La Sience: България Бюлетин
ИЗДАНИЕ ЗА НАУКА И ИЗСЛЕДВАНИЯ

Виртуална лаборатория ще изследва Късната античност на Балканите

Публикация / LAB+JSCI Отпечатване Изпращане по е-поща
Дата :: 14.09.2022 , 20:48 , JSCI Идентификатор 13326
БТА | Автор: Ирина Симеонова / Редактор: Христо Янакиев
Виртуална лаборатория ще изследва Късната античност на Балканите. Тя е създадена в резултат на проекта “LABedia: енциклопедия на Късната античност на Балканите”. Представянето на неговите дейности се състоя тази вечер в столицата, а домакин на събитието беше Институтът по балканистика с Център по тракология при БАН (ИБЦТ-БАН). За работата по проекта говори доц. д-р Златомира Герджикова, ...
       
Приложения към публикацията: N/A
Виртуална лаборатория ще изследва Късната античност на Балканите
Виртуална лаборатория ще изследва Късната античност на Балканите
Снимка © Ирина Симеонова
Пълен текст (JSCI 13326) Прочетена 5595

Виртуална лаборатория ще изследва Късната античност на Балканите. Тя е създадена в резултат на проекта “LABedia: енциклопедия на Късната античност на Балканите”.

Представянето на неговите дейности се състоя тази вечер в столицата, а домакин на събитието беше Институтът по балканистика с Център по тракология при БАН (ИБЦТ-БАН). За работата по проекта говори доц. д-р Златомира Герджикова, а доц. д-р Иво Топалилов представи лабораторията. 

Проектът “LABedia: енциклопедия на Късната античност на Балканите” започна през 2019 г., финансиран е от фонд “Научни изследвания”, водеща организация е Институтът за балканистика с Център по тракология “Проф. Александър Фол” към Българската академия на науките и имаме партньори от няколко факултета на СУ “Св. Климент Охридски” - от Историческия, Богословския, Факултета по класически и нови филологии. Имаме участници и от Националния археологически институт с музей при БАН, отбеляза Герджикова. 

В проекта участват общо 11 изследователи, като основни учени по проекта. Екипът е интердисциплинарен - имаме археолози, богослови, историци, класически филолози, изкуствоведи, каза още Герджикова. Тя отбеляза, че идеята е да съберат хора, които работят по периода на Късната античност - между III - VII в., и които по принцип не взаимодействат помежду си.

Първоначално са започнали с осъществяването на поредица от публични лекции, като за целия период досега те са 35. В началото са били присъствено, а по време на пандемията - дистанционно. Организирането на виртуални лекции е дало възможност да поканят да се включат повече техни колеги от чужбина, разказа още доц. Герджикова. Освен това част от българските участници са изнасяли лекциите си на английски език, което е разширило обхвата на тяхната публика и на влиянието на проекта извън границите на страната ни.

Организирани са и четири дискусионни колоквиуми по точно определени теми. Това са събитията с най-голямо научно влияние, защото са с концентрирана информация, разказа Герджикова. Сред другите дейности в рамките на проекта са две международни конференции, в които повечето участници са били от чужбина. В рамките на първия форум са участвали представители на 13 държави, а на втория - от 11 страни.

Основната дейност на проекта е създаването на енциклопедията за изследване на Късната античност на Балканите. Тя ще е двуезична - на български и на английски език. С отворен достъп е. За момента са качени статиите на български език, като през следващите месеци трябва да бъдат активирани и частите, свързани с балканските партньори на ИБЦТ-БАН, разказа доц. Герджикова.

Втората цел на проекта е да създадем научна мрежа, която да прерасне в Център за изследване на късната античност, разказа още тя. Имат партньори от Турция, Гърция, Република Северна Македония, Сърбия, Румъния, Словения, Австрия и САЩ. Герджикова допълни, че на този етап не са успели да намерят трайни партньори от Албания, Черна гора и Хърватия. Тя изрази надежда, че ще успеят да намерят такива, макар проектът да е в своя край.

Всяка балканска държава трябва да има собствена част от LABedia, която да бъде публикувана на съответния национален език и на английски, допълни доц. Герджикова.

След края на проекта работата не приключва отбеляза тя и допълни, че продължават с развиването на това, което е трябвало да бъде Център за изследване на Късната античност, но всъщност са нарекли Виртуална лаборатория за изследване на Късната античност. Така научната мрежа, която са създали в рамките на проекта, продължава да действа.

