РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА
ИЗДАНИЕ ЗА НАУКА И ИЗСЛЕДВАНИЯ

Събранието на академиците на БАН избра проф. Константинос Георгиу Нихоритис за член на Академията

Публикация / Светът и Ние Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 21.03.2023 , 17:42 ч. , JSCI Идентификатор 25240
БТА | Автор: / Редактор: Христо Янакиев
Събранието на академиците при Българската академия на науките (БАН) избра за чуждестранен член на БАН проф. Константинос Георгиу Нихоритис от Гърция. Това съобщиха от БАН на своята интернет страница.Нихоритис е изтъкнат гръцки старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българската културна история и връзките й с Атон. Последователно завършва Атонската духовна академия (1976 ...
       
Приложения към публикацията: N/A
Събранието на академиците на БАН избра проф. Константинос Георгиу Нихоритис за член на Академията
Събранието на академиците на БАН избра проф. Константинос Георгиу Нихоритис за член на Академията
Снимка © Българска академия на науките
Пълен текст (JSCI 25240) Прочетена 21386
Събранието на академиците при Българската академия на науките (БАН) избра за чуждестранен член на БАН проф. Константинос Георгиу Нихоритис от Гърция. Това съобщиха от БАН на своята интернет страница.

Нихоритис е изтъкнат гръцки старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българската културна история и връзките й с Атон. Последователно завършва Атонската духовна академия (1976 г.) и Софийската духовна академия (1981 г.). В момента е професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун.

По време на заседанието си Събранието на академиците (СА) избра и двама български учени за асоциирани членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) – проф. Иван Костов и проф. Димитър Съсълов.

Проф. Иван Костов е роден на 5 февруари 1953 г. във Видин, завършил атомна физика в Софийския университет (1975 г.), защищава дисертация в Московския университет (при проф. А. А. Мигдал) през 1982 г. Автор е на 100 статии, цитирани над 5940 пъти; у нас, в лабораторията “Теория на елементарните частици” към Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН (ИЯИЯЕ-БАН) пише пионерска статия Critical Properties of Triangulated Planar Random Surfaces (1985 г., цитирана над 740 пъти). От 1990 г. е на постоянна работа в ЦНРС, Сакле, Франция. Носител на наградата Grand Prix Servant de l’Academie des Sciences (2007 г.), асоцииран професор в ЦЕРН, Женева (1997-1998 г.) и в Юкава Институт, Киото (2000-2001 г.), гостуващ професор в Institute for Advanced Study (Princeton), Rutgers University, Santa Barbara, Stony Brook, Tokyo, в Триест, в Бразилия, в Китай. Той поддържа тесни научни връзки и с колегите си в България.

Проф. Димитър Съсълов е роден на 15 август 1961 г. в Несебър. Научните му интереси са свързани с изследвания на атмосферите и вътрешните слоеве на звездите и планетите, а също с образуването на първите атоми на хелия и водорода във Вселената. Едно от най-значимите му постижения е откриването на екзопланети, подобни на Земята. Проф. Съсълов е един от водещите изследователи в екипа на космическия телескоп Kepler и в нейното продължение, космическия телескоп TESS. Проф. Съсълов е автор на над 700 научни публикации (включително в Science и Nature), цитирани над 40 000 пъти. Неговият h-индекс е 89.

Проф. Константинос Нихоритис е роден на 02.01.1955 г. в с. Калитея, гр. Тива, окр. Беотия. Той е изтъкнат гръцки старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българската културна история и връзките й с Атон. Последователно завършва Атонската духовна академия (1976 г.) и Софийската духовна академия (1981 г.). Защитава дисертация за ОКС «Доктор» в Кирило-Методиевския научен център при БАН (1987 г.) и за «Доктор на науките» във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (2000 г.). Понастоящем е професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун.

