La Sience: България / Български Бюлетин Моята Наука
La Sience: България Бюлетин
ИЗДАНИЕ ЗА НАУКА И ИЗСЛЕДВАНИЯ

През Средновековието хората не са имали канализация, но никога не са разхвърляли боклука си, показват разкопки на крепостта Петрич кале

Публикация / Научна точка Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата :: 17.11.2022 , 08:06 , JSCI Идентификатор 17290
БТА | Автор: Мила Едрева Данаил Войков / Редактор: Христо Янакиев
През Средновековието българите може да не са имали канализация и бани, но за разлика от съвременниците ни, никога не са разхвърляли боклука си, разказа археологът от Варненския регионален исторически музей Мария Войкова. Тя е ръководител на разкопките на крепостта Петрич кале. Според нея този обект разказва много ясно как се е различавала културата на ежедневието през този период в срав ...
       
Приложения към публикацията: N/A
През Средновековието хората не са имали канализация, но никога не са разхвърляли боклука си, показват разкопки на крепостта Петрич кале
През Средновековието хората не са имали канализация, но никога не са разхвърляли боклука си, показват разкопки на крепостта Петрич кале
Снимка © Данаил Войков
Пълен текст (JSCI 17290) Прочетена 5521

През Средновековието българите може да не са имали канализация и бани, но за разлика от съвременниците ни, никога не са разхвърляли боклука си, разказа археологът от Варненския регионален исторически музей Мария Войкова. Тя е ръководител на разкопките на крепостта Петрич кале. Според нея този обект разказва много ясно как се е различавала културата на ежедневието през този период в сравнение с Късната античност. Отликите с живота Древен Рим пък са направо грандиозни, допълни Войкова.

През тази година при разкопките на Петрич кале са разкрити доказателства, че наземните къщи през Средновековието са били дървени, с много паянтова структура. Археолозите са попаднали и на кирпичени останки, чрез които много трудно може да се идентифицира колко големи са били „сградите“.

Кирпичената къща е била укрепвана с дървени колове и това за средновековния човек е било достатъчно, обясни Войкова. Според нея има обяснение за този начин на живот, който по съвременните критерии е бил доста мизерен. Тогава на върха на ценностната система на човека са стояли християнските добродетели, спазването на Божиите заповеди, а не материалното удобство, обясни археологът. 

Интересното е, че когато говорим за хигиена на пръв поглед няма никаква, но в Средновековието хората са имали много отговорно отношение към сметта, разказа още Войкова. Разкопките показват, че боклук току-така не се е изхвърлял. Сметта се е депонирала в ями, които са били заривани много старателно, дори им се е поставял „капак“ от камъни. Обяснението е, че хората са имали съзнанието, че ако не внимават със сметта, може да плъзне някоя епидемия, посочи Войкова.

За облеклото през Средновековието тя разказа, че дрехите са били от коноп, лен, вълна. Златотъканите пищно оцветени платове са били за богатите. Макар и доста по-скромно облечени обаче и хората от простолюдието са имали накити - стъклени гривни, мед, сребро за по-заможните. Мъжете също са носели пръстени, най-вече от мед или бронз. Със същия материал са украсявали и коланите си – традиция, донесена от прабългарите и номадските племена.

Вече е ясно, че крепостта не е строена през ранновизантийския период, а по-рано, при всички случаи е съществувала през 3-и век, а началото й може би е поставено още в края на 2-ри век, разказа още Войкова. По думите й Петрич кале категорично е била военен форт-пост, още през римската епоха. Крепостта е била свързана с охраната на град Марцианопол (днес Девня), който през 3-и век е бил столица на провинция.

Парадоксално е, но писмени сведения за крепостта от римско време няма, допълни археологът. Според нея причината е, че който и да е описвал района е акцентирал върху Марцианопол, а не върху охранителните крепости в района.