Доц. Иво Топалилов представи лабораторията и разказа за бъдещите им ангажименти. Той говори за научното издание по проекта Annales Balkanici. Първият том вече е факт и е за създаването на късноантичния свят на Балканите. Предстои до края на годината да излезе вторият том, който ще е за присъствието на готите в този регион. Следващата година трябва да бъдат издадени в книжно тяло и докладите от двете, организирани международни конференции.

Топалилов посочи, че предстои и трети международен форум. Освен това ще продължат и публичните лекции и дискусионните колоквиуми, както и двата семинара - “Военно дело и въоръжение през Античността и Средновековието” и “Античният и късноантичният град на Балканите”. Доц. Топалилов отбеляза, че идеята им е публичните лекции също да бъдат публикувани в книжни издания. Той посочи, че досега не са получавали отказ от чужди учени, канени да посетят страната и да изнесат публична лекция тук. В по-голямата си част чуждите учени искат да дойдат в София, а не участието им да е онлайн, отбеляза още Топалилов.

Надявам се, че инициативата ще има успех. Посещенията в сайта показват, че има интерес. Получих обаждания и от учени от чужбина, които казват, че следят какво се случва с LABedia, разказа още Топалилов. Според него това е добър знак, че нещата, които правят не са отишли на вятъра. Реално създаваме основа, върху която да се гради и да се създаде една общност на Балканите, която да обединява учените от абсолютно всички балкански държави и по този начин границите, които съществуват, да не са пречка за съвместните ни усилия, допълни той.

В представянето днес присъстваха и трима от чуждите партньори по проекта - Йелена Ярич от Република Северна Македония, Аленка Цедилник от Словения и Хаук Четинкая от Турция.

Публикация / Новини (JSCI 13326)
Дата :: 14.09.2022 , 20:48

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Изследване свърза климатичните заплахи с 58 на сто от инфекциозните болести
Към публикацията
Ана Фишер: Човек не става астронавт изведнъж, трябва години труд
Към публикацията
Трима учени си поделят Нобеловата награда за химия
Към публикацията
Саркофаг на висш служител при фараона Рамзес Втори е открит в Египет
Към публикацията
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски се срещна с посланика на Саудитска Арабия у нас
Към публикацията
Европа също се отправя към Луната с мисията "Артемис" на НАСА
Към публикацията
.
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Последните заглавия на новините в областта на научните изследвания
Френският президент приветства Ани Ерно за Нобеловата награда за литература
Към публикацията
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски участва в предица научни събития в Япония
Към публикацията
Учени от Института по океанология ще възстановяват полетата от морски треви в Бургаския залив
Към публикацията
Само четири пъти Нобеловата награда за литература е поделяна от двама души
Към публикацията
Въздушно такси „Волокоптер" направи първи тестов полет в Рим
Към публикацията
La Science България е достъпен и обемно оптимизиран за всяко мобилно устройство
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски участва в предица научни събития в Япония
Председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски и главният научен секретар на академията проф. Нели Ко ...
Публикация / N (JSCI 14711)
Въздушно такси „Волокоптер" направи първи тестов полет в Рим
„Волокоптер" – новото италианско въздушно такси - извърши първия си тестов полет на летище Фиумичино в Рим в четвъртък ...
Публикация / N (JSCI 14695)
Пионери на изграждащата молекули клик-химия спечелиха Нобелова награда за химия за 2022 г.
Каролин Бертози и Бари Шарплес от САЩ и Мортен Мелдол от Дания спечелиха Нобелова награда за химия "за разработването на клик-хими ...
Публикация / N (JSCI 14601)
Публикация / Новини (JSCI 14526)
Дата :: 04.10.2022 , 14:20
Любопитни факти за Нобеловите награди за физика
В периода от 1901 - 2022 г. Нобелови награди за физика е присъдена 116 пъти на 221 учени, съобщи сайтът Nobelprize.org. ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 14519)
Дата :: 04.10.2022 , 13:16
Основоположниците на всички квантови технологии Ален Аспе, Джон Клаусър и Антон Цайлингер си поделят Нобеловата награда за физика  
Французинът Ален Аспе, американецът Джон Клаусър и австриецът Антон Цайлингер си поделят тазгодишната Нобелова награда з ...
Към публикацията
Публикация / Новини (JSCI 14520)
Дата :: 04.10.2022 , 13:01
Французин, американец и австриец са лауреатите на Нобеловата награда за физика за 2022 г.
Учените Ален Аспе (Франция), Джон Клаусър (САЩ) и Антон Цайлингер (Австрия) спечелиха Нобеловата награда за физика за 20 ...
Към публикацията
Още публикации

Виртуална лаборатория ще изследва Късната античност на Балканите

Публикация / LAB+JSCI Изпращане по е-поща
Приложения към публикацията: N/A
Виртуална лаборатория ще изследва Късната античност на Балканите
Снимка © Ирина Симеонова
Пълен текст (JSCI 13326) Прочетена: 5595

Виртуална лаборатория ще изследва Късната античност на Балканите. Тя е създадена в резултат на проекта “LABedia: енциклопедия на Късната античност на Балканите”.

