гърция. Българската наука и българската общественост му дължат немалко за съхраняването на паметта за българските духовни, културни и книжовни традиции. За приноса си в изучаването и популяризирането на българската история, език и култура той е удостоен с Почетния медал „Иван Вазов“ (2002 г.) и с научното звание „Доктор хонорис кауза“ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2020 г.).

За асоциирани членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН се избират български учени или творци на изкуствата, които работят и живеят постоянно в чужбина. Асоциираният член на САЧК допринася за издигането на международната известност и престижност на БАН, на науката и изкуството в България, както и съдейства за интеграцията на млади български учени или творци на изкуствата в международната научна и културна общност.

Публикация / Новини (JSCI 25240)
Дата на публикуване :: 21.03.2023, 17:42 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА

Научна конференция по повод двестагодишнината от рождението на Добри Чинтулов ще се състои на 21 и 22 октомври в Сливен