Въпреки че Петрич кале е многопластов обект, археолозите са сигурни, че преди римската епоха крепостта не е съществувала. Причината е, че се вижда ясно как са работили древните строители. Те са вдигали стените върху скалата, като дори са издълбавали в нея легла за камъните, за да легнат по-добре. На въпрос защо през Средновековието строежите са били неугледни, след като хората са виждали на място как са работили древните, Войкова посочи, че най-вероятно не са имали нито ресурсите, нито познанията, за да се справят. Рим е империя, която е планирала, в Средновековието вече са нямали възможност за такива мащабни градежи и са се пригаждали към старите, обясни археологът.

Единствената напълно проучена до момента кула на Петрич кале е южната, допълни Войкова. Тя вече е укрепена и е направена стабилна консервация.  Археологът припомни, че точно в Петрич кале през миналата година бе намерена единствената у нас изцяло запазена маса от фин бял мрамор. Тя е датирана от ранновизантийския период (4-и - 5-и век), вече е възстановена и ще бъде изложена в Историческия музей във Варна. 

Петрич кале е просъществувала от римската епоха до 15 век, разказват находките, намерени на терен. Единственият период, през който не е била обитавана, е бил между 7-и и 8-и век. Според Войкова това не е изненадващо, защото тогава днешна Североизточна България е била обезлюдена заради варварските нашествия, най-вече на авари и славяни. Няма данни местното население да е било избито, по-скоро хората са вземали имуществото си и са заминавали, обясни археологът. Според нея размирният период на разрушения е продължил до създаването на българската държава. Крепостта е била свързана и със старите столици Плиска и Преслав, като доказателство за това е намерен печат на княз Борис. Като цяло намерените артефакти показват, че от 9-и до 15-и век Петрич кале е обитавана непрекъснато и това е видно от откритите при разкопките битови съдове, трапезна керамика, метални предмети, характерни за различни епохи и култури. 

Въпреки че археолозите постепенно разбулват миналото на крепостта, най-големите мистерии в нея – издълбаните в скалата стълба и щерна, остават неразгадани. Учените вече поставят под въпрос дали щерната, която е с гигантски размери, наистина е ползвана като водохранилище. Няма и никакви сведения кога са изсичани двете съоръжения. Най-вероятно са правени синхронно, с една и съща технология, но остава тайна кой и защо ги е правил, посочи Войкова. Тя припомни, че за стълбата има писмени средновековни сведения, че е била използвана. Те разказват как през 1444 година, при превземането на крепостта от кръстоносците, османският гарнизон се опитва да се измъкне през тайния проход, но власите са знаели за него и просто са причакали войниците под скалата и са ги избили.

Днес стълбата привлича много туристи, но вече е опасна, посочи Войкова. Дървената конструкция, поставена върху древното стълбище, е от 70-те години на миналия век. За времето си тя е направена с много качествени материали, но дървото вече гние и става опасно. За това са информирани и двете общини, на чиято територия е Петрич кале – Белослав и Аврен, но реакция няма, посочи Войкова. Тя допълни, че е минала експертна комисия, която е направила предписание обектът да бъде предоставен изцяло на Аврен. По този въпрос обаче първо трябва да се произнесе Министерството на културата и след това да бъде гласувано в парламента, обясни археологът.

