РЕКЛАМА
Реклама
La Science : България / Български Бюлетин Моята Наука
Пълен
читателски достъп
НАУКАТА
Слушайте
Радио/Podcast
La Science: България JSCI Plus Бюлетин
НАУКАТА

Наблюдаваме две лунни затъмнения тази година

Публикация / Проучване и Напредък Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата на публикуване :: 13.01.2023 , 13:48 ч. , JSCI Идентификатор 20490
Редактор: Александра Томова
Абстракт:: За любителите астрономи 2023 г. предоставя възможност за наблюдение от България на две лунни затъмнения, на метеоритни дъждове  и на небесния път на сравнително ярка комета.През 2023 г. ще се случат общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а останалите две - лунни. За разлика от слънчевите, двете лунни затъмнения ще бъдат видими от България, съобщи Пенчо Маркишки , физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра „Астрономия" при СУ „Св. Климент Охридски".
       
Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив
Пълен текст (JSCI 20490) Прочетена 9015

За любителите астрономи 2023 г. предоставя възможност за наблюдение от България на две лунни затъмнения, на метеоритни дъждове  и на небесния път на сравнително ярка комета.

През 2023 г. ще се случат общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а останалите две - лунни. За разлика от слънчевите, двете лунни затъмнения ще бъдат видими от България, съобщи Пенчо Маркишки , физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра „Астрономия" при СУ „Св. Климент Охридски".

Той е автор на вече традиционното издание на катедра „Астрономия" на Физическия факултет на Софийския университет „Гид на любителя астроном". То се разпространява безплатно и съдържа информация за предстоящите през годината по-забележителни астрономически явления, като е отделено повече внимание на условията за тяхното наблюдение от България. Предстои публикуването на изданието на гида за 2023 г. 

Първото от двете лунни затъмнения ще бъде от полусянката на Земята – на 5 май при свечеряване, каза физикът. „Този тип затъмнения не са особено атрактивни, тъй като при тях се наблюдава само леко понижение на яркостта в единия край на лунния диск около момента на максимума, който ще настъпи в 20:23 ч. българско време. Частични фази и пълна фаза няма да се наблюдават. Около момента на максимума за наблюдател от България Луната ще бъде скоро изгряла и ще е видима ниско над хоризонта в посока изток-югоизток. Магнитудът на затъмнението ще достигне 0.965, т.е. по време на максималната фаза Луната ще е навлязла в земната полусянка с почти целия си диаметър”, уточни Маркишки.

Второто лунно затъмнение ще настъпи в края на октомври 2023 г., в нощта на 28 срещу 29 октомври. То също ще бъде видимо от България и ще бъде последно за 2023 г., каза специалистът . „Максимумът на явлението ще настъпи в 23:14 ч. българско време, когато Луната ще бъде навлязла с целия си диаметър в земната полусянка и с една десета от диаметъра си в плътната земна сянка. В същото време Луната ще бъде удобно видима над югоизточния хоризонт”.

Две слънчеви затъмнения ще се наблюдават от Земята тази година, но те няма да са видими от територията на България. Те ще настъпят през април и през октомври.

На 20 април ще има хибридно слънчево затъмнение, което ще се наблюдава като частично слънчево от Индийския океан, Югоизточна Азия, Австралия, Нова Зеландия, Филипините и от западната част на Тихия океан. Хибридно затъмнение ще се наблюдава от Австралия, Източен Тимор и Индонезия, каза Маркишки.

Максималната фаза на затъмнението ще настъпи в 07:17 ч. българско време и ще се наблюдава с най-голяма продължителност – 1 минута и 16 секунди, от Тиморско море, на около 50 км южно от градчето Бетано на южното крайбрежие на Източен Тимор. При хибридните затъмнения се наблюдава преход от пръстеновидно към пълно слънчево затъмнение (или обратно) за наблюдателите, намиращи се по протежение на пътя на лунната сянка. В конкретния случай на 20 април ще се наблюдава двоен преход – от пръстеновидно към пълно слънчево затъмнение и после – обратно към пръстеновидно. Пръстеновидни слънчеви затъмнения се случват, когато Луната е по-далеч от наблюдателя. Тогава тя е с по-малък видим диаметър и по време на пълната фаза не успява да закрие изцяло Слънцето. Така периферията на слънчевия диск остава видима като ярък пръстен около Луната, уточни физикът.

