La Sience: България / Български Бюлетин Моята Наука
La Sience: България Бюлетин
ИЗДАНИЕ ЗА НАУКА И ИЗСЛЕДВАНИЯ

Учени и граждани събират информация за състоянието на биологичното разнообразие в България

Публикация / Хоризонти Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата :: 15.09.2022 , 14:19 , JSCI Идентификатор 13400
БТА | Автор: Ирина Симеонова / Редактор: Александра Томова
Целият природонаучен капацитет в страната е мобилизиран за изготвянето на анализ на състоянието на биологичното разнообразие в България. Това разказа директорът на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН) проф. д-р Павел Стоев. През юли 2022 г. започна изпълнение на научна консултация, възложена на НПМ-БАН от Министерството на околната среда и водит ...
       
Приложения към публикацията: N/A
Учени и граждани събират информация за състоянието на биологичното разнообразие в България
Учени и граждани събират информация за състоянието на биологичното разнообразие в България
Снимка © НПМ-БАН
Пълен текст (JSCI 13400) Прочетена 3793

Целият природонаучен капацитет в страната е мобилизиран за изготвянето на анализ на състоянието на биологичното разнообразие в България. Това разказа директорът на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН) проф. д-р Павел Стоев.

През юли 2022 г. започна изпълнение на научна консултация, възложена на НПМ-БАН от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на тема "Консултации и подпомагане на събирането, анализа и интерпретацията на данни за типове природни местообитания и видове за целите на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР) и политиката по опазване на биологичното разнообразие". За проекта разказаха директорът на НПМ-БАН проф. д-р Павел Стоев и координаторът по проекта в музея гл. ас. д-р Димитър Плачийски.

Основната цел на това сътрудничество е учените от БАН да подпомогнат мониторинга на видове растения и животни с висок природозащитен статус, за които липсва достатъчно информация. Данните ще се използват, за да се определят тенденциите в изменението на техните популации на територията на страната. След събиране на достатъчно научни данни през тази и следващите години и анализ на състоянието, МОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) ще определят мерки за опазване и устойчиво ползване на видовете и техните находища и ще актуализират границите на защитените територии и зони.

Научната консултация се изпълнява в сътрудничество с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН), Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и е подпомогната от учени от други научни и образователни институции и специалисти по биоразнообразие от страната.

Ангажирали сме експерти от всички краища на страната, за да успеем в рамките на тази година да покрием всички предвидени територии, видове, популации и съответно да напишем и необходимите доклади, разказа проф. Стоев.

В рамките на научната консултация се предвижда извършването на теренни наблюдения и събиране на т.нар. първични данни за целеви видове висши растение и мъхове, безгръбначни и гръбначни животни, в това число риби, земноводни и влечуги, бозайници (например кафява мечка, вълк, благородния елен, златка, видра и др.), а също и проследяване на миграциите на птиците чрез наблюдение на прелета и опръстеняването им. Друг акцент в наблюденията ще е събирането на данни за неумишлено убити видове животни, напр. сгазени на пътя или убити от токов удар от далекопроводи птици, както и за инвазивни чужди видове растения и животни. 

Събраната информация ще бъде включена в Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие и използвана за изготвянето на оценки за състоянието на видове от национално значение с висок природозащитен статус.

Сред очакваните резултати е използването на по-голямата достъпност на модерните технологии за разширяване обхвата на събирането на данни с помощта на т. нар. гражданска наука. В помощ при събирането на актуална информация за ценни, застрашени и инвазивни видове от дивата природа може да бъде всеки, който сподели наблюденията си. За целта е достатъчно да разполага със смартфон или таблет, на който да инсталира приложението SmartBirdsPro. Ползването на гражданска наука в такава мащабна задача, проф. Стоев определи като пионерно за БАН. Поставянето на акцент от страна на МОСВ върху гражданската наука е от изключително значение за развитието на това направление, което може да се превърне в ключов инструмент за подпомагане работата на министерството и ИАОС при събиране на информация за редица редки, застрашени или инвазивни видове и предприемане на тази база на мерки за тяхното управление.

