Геофизикът Васил Гурев: Съвсем малки промени в температурата могат значително да променят скоростта на топене на ледниците

Дата на публикуване :: 27.02.2023 , 18:24 ч. , JSCI Идентификатор 23685 Редактор: Александра Томова Абстракт:: Когато човек види снимка на Антарктида, на ледници, обикновено си представя един застинал, студен и неподвижен свят, но всъщност не е точно така. Ледниците имат свой живот – те живеят, развиват се и се движат.Съвсем малки промени в температурата могат значително да променят тяхната скорост на топене. Приложения към публикацията: N/A Публкацията е част от НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив Пълен текст (JSCI 23685) Прочетена 9861 Когато човек види снимка на Антарктида, на ледници, обикновено си представя един застинал, студен и неподвижен свят, но всъщност не е точно така. Ледниците имат свой живот – те живеят, развиват се и се движат. Съвсем малки промени в температурата могат значително да променят тяхната скорост на топене. Това сподели геофизикът и глациолог Васил Гурев от Физическия факултет на Софийския университет, дългогодишен член на Българския антарктически институт и участник в 31-вата българска антарктическа експедиция. Гурев работи по двугодишен проект за комплексни геофизични изследвания на ледници в района на Южния залив и българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Гергана Георгиева, която вече завърши полевата си работа на остров Ливингстън. „В своята горна част – зоната на акумулация, при снеговалеж ледникът трупа маса. Постепенно този сняг се превръща във фирн, а впоследствие и в лед. Този процес продължава с години – може да са няколко или цели десетилетия, в зависимост от мястото и условията. В топлите сезони ледникът губи маса, топейки се в долната си част – зоната на аблация. За една година един ледник би могъл да натрупа допълнително маса и да увеличи обема си или да го намали, като това е свързано с редица фактори, зависещи от средната температура за съответния район“, обясни геофизикът. „Във втората половина на ХХ в. регионът на Антарктическия полуостров и Южните Шетландски острови се е характеризирал със значително повишаване на средната температура – около четири пъти повече, отколкото съседните региони. В края на миналия век и в началото на този тенденцията на повишаване на средната температура се променя. Ако през последните 20 години на миналия век е имало тенденция температурата в нашия район (бел. ред. района на о-в Ливингстън) да се повишава с 0.32° на всеки десет години, то в края на века тази тенденция на затопляне приключва и през следващите години се наблюдава леко понижение на температурата. Това дава повод да се зададе въпросът по какъв начин ледниците в района реагират на това захлаждане“, отбеляза той. Гурев допълни, че в района на о-в Ливингстън има ледници, следени от петнадесетина години, които значително намаляват темпото, с което губят маса. Това означава, че в рамките на 10-15 години те са успели да усетят това намаляване на температурата в района и са успели да отреагират на това. Счита се, че през тези петнадесетина години в зоната на акумулация, където се трупа сняг, е имало повече валежи от сняг. От друга страна, в зоната на аблация, там където се губи маса, летата са били малко по-студени. „Съвсем малки промени в температурата могат значително да променят скоростта на топене. Ако средната температура в долната част на ледника от 0.3° градуса се понижи до -0.2°, то там вече температурата е под нулата и топенето рязко намалява. Счита се, че именно това са основните причини тези ледници да реагират сравнително бързо, намалявайки значително скоростта, с която губят маса“, поясни Гурев. Трудно е да се предвиди какво точно ще стане през идните десетилетия, но част от научните публикации твърдят, че може би 15-годишният процес на захлаждане в региона на о-в Ливингстън е към своето приключване. Все пак ще трябва да изминат още няколко години, за да се види каква е новата тенденция“, сподели геофизикът. Публикация / Новини (JSCI 23685) Дата на публикуване :: 27.02.2023, 18:24 ч. Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес. ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА Министерството на образованието и науката, и УНИЦЕФ ще подпишат Меморандум за сътрудничество Към публикацията Добра запазеност на високите стени на крепостта край село Храстово отчитат археолозите в края на разкопките Към публикацията Китай изстреля пилотиратаната си мисия "Шънчжоу-16" към космическата си станция Към публикацията Д-р Даниела Донева е носителят на наградата за млад учен "Густав Херц" на Немското физическо дружество за 2024 г. Към публикацията Вирусът SARS-CoV-2 (КОВИД-19) може да се завърне с повече сила, предупреждават учени Към публикацията Парламентът в Мексико проведе второ заседание, посветено на НЛО Към публикацията Още публикации

.

ОЩЕ ОТ ДНЕС Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания Мъжките комари през периода креда са били кръвосмучещи Към публикацията Тържествено ще бъде открит лабораторният комплекс кампус "Лозенец" на Софийския университет Към публикацията Иран съобщи, че е изпратил в орбита капсула с животни като подготвка за мисии с хора Към публикацията Ковашка работилница проучиха археолози в късноантична крепост край Твърдица Към публикацията Български екип привлече вниманието към здравето на почвите на КОП28 с мултимедиен спектакъл Към публикацията La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство Научете повече Публикация / Новини (JSCI 10657) Дата :: 24.07.2022 , 14:10 Спътник "Космическо хвърчило" ще полети с послания на фенове на Марадона Фенове на Марадона записват аудио и видео послания в негова памет, които да бъдат изпратени в космоса със спътника "Космическо хвърчило", както го е нарекъл уру ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 12834) Дата :: 07.09.2022 , 16:28 Националният политехнически музей ще се включи в Европейските дни на наследството   Националният политехнически музей (НПТМ) ще се включи на 17 септември за пореден път в Европейските дни на наследството под надслов “Европа, общо наследст ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 18318) Дата :: 04.12.2022 , 08:58 Китайският кораб "Шънчжоу-14" се разкачи от китайската космическа станция Китайският пилотиран космически кораб "Шънчжоу-14" тази сутрин се разкачи от китайската космическа станция, съобщи Синхуа, като се позова на Китайската агенция ... Към публикацията SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии - Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г - Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г - Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г Вижте повече

