В България има седем находища на късномиоценска хипарионова фауна

Дата на публикуване :: 20.01.2023 , 18:33 ч. , JSCI Идентификатор 20951 Редактор: Ралица Илкова Абстракт:: Късномиоценските находища на хипарионова фауна в страната, по които се работи, са седем. За откритите фосилизирани останки на животни разказа гл. ас. д-р Латинка Христова.Тя бе един от тримата лектори, които се включиха в събитие в Националният природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), посветено на отбелязването на 60-годишнината от основаването на Геолого-географския факултет на Софийския университет “Св. Приложения към публикацията: N/A Публкацията е част от НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив Пълен текст (JSCI 20951) Прочетена 6384 Късномиоценските находища на хипарионова фауна в страната, по които се работи, са седем. За откритите фосилизирани останки на животни разказа гл. ас. д-р Латинка Христова. Тя бе един от тримата лектори, които се включиха в събитие в Националният природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), посветено на отбелязването на 60-годишнината от основаването на Геолого-географския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Д-р Христова и останалите двама участници в серията научнопопулярни лекции на палеонтологични теми - д-р Пламен Андреев и магистър Владимир Николов, са възпитаници на Геолого-географския факултет. Гл. ас. д-р Латинка Христова, която е специалист в отдел “Палеонтология и минералогия” на НПМ–БАН, разказа, че най-ранното находище, открито в нашата страна с по-богата фауна, а не единични находки, е в Несебър. По думите там са намерени уникални хипариони, които в европейски мащаб могат за в бъдеще да променят таксониката. Христова отбеляза още, че най-късният обект е Азмака. Това са комплексни обекти, в които може да има до 10 или повече находища, допълни тя. Д-р Христова разказа за появата на хипарионите, които са дали името на този тип фауна, по нашите земи. Тя отбеляза, че хипарионите, които са трипръсти коне, измрели без да оставят потомци, са една малка част от представителите на конете в Северна Америка. Преди около 11 млн. години те  навлизат в Стария свят, където не срещат конкуренция и преживяват своя тотален разцвет. Гл. ас. Христова разказа, че противно на писаното в някои учебници, съвременните коне не са техни наследници. Хипарионовата фауна в нашия район, т. нар. балкано-иранска провинция, която обхваща териториите от Балканите, минава през Северното Черноморие, както и на юг през Турция стига чак до Афганистан, преди около 8-7 млн. години, е представлявала гористи савани с големи открити пространства. Горите са били по-плътни най-вече покрай реките. Сред често срещаните находки от онова време са останки от газели, малко фосили има от елени, а в някои от обектите са намерени и различни видове бобри. В Азмака е открита много добре запазена костенурка, каза още Христова. От находище в Хаджидимово проф. Златозар Боев е описал един нов род и четири нови за науката видове птици, посочи още тя и разказа, че по принцип птиците трудно се запазват, тъй като костите им са кухи и крехки и много бързо се разрушава. По думите и в Хаджидимово находището наистина е уникално, защото освен дребните хищници, тук има запазени и птици. В същия обект е и една от най-добре запазените колекции от късномиоценски маймуни мезопитекос. Според нея сред най-впечатляващите за повечето хора животни от това време са хищниците и по-специално големите котки. Предполага се, че част от по-едрите котки по-скоро са били хищници, ловуващи от засади, като съвременните ягуар и леопард. Много малко от тях са били сравнително по-пъргави и са обитавали по-открити пространства. Към хищниците е имало голямо разнообразие на представителите на семейството на хиените. Тя отбеляза, че е имало и мечки, които са обитавали по-обраслите и затворени пространства. Д-р Пламен Андреев, палеонтолог в Qujing Normal University в Китай разказа за работата си в екипа, намерил нови данни за най-старите челюстни гръбначни животни. Той говори за ранните доказателства за челюсти гръбначни риби, които изглеждат доста по-различно от съвременните представители на хрущялните и на костните водни обитатели. Андреев отбеляза, че основната част от материала, с който разполагат учените идва от периода девон и затова той е известен като епохата на рибите. Повечето от скелетите, които са намерени, са с тази възраст. Същевременно съвременните филогенетични реконструкции на тези групи показват, че те са се появили  много по-рано, разказа ученият. Проблемът, според него, е, че доскоро не е имало фосилни доказателства за присъствието на тези животински групи от по-ранни периоди.  Андреев е част от научен екип в Китай, който в колаборация със специалисти от Бирмингам успява да намери материал, който за пръв път показва присъствието на някои от тези групи челюстни гръбначни риби в предходния на девон период - долен силур. Находките са от южната част на Китай. Това е ново разкритие, което беше направено през 2019 г., посочи Андреев и отбеляза, че възрастта на пробите е грубо около 440 млн. години. Процесът от намиране на фосилите до разтварянето на скалите и описването на образците стана много бързо - отне шест месеца, разказа д-р Андреев и добави, че това е 300-килограмова скала. Такова нещо не е правено досега, посочи той. Значението на тези останки, според учения, е огромно. Ние за първи път доказахме, че челюстни гръбначни риби са присъствали в долния силур. Тези открития показват, че най-вероятно челюстните риби са се появили за първи път през предходния на силур период - ордовик. Това беше работна хипотеза дълго време, но липсваха фосилните доказателства, за да може тя да се потвърди досега, каза още Андреев. Магистър Владимир Николов, който е докторант на НПМ–БАН, разказа за значението и историята на изследванията на динозаврите в страната. Водещ на събитието бе гл. ас. д-р Дочо Дочев, палеонтолог в ГГФ на СУ. Публикация / Новини (JSCI 20951) Дата на публикуване :: 20.01.2023, 18:33 ч. Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес. ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА Ухапване от комар: Съвети, които облекчават и лекуват по-бързо ухапванията Към публикацията Филиалът на Русенския университет в Разград е домакин на научна конференция с международно участие Към публикацията Бадемите могат да помогнат за намаляване на телесното тегло Към публикацията В Международният ден на Антарктида, В София се открива Инициативата "Месец на Антарктида" Към публикацията Тропическо растение помага в борбата срещу затлъстяването Към публикацията Откриха връзка между болестта на Алцхаймер, Helicobacter pylori, стомашния киселинен рефлукс, гастрита и язвата Към публикацията Още публикации