Второто слънчево затъмнение за годината, на 14 октомври, ще бъде пръстеновидно. То ще се наблюдава като частично слънчево от Северна Америка, Централна и Южна Америка. Пръстеновидно затъмнение ще се наблюдава от западната част на САЩ, Централна Америка, Колумбия и Бразилия. „Максималната фаза на явлението ще настъпи в 20:59 ч. българско време, когато ще бъдат закрити 90,6% от площта на слънчевия диск. Останалите 9,4% ще бъдат видими като ярък пръстен около лунния диск. Най-дълга максимална фаза, траеща 5 минути и 17 секунди ще може да се наблюдава в Карибско море, от позиция на около 80 км източно от бреговете на Никарагуа”, каза Маркишки.

През октомври миналата година от територията на България бе наблюдавано частично слънчево затъмнение. За София то продължи малко над два часа и осемнадесет минути - между 12:27:16 ч. И 14:45:59 ч. на 25 октомври. Първото слънчево затъмнение миналата година настъпи на 1 май и можеше да се наблюдава от  Южна Америка и части от Антарктика, но не бе видимо от България.

Последното за 2021 г. пълно слънчево затъмнение не можеше да се наблюдава от територията на България, но бе достъпно за наблюдение от българската антарктическа база на остров Ливингстън. Оттам то бе видимо като частично, но с голяма фаза. Българските полярници от 30-ата българска антарктическа експедиция бяха на път към българската полярна база "Св. Климент Охридски" по време на явлението.

Привлекателни за наблюдение от любителите астрономи всяка година са и сближаванията на ярките планети, припомни Маркишки. Той уточни, че тези явления рядко се наблюдават достатъчно високо над хоризонта и на фона на тъмно небе, за да са добре видими от Земята. „Във вечерите на 1 и 2 март ще имаме шанс да наблюдаваме атрактивно видимо сближаване на двете най-ярки планети – Юпитер и Венера. Около 19 ч. на тези дати двете планети ще бъдат ясно видими над западния хоризонт. Явлението ще е достъпно с невъоръжено око и по тази причина се очаква тогава да зачестят съобщенията за наблюдавани НЛО и други аномалии в небето”, каза Маркишки.

През летните и есенните нощи на 2023 г. ще се наблюдават удобно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Пак тогава ярката Венера ще изгрява рано сутрин – като Зорница, добави той. 

Някои от атрактивните за наблюдение небесни явления за годината бяха още в първите дни на януари. Максимумът на метеорния поток Квадрантиди бе на 4 януари. На 12 януари през перихелия си премина кометата C/2022 E3 (ZTF). „От около средата на януари до около средата на февруари с бинокъл или с малък телескоп ще може да се проследи небесният път на кометата C/2022 E3 (ZTF). Към момента тя е най-ярката очаквана комета за 2023 г. – с яркост около 5 mag (видима звездна величина). С тази яркост кометата се очаква да бъде видима над северния хоризонт в по-тесен интервал време – в последните няколко нощи на януари и през първата седмица на февруари. Тогава E3 (ZTF) ще се движи през съзвездията Малка мечка, Жираф и Колар”, каза Маркишки. Кометата е открита на 2 март 2022 г. при наблюдения по програмата Zwicky Transient Facility (ZTF) от обсерваторията Паломар, Калифорния, САЩ, припомни той.