Научната продукция на проф. Нихоритис е изключително богата и разнообразна. Автор е на 12 книги (4 като съставителство) на гръцки и на български, на над 100 научни статии и студии на български, гръцки, немски и английски, на 5 учебника и учебни помагала за изучаване на български език от гърци. Отличен познавач е на Атонските библиотеки, откривател на редица нови извори за българската история и за българското книжовно наследство. Той е сред учените, на които дължим най-много открити гръцки извори за Кирило-Методиевото дело в международен план. Сред дисциплините, които преподава, са „Кирилометодиевистика“, „Духовен живот и култура на славяните“, „Въведение в славянската палеография“, „Света Гора и славяните“, „Личности от балканската култура“, „История на балканските литератури“, „Български език и литература“ и др. Публикува редица неизвестни досега текстове, като за първи път реабилитира новомъченичеството като явление от голямо значение за историческата наука и за първи път разглежда ролята на Атон специално за българското новомъченичество. Благодарение на неговите изследвания се очертават живота и дейността на петима малко известни български светци: Йоан Български, Дамаскин Габровски, Игнатий Старозагорски (чието име възприема Васил Левски при подстригването си за дякон), Онуфрий Габровски и Прокопий Варненски.
        
В научните трудове на проф. Нихоритис се открояват две важни области, в които той има значими приноси. Едната е Кирило-Методиевото книжовно наследство и дейността на Кирило-Методиевите следовници. Другата е свързана с късното Средновековие и с Възраждането. Трудовете му хвърлят обилна светлина върху българо-гръцките книжовни и духовни връзки през вековете.

Проф. Нихоритис има приноси и върху изследването на народната култура на славяните, включително и на българите. Защитава идеята, че европейската идентичност се постига чрез запазването на националната идентичност и чрез познаването и съхраняването на народностните традиции. Системно служи на каузата за изучаване и популяризиране на българския език и на българската култура в Гърция: повече от 30 години преподава български език в няколко гръцки университета и води различни курсове по българска култура от Средновековието през Възраждането до съвременността. В този смисъл проф. Нихоритис става посланик на българщината в Гърция. Българската наука и българската общественост му дължат немалко за съхраняването на паметта за българските духовни, културни и книжовни традиции. За приноса си в изучаването и популяризирането на българската история, език и култура той е удостоен с Почетния медал „Иван Вазов“ (2002 г.) и с научното звание „Доктор хонорис кауза“ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2020 г.).
За асоциирани членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН се избират български учени или творци на изкуствата, които работят и живеят постоянно в чужбина. Асоциираният член на САЧК допринася за издигането на международната известност и престижност на БАН, на науката и изкуството в България, както и съдейства за интеграцията на млади български учени или творци на изкуствата в международната научна и културна общност.
Публикация / Новини (JSCI 25240)
Дата на публикуване :: 21.03.2023, 17:42 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Научна конференция по повод двестагодишнината от рождението на Добри Чинтулов ще се състои на 21 и 22 октомври в Сливен
Към публикацията
Откриха връзка между използването на електронни устройства и развитието на мозъка в детството
Към публикацията
Японски милиардер обещава да направи важно съобщение за космоса
Към публикацията
Слушалките и силната музика застрашават слуха на над един милиард младежи по света
Към публикацията
Нова лаборатория на БАН по спектроскопия на ядрено-магнитен резонанс ще изследва състава на лечебни и ароматични растения
Към публикацията
Недостатъчният прием на вода, води до завишени нива на натрии в кръвта и крие сериозен риск за здравето
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Марс Експрес: 20 години изследване на космоса
Към публикацията
НИГГГ-БАН: Земетресението в Пловдив е в сеизмогенна зона Марица
Към публикацията
БАН присъди почетен плакет - златен на Института по електроника "Акад. Емил Джаков" за научен принос и за 60 години от създаването му
Към публикацията
Испанската награда „Принцеса на Астурия“ бе присъдена на трима американски биолози за изследвания на микроорганизми
Към публикацията
Германски музей върна маорски череп на Нова Зеландия
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 25809)
Дата :: 28.03.2023 , 15:28
Руският космически кораб "Союз" се завърна на Земята без екипаж месеци след повредата в орбита
Руският космически кораб "Союз MС-22" се завърна на Земята без екипаж месеци след повредата в орбита, съобщиха световните осведомителни агенции. През декември 2 ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 20478)
Дата :: 13.01.2023 , 11:38
Саркофагът на Рамзес Втори ще бъде изложен във Франция за първи път от 1976 г.
Франция е единствената европейска страна, в която ще бъде изложен саркофагът на египетския фараон Рамзес Втори, съобщават АФП и ТАСС. Това ще стане в рамките н ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 27727)
Дата :: 24.04.2023 , 17:13
Пролетен семинар на докторантите и младите учени „Интердисциплинарна химия” започна днес
Пролетният семинар на докторантите и младите учени от институтите на Българската академия на науките (БАН) на тема “Интердисциплинарна химия” започна днес в Инс ...
Към публикацията
SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING
LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY
STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии
- Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г

- Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г

- Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г
Вижте повече
Международна конференция за звездни изследвания се провежда в София
Институтът по астрономия с НАО събра 50 учени от 15 страни в Европа, САЩ и Чили.Международна конференция на тема “Звездна променли ...
Публикация / N (JSCI 31174)
Институтът GATE и Центърът за върхови постижения на НАТО за управление на кризи подписаха споразумение за сътрудничество
Институтът "Големи данни в полза на интелигентно общество" (GATE) и Центърът за върхови постижения на НАТО за управление на кризи ...
Публикация / N (JSCI 31120)
Товарният кораб „Дракон“ достави оборудване на Международната космическа станция
Товарният кораб „Дракон“ пристигна на Международната космическа станция (МКС), съобщи ДПА, позовавайки се на американс ...
Публикация / N (JSCI 31126)
Публикация / Новини (JSCI 31092)
Дата :: 06.06.2023 , 17:54
Образованието и науката правят просперитета на настоящето, но преди всичко дават бъдещето, каза министър Галин Цоков
Образованието и науката правят просперитета на настоящето, но преди всичко дават бъдещето, каза министър Галин Цоков
Образованието обединява, образованието е светлина, образованието и науката правят просперитета на настоящето, но те пред ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 31068)
Дата :: 06.06.2023 , 12:04
Гъбите могат да имат неизползван потенциал да съхраняват въглерод, установи проучване
Гъбите могат да имат неизползван потенциал да съхраняват въглерод, установи проучване
Гъбите могат да имат "неизползван потенциал" за съхранение на въглерод - всяка година повече от 13 гигатона  еквива ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 31049)
Дата :: 06.06.2023 , 11:48
Германия върна рядък фосил на динозавър на Бразилия
Германия върна рядък фосил на динозавър на Бразилия
Германия върна рядък фосил на динозавър на Бразилия, съобщи ДПА, позовавайки се на изявление на бразилското министерство ...
Към публикацията
Още публикации

Събранието на академиците на БАН избра проф. Константинос Георгиу Нихоритис за член на Академията

Публикация / Светът и Ние Изпращане по е-поща
Приложения към публикацията: N/A
Събранието на академиците на БАН избра проф. Константинос Георгиу Нихоритис за член на Академията
Събранието на академиците на БАН избра проф. Константинос Георгиу Нихоритис за член на Академията
Снимка © Българска академия на науките
Пълен текст (JSCI 25240) Прочетена: 21386
Събранието на академиците при Българската академия на науките (БАН) избра за чуждестранен член на БАН проф. Константинос Георгиу Нихоритис от Гърция. Това съобщиха от БАН на своята интернет страница.

Нихоритис е изтъкнат гръцки старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българската културна история и връзките й с Атон. Последователно завършва Атонската духовна академия (1976 г.) и Софийската духовна академия (1981 г.). В момента е професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун.

По време на заседанието си Събранието на академиците (СА) избра и двама български учени за асоциирани членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) – проф. Иван Костов и проф. Димитър Съсълов.

