Специалисти, студенти и възпитаници на Лятната археологическа школа участват в разкопките на крепостта „Ряховец“ край Горна Оряховица, съобщи Илиян Петракиев, археолог към Регионалния исторически музей във Велико Търново и ръководител на експедицията.

Проучването на твърдината ще се осъществи за осми пореден път, финансирането е от Министерството на културата на стойност над 30 хиляди лева.  Частни спонсори са дарили средства за транспорт и материали за учениците и младежите от Археологическата школа, която традиционно започва успоредно с проучванията, посочи Петракиев. През тази година на смени в разкопките ще се включат ученици от горнооряховските училища „Вичо Грънчаров“ и „Георги Измирлиев“, както и възпитаници от Езиковата гимназия  и от СУ “Емилиян Станев“ във Велико Търново. Теренната работа ще продължи до края на октомври.

През миналата година археолозите са проучвали средновековен гроб от 13-и век, в който тялото е било положено в ембрионална поза- нещо нехарактерно за християнството, както и интересен ров от тракийския период, също с необичайни артефакти. Резултатите от находките са описани и представени на конференция в Румъния през тази пролет, уточни археологът.

Основната цел на проучването тази година ще бъде разкриването на по-голям терен в южната част на крепостта. Амбицията на специалистите е да бъде фиксиран целият размер на рова, както и да бъдат изследвани вкопаните средновековни структури, тъй като по предварителните хипотези те са свързани с нехристиянски погребални практики. Тези находки кореспондират с некропол, който се намира срещу крепостта. Работата върху съседния терен датира от две години и данните до момента сочат, че там са били погребвани хора от нехристиянското, вероятно номадско население, уточни Петракиев.

Според археолога целият хълм, в центъра на който са най-отчетливи останките от средновековната крепост“Ряховец“, е бил гъсто населен през няколко исторически периода. Първите съдове, открити при теренните дейности, са датирани към ранната Бронзова епоха – 3000 години преди Новата ера. Самите съдове също са интересни – кани, чаши и купа, които най-вероятно са били за нуждите на култови жертвоприношения, защото са били положени върху скалната повърхност, посочи археологът. Първият пласт, в който са маркирани жилищни сгради са от ранната Желязна епоха. Засвидетелствани са предмети от Елинистичната епоха и от времето на Римската империя. Най-вероятно те са привнесени в крепостта от намиращата се в близост красива римска вила от трети-четвърти век, която частично е проучена през 90-те години на миналото столетие. Следващите пластове са свързани със Средновековието. Открити са артефакти, свързани с присъствието на печенегите в района, а най-добре е откроен същинският средновековен период от 13 век, с бойна кула и няколко порти. За археолозите остава загадка защо след средата на 13 век животът в крепостта секва. „От този момент нататък нямаме данни за обитаването й, затова чрез различни методи ще се опитаме да разберем причините, накарали хората да я напуснат“, посочи Петракиев.

По думите му Младежката археологическа школа е една от най-важните мисии, съпровождащи разкриването на обекта. Той даде пример, че студент от първата генерация, обучавали се на терен млади археолози вече е започнал работа към БАН и ще съдейства за палеоботаническия и палеозоологическия анализ на откритите предмети.

Успоредно с проучванията, екипът на експедицията, съвместно с община Горна Оряховица ще кандидатстват с малки проекти за реставрация и консервация за разкритите пространства, за да бъдат запазени и да се превърнат след време в интересна туристическа дестинация, каза Петракиев.