РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Събранието на академиците на БАН избра проф. Константинос Георгиу Нихоритис за член на Академията

Публикация / Светът и Ние Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 21.03.2023 , 17:42 ч. , JSCI Идентификатор 25240
Редактор: Христо Янакиев
Абстракт:: Събранието на академиците при Българската академия на науките (БАН) избра за чуждестранен член на БАН проф. Константинос Георгиу Нихоритис от Гърция.Това съобщиха от БАН на своята интернет страница.
       
Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив
Пълен текст (JSCI 25240) Прочетена 21679
Събранието на академиците при Българската академия на науките (БАН) избра за чуждестранен член на БАН проф. Константинос Георгиу Нихоритис от Гърция. Това съобщиха от БАН на своята интернет страница.

Нихоритис е изтъкнат гръцки старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българската културна история и връзките й с Атон. Последователно завършва Атонската духовна академия (1976 г.) и Софийската духовна академия (1981 г.). В момента е професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун.

По време на заседанието си Събранието на академиците (СА) избра и двама български учени за асоциирани членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) – проф. Иван Костов и проф. Димитър Съсълов.

Проф. Иван Костов е роден на 5 февруари 1953 г. във Видин, завършил атомна физика в Софийския университет (1975 г.), защищава дисертация в Московския университет (при проф. А. А. Мигдал) през 1982 г. Автор е на 100 статии, цитирани над 5940 пъти; у нас, в лабораторията “Теория на елементарните частици” към Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН (ИЯИЯЕ-БАН) пише пионерска статия Critical Properties of Triangulated Planar Random Surfaces (1985 г., цитирана над 740 пъти). От 1990 г. е на постоянна работа в ЦНРС, Сакле, Франция. Носител на наградата Grand Prix Servant de l’Academie des Sciences (2007 г.), асоцииран професор в ЦЕРН, Женева (1997-1998 г.) и в Юкава Институт, Киото (2000-2001 г.), гостуващ професор в Institute for Advanced Study (Princeton), Rutgers University, Santa Barbara, Stony Brook, Tokyo, в Триест, в Бразилия, в Китай. Той поддържа тесни научни връзки и с колегите си в България.

Проф. Димитър Съсълов е роден на 15 август 1961 г. в Несебър. Научните му интереси са свързани с изследвания на атмосферите и вътрешните слоеве на звездите и планетите, а също с образуването на първите атоми на хелия и водорода във Вселената. Едно от най-значимите му постижения е откриването на екзопланети, подобни на Земята. Проф. Съсълов е един от водещите изследователи в екипа на космическия телескоп Kepler и в нейното продължение, космическия телескоп TESS. Проф. Съсълов е автор на над 700 научни публикации (включително в Science и Nature), цитирани над 40 000 пъти. Неговият h-индекс е 89.

Проф. Константинос Нихоритис е роден на 02.01.1955 г. в с. Калитея, гр. Тива, окр. Беотия. Той е изтъкнат гръцки старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българската културна история и връзките й с Атон. Последователно завършва Атонската духовна академия (1976 г.) и Софийската духовна академия (1981 г.). Защитава дисертация за ОКС «Доктор» в Кирило-Методиевския научен център при БАН (1987 г.) и за «Доктор на науките» във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (2000 г.). Понастоящем е професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун.

Научната продукция на проф. Нихоритис е изключително богата и разнообразна. Автор е на 12 книги (4 като съставителство) на гръцки и на български, на над 100 научни статии и студии на български, гръцки, немски и английски, на 5 учебника и учебни помагала за изучаване на български език от гърци. Отличен познавач е на Атонските библиотеки, откривател на редица нови извори за българската история и за българското книжовно наследство. Той е сред учените, на които дължим най-много открити гръцки извори за Кирило-Методиевото дело в международен план. Сред дисциплините, които преподава, са „Кирилометодиевистика“, „Духовен живот и култура на славяните“, „Въведение в славянската палеография“, „Света Гора и славяните“, „Личности от балканската култура“, „История на балканските литератури“, „Български език и литература“ и др. Публикува редица неизвестни досега текстове, като за първи път реабилитира новомъченичеството като явление от голямо значение за историческата наука и за първи път разглежда ролята на Атон специално за българското новомъченичество. Благодарение на неговите изследвания се очертават живота и дейността на петима малко известни български светци: Йоан Български, Дамаскин Габровски, Игнатий Старозагорски (чието име възприема Васил Левски при подстригването си за дякон), Онуфрий Габровски и Прокопий Варненски.
        