Проф. Иван Костов е роден на 5 февруари 1953 г. във Видин, завършил атомна физика в Софийския университет (1975 г.), защищава дисертация в Московския университет (при проф. А. А. Мигдал) през 1982 г. Автор е на 100 статии, цитирани над 5940 пъти; у нас, в лабораторията “Теория на елементарните частици” към Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН (ИЯИЯЕ-БАН) пише пионерска статия Critical Properties of Triangulated Planar Random Surfaces (1985 г., цитирана над 740 пъти). От 1990 г. е на постоянна работа в ЦНРС, Сакле, Франция. Носител на наградата Grand Prix Servant de l’Academie des Sciences (2007 г.), асоцииран професор в ЦЕРН, Женева (1997-1998 г.) и в Юкава Институт, Киото (2000-2001 г.), гостуващ професор в Institute for Advanced Study (Princeton), Rutgers University, Santa Barbara, Stony Brook, Tokyo, в Триест, в Бразилия, в Китай. Той поддържа тесни научни връзки и с колегите си в България.

Проф. Димитър Съсълов е роден на 15 август 1961 г. в Несебър. Научните му интереси са свързани с изследвания на атмосферите и вътрешните слоеве на звездите и планетите, а също с образуването на първите атоми на хелия и водорода във Вселената. Едно от най-значимите му постижения е откриването на екзопланети, подобни на Земята. Проф. Съсълов е един от водещите изследователи в екипа на космическия телескоп Kepler и в нейното продължение, космическия телескоп TESS. Проф. Съсълов е автор на над 700 научни публикации (включително в Science и Nature), цитирани над 40 000 пъти. Неговият h-индекс е 89.

Проф. Константинос Нихоритис е роден на 02.01.1955 г. в с. Калитея, гр. Тива, окр. Беотия. Той е изтъкнат гръцки старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българската културна история и връзките й с Атон. Последователно завършва Атонската духовна академия (1976 г.) и Софийската духовна академия (1981 г.). Защитава дисертация за ОКС «Доктор» в Кирило-Методиевския научен център при БАН (1987 г.) и за «Доктор на науките» във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (2000 г.). Понастоящем е професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун.

Научната продукция на проф. Нихоритис е изключително богата и разнообразна. Автор е на 12 книги (4 като съставителство) на гръцки и на български, на над 100 научни статии и студии на български, гръцки, немски и английски, на 5 учебника и учебни помагала за изучаване на български език от гърци. Отличен познавач е на Атонските библиотеки, откривател на редица нови извори за българската история и за българското книжовно наследство. Той е сред учените, на които дължим най-много открити гръцки извори за Кирило-Методиевото дело в международен план. Сред дисциплините, които преподава, са „Кирилометодиевистика“, „Духовен живот и култура на славяните“, „Въведение в славянската палеография“, „Света Гора и славяните“, „Личности от балканската култура“, „История на балканските литератури“, „Български език и литература“ и др. Публикува редица неизвестни досега текстове, като за първи път реабилитира новомъченичеството като явление от голямо значение за историческата наука и за първи път разглежда ролята на Атон специално за българското новомъченичество. Благодарение на неговите изследвания се очертават живота и дейността на петима малко известни български светци: Йоан Български, Дамаскин Габровски, Игнатий Старозагорски (чието име възприема Васил Левски при подстригването си за дякон), Онуфрий Габровски и Прокопий Варненски.
        
В научните трудове на проф. Нихоритис се открояват две важни области, в които той има значими приноси. Едната е Кирило-Методиевото книжовно наследство и дейността на Кирило-Методиевите следовници. Другата е свързана с късното Средновековие и с Възраждането. Трудовете му хвърлят обилна светлина върху българо-гръцките книжовни и духовни връзки през вековете.