Стоев разказа, че след като в началото на годината МОСВ се е обърнало към НПМ-БАН са сформирали работна група за изясняване на цялото задание и задачите, по които ще работят. По думите му министерството има нужда от консултация по отношение на редица видове и състоянието на техните популации към настоящия момент, като целта е след няколко години, когато се изготвя докладът към Европейската комисия за състоянието на природната среда в България, да бъдат дадени актуални данни за тези видове, които в много случаи са от европейско значение. 

Друга задача, за която потърсиха нашето съдействие, е за генетично изследване на популацията на кафявата мечка в България, разказа още директорът на НПМ-БАН. Според него такова нещо досега не е правено, а числеността на вида в страната е определяна според различни методики, които обаче дават различия в броя на животните. Чрез генетични изследвания може много точно да се определи числеността на вида, разказа проф. Стоев и отбеляза, че чрез този вид изследвания може да бъде установен на терен буквално всеки един индивид. Нашата задача е да се съберат генетични проби от екскременти и косми на животните от цялата територия, където се среща видът, и затова имаме и голям екип, ръководен от проф. Николай Спасов, който в момента прави това, каза още Стоев.

Координаторът по проекта в НПМ-БАН гл. ас. д-р Димитър Плачийски отбеляза, че това е огромен обем от дейност, която трябва да бъде качествено извършена в наистина изключително кратки срокове.

Той разказа, че освен рутинния мониторинг събират информация за разпространението на редица целеви редки видове, като трипръстия кълвач и белогръбия кълвач, за които има разработени планове за действие. По думите му това е амбициозно и предизвикателно начинание, защото това са видове, които обитават високите части на планините, където работата е изключително трудна. Участниците трябва да имат познания за биологията и екологията на тези видове и отлична полева подготовка, разказа той. 

В рамките на проекта ще бъдат тествани и някои методики, които са нови и не са изпълнявани до този момент. Тества се методика за мониторинг на мигриращи водолюбиви птици на територията на 18 влажни зони. Това се прави два пъти в месеца като целта е да се установят тенденциите в числеността и видовия състав на водолюбивите  видове птици, които мигрират през територията на страната. В защитена зона “Комплекс Калимок” и на територията на Драгоманско блато , заедно с колегите от ИБЕИ-БАН, правим  проследяване на мигриращи видове чрез стандартизирано опръстеняване, допълни гл. ас. Плачийски.

Сред важните задачи е проследяването на миграцията на реещи се видове птици. Доктор Плачийски разказа, че в страната ни има територии, в които по време на миграция птиците прелитат в тесен фронт на миграция. Това позволява от територията на България да се отчита видовият състав, възрастовата структура, числеността и редица други показатели на мигриращите птици от Европа. Проучванията върху миграцията на птиците започнаха от 15 август и ще продължат до края на октомври. Прелетът на птиците се проследява от изгрева до залеза слънцето. В момента е направена организация за проучване на миграцията на реещите се видове птици от шест точки по черноморското крайбрежие, което е огромно предизвикателство от логистична гледна точка.

По отношение на събирането на данни от любители (т. нар. гражданска наука) НПМ-БАН работи в тясно сътрудничество с Българското дружество за защита на птиците, което има голям опит в това отношение. Дружеството е разработило и мобилно приложение SmartBirds Pro. То е част от цяла отворена система за събиране на информация, ползвано от голям брой любители и експерти за събиране и анализ на първични данни за биологичното разнообразие в страната.

В България има много  хора, които могат и имат желание да събират данни за биологичното разнообразие, така че ако им се даде възможност да го правят това ще повиши информираността на държавните институции по отношение на разпространението на видовете и тенденциите в състоянието на техните популации. Гражданската наука не е самоцелна. Тя е базирана и на определени научни методи и критерии, за да може след това, естествено, и резултатите да бъдат използвани, разказа Плачийски. Според него е важно да има ясни цели по отношение на събирането на данните, прости методи и подготвени хора. Поради това НПМ-БАН провеждат кампания, свързана с фокусиране на вниманието на широката общественост върху събирането на информация за редица целеви видове.

