Изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в ИИКТ на БАН

Дата на публикуване :: 15.03.2023 , 13:17 ч. , JSCI Идентификатор 24787 БТА | Автор: Димитрина Ветова / Редактор: Ралица Илкова Еспериментална, изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на Българската академия на науките (БАН), която ще е по финансирания от програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE". Това каза доц. Димитър Проданов, който изнесе днес академична лекция на тема "Перспективи на невротехнологиите" в Големия сало ... Приложения към публикацията: N/A Снимка © Димитрина Ветова Пълен текст (JSCI 24787) Прочетена 6436 Еспериментална, изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на Българската академия на науките (БАН), която ще е по финансирания от програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE". Това каза доц. Димитър Проданов, който изнесе днес академична лекция на тема "Перспективи на невротехнологиите" в Големия салон на БАН. Доц. Димитър Проданов е от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, и от Neuroelectronics Research Flanders, Interuniversity Microelectronics Center (Imec), Belgium). Директорът на ИИКТ-БАН чл.-кор. Светозар Маргенов каза, че изследванията на доц. Димитър Проданов са силно интердисциплинарни и са свързани с неговата биография, с образованието му и със специализациите му в медицината, физиологията и наноелектрониката. Но той има и поредица от самостоятелни статии по математика, което също е впечатляващо, подчерта директорът на ИИКТ-БАН. Той уточни, че Димитър Проданов от две години е избран за доцент в Института по информационни и комуникационни технологии. Доц. Проданов каза, че работи от 15 години в Imec и отбеляза, че той се налага като водещ изследователски център по микроелектроника и наноелектроника в Европа, но и в света.  Невротехнологиите са клас инженерни приложения за взаимодействие с нервната система. Към тях спадат имплантируеми устройства за дълбоко-мозъчна електростимулация, периферна нервна стимулация, многоканални мозъчни сензори и т.н., както и неинвазивни технологии като ЕЕГ, обясни ученият. В лекцията си доц. Проданов акцентира върху технологичния прогрес в разработката на многоканални CMOS сензори в Imec и на проблематиката при взаимодействието на имплантите с мозъчната тъкан. Разбирането как имплантираните електроди взаимодействат с мозъчната тъкан ще спомогне за разработката на нови поколения устройства, каза ученият. Той обясни в лекцията си и основните направления на работа на финансирания по програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE", който има за цел да създаде експериментална лаборатория в Института по информационни и комуникационни технологии. Проектът ще работи по четири свързани направления - високоеластични взаимодействия на импланта с тъканта, оптимизация на геометрията на сензорите, дифузионни процеси на интерфейса, ефекти на взаимодействието върху мозъчната активност. В лабораторията ще се моделират и изследват свойствата, геометрията и механичните ефекти при взаимодействие на мозъка с имплантирани електроди. Очакваните резултати ще доведат до разработването на нови технологии за лечение на неврологични заболявания, като болестта на Паркинсон. Проектът ще подобри международната изследователска видимост на института в областта на невротехнологиите. Дългосрочната амбиция на екипа на проекта е да катализира формирането на български високотехнологичен клъстер в невротехнологиите. Доц. Димитър Проданов споделя позиция в центъра по наноелектроника Imec в град Льовен, Белгия, който е водещ изследователски център в областта на наноелектрониката и цифровите технологии в света. Той е завършил медицина в Медицинския университет в София през 1999 г. и е защитил през 2006 г. докторска степен по физиология в университета Твенте, в град Енсхеде, Нидерландия. През 2006 г. получава стипендия "John G Nicholls" от International Brain Research Organization (IBRO), за да продължи изследванията си в областта на невронауките в Католическия университет - Льовен, Белгия. През 2007-2008 г. работи като постдокторант в областта на терапевтичните приложения на стимулацията на вагусовия нерв и патофизиологията на мигрената в Университета на Лиеж, Белгия. От 2008 г. доц. Проданов започва научна работа в Imec, където провежда разработки, свързани с развитието на дълбока мозъчна стимулация и записи с висока плътност от мозъка. От 2013 г. доц. Проданов е асоцииран изследовател в института Neuroelectronics Research Flanders (NERF). Доц. Проданов има разработки в изчислителната биология и терапевтичната модулация на мозъчната активност и оценката на риска на био- и нанотехнологиите. Техническите му интереси включват приложения на инструменти на компютърната алгебра и числени алгоритми за моделиране на биофизични явления и обработка на изображения. От 2003 г. е активен разработчик на свободно достъпната софтуерна програма за анализ на изображения ImageJ. От 2009 г. доц. Проданов работи и в новата научна област Невроинформатика. Автор е на над 60 научни статии, на шест глави от книги и на два патента. Член е на Белгийското неврологично дружество и на International Neuroinformatics Coordination Facility (INCF). На лекцията присъства заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, както и академици, член-кореспонденти и учени от институти на Академията.   Публикация / Новини (JSCI 24787) Дата на публикуване :: 15.03.2023, 13:17 ч. Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес. ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА Научна конференция по повод двестагодишнината от рождението на Добри Чинтулов ще се състои на 21 и 22 октомври в Сливен Към публикацията Откриха връзка между използването на електронни устройства и развитието на мозъка в детството Към публикацията Японски милиардер обещава да направи важно съобщение за космоса Към публикацията Слушалките и силната музика застрашават слуха на над един милиард младежи по света Към публикацията Нова лаборатория на БАН по спектроскопия на ядрено-магнитен резонанс ще изследва състава на лечебни и ароматични растения Към публикацията Недостатъчният прием на вода, води до завишени нива на натрии в кръвта и крие сериозен риск за здравето Към публикацията Още публикации

