РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в ИИКТ на БАН

Публикация / Научна точка Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 15.03.2023 , 13:17 ч. , JSCI Идентификатор 24787
Редактор: Ралица Илкова
Абстракт:: Еспериментална, изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на Българската академия на науките (БАН), която ще е по финансирания от програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE".Доц. Димитър Проданов е от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, и от Neuroelectronics Research Flanders, Interuniversity Microelectronics Center (Imec), Belgium).
       
Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив
Пълен текст (JSCI 24787) Прочетена 6744

Еспериментална, изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на Българската академия на науките (БАН), която ще е по финансирания от програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE". Това каза доц. Димитър Проданов, който изнесе днес академична лекция на тема "Перспективи на невротехнологиите" в Големия салон на БАН.

Доц. Димитър Проданов е от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, и от Neuroelectronics Research Flanders, Interuniversity Microelectronics Center (Imec), Belgium).

Директорът на ИИКТ-БАН чл.-кор. Светозар Маргенов каза, че изследванията на доц. Димитър Проданов са силно интердисциплинарни и са свързани с неговата биография, с образованието му и със специализациите му в медицината, физиологията и наноелектрониката. Но той има и поредица от самостоятелни статии по математика, което също е впечатляващо, подчерта директорът на ИИКТ-БАН. Той уточни, че Димитър Проданов от две години е избран за доцент в Института по информационни и комуникационни технологии.

Доц. Проданов каза, че работи от 15 години в Imec и отбеляза, че той се налага като водещ изследователски център по микроелектроника и наноелектроника в Европа, но и в света. 

Невротехнологиите са клас инженерни приложения за взаимодействие с нервната система. Към тях спадат имплантируеми устройства за дълбоко-мозъчна електростимулация, периферна нервна стимулация, многоканални мозъчни сензори и т.н., както и неинвазивни технологии като ЕЕГ, обясни ученият.

В лекцията си доц. Проданов акцентира върху технологичния прогрес в разработката на многоканални CMOS сензори в Imec и на проблематиката при взаимодействието на имплантите с мозъчната тъкан. Разбирането как имплантираните електроди взаимодействат с мозъчната тъкан ще спомогне за разработката на нови поколения устройства, каза ученият. Той обясни в лекцията си и основните направления на работа на финансирания по програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE", който има за цел да създаде експериментална лаборатория в Института по информационни и комуникационни технологии.

Проектът ще работи по четири свързани направления - високоеластични взаимодействия на импланта с тъканта, оптимизация на геометрията на сензорите, дифузионни процеси на интерфейса, ефекти на взаимодействието върху мозъчната активност. В лабораторията ще се моделират и изследват свойствата, геометрията и механичните ефекти при взаимодействие на мозъка с имплантирани електроди. Очакваните резултати ще доведат до разработването на нови технологии за лечение на неврологични заболявания, като болестта на Паркинсон. Проектът ще подобри международната изследователска видимост на института в областта на невротехнологиите. Дългосрочната амбиция на екипа на проекта е да катализира формирането на български високотехнологичен клъстер в невротехнологиите.

Доц. Димитър Проданов споделя позиция в центъра по наноелектроника Imec в град Льовен, Белгия, който е водещ изследователски център в областта на наноелектрониката и цифровите технологии в света. Той е завършил медицина в Медицинския университет в София през 1999 г. и е защитил през 2006 г. докторска степен по физиология в университета Твенте, в град Енсхеде, Нидерландия. През 2006 г. получава стипендия "John G Nicholls" от International Brain Research Organization (IBRO), за да продължи изследванията си в областта на невронауките в Католическия университет - Льовен, Белгия. През 2007-2008 г. работи като постдокторант в областта на терапевтичните приложения на стимулацията на вагусовия нерв и патофизиологията на мигрената в Университета на Лиеж, Белгия. От 2008 г. доц. Проданов започва научна работа в Imec, където провежда разработки, свързани с развитието на дълбока мозъчна стимулация и записи с висока плътност от мозъка. От 2013 г. доц. Проданов е асоцииран изследовател в института Neuroelectronics Research Flanders (NERF).

Доц. Проданов има разработки в изчислителната биология и терапевтичната модулация на мозъчната активност и оценката на риска на био- и нанотехнологиите. Техническите му интереси включват приложения на инструменти на компютърната алгебра и числени алгоритми за моделиране на биофизични явления и обработка на изображения. От 2003 г. е активен разработчик на свободно достъпната софтуерна програма за анализ на изображения ImageJ. От 2009 г. доц. Проданов работи и в новата научна област Невроинформатика. Автор е на над 60 научни статии, на шест глави от книги и на два патента. Член е на Белгийското неврологично дружество и на International Neuroinformatics Coordination Facility (INCF).

На лекцията присъства заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, както и академици, член-кореспонденти и учени от институти на Академията.  