През годината условията за наблюдение на най-активните метеорни потоци ще бъдат сравнително добри, увери Маркишки. Максимумът на потока Персеиди е на 13 август, а Геминиди е с максимум на 14 декември вечерта. Особено добри ще са условията за наблюдения на максимума на последния поток, каза физикът. Той уточни, че под „добри условия“ трябва да разбираме случаите, когато максимумът на даден метеорен поток настъпва в безлунна тъмна нощ и когато т.нар. радиант на потока е по-високо над хоризонта. Невинаги обаче тези условия са изпълнени, например максимумът на Персеиди през 2023 ще се случи през деня, но той е толкова широк във времето, че на 13 август вечерта все още ще можем да наблюдаваме висока метеорна активност, каза специалистът. Съветът му към любителите астрономи е „да изберем наблюдателно място далеч от нощните светлини  на градове, селища и промишлени зони”. Отделените за това усилия определено ще се възнаградят, увери Маркишки.

Публикация / Новини (JSCI 20490)
Дата на публикуване :: 13.01.2023, 13:48 ч.

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Ухапване от комар: Съвети, които облекчават и лекуват по-бързо ухапванията
Към публикацията
Филиалът на Русенския университет в Разград е домакин на научна конференция с международно участие
Към публикацията
Бадемите могат да помогнат за намаляване на телесното тегло
Към публикацията
В Международният ден на Антарктида, В София се открива Инициативата "Месец на Антарктида"
Към публикацията
Откриха връзка между болестта на Алцхаймер, Helicobacter pylori, стомашния киселинен рефлукс, гастрита и язвата
Към публикацията
Медицинският университет - София и "Рош България" подписаха Меморандум за разбирателство
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
NASA OSIRIS-Rex: След 7 години в очакване, капсулата на НАСА с астероидна проба се приземи в САЩ
Към публикацията
Хората, изкарали дълъг КОВИД, са по-склонни към увреждания на основни органи, сочи проучване
Към публикацията
NASA OSIRIS-Rex: Пробата от астероидът Бену пътува към земята
Към публикацията
С ледени близалки се разхлаждат маймуните в зоологическата градина на Рио де Жанейро
Към публикацията
Контрол на диабетът без инжекции: Устройство дава нов подход
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 36748)
Дата :: 06.09.2023 , 12:40
Световната метеорологична организация обяви изминаващото лято за най-горещо, откакто се правят наблюдения
Земята е преживяла най-горещите три месеца в историята на наблюденията през лятото на 2023 г.,  съобщиха световните осведомителни агенции, позовавайки се н ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 24691)
Дата :: 14.03.2023 , 13:22
Учени установиха защо малка прозрачна рибка блести с цветовете на дъгата
Учени откриха причината за цветния блясък на малка рибка от Тайланд, чиято кожа е почти изцяло прозрачна, предаде АП. Блестенето идва от вътрешността на рибата, ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 13233)
Дата :: 13.09.2022 , 17:52
Крайната цел е да стигнем до Марс, обяви астронавтката от САЩ Ана Фишер
Надявам се, че ще се върнем на Луната. Крайната цел е да стигнем до Марс и аз съм страшно развълнувана. Много фактори има, но ние не се отказваме от тази цел. Т ...
Към публикацията
SCIENTIFIC AND TECHNOLOGICAL EXCELLENCE BY LEVERAGING
LOFAR ADVANCEMENTS IN RADIO ASTRONOMY
STELLAR школи по радиоастрономически изследвания и технологии
- Радио технологиите използвани в LOFAR (Low-Frequency Array – нискочестотен радио телескоп), 15-19 май 2023 г