Публикация / Новини (JSCI 17290)
Дата :: 17.11.2022 , 08:06

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Под крепостта Кастрици най-вероятно е имало елинистическо селище, твърди археолог
Към публикацията
Пикът на метеорния поток Леониди настъпва тази нощ
Към публикацията
Шефът на "Роскосмос" обяви, че Русия ще напусне Международната космическа станция след 2024 г.
Към публикацията
Световната здравна организация преименува Маймунската шарка на ЕМПОКС
Към публикацията
Ново лекарство успява да забави значително развитието на болестта на Алхаймер
Към публикацията
Специалисти изследват генетични мутации на маймунската шарка
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Комисия към ООН предлага Големият бариерен риф да бъде включен в списъка на застрашеното световно наследство
Към публикацията
От чая до франзелата - ЮНЕСКО разглежда новите кандидатури за списъка на нематериалното наследство
Към публикацията
Световната здравна организация преименува Маймунската шарка на ЕМПОКС
Към публикацията
Наблюдателната кула за новия телескоп на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ е почти завършена
Към публикацията
Европейската организация за ядрени изследвания спира ускорителя на частици с цел пестене на електроенергия
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Публикация / Новини (JSCI 10880)
Дата :: 28.07.2022 , 14:12
Инвитро култури от лечебно растение изследват учени от БАН
Учени от БАН разработват инвитро системи за насочване на натрупването на целеви вторични метаболити в български лечебни растения. При изследванията се използват ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 13523)
Дата :: 17.09.2022 , 14:09
Създадоха паста за зъби за възстановяване на емайла
Паста за зъби за възстановяване на емайла, създадена в резултат на експеримент в космоса, на борда на Международната космическа станция (МКС), е преминала всичк ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 10585)
Дата :: 22.07.2022 , 09:35
Д-р Венцеслав Каравълчев изяснява в научна статия кои са св. дякон Амон, св. Келсина и светите 40 девици постници от Верия
Разкритата антична гробница и светилище на християнски мъченик в Стара Загора и първите хипотези на археолози от Регионалния исторически музей в Стара Загора са ...
Към публикацията
Американски товарен кораб беше изстрелян към Международната космическа станция
Товарен кораб "Дракон" на американската компания “СпейсЕкс” пое към Международната космическа станция (МКС), предаде Т ...
Публикация / N (JSCI 17907)
Вредните E-та в храните: Добавките, които е добре да избягвате
Те се намират в много храни и си дават незабележими имена: добавки с Е числа, за много от които се предполага, че са нездравословн ...
Публикация / N (JSCI 17900)
Археологически находки в Мексико хвърлят светлина върху религиозните традиции на ацтеките 
Богата колекция ритуални дарове на ацтеките, открита при разкопки в центъра на столицата Мексико, недалеч от стълбището на най-све ...
Публикация / N (JSCI 17780)
Публикация / Новини (JSCI 17709)
Дата :: 23.11.2022 , 19:42
Австралия публикува тревожен доклад за климатичните промени
Повишаването на температурите допринася за цялостно влошаване на състоянието на околната среда в Австралия и утежнява пр ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 17620)
Дата :: 22.11.2022 , 16:25
Дори рядката консумация на алкохол по време на бременността променя структурата на мозъка на плода
Европейски медици откриха първото доказателство, че дори умерената или минимална консумация на алкохол през бременността ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 17593)
Дата :: 22.11.2022 , 11:30
Първото кацане на японски апарат на Луната е отменено заради проблеми с комуникацията
Кацането на лунната повърхност на първия японски изследователски апарат "Омотенаши" ("Omotenashi") се отменя заради проб ...
Към публикацията
Още публикации

През Средновековието хората не са имали канализация, но никога не са разхвърляли боклука си, показват разкопки на крепостта Петрич кале

Публикация / Научна точка Изпращане по е-поща
Приложения към публикацията: N/A
През Средновековието хората не са имали канализация, но никога не са разхвърляли боклука си, показват разкопки на крепостта Петрич кале
Снимка © Данаил Войков
Пълен текст (JSCI 17290) Прочетена: 5521

През Средновековието българите може да не са имали канализация и бани, но за разлика от съвременниците ни, никога не са разхвърляли боклука си, разказа археологът от Варненския регионален исторически музей Мария Войкова. Тя е ръководител на разкопките на крепостта Петрич кале. Според нея този обект разказва много ясно как се е различавала културата на ежедневието през този период в сравнение с Късната античност. Отликите с живота Древен Рим пък са направо грандиозни, допълни Войкова.

През тази година при разкопките на Петрич кале са разкрити доказателства, че наземните къщи през Средновековието са били дървени, с много паянтова структура. Археолозите са попаднали и на кирпичени останки, чрез които много трудно може да се идентифицира колко големи са били „сградите“.