Голяма част от тези данни, които се събират от хората, се използват основно за природозащитни цели. Събирането на данни за видовете, за разпространението или за тяхната численост е един от ключовите елементи, които дават основна информация за опазването на природата, така че гражданската наука е от ключово значение. Колкото повече данни събираме, толкова по-успешни ще бъдем по отношение на тяхното опазване, разказа ученият. 

Сред видовете, за които ще се прави проучване, включително и с помощта на любители, са европейският бобър, тигровата пеперуда, европейският лалугер, кафявата мечка, рисът и редица други редки и застрашени видове. др. Гл. ас. Димитър Плачийски разказа, че мониторингът на бобъра, чието присъствие на територията на страната е установено миналата година, е от ключово  значение. Друг емблематичен вид, за който  ще се събира информация, е белогръдият таралеж – също изключително важен от екологична гледна точка вид. През последните години проучванията сочат, че този вид е силно уязвим поради различни причини, най-вече поради  земеделски практики, свързани с премахване на дървесна и храстова растителност или разораване на постоянно затревени площи, които практики водят до увреждане и унищожаване на  на местообитанията му. Освен това белогръдият таралеж е сред видове, които стават най-често жертви на пътния трафик. В същото време таралежът е от изключително важно значение за оцеляването на огромен брой хищни птици. Според Плачийски широк кръг от хора познават този вид, харесват го и могат да събират и подават информация за разпространението му. Белогръдият таралеж е “флагов вид” – лесно разпознаваем вид, към който хората имат положително отношение и харесват, чрез който може целенасочено да се комуникира нуждата от събиране на биологична информация за целите на опазването на средата, в която живеем и на природните системи, от чието състояние зависи човешкия живот и благополучие, каза гл. ас. Плачийски.

Публикация / Новини (JSCI 13400)
Дата :: 15.09.2022 , 14:19

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Изследване свърза климатичните заплахи с 58 на сто от инфекциозните болести
Към публикацията
Ана Фишер: Човек не става астронавт изведнъж, трябва години труд
Към публикацията
Трима учени си поделят Нобеловата награда за химия
Към публикацията
Саркофаг на висш служител при фараона Рамзес Втори е открит в Египет
Към публикацията
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски се срещна с посланика на Саудитска Арабия у нас
Към публикацията
Европа също се отправя към Луната с мисията "Артемис" на НАСА
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Френският президент приветства Ани Ерно за Нобеловата награда за литература
Към публикацията
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски участва в предица научни събития в Япония
Към публикацията
Учени от Института по океанология ще възстановяват полетата от морски треви в Бургаския залив
Към публикацията
Само четири пъти Нобеловата награда за литература е поделяна от двама души
Към публикацията
Въздушно такси „Волокоптер" направи първи тестов полет в Рим
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Френският президент приветства Ани Ерно за Нобеловата награда за литература
Френският президент Еманюел Макрон приветства писателката Ани Ерно за удостояването й с Нобеловата награда за литература, предаде ...
Публикация / N (JSCI 14721)
Националната научна инфраструктура ще бъде във фокуса на лекция в първия ден на Софийския фестивал на науката  
Официалното откриване на Дванадесетото издание на Софийския фестивал на науката, което ще се проведе на 8 и 9 октомври в София Тех ...
Публикация / N (JSCI 14670)
Имунните реакции към тежкия КОВИД-19 могат да предизвикат мозъчни проблеми
Имунните реакции към тежка форма на болестта КОВИД-19 могат да предизвикат проблеми с мозъка като делириум и мозъчна мъгла, показв ...
Публикация / N (JSCI 14597)
Публикация / Новини (JSCI 14580)
Дата :: 05.10.2022 , 10:52
Две субстанции в слюнката на вид ларви могат да помогнат за намаляване на пластмасата
Две субстанции в слюнката на ларвите на восъчните молци могат да помогнат за намаляване на пластмасата, съобщава Ройтерс ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 14531)
Дата :: 04.10.2022 , 15:44
Нобеловият лауреат Ален Аспе призова учените да се обединят срещу национализма
Нобеловият лауреат Ален Аспе призова учените да се обединят срещу национализма, предаде АФП. Френският учен беше отличен ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 14533)
Дата :: 04.10.2022 , 15:29
Марсоход, който не е летял до Червената планета, може да бъде изпратен на Луната
Инженери търсят нова дестинация за изработен от Великобритания марсоход, който е трябвало да отиде до Червената планета, ...
Към публикацията
Още публикации