- Радиоастрономия с LOFAR, 22-26 май 2023 г

- Космически изследвания и космическо време с LOFAR, 19-23 юни 2023 г
Вижте повече
NASA OSIRIS-Rex: Пробата от астероидът Бену пътува към земята
Космическата капсула, носеща първите проби на НАСА  от астероид, се насочи към кацане в пустинята Юта, за да сложи край на се ...
Публикация / N (JSCI 37958)
Назад във времето: Първи поглед върху най-ранните етапи при образуването на галактиките
Вселената е натрупана с галактики - огромни колекции от звезди и газ, а когато надникнем дълбоко в Космоса, ги виждаме как те са и ...
Публикация / N (JSCI 37938)
Теориите за космическата еволюция са под въпрос: Структурата на Вселената се образува изненадващо бързо
Използвайки космическия телескоп на Джеймс Уеб (JWST), международен екип от изследователи, включително тези в Манчестърския универ ...
Публикация / N (JSCI 37912)
Публикация / Новини (JSCI 37748)
Дата :: 20.09.2023 , 16:19
Учени от България и Нидерландия си партнират в над 300 проекта
Учени от България и Нидерландия си партнират в над 300 проекта
Български и нидерландски учени партнират помежду си в състава на международни консорциуми по проекти, изпълнявани по Рам ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 37666)
Дата :: 19.09.2023 , 15:25
Климатологът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" главен асистент доктор Симеон Матев.
Симеон Матев: Сегашното лято е третото най-топло лято у нас за последните няколко десетилетия
Сегашното лято е третото най-топло лято у нас за последните няколко десетилетия. Лятото на 2012 г. е най-топлото в Бълга ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 37572)
Дата :: 18.09.2023 , 12:27
Индийската космическа станция Aditya-L1 започна да събира научни данни за Слънцето
Индийската космическа станция Aditya-L1 започна да събира научни данни за Слънцето
Автоматичната слънчева космическа станция „Адитя-L1“ започна да събира научни данни, съобщи Индийската организация за ко ...
Към публикацията
Още публикации

Наблюдаваме две лунни затъмнения тази година

La Science / Науката
Издание : Проучване и Напредък
Дата на публикуване :: 13.01.2023, 13:48 ч.
JSCI Идентификатор :: 20490
Редактор:: Александра Томова
Абстракт:: За любителите астрономи 2023 г. предоставя възможност за наблюдение от България на две лунни затъмнения, на метеоритни дъждове  и на небесния път на сравнително ярка комета.През 2023 г. ще се случат общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а останалите две - лунни. За разлика от слънчевите, двете лунни затъмнения ще бъдат видими от България, съобщи Пенчо Маркишки , физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра „Астрономия" при СУ „Св. Климент Охридски".
Публично
споделяне

     
Приложения към публикацията: N/A

Публкацията е част от
НАУКАТА+ / JSCI Plus Архив
Пълен текст (JSCI 20490) Прочетена: 9015

За любителите астрономи 2023 г. предоставя възможност за наблюдение от България на две лунни затъмнения, на метеоритни дъждове  и на небесния път на сравнително ярка комета.

През 2023 г. ще се случат общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а останалите две - лунни. За разлика от слънчевите, двете лунни затъмнения ще бъдат видими от България, съобщи Пенчо Маркишки , физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра „Астрономия" при СУ „Св. Климент Охридски".

Той е автор на вече традиционното издание на катедра „Астрономия" на Физическия факултет на Софийския университет „Гид на любителя астроном". То се разпространява безплатно и съдържа информация за предстоящите през годината по-забележителни астрономически явления, като е отделено повече внимание на условията за тяхното наблюдение от България. Предстои публикуването на изданието на гида за 2023 г. 

Първото от двете лунни затъмнения ще бъде от полусянката на Земята – на 5 май при свечеряване, каза физикът. „Този тип затъмнения не са особено атрактивни, тъй като при тях се наблюдава само леко понижение на яркостта в единия край на лунния диск около момента на максимума, който ще настъпи в 20:23 ч. българско време. Частични фази и пълна фаза няма да се наблюдават. Около момента на максимума за наблюдател от България Луната ще бъде скоро изгряла и ще е видима ниско над хоризонта в посока изток-югоизток. Магнитудът на затъмнението ще достигне 0.965, т.е. по време на максималната фаза Луната ще е навлязла в земната полусянка с почти целия си диаметър”, уточни Маркишки.