.

ОЩЕ ОТ ДНЕС Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания Теориите за космическата еволюция са под въпрос: Структурата на Вселената се образува изненадващо бързо Към публикацията Океан под повърхността на луната Европа е източникът на въглероден диоксид Към публикацията Киселото мляко може да неутрализира чесновата миризма Към публикацията Увеличава се броят на носорозите в Африка, обявиха природозащитници Към публикацията Потискането на негативните мисли може да е благоприятно за психичното здраве, установи проучване Към публикацията La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство Научете повече Публикация / Новини (JSCI 31291) Дата :: 09.06.2023 , 07:17 Стресът при приматите намалява, след като са пуснати на свобода, показва проучване Учени за първи път доказаха, че постепенното връщане на примати в дивата природа подобрява тяхното благосъстояние, съобщава ДПА. Спасителните центрове редовно в ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 27352) Дата :: 19.04.2023 , 13:41 Руските космонавти завършиха първата си за годината космическа разходка Космонавтите на Роскосмос Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин завършиха първата за годината космическа разходка по руската програма, съобщи ТАСС. Прокопиев и Пет ... Към публикацията Публикация / Новини (JSCI 35250) Дата :: 10.08.2023 , 20:00 Изпадналият в затруднение руски космически сектор се стреми да се възроди с мисия до Луната Русия ще изстреля тази нощ първата си мисия до Луната от почти 50 години, надявайки се да даде нов тласък на космическия си сектор, който от години изпитва затр ... Към публикацията SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии - Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г - Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г - Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г Вижте повече

Древен дворец в Рим отново е отворен за туристи след десетилетия реставрация Древен римски императорски дворец на върха на хълма Палатин беше отворен за туристи след близо 50 години затваряне за реставрация, ... Публикация / N (JSCI 37880) Към публикацията

За пръв път в Казанлък ще бъде отбелязана Европейската нощ на учените За пръв път в Казанлък ще бъде отбелязана Европейската нощ на учените, съобщават организаторите от Младежкия общински съвет на офи ... Публикация / N (JSCI 37780) Към публикацията

Учени откриха в Бразилия дърво, смятано за изчезнало преди 185 години Дърво, което за последен път е видяно преди почти два века и е смятано за изчезнало, е открито в градска зона в североизточната ча ... Публикация / N (JSCI 37766) Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 37770) Дата :: 20.09.2023 , 19:12 Учени разкриха защо розовите диаманти са толкова редки Учени разкриха защо розовите диаманти са толкова редки, съобщи АФП, позовавайки се на научно изследване. Тези скъпоценни ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 37716) Дата :: 20.09.2023 , 12:21 Откриха храм на Афродита в потъналия античен египетски град Тонис-Хераклион Египетско-френска експедиция под ръководството на Европейския институт за подводна археология откри храм на богинята Афр ... Към публикацията

Публикация / Новини (JSCI 37700) Дата :: 20.09.2023 , 10:52 Съюзът на учените във Варна връчва за пръв път награди за високи постижения Съюзът на учените във Варна ще връчи през тази година за пръв път награда за високи постижения, съобщиха от преслужбата ... Към публикацията

Късномиоценските находища на хипарионова фауна в страната, по които се работи, са седем. За откритите фосилизирани останки на животни разказа гл. ас. д-р Латинка Христова.

