РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Откриха "космат" охлюв отпреди 99 милиона години

Публикация / Проучване и Напредък Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 14.03.2023 , 19:31 ч. , JSCI Идентификатор 24733
Редактор: Александра Томова
Абстракт:: Вкаменелост на охлюв отпреди 99 милиона години - съвременник на динозаврите, чиято черупка е имала "къси и настръхнали косъмчета", е открита наскоро, предаде Франс прес, позовавайки се на Природонаучния музей в Колмар, Франция, където тя ще бъде изложена.Черупката с дължина 9 милиметра и височина 3,1 милиметра се характеризира с къси, настръхнали власинки по цялата си периферия, посочват още от институцията, която е получила ценната вкаменелост миналата година от колекционер.
       
Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив
Пълен текст (JSCI 24733) Прочетена 4020

Вкаменелост на охлюв отпреди 99 милиона години - съвременник на динозаврите, чиято черупка е имала "къси и настръхнали косъмчета", е открита наскоро, предаде Франс прес, позовавайки се на Природонаучния музей в Колмар, Франция, където тя ще бъде изложена.

Уловен в късче кехлибар от Мианма, този нов за науката вид е наречен Archaeocyclotus brevivillosus, се посочва в съобщението на музея.

Черупката с дължина 9 милиметра и височина 3,1 милиметра се характеризира с къси, настръхнали власинки по цялата си периферия, посочват още от институцията, която е получила ценната вкаменелост миналата година от колекционер.

Това окосмяване вероятно е дало многобройни селективни предимства на древните охлюви и следователно е благоприятствало излизането им от водата към континенталната сухоземна среда през мезозоя, отбелязват още от музея.

Данните не са нови, но потвърждават предишните: по времето, когато са завладявали сухоземната среда,  охлювите са имали косъмчета по черупките си, обяснява Жан-Мишел Бишен, малакалог (специалист по мекотелите) и един от авторите на изследването.

По думите му окосмяването е давало редица предимства на древните създания, особено по отношение на терморегулацията или борбата с хищниците, като е подпомагало камуфлажа.

Ученият казва още, че са известни 30 вида охлюви, уловени в кехлибари от Мианма и датиращи отпреди около 99 милиона години. Бишен нарича находката "изключителна", тъй като е свидетелство за биоразнообразието в ерата на динозаврите. 

Публикация / Новини (JSCI 24733)
Дата на публикуване :: 14.03.2023, 19:31 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Ухапване от комар: Съвети, които облекчават и лекуват по-бързо ухапванията
Към публикацията
Филиалът на Русенския университет в Разград е домакин на научна конференция с международно участие
Към публикацията
Бадемите могат да помогнат за намаляване на телесното тегло
Към публикацията
В Международният ден на Антарктида, В София се открива Инициативата "Месец на Антарктида"
Към публикацията
Тропическо растение помага в борбата срещу затлъстяването
Към публикацията
Откриха връзка между болестта на Алцхаймер, Helicobacter pylori, стомашния киселинен рефлукс, гастрита и язвата
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Теориите за космическата еволюция са под въпрос: Структурата на Вселената се образува изненадващо бързо
Към публикацията
Океан под повърхността на луната Европа е източникът на въглероден диоксид
Към публикацията
Киселото мляко може да неутрализира чесновата миризма
Към публикацията
Увеличава се броят на носорозите в Африка, обявиха природозащитници
Към публикацията
Потискането на негативните мисли може да е благоприятно за психичното здраве, установи проучване
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 17739)
Дата :: 24.11.2022 , 12:32
Европейската космическа агенция пише история с избора на първия параастронавт
Европейската космическа агенция пише история, след като в сряда обяви избора на астронавт, загубил крака си при катастрофа, писа Асошиейтед прес. Това е голяма ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 19362)
Дата :: 20.12.2022 , 20:18
Марс: Четири години по-късно космическият апарат InSight на NASA замлъкна на Червената планета
Това може да е краят на червената прашна линия за спускаемия модул "ИнСайт" на НАСА, който замлъкна след четири години на Марс, предаде Асошиейтед прес. Мощнос ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 30258)
Дата :: 28.05.2023 , 09:00
Лечение за безсъние може да помогне за успокояване на силно разстройство на съня
Изследователи от Медицинското училище на „Маунт Синай“, Ню Йорк, САЩ, са направили проучване, което показва показва как лечение за безсъние може да помогне за у ...
Към публикацията
SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING
LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY
STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии
- Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г

- Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г

- Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г
Вижте повече
Теориите за космическата еволюция са под въпрос: Структурата на Вселената се образува изненадващо бързо
Използвайки космическия телескоп на Джеймс Уеб (JWST), международен екип от изследователи, включително тези в Манчестърския универ ...
Публикация / N (JSCI 37912)
Учени от България и Нидерландия си партнират в над 300 проекта
Български и нидерландски учени партнират помежду си в състава на международни консорциуми по проекти, изпълнявани по Рамковата про ...
Публикация / N (JSCI 37748)
Симеон Матев: Сегашното лято е третото най-топло лято у нас за последните няколко десетилетия
Сегашното лято е третото най-топло лято у нас за последните няколко десетилетия. Лятото на 2012 г. е най-топлото в България, следв ...
Публикация / N (JSCI 37666)
Публикация / Новини (JSCI 37572)
Дата :: 18.09.2023 , 12:27
Индийската космическа станция Aditya-L1 започна да събира научни данни за Слънцето
Индийската космическа станция Aditya-L1 започна да събира научни данни за Слънцето
Автоматичната слънчева космическа станция „Адитя-L1“ започна да събира научни данни, съобщи Индийската организация за ко ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 37613)
Дата :: 18.09.2023 , 18:42
Рядък скелет на динозавър, известен като Бари, ще бъде продаден на търг в Париж
Рядък скелет на динозавър, известен като Бари, ще бъде продаден на търг в Париж
Изключително добре запазен скелет на динозавър на около 150 милиона години – камптозавър, наречен Бари, ще бъде продаден ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 37451)
Дата :: 15.09.2023 , 15:06
Рециклиране на паяци и преброяване на косми от носа печелят Антинобеловите награди
Рециклиране на паяци и преброяване на косми от носа печелят Антинобеловите награди
Рециклирането на мъртви паяци, преброяването на космите в носа и обяснението защо учените ближат камъни са сред печеливш ...
Към публикацията
Още публикации

Откриха "космат" охлюв отпреди 99 милиона години

La Science / Науката
Издание : Проучване и Напредък
Дата на публикуване :: 14.03.2023, 19:31 ч.
JSCI Идентификатор :: 24733
Редактор:: Александра Томова
Абстракт:: Вкаменелост на охлюв отпреди 99 милиона години - съвременник на динозаврите, чиято черупка е имала "къси и настръхнали косъмчета", е открита наскоро, предаде Франс прес, позовавайки се на Природонаучния музей в Колмар, Франция, където тя ще бъде изложена.Черупката с дължина 9 милиметра и височина 3,1 милиметра се характеризира с къси, настръхнали власинки по цялата си периферия, посочват още от институцията, която е получила ценната вкаменелост миналата година от колекционер.
Публично
споделяне

     
Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив
Пълен текст (JSCI 24733) Прочетена: 4020

Вкаменелост на охлюв отпреди 99 милиона години - съвременник на динозаврите, чиято черупка е имала "къси и настръхнали косъмчета", е открита наскоро, предаде Франс прес, позовавайки се на Природонаучния музей в Колмар, Франция, където тя ще бъде изложена.

Уловен в късче кехлибар от Мианма, този нов за науката вид е наречен Archaeocyclotus brevivillosus, се посочва в съобщението на музея.

Черупката с дължина 9 милиметра и височина 3,1 милиметра се характеризира с къси, настръхнали власинки по цялата си периферия, посочват още от институцията, която е получила ценната вкаменелост миналата година от колекционер.

Това окосмяване вероятно е дало многобройни селективни предимства на древните охлюви и следователно е благоприятствало излизането им от водата към континенталната сухоземна среда през мезозоя, отбелязват още от музея.

Данните не са нови, но потвърждават предишните: по времето, когато са завладявали сухоземната среда,  охлювите са имали косъмчета по черупките си, обяснява Жан-Мишел Бишен, малакалог (специалист по мекотелите) и един от авторите на изследването.

По думите му окосмяването е давало редица предимства на древните създания, особено по отношение на терморегулацията или борбата с хищниците, като е подпомагало камуфлажа.

Ученият казва още, че са известни 30 вида охлюви, уловени в кехлибари от Мианма и датиращи отпреди около 99 милиона години. Бишен нарича находката "изключителна", тъй като е свидетелство за биоразнообразието в ерата на динозаврите. 

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Теориите за космическата еволюция са под въпрос: Структурата на Вселената се образува изненадващо бързо
Публикация / Новини (JSCI 37912)
Теориите за космическата еволюция са под въпрос: Структурата на Вселената се образува изненадващо бързо
Учени от България и Нидерландия си партнират в над 300 проекта
Публикация / Новини (JSCI 37748)
Учени от България и Нидерландия си партнират в над 300 проекта
Климатологът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" главен асистент доктор Симеон Матев.
Публикация / Новини (JSCI 37666)
Симеон Матев: Сегашното лято е третото най-топло лято у нас за последните няколко десетилетия
Индийската космическа станция Aditya-L1 започна да събира научни данни за Слънцето
Публикация / Новини (JSCI 37572)
Индийската космическа станция Aditya-L1 започна да събира научни данни за Слънцето
Рядък скелет на динозавър, известен като Бари, ще бъде продаден на търг в Париж
Публикация / Новини (JSCI 37613)
Рядък скелет на динозавър, известен като Бари, ще бъде продаден на търг в Париж
Още от рубриката
Последни новини
Теориите за космическата еволюция са под въпрос: Структурата на Вселената се образува изненадващо бързо
Към публикацията
Океан под повърхността на луната Европа е източникът на въглероден диоксид
Към публикацията
Киселото мляко може да неутрализира чесновата миризма
Към публикацията
Увеличава се броят на носорозите в Африка, обявиха природозащитници
Към публикацията
Потискането на негативните мисли може да е благоприятно за психичното здраве, установи проучване
Към публикацията
Още новини
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени.
Не е избран
Изберете: La Science | Newark | ТOSM