Експонат на ноември на Националния археологически музей е двустранната икона “Кръщение Господне” и “Пророк Йеремия”. Това съобщиха от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). 

Датировката на експоната е от ХVІІ в. Тя е от с. Габровица, Ихтиманска околия (днешно Пазарджишко), изпратена от окръжно управление през 1895 г., посочват от НАИМ-БАН.

Експонатът е част от временна изложба “130 години Национален археологически музей”, която може да бъде посетена до 5 февруари идната година в Залата за временни изложби на Националния археологически музей.

От едната страна на иконата е изобразена сцената “Кръщение Господне”. В средата е представен Исус Христос, стъпил на стилизирана скала сред река Йордан. Христос е полугол. През кръста му е препасана кърпа с червени ивици по края. Той е полуобърнат наляво към Йоан Кръстител, който е стъпил на брега. С дясната си ръка той благославя Христос, а лявата е отпусната до тялото му. На левия бряг на реката са представени три ангела. Над главата на Христос са запазени части от опашката и крилата на оцветен в светлосиньо гълъб, олицетворение на Светия дух. 

Върху другата страна е изобразен пророк Йеремия. Представен е полуобърнат на дясно. Лицето е слабо, аскетично, заобиколено с бяла коса. Облечен в червена дреха и наметнат със синьо наметало, покриващо лявата му ръка.

Предназначението на двустранните малки икони е вид оповестяване или напомняне за предстоящите празници на следващия ден. Иконата се е слагала в навечерието на празника на даден светец с неговото изображение върху аналоя, отбелязват експертите.

От НАИМ-БАН организират кураторски беседи на временна изложба „130 години Национален археологически музей”, посочват още от института. Те ще се състоят на 16 и на 19 ноември от 11:00 до 11:50 ч. Специализираните срещи ще се водят от гл. ас. д-р Наталия Иванова и гл. ас. д-р Калоян Праматаров от “Отдел Експозиции”. 

Изложбата е посветена на 130-годишнината от основаването на Народния музей през 1892 г. Тя представя над 150 експонати, датиращи от периода между праисторията и Късното средновековие (XV – XVII в.), постъпили в музейните колекции в края на XIX в. и първите три десетилетия на XX в. като дарения, откупки, или находки от археологически разкопки под ръководството на първите директори и уредници в музея. Във витрините са изложени както емблематични за българската археология експонати, неразделна част от постоянната експозиция на музея (златният венец и сребърният ритон от с. Розовец, Пловдивско, гробната находка от с. Върбица, Шуменско), така и непоказани до този момент артефакти (колективната находка от с. Горско Косово, Великотърновско, гробният инвентар, открит край с. Ресилово, Дупнишко, фигурката с необичайна, източна иконография от с. Башанли, Караагачка околия). В нея участват и три съкровища от нумизматичната колекция на музея, както и епиграфски надписи, разказващи за делото на средновековните български патриарси и царе. /ИРС