Учените, които наблюдават планетата Марс, получават забележителен коледен подарък миналата година. На 24 декември 2021 г. метеорит удря повърхността на Червената планета, предизвиквайки трус с магнитуд 4, съобщават Франс прес и Ройтерс.

Трусът е засечен от сондата "ИнСайт" и нейния сеизмометър. 

"ИнСайт" кацна на Марс преди близо четири години на около 3500 километра от мястото на удара.

Произходът на труса е потвърден "на втори тур" от орбиталния апарат "Марс Рикънисънс Орбитър" (МРО). Обикаляйки около планетата, той прави снимки на новообразувалия се кратер в рамките на 24 часа след събитието.

Изображението е впечатляващо: на повърхността са изхвърлени ледени късове и е изкопан кратер с диаметър около 150 метра и дълбочина 20 метра - най-големият, наблюдаван, откакто "Марс Рикънисънс Орбитър" влиза в експлоатация преди 16 години.

"Въпреки че метеорити нерядко удрят Марс, никога не сме мислили, че ще видим нещо толкова голямо", каза на пресконференция Ингрид Даубар, която работи по мисиите "ИнСайт" и МРО. 

Изследователите смятат, че самият метеорит е бил около 12 метра, което на Земята би довело до разпадането му  в атмосферата й.

"Това е просто най-големият сблъсък на метеорит с повърхността, който е регистриран, откакто сме започнали да правим наука със сеизмографи или сеизмометри", казва Филип Лоньоне, професор по планетарни науки, който участва в две изследвания, базирани върху тези наблюдения и публикувани в сп. "Сайънс". 

Аудиозапис на труса, получен чрез ускоряване на вибрациите, събрани от сеизмометъра, за да могат да се чуят, беше разпространен от НАСА.

Събраната ценна информация ще помогне за придобиването на по-добри познания за вътрешността на Марс и историята на неговото формиране.

"Полезният" лед

В частност за учените се оказва "изненадващо" наличието на лед. "Това е най-горещото място на Марс, най-близо до екватора, на което сме виждали лед", казва Ингрид Даубар, също съавтор на двете проучвания. 

Освен научния интерес за изследване на марсианския климат, който откритието предизвиква, наличието на вода на тази географска ширина може да се окаже "много полезно" за бъдещите изследователи, казва Лори Глейз, директор на отдела за планетарни науки на НАСА.

"Бихме искали да приземяваме астронавтите възможно най-близо до екватора, заради по-високите температури", казва Глейз. Наличният на мястото лед може след това да се трансформира във вода или кислород.

Ударът на метеорита е бил достатъчно мощен, за да генерира както обемни вълни (разпространяващи се към ядрото), така и повърхностни вълни (пресичащи хоризонтално кората на планетата), което дава възможност за подробно изучаване на вътрешната структура на Марс.

Оказва се, че кората, върху която се намира "ИнСайт", е с по-малка плътност от тази на мястото на сблъсъка.

"Освен това настоящите модели за дълбоката структура на мантията на Марс ще трябва да бъдат преразгледани, с оглед на получените данни", обяснява Филип Лоньоне.

Както се очакваше, сондата "ИнСайт" вече работи с бавни темпове заради натрупания прах по слънчевите й панели. Контактът с нея вероятно ще бъде загубен в рамките на "около четири до осем седмици", каза геофизикът Брус Банерд от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, главен изследовател на мисията. Той заяви, че макар и "тъжен", е доволен от успеха й. Мисията на спускаемия апарат "ин Сайт" продължи близо четири години, вместо планираните две. 

"За първи път разполагаме с подробна глобална карта на дълбоката вътрешност на друга планета, различна от Земята и Луната", каза Банерд.

По време на своята "служба" "ИнСайт" регистрира 1318 марсиански труса, някои от които причинени от по-малки метеорити. 

Събраните данни ще бъдат използвани от учените по света още много години.