.

ОЩЕ ОТ ДНЕС Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания Марс Експрес: 20 години изследване на космоса Към публикацията НИГГГ-БАН: Земетресението в Пловдив е в сеизмогенна зона Марица Към публикацията БАН присъди почетен плакет - златен на Института по електроника "Акад. Емил Джаков" за научен принос и за 60 години от създаването му Към публикацията Испанската награда „Принцеса на Астурия“ бе присъдена на трима американски биолози за изследвания на микроорганизми Към публикацията Германски музей върна маорски череп на Нова Зеландия Към публикацията La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство Научете повече Публикация / Новини (JSCI 25445) Дата :: 23.03.2023 , 21:00 Учени предупреждават за опасността от рядко срещан паразит, причиняващ спонтанни аборти и неврологични заболявания Четири морски видри, изхвърлени на брега на брега в щата Калифорния, умряха от рядко срещан паразит и учените предупреждават, че е възможно той да зарази други ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 11990) Дата :: 23.08.2022 , 10:30 Кучетата плачат от радост, установи японско изследване Кучетата могат да плачат от радост, когато се срещнат със стопаните си, установиха учени от университета Азабу в Токио, Япония, предадоха ДПА и АФП. Резултатите ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 11621) Дата :: 14.08.2022 , 15:23 Мащабно изследване потвърди безопасността на иРНК ваксините срещу КОВИД-19 по време на бременност Ваксините с иРНК срещу КОВИД-19 са безопасни по време на бременност и бременните жени съобщават за по-малко здравословни проблеми след ваксинация в сравнение с ... Към публикацията SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии - Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г - Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г - Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г Вижте повече

Германски музей върна маорски череп на Нова Зеландия Музеят във Висбаден, Западна Германия, върна маорски череп на Нова Зеландия, съобщи ДПА.  Татуираният и съхранен човешки чер ... Публикация / N (JSCI 31195) Към публикацията

Температурата на повърхността на океаните през изминалия май е била рекордно висока Температурата на повърхността на океаните през май е най-висока за този месец, откакто се отчитат данни, предаде АФП, като цитира ... Публикация / N (JSCI 31162) Към публикацията

Изследователи разработиха метод за дълбока мозъчна стимулация, която подобрява паметта Израелски и американски изследователи разработиха нов метод за дълбока мозъчна стимулация по време на сън с цел подобряването на к ... Публикация / N (JSCI 31141) Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 31061) Дата :: 06.06.2023 , 12:50 ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района ДНК, попаднала във въздушни филтри, показва какви растения и животни има в района, съобщи АП, позовавайки се на научно и ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 30965) Дата :: 05.06.2023 , 12:31 Институтът по електроника "Акад. Емил Джаков" ще чества своята 60-годишнина Тържественото честване за 60 години от основаването на Института по електроника "Акад. Емил Джаков" ще се състои на 7 юн ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 31006) Дата :: 05.06.2023 , 17:16 Надежда за нови възможности при лечението на рак дава технологията на иРНК ваксините Експериментална ваксина, разработена на базата на информационна РНК (иРНК) и добавена при лечение на онкоболни пациенти, ... Към публикацията

Еспериментална, изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на Българската академия на науките (БАН), която ще е по финансирания от програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE". Това каза доц. Димитър Проданов, който изнесе днес академична лекция на тема "Перспективи на невротехнологиите" в Големия салон на БАН.