Второто лунно затъмнение ще настъпи в края на октомври 2023 г., в нощта на 28 срещу 29 октомври. То също ще бъде видимо от България и ще бъде последно за 2023 г., каза специалистът . „Максимумът на явлението ще настъпи в 23:14 ч. българско време, когато Луната ще бъде навлязла с целия си диаметър в земната полусянка и с една десета от диаметъра си в плътната земна сянка. В същото време Луната ще бъде удобно видима над югоизточния хоризонт”.

Две слънчеви затъмнения ще се наблюдават от Земята тази година, но те няма да са видими от територията на България. Те ще настъпят през април и през октомври.

На 20 април ще има хибридно слънчево затъмнение, което ще се наблюдава като частично слънчево от Индийския океан, Югоизточна Азия, Австралия, Нова Зеландия, Филипините и от западната част на Тихия океан. Хибридно затъмнение ще се наблюдава от Австралия, Източен Тимор и Индонезия, каза Маркишки.

Максималната фаза на затъмнението ще настъпи в 07:17 ч. българско време и ще се наблюдава с най-голяма продължителност – 1 минута и 16 секунди, от Тиморско море, на около 50 км южно от градчето Бетано на южното крайбрежие на Източен Тимор. При хибридните затъмнения се наблюдава преход от пръстеновидно към пълно слънчево затъмнение (или обратно) за наблюдателите, намиращи се по протежение на пътя на лунната сянка. В конкретния случай на 20 април ще се наблюдава двоен преход – от пръстеновидно към пълно слънчево затъмнение и после – обратно към пръстеновидно. Пръстеновидни слънчеви затъмнения се случват, когато Луната е по-далеч от наблюдателя. Тогава тя е с по-малък видим диаметър и по време на пълната фаза не успява да закрие изцяло Слънцето. Така периферията на слънчевия диск остава видима като ярък пръстен около Луната, уточни физикът.

Второто слънчево затъмнение за годината, на 14 октомври, ще бъде пръстеновидно. То ще се наблюдава като частично слънчево от Северна Америка, Централна и Южна Америка. Пръстеновидно затъмнение ще се наблюдава от западната част на САЩ, Централна Америка, Колумбия и Бразилия. „Максималната фаза на явлението ще настъпи в 20:59 ч. българско време, когато ще бъдат закрити 90,6% от площта на слънчевия диск. Останалите 9,4% ще бъдат видими като ярък пръстен около лунния диск. Най-дълга максимална фаза, траеща 5 минути и 17 секунди ще може да се наблюдава в Карибско море, от позиция на около 80 км източно от бреговете на Никарагуа”, каза Маркишки.

През октомври миналата година от територията на България бе наблюдавано частично слънчево затъмнение. За София то продължи малко над два часа и осемнадесет минути - между 12:27:16 ч. И 14:45:59 ч. на 25 октомври. Първото слънчево затъмнение миналата година настъпи на 1 май и можеше да се наблюдава от  Южна Америка и части от Антарктика, но не бе видимо от България.

Последното за 2021 г. пълно слънчево затъмнение не можеше да се наблюдава от територията на България, но бе достъпно за наблюдение от българската антарктическа база на остров Ливингстън. Оттам то бе видимо като частично, но с голяма фаза. Българските полярници от 30-ата българска антарктическа експедиция бяха на път към българската полярна база "Св. Климент Охридски" по време на явлението.

Привлекателни за наблюдение от любителите астрономи всяка година са и сближаванията на ярките планети, припомни Маркишки. Той уточни, че тези явления рядко се наблюдават достатъчно високо над хоризонта и на фона на тъмно небе, за да са добре видими от Земята. „Във вечерите на 1 и 2 март ще имаме шанс да наблюдаваме атрактивно видимо сближаване на двете най-ярки планети – Юпитер и Венера. Около 19 ч. на тези дати двете планети ще бъдат ясно видими над западния хоризонт. Явлението ще е достъпно с невъоръжено око и по тази причина се очаква тогава да зачестят съобщенията за наблюдавани НЛО и други аномалии в небето”, каза Маркишки.

През летните и есенните нощи на 2023 г. ще се наблюдават удобно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Пак тогава ярката Венера ще изгрява рано сутрин – като Зорница, добави той. 