В научните трудове на проф. Нихоритис се открояват две важни области, в които той има значими приноси. Едната е Кирило-Методиевото книжовно наследство и дейността на Кирило-Методиевите следовници. Другата е свързана с късното Средновековие и с Възраждането. Трудовете му хвърлят обилна светлина върху българо-гръцките книжовни и духовни връзки през вековете.

Проф. Нихоритис има приноси и върху изследването на народната култура на славяните, включително и на българите. Защитава идеята, че европейската идентичност се постига чрез запазването на националната идентичност и чрез познаването и съхраняването на народностните традиции. Системно служи на каузата за изучаване и популяризиране на българския език и на българската култура в Гърция: повече от 30 години преподава български език в няколко гръцки университета и води различни курсове по българска култура от Средновековието през Възраждането до съвременността. В този смисъл проф. Нихоритис става посланик на българщината в Гърция. Българската наука и българската общественост му дължат немалко за съхраняването на паметта за българските духовни, културни и книжовни традиции. За приноса си в изучаването и популяризирането на българската история, език и култура той е удостоен с Почетния медал „Иван Вазов“ (2002 г.) и с научното звание „Доктор хонорис кауза“ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2020 г.).
За асоциирани членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН се избират български учени или творци на изкуствата, които работят и живеят постоянно в чужбина. Асоциираният член на САЧК допринася за издигането на международната известност и престижност на БАН, на науката и изкуството в България, както и съдейства за интеграцията на млади български учени или творци на изкуствата в международната научна и културна общност.
Публикация / Новини (JSCI 25240)
Дата на публикуване :: 21.03.2023, 17:42 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Министерството на образованието и науката, и УНИЦЕФ ще подпишат Меморандум за сътрудничество
Към публикацията
Добра запазеност на високите стени на крепостта край село Храстово отчитат археолозите в края на разкопките
Към публикацията
Китай изстреля пилотиратаната си мисия "Шънчжоу-16" към космическата си станция
Към публикацията
Д-р Даниела Донева е носителят на наградата за млад учен "Густав Херц" на Немското физическо дружество за 2024 г.
Към публикацията
Вирусът SARS-CoV-2 (КОВИД-19) може да се завърне с повече сила, предупреждават учени
Към публикацията
Парламентът в Мексико проведе второ заседание, посветено на НЛО
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Мъжките комари през периода креда са били кръвосмучещи
Към публикацията
Тържествено ще бъде открит лабораторният комплекс кампус "Лозенец" на Софийския университет
Към публикацията
Иран съобщи, че е изпратил в орбита капсула с животни като подготвка за мисии с хора
Към публикацията
Ковашка работилница проучиха археолози в късноантична крепост край Твърдица
Към публикацията
Български екип привлече вниманието към здравето на почвите на КОП28 с мултимедиен спектакъл
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 32801)
Дата :: 29.06.2023 , 11:35
Нобелови лауреати предлагат промяна в обучението по природни науки в училище
Нужна е промяна във философията на преподаване на природни науки в училище и на учебните програми. Такова мнение изразиха в рамките на 72-ата среща на Нобелови ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 21599)
Дата :: 31.01.2023 , 13:00
Медицинският университет - София и "Рош България" подписаха Меморандум за разбирателство
Меморандум за разбирателство между Медицинския университет в София и "Рош България" бе подписан на 30 януари 2023 г. по време на откриването на новата офис сгра ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 15167)
Дата :: 13.10.2022 , 18:59
Неандерталците и съвременните хора са съжителствали в Европа повече от 2000 години
Неандерталците са съжителствали със съвременните хора в някои части на днешна Франция и Северна Испания в продължение на повече от 2000 години, като през това в ...
Към публикацията
SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING
LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY
STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии
- Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г

- Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г

- Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г
Вижте повече
Тържествено ще бъде открит лабораторният комплекс кампус "Лозенец" на Софийския университет
Тържественото откриване на научноизследователския комплекс "Лозенец", който обединява дейността на учените от два факултета на Соф ...
Публикация / N (JSCI 43117)
СКП на ЕС "Коперник": 2023 г. е най-горещата година от началото на записите
Настоящата година ще бъде най-топлата в световен мащаб от началото на измерванията в средата на XIX век, съобщи  Службата за ...
Публикация / N (JSCI 43089)
Световните нива на въглеродните емисии отново нарастват, съобщават учени
Световните нива на въглеродните емисии отново нарастват, предаде АП, цитирайки научен доклад. Сред основните причинители са държав ...
Публикация / N (JSCI 43058)
Публикация / Новини (JSCI 43044)
Дата :: 05.12.2023 , 16:52
Якутск, един от най-студените градове в света, покрит с вледеняващи облаци и мъгла
Обширни части от Сибир замръзват при температури под минус 58 градуса Целзий
Арктическо време е обхванало обширни части от Русия, като температурите в пустите райони на Сибир са паднали до минус 58 ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 43007)
Дата :: 05.12.2023 , 11:06
Последното десетилетие е било най-горещото в историята, обяви Световната метеорологична организация
Последното десетилетие е било най-горещото в историята, обяви Световната метеорологична организация
Световната метеорологична организация (СМО) съобщи, че изминалото десетилетие е било най-горещото в историята, предизвик ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 43008)
Дата :: 05.12.2023 , 11:04
"Насекомо" превръща мухата черен войник в хранителен протеин и тор
Българската биотехнологична компания "Насекомо", която днес сключи дългосрочно партньорство със "Сименс груп" в Дубай в ...
Към публикацията
Още публикации

Събранието на академиците на БАН избра проф. Константинос Георгиу Нихоритис за член на Академията

La Science / Науката
Издание : Светът и Ние
Дата на публикуване :: 21.03.2023, 17:42 ч.
JSCI Идентификатор :: 25240
Редактор:: Христо Янакиев
Абстракт:: Събранието на академиците при Българската академия на науките (БАН) избра за чуждестранен член на БАН проф. Константинос Георгиу Нихоритис от Гърция.Това съобщиха от БАН на своята интернет страница.
Публично
споделяне

     
Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив
Пълен текст (JSCI 25240) Прочетена: 21679
Събранието на академиците при Българската академия на науките (БАН) избра за чуждестранен член на БАН проф. Константинос Георгиу Нихоритис от Гърция. Това съобщиха от БАН на своята интернет страница.

Нихоритис е изтъкнат гръцки старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българската културна история и връзките й с Атон. Последователно завършва Атонската духовна академия (1976 г.) и Софийската духовна академия (1981 г.). В момента е професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун.

По време на заседанието си Събранието на академиците (СА) избра и двама български учени за асоциирани членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) – проф. Иван Костов и проф. Димитър Съсълов.

Проф. Иван Костов е роден на 5 февруари 1953 г. във Видин, завършил атомна физика в Софийския университет (1975 г.), защищава дисертация в Московския университет (при проф. А. А. Мигдал) през 1982 г. Автор е на 100 статии, цитирани над 5940 пъти; у нас, в лабораторията “Теория на елементарните частици” към Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН (ИЯИЯЕ-БАН) пише пионерска статия Critical Properties of Triangulated Planar Random Surfaces (1985 г., цитирана над 740 пъти). От 1990 г. е на постоянна работа в ЦНРС, Сакле, Франция. Носител на наградата Grand Prix Servant de l’Academie des Sciences (2007 г.), асоцииран професор в ЦЕРН, Женева (1997-1998 г.) и в Юкава Институт, Киото (2000-2001 г.), гостуващ професор в Institute for Advanced Study (Princeton), Rutgers University, Santa Barbara, Stony Brook, Tokyo, в Триест, в Бразилия, в Китай. Той поддържа тесни научни връзки и с колегите си в България.

Проф. Димитър Съсълов е роден на 15 август 1961 г. в Несебър. Научните му интереси са свързани с изследвания на атмосферите и вътрешните слоеве на звездите и планетите, а също с образуването на първите атоми на хелия и водорода във Вселената. Едно от най-значимите му постижения е откриването на екзопланети, подобни на Земята. Проф. Съсълов е един от водещите изследователи в екипа на космическия телескоп Kepler и в нейното продължение, космическия телескоп TESS. Проф. Съсълов е автор на над 700 научни публикации (включително в Science и Nature), цитирани над 40 000 пъти. Неговият h-индекс е 89.

Проф. Константинос Нихоритис е роден на 02.01.1955 г. в с. Калитея, гр. Тива, окр. Беотия. Той е изтъкнат гръцки старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българската културна история и връзките й с Атон. Последователно завършва Атонската духовна академия (1976 г.) и Софийската духовна академия (1981 г.). Защитава дисертация за ОКС «Доктор» в Кирило-Методиевския научен център при БАН (1987 г.) и за «Доктор на науките» във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (2000 г.). Понастоящем е професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун.