Доц. Димитър Проданов е от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, и от Neuroelectronics Research Flanders, Interuniversity Microelectronics Center (Imec), Belgium).

Директорът на ИИКТ-БАН чл.-кор. Светозар Маргенов каза, че изследванията на доц. Димитър Проданов са силно интердисциплинарни и са свързани с неговата биография, с образованието му и със специализациите му в медицината, физиологията и наноелектрониката. Но той има и поредица от самостоятелни статии по математика, което също е впечатляващо, подчерта директорът на ИИКТ-БАН. Той уточни, че Димитър Проданов от две години е избран за доцент в Института по информационни и комуникационни технологии.

Доц. Проданов каза, че работи от 15 години в Imec и отбеляза, че той се налага като водещ изследователски център по микроелектроника и наноелектроника в Европа, но и в света. 

Невротехнологиите са клас инженерни приложения за взаимодействие с нервната система. Към тях спадат имплантируеми устройства за дълбоко-мозъчна електростимулация, периферна нервна стимулация, многоканални мозъчни сензори и т.н., както и неинвазивни технологии като ЕЕГ, обясни ученият.

В лекцията си доц. Проданов акцентира върху технологичния прогрес в разработката на многоканални CMOS сензори в Imec и на проблематиката при взаимодействието на имплантите с мозъчната тъкан. Разбирането как имплантираните електроди взаимодействат с мозъчната тъкан ще спомогне за разработката на нови поколения устройства, каза ученият. Той обясни в лекцията си и основните направления на работа на финансирания по програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE", който има за цел да създаде експериментална лаборатория в Института по информационни и комуникационни технологии.

Проектът ще работи по четири свързани направления - високоеластични взаимодействия на импланта с тъканта, оптимизация на геометрията на сензорите, дифузионни процеси на интерфейса, ефекти на взаимодействието върху мозъчната активност. В лабораторията ще се моделират и изследват свойствата, геометрията и механичните ефекти при взаимодействие на мозъка с имплантирани електроди. Очакваните резултати ще доведат до разработването на нови технологии за лечение на неврологични заболявания, като болестта на Паркинсон. Проектът ще подобри международната изследователска видимост на института в областта на невротехнологиите. Дългосрочната амбиция на екипа на проекта е да катализира формирането на български високотехнологичен клъстер в невротехнологиите.

Доц. Димитър Проданов споделя позиция в центъра по наноелектроника Imec в град Льовен, Белгия, който е водещ изследователски център в областта на наноелектрониката и цифровите технологии в света. Той е завършил медицина в Медицинския университет в София през 1999 г. и е защитил през 2006 г. докторска степен по физиология в университета Твенте, в град Енсхеде, Нидерландия. През 2006 г. получава стипендия "John G Nicholls" от International Brain Research Organization (IBRO), за да продължи изследванията си в областта на невронауките в Католическия университет - Льовен, Белгия. През 2007-2008 г. работи като постдокторант в областта на терапевтичните приложения на стимулацията на вагусовия нерв и патофизиологията на мигрената в Университета на Лиеж, Белгия. От 2008 г. доц. Проданов започва научна работа в Imec, където провежда разработки, свързани с развитието на дълбока мозъчна стимулация и записи с висока плътност от мозъка. От 2013 г. доц. Проданов е асоцииран изследовател в института Neuroelectronics Research Flanders (NERF).

Доц. Проданов има разработки в изчислителната биология и терапевтичната модулация на мозъчната активност и оценката на риска на био- и нанотехнологиите. Техническите му интереси включват приложения на инструменти на компютърната алгебра и числени алгоритми за моделиране на биофизични явления и обработка на изображения. От 2003 г. е активен разработчик на свободно достъпната софтуерна програма за анализ на изображения ImageJ. От 2009 г. доц. Проданов работи и в новата научна област Невроинформатика. Автор е на над 60 научни статии, на шест глави от книги и на два патента. Член е на Белгийското неврологично дружество и на International Neuroinformatics Coordination Facility (INCF).

На лекцията присъства заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, както и академици, член-кореспонденти и учени от институти на Академията.