Тя бе един от тримата лектори, които се включиха в събитие в Националният природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), посветено на отбелязването на 60-годишнината от основаването на Геолого-географския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Д-р Христова и останалите двама участници в серията научнопопулярни лекции на палеонтологични теми - д-р Пламен Андреев и магистър Владимир Николов, са възпитаници на Геолого-географския факултет.

Гл. ас. д-р Латинка Христова, която е специалист в отдел “Палеонтология и минералогия” на НПМ–БАН, разказа, че най-ранното находище, открито в нашата страна с по-богата фауна, а не единични находки, е в Несебър. По думите там са намерени уникални хипариони, които в европейски мащаб могат за в бъдеще да променят таксониката. Христова отбеляза още, че най-късният обект е Азмака. Това са комплексни обекти, в които може да има до 10 или повече находища, допълни тя.

Д-р Христова разказа за появата на хипарионите, които са дали името на този тип фауна, по нашите земи. Тя отбеляза, че хипарионите, които са трипръсти коне, измрели без да оставят потомци, са една малка част от представителите на конете в Северна Америка. Преди около 11 млн. години те  навлизат в Стария свят, където не срещат конкуренция и преживяват своя тотален разцвет. Гл. ас. Христова разказа, че противно на писаното в някои учебници, съвременните коне не са техни наследници.

Хипарионовата фауна в нашия район, т. нар. балкано-иранска провинция, която обхваща териториите от Балканите, минава през Северното Черноморие, както и на юг през Турция стига чак до Афганистан, преди около 8-7 млн. години, е представлявала гористи савани с големи открити пространства. Горите са били по-плътни най-вече покрай реките. Сред често срещаните находки от онова време са останки от газели, малко фосили има от елени, а в някои от обектите са намерени и различни видове бобри. В Азмака е открита много добре запазена костенурка, каза още Христова.

От находище в Хаджидимово проф. Златозар Боев е описал един нов род и четири нови за науката видове птици, посочи още тя и разказа, че по принцип птиците трудно се запазват, тъй като костите им са кухи и крехки и много бързо се разрушава. По думите и в Хаджидимово находището наистина е уникално, защото освен дребните хищници, тук има запазени и птици. В същия обект е и една от най-добре запазените колекции от късномиоценски маймуни мезопитекос.

Според нея сред най-впечатляващите за повечето хора животни от това време са хищниците и по-специално големите котки. Предполага се, че част от по-едрите котки по-скоро са били хищници, ловуващи от засади, като съвременните ягуар и леопард. Много малко от тях са били сравнително по-пъргави и са обитавали по-открити пространства. Към хищниците е имало голямо разнообразие на представителите на семейството на хиените. Тя отбеляза, че е имало и мечки, които са обитавали по-обраслите и затворени пространства.

Д-р Пламен Андреев, палеонтолог в Qujing Normal University в Китай разказа за работата си в екипа, намерил нови данни за най-старите челюстни гръбначни животни. Той говори за ранните доказателства за челюсти гръбначни риби, които изглеждат доста по-различно от съвременните представители на хрущялните и на костните водни обитатели. Андреев отбеляза, че основната част от материала, с който разполагат учените идва от периода девон и затова той е известен като епохата на рибите. Повечето от скелетите, които са намерени, са с тази възраст. Същевременно съвременните филогенетични реконструкции на тези групи показват, че те са се появили  много по-рано, разказа ученият. Проблемът, според него, е, че доскоро не е имало фосилни доказателства за присъствието на тези животински групи от по-ранни периоди. 

Андреев е част от научен екип в Китай, който в колаборация със специалисти от Бирмингам успява да намери материал, който за пръв път показва присъствието на някои от тези групи челюстни гръбначни риби в предходния на девон период - долен силур. Находките са от южната част на Китай. Това е ново разкритие, което беше направено през 2019 г., посочи Андреев и отбеляза, че възрастта на пробите е грубо около 440 млн. години. Процесът от намиране на фосилите до разтварянето на скалите и описването на образците стана много бързо - отне шест месеца, разказа д-р Андреев и добави, че това е 300-килограмова скала. Такова нещо не е правено досега, посочи той.

Значението на тези останки, според учения, е огромно. Ние за първи път доказахме, че челюстни гръбначни риби са присъствали в долния силур. Тези открития показват, че най-вероятно челюстните риби са се появили за първи път през предходния на силур период - ордовик. Това беше работна хипотеза дълго време, но липсваха фосилните доказателства, за да може тя да се потвърди досега, каза още Андреев.

Магистър Владимир Николов, който е докторант на НПМ–БАН, разказа за значението и историята на изследванията на динозаврите в страната. Водещ на събитието бе гл. ас. д-р Дочо Дочев, палеонтолог в ГГФ на СУ.