Някои от атрактивните за наблюдение небесни явления за годината бяха още в първите дни на януари. Максимумът на метеорния поток Квадрантиди бе на 4 януари. На 12 януари през перихелия си премина кометата C/2022 E3 (ZTF). „От около средата на януари до около средата на февруари с бинокъл или с малък телескоп ще може да се проследи небесният път на кометата C/2022 E3 (ZTF). Към момента тя е най-ярката очаквана комета за 2023 г. – с яркост около 5 mag (видима звездна величина). С тази яркост кометата се очаква да бъде видима над северния хоризонт в по-тесен интервал време – в последните няколко нощи на януари и през първата седмица на февруари. Тогава E3 (ZTF) ще се движи през съзвездията Малка мечка, Жираф и Колар”, каза Маркишки. Кометата е открита на 2 март 2022 г. при наблюдения по програмата Zwicky Transient Facility (ZTF) от обсерваторията Паломар, Калифорния, САЩ, припомни той.

През годината условията за наблюдение на най-активните метеорни потоци ще бъдат сравнително добри, увери Маркишки. Максимумът на потока Персеиди е на 13 август, а Геминиди е с максимум на 14 декември вечерта. Особено добри ще са условията за наблюдения на максимума на последния поток, каза физикът. Той уточни, че под „добри условия“ трябва да разбираме случаите, когато максимумът на даден метеорен поток настъпва в безлунна тъмна нощ и когато т.нар. радиант на потока е по-високо над хоризонта. Невинаги обаче тези условия са изпълнени, например максимумът на Персеиди през 2023 ще се случи през деня, но той е толкова широк във времето, че на 13 август вечерта все още ще можем да наблюдаваме висока метеорна активност, каза специалистът. Съветът му към любителите астрономи е „да изберем наблюдателно място далеч от нощните светлини  на градове, селища и промишлени зони”. Отделените за това усилия определено ще се възнаградят, увери Маркишки.

Към първа страница

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
NASA OSIRIS-Rex: Пробата от астероидът Бену пътува към земята
Публикация / Новини (JSCI 37958)
NASA OSIRIS-Rex: Пробата от астероидът Бену пътува към земята
Назад във времето: Първи поглед върху най-ранните етапи при образуването на галактиките
Публикация / Новини (JSCI 37938)
Назад във времето: Първи поглед върху най-ранните етапи при образуването на галактиките
Теориите за космическата еволюция са под въпрос: Структурата на Вселената се образува изненадващо бързо
Публикация / Новини (JSCI 37912)
Теориите за космическата еволюция са под въпрос: Структурата на Вселената се образува изненадващо бързо
Учени от България и Нидерландия си партнират в над 300 проекта
Публикация / Новини (JSCI 37748)
Учени от България и Нидерландия си партнират в над 300 проекта
Климатологът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" главен асистент доктор Симеон Матев.
Публикация / Новини (JSCI 37666)
Симеон Матев: Сегашното лято е третото най-топло лято у нас за последните няколко десетилетия
Още от рубриката
Последни новини
NASA OSIRIS-Rex: След 7 години в очакване, капсулата на НАСА с астероидна проба се приземи в САЩ
Към публикацията
Хората, изкарали дълъг КОВИД, са по-склонни към увреждания на основни органи, сочи проучване
Към публикацията
NASA OSIRIS-Rex: Пробата от астероидът Бену пътува към земята
Към публикацията
С ледени близалки се разхлаждат маймуните в зоологическата градина на Рио де Жанейро
Към публикацията
Контрол на диабетът без инжекции: Устройство дава нов подход
Към публикацията
Още новини
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Останете свързани с нас
RSS
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Wissenschaftsabteilung DRF.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Придобиване на права за ползване
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
La Science/Науката, не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Науката
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Wissenschaftsabteilung DRF
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2023 La Science България. Всички права запазени.
Не е избран
Изберете: La Science | Newark | ТOSM