Представянето на неговите дейности се състоя тази вечер в столицата, а домакин на събитието беше Институтът по балканистика с Център по тракология при БАН (ИБЦТ-БАН). За работата по проекта говори доц. д-р Златомира Герджикова, а доц. д-р Иво Топалилов представи лабораторията. 

Проектът “LABedia: енциклопедия на Късната античност на Балканите” започна през 2019 г., финансиран е от фонд “Научни изследвания”, водеща организация е Институтът за балканистика с Център по тракология “Проф. Александър Фол” към Българската академия на науките и имаме партньори от няколко факултета на СУ “Св. Климент Охридски” - от Историческия, Богословския, Факултета по класически и нови филологии. Имаме участници и от Националния археологически институт с музей при БАН, отбеляза Герджикова. 

В проекта участват общо 11 изследователи, като основни учени по проекта. Екипът е интердисциплинарен - имаме археолози, богослови, историци, класически филолози, изкуствоведи, каза още Герджикова. Тя отбеляза, че идеята е да съберат хора, които работят по периода на Късната античност - между III - VII в., и които по принцип не взаимодействат помежду си.

Първоначално са започнали с осъществяването на поредица от публични лекции, като за целия период досега те са 35. В началото са били присъствено, а по време на пандемията - дистанционно. Организирането на виртуални лекции е дало възможност да поканят да се включат повече техни колеги от чужбина, разказа още доц. Герджикова. Освен това част от българските участници са изнасяли лекциите си на английски език, което е разширило обхвата на тяхната публика и на влиянието на проекта извън границите на страната ни.

Организирани са и четири дискусионни колоквиуми по точно определени теми. Това са събитията с най-голямо научно влияние, защото са с концентрирана информация, разказа Герджикова. Сред другите дейности в рамките на проекта са две международни конференции, в които повечето участници са били от чужбина. В рамките на първия форум са участвали представители на 13 държави, а на втория - от 11 страни.

Основната дейност на проекта е създаването на енциклопедията за изследване на Късната античност на Балканите. Тя ще е двуезична - на български и на английски език. С отворен достъп е. За момента са качени статиите на български език, като през следващите месеци трябва да бъдат активирани и частите, свързани с балканските партньори на ИБЦТ-БАН, разказа доц. Герджикова.

Втората цел на проекта е да създадем научна мрежа, която да прерасне в Център за изследване на късната античност, разказа още тя. Имат партньори от Турция, Гърция, Република Северна Македония, Сърбия, Румъния, Словения, Австрия и САЩ. Герджикова допълни, че на този етап не са успели да намерят трайни партньори от Албания, Черна гора и Хърватия. Тя изрази надежда, че ще успеят да намерят такива, макар проектът да е в своя край.

Всяка балканска държава трябва да има собствена част от LABedia, която да бъде публикувана на съответния национален език и на английски, допълни доц. Герджикова.

След края на проекта работата не приключва отбеляза тя и допълни, че продължават с развиването на това, което е трябвало да бъде Център за изследване на Късната античност, но всъщност са нарекли Виртуална лаборатория за изследване на Късната античност. Така научната мрежа, която са създали в рамките на проекта, продължава да действа.

Доц. Иво Топалилов представи лабораторията и разказа за бъдещите им ангажименти. Той говори за научното издание по проекта Annales Balkanici. Първият том вече е факт и е за създаването на късноантичния свят на Балканите. Предстои до края на годината да излезе вторият том, който ще е за присъствието на готите в този регион. Следващата година трябва да бъдат издадени в книжно тяло и докладите от двете, организирани международни конференции.

Топалилов посочи, че предстои и трети международен форум. Освен това ще продължат и публичните лекции и дискусионните колоквиуми, както и двата семинара - “Военно дело и въоръжение през Античността и Средновековието” и “Античният и късноантичният град на Балканите”. Доц. Топалилов отбеляза, че идеята им е публичните лекции също да бъдат публикувани в книжни издания. Той посочи, че досега не са получавали отказ от чужди учени, канени да посетят страната и да изнесат публична лекция тук. В по-голямата си част чуждите учени искат да дойдат в София, а не участието им да е онлайн, отбеляза още Топалилов.