Проф. Нихоритис има приноси и върху изследването на народната култура на славяните, включително и на българите. Защитава идеята, че европейската идентичност се постига чрез запазването на националната идентичност и чрез познаването и съхраняването на народностните традиции. Системно служи на каузата за изучаване и популяризиране на българския език и на българската култура в Гърция: повече от 30 години преподава български език в няколко гръцки университета и води различни курсове по българска култура от Средновековието през Възраждането до съвременността. В този смисъл проф. Нихоритис става посланик на българщината в Гърция. Българската наука и българската общественост му дължат немалко за съхраняването на паметта за българските духовни, културни и книжовни традиции. За приноса си в изучаването и популяризирането на българската история, език и култура той е удостоен с Почетния медал „Иван Вазов“ (2002 г.) и с научното звание „Доктор хонорис кауза“ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2020 г.).
За асоциирани членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН се избират български учени или творци на изкуствата, които работят и живеят постоянно в чужбина. Асоциираният член на САЧК допринася за издигането на международната известност и престижност на БАН, на науката и изкуството в България, както и съдейства за интеграцията на млади български учени или творци на изкуствата в международната научна и културна общност.
Дата на публикуване :: 21.03.2023, 17:42 ч.
БТА | Автор: / Редактор: Христо Янакиев
Събранието на академиците при Българската академия на науките (БАН) избра за чуждестранен член на БАН проф. Константинос Георгиу Нихоритис от Гърция. Това съобщиха от БАН на своята интернет страница.Нихоритис е изтъкнат гръцки старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българ ...
Публично
споделяне

     