Публикация / Новини (JSCI 24787)
Дата на публикуване :: 15.03.2023, 13:17 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Министерството на образованието и науката, и УНИЦЕФ ще подпишат Меморандум за сътрудничество
Към публикацията
Добра запазеност на високите стени на крепостта край село Храстово отчитат археолозите в края на разкопките
Към публикацията
Китай изстреля пилотиратаната си мисия "Шънчжоу-16" към космическата си станция
Към публикацията
Д-р Даниела Донева е носителят на наградата за млад учен "Густав Херц" на Немското физическо дружество за 2024 г.
Към публикацията
Вирусът SARS-CoV-2 (КОВИД-19) може да се завърне с повече сила, предупреждават учени
Към публикацията
Парламентът в Мексико проведе второ заседание, посветено на НЛО
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Мъжките комари през периода креда са били кръвосмучещи
Към публикацията
Тържествено ще бъде открит лабораторният комплекс кампус "Лозенец" на Софийския университет
Към публикацията
Иран съобщи, че е изпратил в орбита капсула с животни като подготвка за мисии с хора
Към публикацията
Ковашка работилница проучиха археолози в късноантична крепост край Твърдица
Към публикацията
Български екип привлече вниманието към здравето на почвите на КОП28 с мултимедиен спектакъл
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 26343)
Дата :: 05.04.2023 , 12:58
Възможно е глобалното затопляне да влияе положително на някои застрашени видове
Според някои учени наблюдаваното разширяване на границите на хабитатите на някои застрашени видове може да се дължи на глобалното затопляне, съобщи Ройтерс. Все ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 32340)
Дата :: 22.06.2023 , 18:02
Руските космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин излязоха в открития космос
Космонавтите на Роскосмос Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин излязоха от модула "Поиск" на Международната космическа станция (МКС) за четвъртата извънкорабна де ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 21302)
Дата :: 26.01.2023 , 14:56
Как Бионтех създаде ваксина със „Скоростта на светлината”
„Скоростта на светлината” – с този свой проект биотехнологичната компания „Бионтех” превърна разработките си в областта на терапиите въз основа на информационна ...
Към публикацията
SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING
LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY
STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии
- Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г

- Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г

- Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г
Вижте повече
Единствените панди в Обединеното кралство Ян Гуан и Тян Тян пристигнаха успешно в Китай
Великобритания върна на Китай две големи панди, след като животните прекараха 12 години в зоопарка в Единбург, съобщи Синхуа.  ...
Публикация / N (JSCI 43068)
В модната индустрия всичко е дизайн, не само моделите, каза Елън Макартър
В модната индустрия всичко е дизайн, не само моделите, каза Елън Макартър на събитие, посветено на пътя на модната индустрия до &b ...
Публикация / N (JSCI 43048)
Институтът GATE откри новата си високотехнологична сграда в София
Институтът „Големи данни в полза на интелигентното общество“ (GATE) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ откри новата ...
Публикация / N (JSCI 43013)
Публикация / Новини (JSCI 42960)
Дата :: 04.12.2023 , 17:15
Иновациите са ключови за справяне с климатичната криза
Иновациите са ключови за справяне с климатичната криза
Иновациите са ключови за справяне с климатичната криза, и то всички видове иновации – технологични, икономически, полити ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 42917)
Дата :: 04.12.2023 , 10:48
Пандите от Единбургския зоопарк поемат обратно към дома в Китай
Пандите от Единбургския зоопарк поемат обратно към дома в Китай
Единствените представители на вида Голяма панда във Великобритания поемат днес на път към дома в Китай, след като прекар ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 42871)
Дата :: 02.12.2023 , 12:52
Индийската космическа станция „Адитя-L1“ започна да изучава слънчевия вятър
Индийската космическа станция „Адитя-L1“ започна да изучава слънчевия вятър
Индийската безпилотна космическа станция за слънчеви изследвания „Адитя-L1“ започна да изследва слънчевия вятър, съобщи ...
Към публикацията
Още публикации

Изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в ИИКТ на БАН

La Science / Науката
Издание : Научна точка
Дата на публикуване :: 15.03.2023, 13:17 ч.
JSCI Идентификатор :: 24787
Редактор:: Ралица Илкова
Абстракт:: Еспериментална, изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на Българската академия на науките (БАН), която ще е по финансирания от програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE".Доц. Димитър Проданов е от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, и от Neuroelectronics Research Flanders, Interuniversity Microelectronics Center (Imec), Belgium).
Публично
споделяне

     
Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив
Пълен текст (JSCI 24787) Прочетена: 6744

Еспериментална, изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на Българската академия на науките (БАН), която ще е по финансирания от програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE". Това каза доц. Димитър Проданов, който изнесе днес академична лекция на тема "Перспективи на невротехнологиите" в Големия салон на БАН.

Доц. Димитър Проданов е от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, и от Neuroelectronics Research Flanders, Interuniversity Microelectronics Center (Imec), Belgium).

Директорът на ИИКТ-БАН чл.-кор. Светозар Маргенов каза, че изследванията на доц. Димитър Проданов са силно интердисциплинарни и са свързани с неговата биография, с образованието му и със специализациите му в медицината, физиологията и наноелектрониката. Но той има и поредица от самостоятелни статии по математика, което също е впечатляващо, подчерта директорът на ИИКТ-БАН. Той уточни, че Димитър Проданов от две години е избран за доцент в Института по информационни и комуникационни технологии.