Учени и граждани събират информация за състоянието на биологичното разнообразие в България

Публикация / Хоризонти Изпращане по е-поща
Приложения към публикацията: N/A
Учени и граждани събират информация за състоянието на биологичното разнообразие в България
Снимка © НПМ-БАН
Пълен текст (JSCI 13400) Прочетена: 3793

Целият природонаучен капацитет в страната е мобилизиран за изготвянето на анализ на състоянието на биологичното разнообразие в България. Това разказа директорът на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН) проф. д-р Павел Стоев.

През юли 2022 г. започна изпълнение на научна консултация, възложена на НПМ-БАН от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на тема "Консултации и подпомагане на събирането, анализа и интерпретацията на данни за типове природни местообитания и видове за целите на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР) и политиката по опазване на биологичното разнообразие". За проекта разказаха директорът на НПМ-БАН проф. д-р Павел Стоев и координаторът по проекта в музея гл. ас. д-р Димитър Плачийски.

Основната цел на това сътрудничество е учените от БАН да подпомогнат мониторинга на видове растения и животни с висок природозащитен статус, за които липсва достатъчно информация. Данните ще се използват, за да се определят тенденциите в изменението на техните популации на територията на страната. След събиране на достатъчно научни данни през тази и следващите години и анализ на състоянието, МОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) ще определят мерки за опазване и устойчиво ползване на видовете и техните находища и ще актуализират границите на защитените територии и зони.

Научната консултация се изпълнява в сътрудничество с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН), Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и е подпомогната от учени от други научни и образователни институции и специалисти по биоразнообразие от страната.

Ангажирали сме експерти от всички краища на страната, за да успеем в рамките на тази година да покрием всички предвидени територии, видове, популации и съответно да напишем и необходимите доклади, разказа проф. Стоев.

В рамките на научната консултация се предвижда извършването на теренни наблюдения и събиране на т.нар. първични данни за целеви видове висши растение и мъхове, безгръбначни и гръбначни животни, в това число риби, земноводни и влечуги, бозайници (например кафява мечка, вълк, благородния елен, златка, видра и др.), а също и проследяване на миграциите на птиците чрез наблюдение на прелета и опръстеняването им. Друг акцент в наблюденията ще е събирането на данни за неумишлено убити видове животни, напр. сгазени на пътя или убити от токов удар от далекопроводи птици, както и за инвазивни чужди видове растения и животни. 

Събраната информация ще бъде включена в Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие и използвана за изготвянето на оценки за състоянието на видове от национално значение с висок природозащитен статус.

Сред очакваните резултати е използването на по-голямата достъпност на модерните технологии за разширяване обхвата на събирането на данни с помощта на т. нар. гражданска наука. В помощ при събирането на актуална информация за ценни, застрашени и инвазивни видове от дивата природа може да бъде всеки, който сподели наблюденията си. За целта е достатъчно да разполага със смартфон или таблет, на който да инсталира приложението SmartBirdsPro. Ползването на гражданска наука в такава мащабна задача, проф. Стоев определи като пионерно за БАН. Поставянето на акцент от страна на МОСВ върху гражданската наука е от изключително значение за развитието на това направление, което може да се превърне в ключов инструмент за подпомагане работата на министерството и ИАОС при събиране на информация за редица редки, застрашени или инвазивни видове и предприемане на тази база на мерки за тяхното управление.

Стоев разказа, че след като в началото на годината МОСВ се е обърнало към НПМ-БАН са сформирали работна група за изясняване на цялото задание и задачите, по които ще работят. По думите му министерството има нужда от консултация по отношение на редица видове и състоянието на техните популации към настоящия момент, като целта е след няколко години, когато се изготвя докладът към Европейската комисия за състоянието на природната среда в България, да бъдат дадени актуални данни за тези видове, които в много случаи са от европейско значение. 