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Международна конференция за звездни изследвания се провежда в София
Публикация / Новини (JSCI 31174)
Международна конференция за звездни изследвания се провежда в София
Институтът GATE и Центърът за върхови постижения на НАТО за управление на кризи подписаха споразумение за сътрудничество
Публикация / Новини (JSCI 31120)
Институтът GATE и Центърът за върхови постижения на НАТО за управление на кризи подписаха споразумение за сътрудничество
Товарният кораб „Дракон“ достави оборудване на Международната космическа станция
Публикация / Новини (JSCI 31126)
Товарният кораб „Дракон“ достави оборудване на Международната космическа станция
Образованието и науката правят просперитета на настоящето, но преди всичко дават бъдещето, каза министър Галин Цоков
Публикация / Новини (JSCI 31092)
Образованието и науката правят просперитета на настоящето, но преди всичко дават бъдещето, каза министър Галин Цоков
Гъбите могат да имат неизползван потенциал да съхраняват въглерод, установи проучване
Публикация / Новини (JSCI 31068)
Гъбите могат да имат неизползван потенциал да съхраняват въглерод, установи проучване
Германия върна рядък фосил на динозавър на Бразилия
Публикация / Новини (JSCI 31049)
Германия върна рядък фосил на динозавър на Бразилия
Криобиологът акад. Цветан Цветков е създател на българското космическо меню по научния проект
Публикация / Новини (JSCI 31020)
Акад. Цветан Цветков - Криобиологът с неизброими в науката постижения
WWF: Планетата е застрашена до 30 години да се покрие с 12 млрд. тона пластмаса
Публикация / Новини (JSCI 30983)
WWF: Планетата е застрашена до 30 години да се покрие с 12 млрд. тона пластмаса
Огромно торбесто животно е живяло в Австралия преди 3,5 милиона години
Публикация / Новини (JSCI 30922)
Огромно торбесто животно е живяло в Австралия преди 3,5 милиона години
Секвенираха генома и пълния набор от ДНК на повече от половината видове примати
Публикация / Новини (JSCI 30768)
Секвенираха генома и пълния набор от ДНК на повече от половината видове примати
Аржентинка стана първата жена начело на метеорологичната агенция на ООН
Публикация / Новини (JSCI 30642)
Аржентинка стана първата жена начело на метеорологичната агенция на ООН
Австралийски изследователи идентифицираха непознат досега вид древен торбест бозайник
Публикация / Новини (JSCI 30504)
Австралийски изследователи идентифицираха непознат досега вид древен торбест бозайник
Световната метеорологична организация предупреди за промени в криосферата
Публикация / Новини (JSCI 30439)
Световната метеорологична организация предупреди за промени в криосферата
Китай разработва първия за страната лунен роувър, пилотиран от двама астронавти
Публикация / Новини (JSCI 30339)
Китай разработва първия за страната лунен роувър, пилотиран от двама астронавти
Непал отбеляза 70-годишнината от първото успешно изкачване на Еверест
Публикация / Новини (JSCI 30302)
Непал отбеляза 70-годишнината от първото успешно изкачване на Еверест
Китай планира да изстреля утре следващата си пилотирана мисия към космическата си станция
Публикация / Новини (JSCI 30292)
Китай планира да изстреля утре следващата си пилотирана мисия към космическата си станция
Каменна скулптура на над 2000 години бе върната на Мексико от САЩ
Публикация / Новини (JSCI 30223)
Каменна скулптура на над 2000 години бе върната на Мексико от САЩ
Едмънд Хилари (вляво) и Шерпа Тензинг Норгай (вдясно) с лидера на експедицията полковник Джон Хънт (в центъра) в Катманду, след като се спуска от Еверест
Публикация / Новини (JSCI 30134)
Непал и алпинистката общност ще празнуват 70 години от първото успешно изкачване на Еверест
Конференцията "Музеи и културно наследство – исторически и съвременни измерения" бе открита в актовата зала на Община Плевен
Публикация / Новини (JSCI 30082)
Плевен е домакин на две научни конференции, посветени на музейното дело в региона и на археологията
Дискусия за влиянието на изкуствения интелект върху висшето образование се състоя в Софийския университет
Публикация / Новини (JSCI 30050)
Дискусия за влиянието на изкуствения интелект върху висшето образование се състоя в Софийския университет
Големите загадки в науката: Забележителните нерешени задачи във физиката
Публикация / Новини (JSCI 30020)
Големите загадки в науката: Забележителните нерешени задачи във физиката
Руският космически кораб
Публикация / Новини (JSCI 30016)
Руският космически кораб "Прогрес МС-23" с полезен товар за МКС беше изведен в орбита
Доц. инж. Йордан Георгиев е сред отличените с тазгодишната награда
Публикация / Новини (JSCI 29913)
Доц. инж. Йордан Георгиев е сред отличените с тазгодишната награда "Питагор" за млад учен
James Webb - Астрономи идентифицираха най-ранната по рода си галактика, откривана досега
Публикация / Новини (JSCI 29890)
James Webb - Астрономи идентифицираха най-ранната по рода си галактика, откривана досега
Фосили на древни животни, намерени в Южна Африка, разкриват нови подробности от историята на Земята
Публикация / Новини (JSCI 29882)
Фосили на древни животни, намерени в Южна Африка, разкриват нови подробности от историята на Земята
Терапия с моноклонални антитела дава обнадеждаващи резултати при ревматоиден артрит
Публикация / Новини (JSCI 29785)
Терапия с моноклонални антитела дава обнадеждаващи резултати при ревматоиден артрит
В Технически университет – Габрово се открива Международна научна конференция
Публикация / Новини (JSCI 29759)
В Технически университет – Габрово се открива Международна научна конференция "Мехатроника, еко и енергоспестяващи системи и технологии"
Учени откриха нов начин за измерване на магнитуда на земетресения
Публикация / Новини (JSCI 29749)
Учени откриха нов начин за измерване на магнитуда на земетресения
Литият e наречен „новият петрол“. Ето какво трябва да знаете за него
Публикация / Новини (JSCI 29689)
Литият e наречен „новият петрол“. Ето какво трябва да знаете за него
Химикът проф. Тодор Дудев от Софийския университет получи Голямата награда за наука
Публикация / Новини (JSCI 29683)
Химикът проф. Тодор Дудев от Софийския университет получи Голямата награда за наука "Питагор" на МОН
Още публикации
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени.
Отвори Радио / Podcast
Затвори
Не е избран