Иран съобщи, че е изпратил в орбита капсула с животни като подготвка за мисии с хора Иран съобщи, че е изпратил в орбита капсула с животни, тъй като се подготвя за мисии с хора през следващите години, предаде Асошие ... Публикация / N (JSCI 43107) Към публикацията

Ковашка работилница проучиха археолози в късноантична крепост край Твърдица В края на месец ноември приключиха редовните археологически разкопки на ,,Късноантичната крепост и средновековен град ,,Вердица&rd ... Публикация / N (JSCI 43104) Към публикацията

Планетата може да премине критичния праг на затопляне по-рано от очакваното Вече е неизбежно прагът от 1,5 градуса Целзий на затопляне на планетата да бъде надхвърлян постоянно в продължение на години и вер ... Публикация / N (JSCI 43072) Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 43052) Дата :: 05.12.2023 , 16:07 Римски терми, атракциони, зона за къмпинг и бунгала са предвидени в зоната за социализация около античен град Хераклея Синтика край Петрич На среща с жители и бизнеса днес беше представен проектът за „Реставрация, консервация, опазване, популяризиране и ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 42970) Дата :: 04.12.2023 , 19:39 Китайската компания се готви да изстреля сателит с ракета, задвижвана от метан Китайската частна компания "Ленд спейс", която е базирана в Пекин, се подготвя да изстреля в орбита сателит в рамките на ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 42950) Дата :: 04.12.2023 , 15:02 Над 70 ученически астрофотографии са представени за участие в конкурса „Небесни брилянти“ Над 70 астрофотографии на ученици от цялата страна са представени за участие в конкурса „Небесни брилянти“, ... Към публикацията

Когато човек види снимка на Антарктида, на ледници, обикновено си представя един застинал, студен и неподвижен свят, но всъщност не е точно така. Ледниците имат свой живот – те живеят, развиват се и се движат. Съвсем малки промени в температурата могат значително да променят тяхната скорост на топене. Това сподели геофизикът и глациолог Васил Гурев от Физическия факултет на Софийския университет, дългогодишен член на Българския антарктически институт и участник в 31-вата българска антарктическа експедиция. Гурев работи по двугодишен проект за комплексни геофизични изследвания на ледници в района на Южния залив и българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Гергана Георгиева, която вече завърши полевата си работа на остров Ливингстън.

„В своята горна част – зоната на акумулация, при снеговалеж ледникът трупа маса. Постепенно този сняг се превръща във фирн, а впоследствие и в лед. Този процес продължава с години – може да са няколко или цели десетилетия, в зависимост от мястото и условията. В топлите сезони ледникът губи маса, топейки се в долната си част – зоната на аблация. За една година един ледник би могъл да натрупа допълнително маса и да увеличи обема си или да го намали, като това е свързано с редица фактори, зависещи от средната температура за съответния район“, обясни геофизикът.

„Във втората половина на ХХ в. регионът на Антарктическия полуостров и Южните Шетландски острови се е характеризирал със значително повишаване на средната температура – около четири пъти повече, отколкото съседните региони. В края на миналия век и в началото на този тенденцията на повишаване на средната температура се променя. Ако през последните 20 години на миналия век е имало тенденция температурата в нашия район (бел. ред. района на о-в Ливингстън) да се повишава с 0.32° на всеки десет години, то в края на века тази тенденция на затопляне приключва и през следващите години се наблюдава леко понижение на температурата. Това дава повод да се зададе въпросът по какъв начин ледниците в района реагират на това захлаждане“, отбеляза той.

Гурев допълни, че в района на о-в Ливингстън има ледници, следени от петнадесетина години, които значително намаляват темпото, с което губят маса. Това означава, че в рамките на 10-15 години те са успели да усетят това намаляване на температурата в района и са успели да отреагират на това. Счита се, че през тези петнадесетина години в зоната на акумулация, където се трупа сняг, е имало повече валежи от сняг. От друга страна, в зоната на аблация, там където се губи маса, летата са били малко по-студени.

„Съвсем малки промени в температурата могат значително да променят скоростта на топене. Ако средната температура в долната част на ледника от 0.3° градуса се понижи до -0.2°, то там вече температурата е под нулата и топенето рязко намалява. Счита се, че именно това са основните причини тези ледници да реагират сравнително бързо, намалявайки значително скоростта, с която губят маса“, поясни Гурев.

Трудно е да се предвиди какво точно ще стане през идните десетилетия, но част от научните публикации твърдят, че може би 15-годишният процес на захлаждане в региона на о-в Ливингстън е към своето приключване. Все пак ще трябва да изминат още няколко години, за да се види каква е новата тенденция“, сподели геофизикът.