Друга задача, за която потърсиха нашето съдействие, е за генетично изследване на популацията на кафявата мечка в България, разказа още директорът на НПМ-БАН. Според него такова нещо досега не е правено, а числеността на вида в страната е определяна според различни методики, които обаче дават различия в броя на животните. Чрез генетични изследвания може много точно да се определи числеността на вида, разказа проф. Стоев и отбеляза, че чрез този вид изследвания може да бъде установен на терен буквално всеки един индивид. Нашата задача е да се съберат генетични проби от екскременти и косми на животните от цялата територия, където се среща видът, и затова имаме и голям екип, ръководен от проф. Николай Спасов, който в момента прави това, каза още Стоев.

Координаторът по проекта в НПМ-БАН гл. ас. д-р Димитър Плачийски отбеляза, че това е огромен обем от дейност, която трябва да бъде качествено извършена в наистина изключително кратки срокове.

Той разказа, че освен рутинния мониторинг събират информация за разпространението на редица целеви редки видове, като трипръстия кълвач и белогръбия кълвач, за които има разработени планове за действие. По думите му това е амбициозно и предизвикателно начинание, защото това са видове, които обитават високите части на планините, където работата е изключително трудна. Участниците трябва да имат познания за биологията и екологията на тези видове и отлична полева подготовка, разказа той. 

В рамките на проекта ще бъдат тествани и някои методики, които са нови и не са изпълнявани до този момент. Тества се методика за мониторинг на мигриращи водолюбиви птици на територията на 18 влажни зони. Това се прави два пъти в месеца като целта е да се установят тенденциите в числеността и видовия състав на водолюбивите  видове птици, които мигрират през територията на страната. В защитена зона “Комплекс Калимок” и на територията на Драгоманско блато , заедно с колегите от ИБЕИ-БАН, правим  проследяване на мигриращи видове чрез стандартизирано опръстеняване, допълни гл. ас. Плачийски.

Сред важните задачи е проследяването на миграцията на реещи се видове птици. Доктор Плачийски разказа, че в страната ни има територии, в които по време на миграция птиците прелитат в тесен фронт на миграция. Това позволява от територията на България да се отчита видовият състав, възрастовата структура, числеността и редица други показатели на мигриращите птици от Европа. Проучванията върху миграцията на птиците започнаха от 15 август и ще продължат до края на октомври. Прелетът на птиците се проследява от изгрева до залеза слънцето. В момента е направена организация за проучване на миграцията на реещите се видове птици от шест точки по черноморското крайбрежие, което е огромно предизвикателство от логистична гледна точка.

По отношение на събирането на данни от любители (т. нар. гражданска наука) НПМ-БАН работи в тясно сътрудничество с Българското дружество за защита на птиците, което има голям опит в това отношение. Дружеството е разработило и мобилно приложение SmartBirds Pro. То е част от цяла отворена система за събиране на информация, ползвано от голям брой любители и експерти за събиране и анализ на първични данни за биологичното разнообразие в страната.

В България има много  хора, които могат и имат желание да събират данни за биологичното разнообразие, така че ако им се даде възможност да го правят това ще повиши информираността на държавните институции по отношение на разпространението на видовете и тенденциите в състоянието на техните популации. Гражданската наука не е самоцелна. Тя е базирана и на определени научни методи и критерии, за да може след това, естествено, и резултатите да бъдат използвани, разказа Плачийски. Според него е важно да има ясни цели по отношение на събирането на данните, прости методи и подготвени хора. Поради това НПМ-БАН провеждат кампания, свързана с фокусиране на вниманието на широката общественост върху събирането на информация за редица целеви видове.

Голяма част от тези данни, които се събират от хората, се използват основно за природозащитни цели. Събирането на данни за видовете, за разпространението или за тяхната численост е един от ключовите елементи, които дават основна информация за опазването на природата, така че гражданската наука е от ключово значение. Колкото повече данни събираме, толкова по-успешни ще бъдем по отношение на тяхното опазване, разказа ученият. 

