За разлика от Нобеловата награда в научните категории, призът за литература рядко се споделя от повече от един лауреат. За последен път това се случва през 1974 г. Причината вероятно е в самото естество на литературата, каза Петер Енглунд, постоянен секретар на Шведската академия в периода юни 2009-май 2015 г, цитиран от сайта на Нобеловите награди.

Само четири пъти наградата за литература е поделяна от двама души. През 1904 г. с нея са удостоени Фредерик Мистрал и Хосе Ечегарай, през 1917 г. я споделят Карл Гелеруп и Хенрик Понтопидан, Шмуел Агнон и Нели Закс са лауреатите за 1966 г. и през 1974 г. за последен път наградата е споделена - между Ейвинд Джонсън и Хари Мартинсън.
От 1901 г. до 2022 г. лауреатите на Нобеловата награда за литература са 119 души.
От 1974 г., когато са променени правилата, Нобеловите награди не се присъждат посмъртно. Преди това обаче, през 1931 г., призът е присъден посмъртно на Ерик Аксел Карлфелт.

Нобеловата награда за литература отличава цялостното творчество на авторите, но Шведската академия отличава през годините деветима творци за конкретни произведения - сред тях са Михаил Шолохов през 1965 г. за "тихият Дон", Ърнест Хемингуей през 1954 г. за "Старецът и морето", Джон Голсуърти през 1932 г. за "Сага за Форсайтови".
Номинациите и мненията на членовете на Нобеловия комитет за литература са строго пазена тайна за период от 50 години.

Нобеловият медал за литература е създаден от шведския скулптор Ерик Линдберг. На него е изобразен млад мъж, седнал под лаврово дърво, който очарован слуша и записва песента на Музата. Дипломите на лауреатите са произведения на изкуството, чиито автори са водещи шведски и норвежки художници и калиграфи.