Доц. Проданов каза, че работи от 15 години в Imec и отбеляза, че той се налага като водещ изследователски център по микроелектроника и наноелектроника в Европа, но и в света. 

Невротехнологиите са клас инженерни приложения за взаимодействие с нервната система. Към тях спадат имплантируеми устройства за дълбоко-мозъчна електростимулация, периферна нервна стимулация, многоканални мозъчни сензори и т.н., както и неинвазивни технологии като ЕЕГ, обясни ученият.

В лекцията си доц. Проданов акцентира върху технологичния прогрес в разработката на многоканални CMOS сензори в Imec и на проблематиката при взаимодействието на имплантите с мозъчната тъкан. Разбирането как имплантираните електроди взаимодействат с мозъчната тъкан ще спомогне за разработката на нови поколения устройства, каза ученият. Той обясни в лекцията си и основните направления на работа на финансирания по програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE", който има за цел да създаде експериментална лаборатория в Института по информационни и комуникационни технологии.

Проектът ще работи по четири свързани направления - високоеластични взаимодействия на импланта с тъканта, оптимизация на геометрията на сензорите, дифузионни процеси на интерфейса, ефекти на взаимодействието върху мозъчната активност. В лабораторията ще се моделират и изследват свойствата, геометрията и механичните ефекти при взаимодействие на мозъка с имплантирани електроди. Очакваните резултати ще доведат до разработването на нови технологии за лечение на неврологични заболявания, като болестта на Паркинсон. Проектът ще подобри международната изследователска видимост на института в областта на невротехнологиите. Дългосрочната амбиция на екипа на проекта е да катализира формирането на български високотехнологичен клъстер в невротехнологиите.

Доц. Димитър Проданов споделя позиция в центъра по наноелектроника Imec в град Льовен, Белгия, който е водещ изследователски център в областта на наноелектрониката и цифровите технологии в света. Той е завършил медицина в Медицинския университет в София през 1999 г. и е защитил през 2006 г. докторска степен по физиология в университета Твенте, в град Енсхеде, Нидерландия. През 2006 г. получава стипендия "John G Nicholls" от International Brain Research Organization (IBRO), за да продължи изследванията си в областта на невронауките в Католическия университет - Льовен, Белгия. През 2007-2008 г. работи като постдокторант в областта на терапевтичните приложения на стимулацията на вагусовия нерв и патофизиологията на мигрената в Университета на Лиеж, Белгия. От 2008 г. доц. Проданов започва научна работа в Imec, където провежда разработки, свързани с развитието на дълбока мозъчна стимулация и записи с висока плътност от мозъка. От 2013 г. доц. Проданов е асоцииран изследовател в института Neuroelectronics Research Flanders (NERF).

Доц. Проданов има разработки в изчислителната биология и терапевтичната модулация на мозъчната активност и оценката на риска на био- и нанотехнологиите. Техническите му интереси включват приложения на инструменти на компютърната алгебра и числени алгоритми за моделиране на биофизични явления и обработка на изображения. От 2003 г. е активен разработчик на свободно достъпната софтуерна програма за анализ на изображения ImageJ. От 2009 г. доц. Проданов работи и в новата научна област Невроинформатика. Автор е на над 60 научни статии, на шест глави от книги и на два патента. Член е на Белгийското неврологично дружество и на International Neuroinformatics Coordination Facility (INCF).

На лекцията присъства заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, както и академици, член-кореспонденти и учени от институти на Академията.  

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Единствените панди в Обединеното кралство Ян Гуан и Тян Тян  пристигнаха успешно в Китай
Публикация / Новини (JSCI 43068)
Единствените панди в Обединеното кралство Ян Гуан и Тян Тян пристигнаха успешно в Китай
В модната индустрия всичко е дизайн, не само моделите, каза Елън Макартър
Публикация / Новини (JSCI 43048)
В модната индустрия всичко е дизайн, не само моделите, каза Елън Макартър
Институтът GATE откри новата си високотехнологична сграда в София
Публикация / Новини (JSCI 43013)
Институтът GATE откри новата си високотехнологична сграда в София
Иновациите са ключови за справяне с климатичната криза
Публикация / Новини (JSCI 42960)
Иновациите са ключови за справяне с климатичната криза
Пандите от Единбургския зоопарк поемат обратно към дома в Китай
Публикация / Новини (JSCI 42917)
Пандите от Единбургския зоопарк поемат обратно към дома в Китай
Още от рубриката
Последни новини
Мъжките комари през периода креда са били кръвосмучещи
Към публикацията
Тържествено ще бъде открит лабораторният комплекс кампус "Лозенец" на Софийския университет
Към публикацията
Иран съобщи, че е изпратил в орбита капсула с животни като подготвка за мисии с хора
Към публикацията
Ковашка работилница проучиха археолози в късноантична крепост край Твърдица
Към публикацията
Български екип привлече вниманието към здравето на почвите на КОП28 с мултимедиен спектакъл
Към публикацията
Още новини
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени.
Не е избран
Изберете: La Science | Newark | ТOSM