Надявам се, че инициативата ще има успех. Посещенията в сайта показват, че има интерес. Получих обаждания и от учени от чужбина, които казват, че следят какво се случва с LABedia, разказа още Топалилов. Според него това е добър знак, че нещата, които правят не са отишли на вятъра. Реално създаваме основа, върху която да се гради и да се създаде една общност на Балканите, която да обединява учените от абсолютно всички балкански държави и по този начин границите, които съществуват, да не са пречка за съвместните ни усилия, допълни той.

В представянето днес присъстваха и трима от чуждите партньори по проекта - Йелена Ярич от Република Северна Македония, Аленка Цедилник от Словения и Хаук Четинкая от Турция.

Дата 14.09.2022 , 20:48
БТА | Автор: Ирина Симеонова / Редактор: Христо Янакиев
Увод Виртуална лаборатория ще изследва Късната античност на Балканите. Тя е създадена в резултат на проекта “LABedia: енциклопедия на Късната античност на Балканите”. Представянето на неговите дейности се състоя тази вечер в столицата, а домакин на събитието беше Институтът по балканистика с Ц ...
Публично
споделяне

       

Публикацията е включена и в информационните бюлетини за абонатите на JSCI. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Още от рубриката
Публикация / Новини (JSCI 14711)
Дата :: 06.10.2022 , 16:29
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски участва в предица научни събития в Япония
Публикация / Новини (JSCI 14695)
Дата :: 06.10.2022 , 14:58
Въздушно такси „Волокоптер" направи първи тестов полет в Рим
Публикация / Новини (JSCI 14601)
Дата :: 05.10.2022 , 12:53
Пионери на изграждащата молекули клик-химия спечелиха Нобелова награда за химия за 2022 г.
Публикация / Новини (JSCI 14526)
Дата :: 04.10.2022 , 14:20
Любопитни факти за Нобеловите награди за физика
Публикация / Новини (JSCI 14519)
Дата :: 04.10.2022 , 13:16
Основоположниците на всички квантови технологии Ален Аспе, Джон Клаусър и Антон Цайлингер си поделят Нобеловата награда за физика  
Публикация / Новини (JSCI 14520)
Дата :: 04.10.2022 , 13:01
Французин, американец и австриец са лауреатите на Нобеловата награда за физика за 2022 г.
Публикация / Новини (JSCI 14472)
Дата :: 04.10.2022 , 08:53
Италианската астронавтка, която е начело на МКС, разговаря с млади момичета в компанията на кукла Барби с лика й
Публикация / Новини (JSCI 14453)
Дата :: 03.10.2022 , 15:33
Любопитни факти за Нобеловата награда за физиология или медицина
Публикация / Новини (JSCI 14436)
Дата :: 03.10.2022 , 13:20
Сванте Пебо - изследователят на човешката еволюция, спечели Нобелова награда за физиология или медицина
Публикация / Новини (JSCI 14417)
Дата :: 03.10.2022 , 11:39
Сванте Пебо спечели Нобеловата награда за физиология или медицина
Публикация / Новини (JSCI 14385)
Дата :: 02.10.2022 , 14:27
Птица, излюпена през 1975 г., беше намерена отново на шотландски остров
Публикация / Новини (JSCI 14374)
Дата :: 02.10.2022 , 09:10
Обект с неясен произход се е закачил на минихеликоптера на НАСА, който е на Марс
Публикация / Новини (JSCI 14335)
Дата :: 01.10.2022 , 03:35:
Влияние върху здравето на радиоктивният елемент Радон
Публикация / Новини (JSCI 14321)
Дата :: 30.09.2022 , 17:57
Валежите от урагана Иън са се увеличили с най-малко 10 процента заради климатичните промени
Публикация / Новини (JSCI 14273)
Дата :: 30.09.2022 , 10:37
Най-големият австрийски ледник се топи с рекордни темпове тази година
Публикация / Новини (JSCI 14255)
Дата :: 29.09.2022 , 19:10
Телескопите "Джеймс Уеб" и "Хъбъл" заснеха удара на сондата ДАРТ в астероида 
Публикация / Новини (JSCI 14181)
Дата :: 28.09.2022 , 19:22
Израел се класира на първо място в индекса „Цифрово качество на живота 2022 г.“ - Босна и Херцеговина е на последно място в Европа
Публикация / Новини (JSCI 14174)
Дата :: 28.09.2022 , 18:56
Популацията на повече от половината видове птици в света намалява
Публикация / Новини (JSCI 14142)
Дата :: 28.09.2022 , 13:13
Ново лекарство успява да забави значително развитието на болестта на Алхаймер
Публикация / Новини (JSCI 14006)
Дата :: 26.09.2022 , 18:25
Ураганът Иън принуди НАСА да прибере в хангара мегаракетата до Луната
Публикация / Новини (JSCI 13957)
Дата :: 26.09.2022 , 10:55
Нови открития направиха в Черно море археолози от Националния исторически музей
Публикация / Новини (JSCI 13892)
Дата :: 23.09.2022 , 17:01
Черната дупка в центъра на галактиката Млечния път е образувала балон от газ
Публикация / Новини (JSCI 13844)
Дата :: 23.09.2022 , 09:13
Изригването на вулкана в Тонга може да затопли Земята
Публикация / Новини (JSCI 13828)
Дата :: 22.09.2022 , 15:25
Лагуна в Испания е първата екосистема в Европа с граждански правен статут 
Публикация / Новини (JSCI 13820)
Дата :: 22.09.2022 , 12:44
Телескопът "Джеймс Уеб" засне пръстените на Нептун
Публикация / Новини (JSCI 13795)
Дата :: 21.09.2022 , 18:17
Руският кораб Союз МС-22 изведе в орбита двама космонавти и американски астронавт
Публикация / Новини (JSCI 13638)
Дата :: 20.09.2022 , 06:33
Повече от 6600 птици от 66 вида са опръстенени в лагера "Дуранкулак" от началото на септември
Публикация / Новини (JSCI 13609)
Дата :: 19.09.2022 , 15:25
Китайският марсоход Tianwen-1 откри следи от океан на повърхността на Червената планета
Публикация / Новини (JSCI 13447)
Дата :: 16.09.2022 , 10:03
Световната космическа общност се събира в Париж
Публикация / Новини (JSCI 13421)
Дата :: 15.09.2022 , 19:07
Нов атлас за миграцията на птици показва удивителни пътешествия
Още публикации
 