Кирпичената къща е била укрепвана с дървени колове и това за средновековния човек е било достатъчно, обясни Войкова. Според нея има обяснение за този начин на живот, който по съвременните критерии е бил доста мизерен. Тогава на върха на ценностната система на човека са стояли християнските добродетели, спазването на Божиите заповеди, а не материалното удобство, обясни археологът. 

Интересното е, че когато говорим за хигиена на пръв поглед няма никаква, но в Средновековието хората са имали много отговорно отношение към сметта, разказа още Войкова. Разкопките показват, че боклук току-така не се е изхвърлял. Сметта се е депонирала в ями, които са били заривани много старателно, дори им се е поставял „капак“ от камъни. Обяснението е, че хората са имали съзнанието, че ако не внимават със сметта, може да плъзне някоя епидемия, посочи Войкова.

За облеклото през Средновековието тя разказа, че дрехите са били от коноп, лен, вълна. Златотъканите пищно оцветени платове са били за богатите. Макар и доста по-скромно облечени обаче и хората от простолюдието са имали накити - стъклени гривни, мед, сребро за по-заможните. Мъжете също са носели пръстени, най-вече от мед или бронз. Със същия материал са украсявали и коланите си – традиция, донесена от прабългарите и номадските племена.

Вече е ясно, че крепостта не е строена през ранновизантийския период, а по-рано, при всички случаи е съществувала през 3-и век, а началото й може би е поставено още в края на 2-ри век, разказа още Войкова. По думите й Петрич кале категорично е била военен форт-пост, още през римската епоха. Крепостта е била свързана с охраната на град Марцианопол (днес Девня), който през 3-и век е бил столица на провинция.

Парадоксално е, но писмени сведения за крепостта от римско време няма, допълни археологът. Според нея причината е, че който и да е описвал района е акцентирал върху Марцианопол, а не върху охранителните крепости в района.

Въпреки че Петрич кале е многопластов обект, археолозите са сигурни, че преди римската епоха крепостта не е съществувала. Причината е, че се вижда ясно как са работили древните строители. Те са вдигали стените върху скалата, като дори са издълбавали в нея легла за камъните, за да легнат по-добре. На въпрос защо през Средновековието строежите са били неугледни, след като хората са виждали на място как са работили древните, Войкова посочи, че най-вероятно не са имали нито ресурсите, нито познанията, за да се справят. Рим е империя, която е планирала, в Средновековието вече са нямали възможност за такива мащабни градежи и са се пригаждали към старите, обясни археологът.

Единствената напълно проучена до момента кула на Петрич кале е южната, допълни Войкова. Тя вече е укрепена и е направена стабилна консервация.  Археологът припомни, че точно в Петрич кале през миналата година бе намерена единствената у нас изцяло запазена маса от фин бял мрамор. Тя е датирана от ранновизантийския период (4-и - 5-и век), вече е възстановена и ще бъде изложена в Историческия музей във Варна. 

Петрич кале е просъществувала от римската епоха до 15 век, разказват находките, намерени на терен. Единственият период, през който не е била обитавана, е бил между 7-и и 8-и век. Според Войкова това не е изненадващо, защото тогава днешна Североизточна България е била обезлюдена заради варварските нашествия, най-вече на авари и славяни. Няма данни местното население да е било избито, по-скоро хората са вземали имуществото си и са заминавали, обясни археологът. Според нея размирният период на разрушения е продължил до създаването на българската държава. Крепостта е била свързана и със старите столици Плиска и Преслав, като доказателство за това е намерен печат на княз Борис. Като цяло намерените артефакти показват, че от 9-и до 15-и век Петрич кале е обитавана непрекъснато и това е видно от откритите при разкопките битови съдове, трапезна керамика, метални предмети, характерни за различни епохи и култури. 