Сред видовете, за които ще се прави проучване, включително и с помощта на любители, са европейският бобър, тигровата пеперуда, европейският лалугер, кафявата мечка, рисът и редица други редки и застрашени видове. др. Гл. ас. Димитър Плачийски разказа, че мониторингът на бобъра, чието присъствие на територията на страната е установено миналата година, е от ключово  значение. Друг емблематичен вид, за който  ще се събира информация, е белогръдият таралеж – също изключително важен от екологична гледна точка вид. През последните години проучванията сочат, че този вид е силно уязвим поради различни причини, най-вече поради  земеделски практики, свързани с премахване на дървесна и храстова растителност или разораване на постоянно затревени площи, които практики водят до увреждане и унищожаване на  на местообитанията му. Освен това белогръдият таралеж е сред видове, които стават най-често жертви на пътния трафик. В същото време таралежът е от изключително важно значение за оцеляването на огромен брой хищни птици. Според Плачийски широк кръг от хора познават този вид, харесват го и могат да събират и подават информация за разпространението му. Белогръдият таралеж е “флагов вид” – лесно разпознаваем вид, към който хората имат положително отношение и харесват, чрез който може целенасочено да се комуникира нуждата от събиране на биологична информация за целите на опазването на средата, в която живеем и на природните системи, от чието състояние зависи човешкия живот и благополучие, каза гл. ас. Плачийски.

Дата 15.09.2022 , 14:19
БТА | Автор: Ирина Симеонова / Редактор: Александра Томова
Увод Целият природонаучен капацитет в страната е мобилизиран за изготвянето на анализ на състоянието на биологичното разнообразие в България. Това разказа директорът на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН) проф. д-р Павел Стоев. През юли 2022 г. започн ...
Публично
споделяне

       