Изберете радиостанция :
Не е избран
Звук
Научният портал JSCI и неговите онлайн ASA издания са отворени към общността от автори, които предоставят авангардни изследвания, инцизивни научни коментари и прозрения за това, което е важно за научния свят. Преминете към ASA формуляр
JSCI ASA Science - рецензирано издание, което публикува значителни оригинални научни изследвания, плюс прегледи и анализи на текущите изследователски и научни политики
JSCI ASA Comm е издание, което публикува оригинални материали, отнасящ се в широк спектър с коментари по актуалните научни въпроси.
JSCI ASA Advanced е издание на JSCI, създадено от възможностите и императивите на цифровото публикуване с отворен достъп.
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Останете свързани с нас
Използването на този сайт представлява приемане на нашето Потребителско споразумение (декларация/ 01 април 2021 г.) и Политика за Поверителност / Лични даннни (декларация/ 01 април 2021 г.). Не изполваме т.н. интернет бисквитки ! Не събираме лична информация за Вас под каквато и да е форма. Не прилагаме проследяващи технологии включително и от външни приложения или фирми. Не прилагаме наблюдаващи маркетингови или други системи.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI). Издател Publiciste Swiss.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2022 La Science България. Всички права запазени
LS Бюлетин
Абонирайте се за новото от La Science. Заглавия и обобщения на най-новите статии и новини, доставени във Вашата пощенска кутия.
Към абонамента
JSCI Plus
JSCI Plus съдържа текущите публикации и онлайн архив до който можете да получите достъп, чрез календар или разширено търсене по тема.
Към JSCI Plus
JSCI Special
JSCI Special услугите за абонати включват PDA достъп до съдържание, изтегляне на PowerPoint/PDF с включените налични файлове (FIH).
JSCI Special
Бъдете в течение с нашите новини от областта на науката, събития и доклади от академичните общности и извън тях. Изберете от предлаганите възможности за абонамент, за да получавате редовни актуализации във Вашите области на интерес.
Останете свързани с нас
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители
Общи условия /
Потребителско споразумение
Отговорност за съдържанието
Общност - правила
Използване
Интелектуална собственост
Не изполваме т.н. интернет бисквитки ! Не събираме лична информация за Вас под каквато и да е форма. Не прилагаме проследяващи технологии включително и от външни приложения или фирми. Не прилагаме наблюдаващи маркетингови или други системи.
Науката/La Science не предоставя индивидуални/персонализирани здравни или медицински съвети. Трябва да се консултирате с квалифициран здравен специалист, преди да вземете здравни/медицински решения.
Част от La Science Swiss и Journal SCI (JSCI).
Издател Publiciste Swiss.
НАУКАТА - Издание за наука и изследвания, поддържа строга политика на редакционната независимост при публикуването на информационни и научни статии. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Швейцарското законодателство за авторско право.
© 2022 La Science България. Всички права запазени
Отвори Радио / Podcast
Затвори
Не е избран