Въпреки че археолозите постепенно разбулват миналото на крепостта, най-големите мистерии в нея – издълбаните в скалата стълба и щерна, остават неразгадани. Учените вече поставят под въпрос дали щерната, която е с гигантски размери, наистина е ползвана като водохранилище. Няма и никакви сведения кога са изсичани двете съоръжения. Най-вероятно са правени синхронно, с една и съща технология, но остава тайна кой и защо ги е правил, посочи Войкова. Тя припомни, че за стълбата има писмени средновековни сведения, че е била използвана. Те разказват как през 1444 година, при превземането на крепостта от кръстоносците, османският гарнизон се опитва да се измъкне през тайния проход, но власите са знаели за него и просто са причакали войниците под скалата и са ги избили.

Днес стълбата привлича много туристи, но вече е опасна, посочи Войкова. Дървената конструкция, поставена върху древното стълбище, е от 70-те години на миналия век. За времето си тя е направена с много качествени материали, но дървото вече гние и става опасно. За това са информирани и двете общини, на чиято територия е Петрич кале – Белослав и Аврен, но реакция няма, посочи Войкова. Тя допълни, че е минала експертна комисия, която е направила предписание обектът да бъде предоставен изцяло на Аврен. По този въпрос обаче първо трябва да се произнесе Министерството на културата и след това да бъде гласувано в парламента, обясни археологът.

Дата 17.11.2022 , 08:06
БТА | Автор: Мила Едрева Данаил Войков / Редактор: Христо Янакиев
Увод През Средновековието българите може да не са имали канализация и бани, но за разлика от съвременниците ни, никога не са разхвърляли боклука си, разказа археологът от Варненския регионален исторически музей Мария Войкова. Тя е ръководител на разкопките на крепостта Петрич кале. Според нея ...
Публично
споделяне

       