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Публикация / Новини (JSCI 14721)
Дата :: 06.10.2022 , 17:03
Френският президент приветства Ани Ерно за Нобеловата награда за литература
Публикация / Новини (JSCI 14670)
Дата :: 06.10.2022 , 10:28
Националната научна инфраструктура ще бъде във фокуса на лекция в първия ден на Софийския фестивал на науката  
Публикация / Новини (JSCI 14597)
Дата :: 05.10.2022 , 11:25
Имунните реакции към тежкия КОВИД-19 могат да предизвикат мозъчни проблеми
Публикация / Новини (JSCI 14580)
Дата :: 05.10.2022 , 10:52
Две субстанции в слюнката на вид ларви могат да помогнат за намаляване на пластмасата
Публикация / Новини (JSCI 14531)
Дата :: 04.10.2022 , 15:44
Нобеловият лауреат Ален Аспе призова учените да се обединят срещу национализма
Публикация / Новини (JSCI 14533)
Дата :: 04.10.2022 , 15:29
Марсоход, който не е летял до Червената планета, може да бъде изпратен на Луната
Публикация / Новини (JSCI 14386)
Дата :: 02.10.2022 , 14:02
Откриха връзка между гъбичките и онкологичните заболявания при хората
Публикация / Новини (JSCI 14356)
Дата :: 01.10.2022 , 11:32
Елон Мъск представи Optimus - първия хуманоиден робот на Тесла. Започва ли трансформация на цивилизацията?
Публикация / Новини (JSCI 14363)
Дата :: 01.10.2022 , 13:18
НАСА ще направи през ноември нов опит за изстрелване към Луната на мегаракетата
Публикация / Новини (JSCI 14330)
Дата :: 30.09.2022 , 19:14
Хормонът на любовта окситоцин стимулира възстановяването на сърдечната тъкан
Публикация / Новини (JSCI 14309)
Дата :: 30.09.2022 , 15:59
Европейската „Нощ на учените“ е ден за смели мечти и надежда, заяви еврокомисар Мария Габриел
Публикация / Новини (JSCI 14286)
Дата :: 30.09.2022 , 11:47
Софийски фестивал на науката разкрива научни загадки в дванадесетото си издание на 8 и 9 октомври
Публикация / Новини (JSCI 14287)
Дата :: 30.09.2022 , 11:14
Пет любопитни факта за Нобеловите награди
Публикация / Новини (JSCI 14256)
Дата :: 29.09.2022 , 19:02
Учени доказаха способността на кучетата да разпознават психологическото състояние на хората
Публикация / Новини (JSCI 14223)
Дата :: 29.09.2022 , 13:11
Спускаемият апарат на "Союз МС-21" с трима космонавти се приземи в Казахстан
Публикация / Новини (JSCI 14176)
Дата :: 28.09.2022 , 18:33
Фосили на риби, намерени в Китай, хвърлят нова светлина върху човешката еволюция
Публикация / Новини (JSCI 14170)
Дата :: 28.09.2022 , 17:43
Италианката Саманта Кристофорети стана първата европейка - командир на МКС
Публикация / Новини (JSCI 14047)
Дата :: 27.09.2022 , 12:50
Япония постигна 90 процента имунитет на населението срещу варианта Омикрон на Covid-19
Публикация / Новини (JSCI 14036)
Дата :: 27.09.2022 , 10:21
Археолози от Националния исторически музей проучват средновековния манастир “Св. Йоан Продром” в Ахтопол 
Публикация / Новини (JSCI 14004)
Дата :: 26.09.2022 , 18:48
Юпитер е рекордно близо до Земята за първи път от 59 години
Публикация / Новини (JSCI 13918)
Дата :: 24.09.2022 , 17:48
Поредно отлагане на изстрелването на мегаракетата на НАСА до Луната
Публикация / Новини (JSCI 13865)
Дата :: 23.09.2022 , 12:37
Европейската космическа агенция подготвя седем астронавти за мисия до Луната
Публикация / Новини (JSCI 13817)
Дата :: 22.09.2022 , 11:50
Създадоха холографски микроскоп, който създава детайлни изображения на мозъка
Публикация / Новини (JSCI 13799)
Дата :: 21.09.2022 , 19:01
НАСА зареди с гориво ракетата за полет до Луната преди поредния тест
Публикация / Новини (JSCI 13770)
Дата :: 21.09.2022 , 14:26
Високите температури през тази година унищожиха част от коралите в Средиземно море
Публикация / Новини (JSCI 13722)
Дата :: 21.09.2022 , 07:26
Чувството за движение в ритъма на музика е генетично обусловено
Публикация / Новини (JSCI 13696)
Дата :: 20.09.2022 , 16:56
"Луна-25" ще бъде първият космически кораб в историята на съвременна Русия с мисия до Луната
Публикация / Новини (JSCI 13505)
Дата :: 17.09.2022 , 09:22
Новият подвариант на КОВИД-19, който бързо се разпространява в САЩ, вече е идентифициран и в още няколко държави
Публикация / Новини (JSCI 13480)
Дата :: 16.09.2022 , 15:59
Японци направиха ховърбайк, който може да лети със скорост до 100 км/ч
Публикация / Новини (JSCI 13451)
Дата :: 16.09.2022 , 11:28
Индия планира първата си космическа мисия през 2024 г.
Още публикации
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Останете свързани с нас
Използването на този сайт представлява приемане на нашето Потребителско споразумение (декларация/ 01 април 2021 г.) и Политика за Поверителност / Лични даннни (декларация/ 01 април 2021 г.). Не изполваме т.н. интернет бисквитки ! Не събираме лична информация за Вас под каквато и да е форма. Не прилагаме проследяващи технологии включително и от външни приложения или фирми. Не прилагаме наблюдаващи маркетингови или други системи.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Publiciste Swiss.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2022 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Не изполваме т.н. интернет бисквитки ! Не събираме лична информация за Вас под каквато и да е форма. Не прилагаме проследяващи технологии включително и от външни приложения или фирми. Не прилагаме наблюдаващи маркетингови или други системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Publiciste Swiss.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2022 La Science България. Всички права запазени
Отвори Радио / Podcast
Затвори
Не е избран