Научната продукция на проф. Нихоритис е изключително богата и разнообразна. Автор е на 12 книги (4 като съставителство) на гръцки и на български, на над 100 научни статии и студии на български, гръцки, немски и английски, на 5 учебника и учебни помагала за изучаване на български език от гърци. Отличен познавач е на Атонските библиотеки, откривател на редица нови извори за българската история и за българското книжовно наследство. Той е сред учените, на които дължим най-много открити гръцки извори за Кирило-Методиевото дело в международен план. Сред дисциплините, които преподава, са „Кирилометодиевистика“, „Духовен живот и култура на славяните“, „Въведение в славянската палеография“, „Света Гора и славяните“, „Личности от балканската култура“, „История на балканските литератури“, „Български език и литература“ и др. Публикува редица неизвестни досега текстове, като за първи път реабилитира новомъченичеството като явление от голямо значение за историческата наука и за първи път разглежда ролята на Атон специално за българското новомъченичество. Благодарение на неговите изследвания се очертават живота и дейността на петима малко известни български светци: Йоан Български, Дамаскин Габровски, Игнатий Старозагорски (чието име възприема Васил Левски при подстригването си за дякон), Онуфрий Габровски и Прокопий Варненски.
        
В научните трудове на проф. Нихоритис се открояват две важни области, в които той има значими приноси. Едната е Кирило-Методиевото книжовно наследство и дейността на Кирило-Методиевите следовници. Другата е свързана с късното Средновековие и с Възраждането. Трудовете му хвърлят обилна светлина върху българо-гръцките книжовни и духовни връзки през вековете.

Проф. Нихоритис има приноси и върху изследването на народната култура на славяните, включително и на българите. Защитава идеята, че европейската идентичност се постига чрез запазването на националната идентичност и чрез познаването и съхраняването на народностните традиции. Системно служи на каузата за изучаване и популяризиране на българския език и на българската култура в Гърция: повече от 30 години преподава български език в няколко гръцки университета и води различни курсове по българска култура от Средновековието през Възраждането до съвременността. В този смисъл проф. Нихоритис става посланик на българщината в Гърция. Българската наука и българската общественост му дължат немалко за съхраняването на паметта за българските духовни, културни и книжовни традиции. За приноса си в изучаването и популяризирането на българската история, език и култура той е удостоен с Почетния медал „Иван Вазов“ (2002 г.) и с научното звание „Доктор хонорис кауза“ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2020 г.).
За асоциирани членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН се избират български учени или творци на изкуствата, които работят и живеят постоянно в чужбина. Асоциираният член на САЧК допринася за издигането на международната известност и престижност на БАН, на науката и изкуството в България, както и съдейства за интеграцията на млади български учени или творци на изкуствата в международната научна и културна общност.
Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Тържествено ще бъде открит лабораторният комплекс кампус
Публикация / Новини (JSCI 43117)
Тържествено ще бъде открит лабораторният комплекс кампус "Лозенец" на Софийския университет
СКП на ЕС
Публикация / Новини (JSCI 43089)
СКП на ЕС "Коперник": 2023 г. е най-горещата година от началото на записите
Световните нива на въглеродните емисии отново нарастват, съобщават учени
Публикация / Новини (JSCI 43058)
Световните нива на въглеродните емисии отново нарастват, съобщават учени
Якутск, един от най-студените градове в света, покрит с вледеняващи облаци и мъгла
Публикация / Новини (JSCI 43044)
Обширни части от Сибир замръзват при температури под минус 58 градуса Целзий
Последното десетилетие е било най-горещото в историята, обяви Световната метеорологична организация
Публикация / Новини (JSCI 43007)
Последното десетилетие е било най-горещото в историята, обяви Световната метеорологична организация
Още от рубриката
Последни новини
Мъжките комари през периода креда са били кръвосмучещи
Към публикацията
Тържествено ще бъде открит лабораторният комплекс кампус "Лозенец" на Софийския университет
Към публикацията
Иран съобщи, че е изпратил в орбита капсула с животни като подготвка за мисии с хора
Към публикацията
Ковашка работилница проучиха археолози в късноантична крепост край Твърдица
Към публикацията
Български екип привлече вниманието към здравето на почвите на КОП28 с мултимедиен спектакъл
Към публикацията
Още новини
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени.
Не е избран
Изберете: La Science | Newark | ТOSM