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Публикация / Новини (JSCI 17907)
Дата :: 27.11.2022 , 11:10
Американски товарен кораб беше изстрелян към Международната космическа станция
Публикация / Новини (JSCI 17900)
Дата :: 27.11.2022 , 01:13:
Вредните E-та в храните: Добавките, които е добре да избягвате
Публикация / Новини (JSCI 17780)
Дата :: 24.11.2022 , 17:25
Археологически находки в Мексико хвърлят светлина върху религиозните традиции на ацтеките 
Публикация / Новини (JSCI 17709)
Дата :: 23.11.2022 , 19:42
Австралия публикува тревожен доклад за климатичните промени
Публикация / Новини (JSCI 17620)
Дата :: 22.11.2022 , 16:25
Дори рядката консумация на алкохол по време на бременността променя структурата на мозъка на плода
Публикация / Новини (JSCI 17593)
Дата :: 22.11.2022 , 11:30
Първото кацане на японски апарат на Луната е отменено заради проблеми с комуникацията
Публикация / Новини (JSCI 17559)
Дата :: 21.11.2022 , 17:47
Американски учени разработват технология за "цифрово безсмъртие" на базата на данни от социалните мрежи
Публикация / Новини (JSCI 17554)
Дата :: 21.11.2022 , 16:45
Научен форум в УНСС дискутира проблемите на устойчивото развитие след кризата
Публикация / Новини (JSCI 17535)
Дата :: 21.11.2022 , 12:00
Слушалките и силната музика застрашават слуха на над един милиард младежи по света
Публикация / Новини (JSCI 17488)
Дата :: 20.11.2022 , 13:40
Учени изчислиха максималното тегло на тиранозаврите с помощта на компютърен модел
Публикация / Новини (JSCI 17410)
Дата :: 18.11.2022 , 13:29
Япония удължи до 2030 г. участието си в Международната космическа станция
Публикация / Новини (JSCI 17395)
Дата :: 18.11.2022 , 12:46
Проф. д-р Костадин Костадинов : От детската си мечта да бъдеш вълшебник до роботите
Публикация / Новини (JSCI 17397)
Дата :: 18.11.2022 , 12:42
Проф. дн инж. Павлинка Долашка : Лечителят е природата
Публикация / Новини (JSCI 17351)
Дата :: 17.11.2022 , 16:39
Тайконавти от мисията "Шънчжоу-14" на китайската космическа станция "Тянгун" работиха в открит космос
Публикация / Новини (JSCI 17324)
Дата :: 17.11.2022 , 12:20
По време на пандемията хората използват музиката като спасителен пояс, според проучване
Публикация / Новини (JSCI 17226)
Дата :: 16.11.2022 , 10:19
Цезаровото сечение намалява ефективността на ваксини при бебетата
Публикация / Новини (JSCI 17216)
Дата :: 16.11.2022 , 08:17
Кораб с хибридно задвижване и нови технологии за съхранение на енергия представят в БАН
Публикация / Новини (JSCI 17198)
Дата :: 15.11.2022 , 18:52
Кенгуру-грижата "кожа до кожа" увеличава шансовете на недоносените бебета, сочат нови насоки на СЗО
Публикация / Новини (JSCI 17159)
Дата :: 15.11.2022 , 11:21
Добра запазеност на високите стени на крепостта край село Храстово отчитат археолозите в края на разкопките
Публикация / Новини (JSCI 17081)
Дата :: 14.11.2022 , 13:35
Жизненоважната за планетата тайга е в опасност
Публикация / Новини (JSCI 17073)
Дата :: 14.11.2022 , 12:56
Екип на Националния исторически музей извърши спасителни разкопки в античен некропол на Аполония Понтика през тази година
Публикация / Новини (JSCI 17071)
Дата :: 14.11.2022 , 11:17
Национален военен университет „Васил Левски“ организира научна конференция „Радиационната безопасност в съвременния свят“
Публикация / Новини (JSCI 17063)
Дата :: 14.11.2022 , 09:31
Спътник на НАСА стигна до Луната
Публикация / Новини (JSCI 17046)
Дата :: 13.11.2022 , 14:40
Изкуствените торове могат да възпрепятстват способността на пчелите да разпознават цветята
Публикация / Новини (JSCI 17035)
Дата :: 13.11.2022 , 11:52
Социалното поведение е фактор за доброто храносмилане
Публикация / Новини (JSCI 17033)
Дата :: 13.11.2022 , 10:39
Учени към децата: Смело експериментирайте!
Публикация / Новини (JSCI 17000)
Дата :: 12.11.2022 , 07:16
Китай изстреля товарен космически кораб
Публикация / Новини (JSCI 16955)
Дата :: 11.11.2022 , 13:43
Китай показва мощен радар за наблюдение на космоса за първи път в Airshow China 2022
Публикация / Новини (JSCI 16947)
Дата :: 11.11.2022 , 12:54
17-тата Национална конференция по катализ ще бъде посветена на основателя на Института по катализ при БАН акад. Димитър Шопов
Публикация / Новини (JSCI 16924)
Дата :: 11.11.2022 , 09:48
Парче от космическата совалка „Чалънджър“ беше намерено на дъното на Атлантическия океан
Още публикации
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Останете свързани с нас
Използването на този сайт представлява приемане на нашето Потребителско споразумение (декларация/ 01 април 2021 г.) и Политика за Поверителност / Лични даннни (декларация/ 01 април 2021 г.). Не изполваме т.н. интернет бисквитки ! Не събираме лична информация за Вас под каквато и да е форма. Не прилагаме проследяващи технологии включително и от външни приложения или фирми. Не прилагаме наблюдаващи маркетингови или други системи.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Publiciste Swiss.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2022 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Не изполваме т.н. интернет бисквитки ! Не събираме лична информация за Вас под каквато и да е форма. Не прилагаме проследяващи технологии включително и от външни приложения или фирми. Не прилагаме наблюдаващи маркетингови или други системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Publiciste Swiss.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2022 La Science България. Всички права запазени.
Отвори Радио / Podcast
Затвори
Не е избран